Р Е Ш Е Н И Е №524 гр.София, 29 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори ноeмври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1797/2012 ГОДИНА Касационното производство е образувано по жалба-чрез защитник-от подсъдимия Л. М. М. против присъдата на Софийския градски съд от 23.ХІ.2011 год. по внохд № 4651/2010 год.С посочване на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК и излагане на доводи, относими единствено към касационното основание по т.2, жалбоподателят иска отмяна на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен защитник. Представителят на ВКПр намира възраженията срещу правилността на въззивната присъда за неоснователни и предлага оставянето й в сила. ВКС установи: С присъда без № и дата,четена в проведеното на 1.Х.2009 год. по нохд № 1239/2007 год. на Софийския районен съд съдебно заседание,подсъдимият Л. М. М. е признат за невиновен в това,действайки при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”б” НК да е откраднал на 10.ХІ.2006 год. от павилион на бул. „Ал.Пушкин” № 45 в София движими вещи-ваучери М., Вивател и Бикънект,фонокарти Булфон и предплатени ваучер-карти Контактфон-на обща стойност 3180.60 лв.,собственост на регистрирания като едноличен търговец С. И. П. от София,при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 196,ал.1,т.1 във вр. с чл. 194,ал.1 НК. По протест на прокурор от Софийската районна прокуратура,в Софийския градски съд е било образувано внохд № 4857/2009 год.С постановената по това дело присъда № 78 от 24.ІІ.2010 год. е отменена друга присъда на Софийския районен съд-постановена на 27.04.2009 г. по нохд № 12358/2005 год.-но с въззивната присъда М. е признат за виновен съобразно обвинението,поддържано по нохд № 1239/2007 год.,и е наказан с 5 години лишаване от свобода,които да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. По жалба на подсъдимия във ВКС е било образувано нд № 450/2010 год.С постановеното по това дело от състав на второ н.о. решение № 445 от 21.Х.2010 год. въззивната присъда е отменена и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Със сега обжалваната присъда М. отново е осъден съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение,но наказанието му е вече не 5,а 4 години лишаване от свобода. Жалбата е неоснователна, а твърденията в нея-за липсата на „каквито и да било доказателства” М. да е извършил кражбата,за обосноваването от въззивния съд авторството на кражбата с „уклончиви или поради липса на спомен свидетелски показания”,както и с такива на „един единствен свидетел,който сам влиза в противоречие със себе си” като се имат предвид показанията му пред първоинстанционния съд,за липса на „пълна преценка на доказателствения материал”,откъдето идва и „формалното присъствие на мотивировка” до степен,подсъдимият да „не е в състояние ясно и точно да разбере съдебната воля”-невярни. Почти незабавното,минути след извършването й,разкриване на кражбата,е станало възможно благодарение бързата намеса на свидетелите В. И. Б. и В. Тр. Т.,служители в занимаващо се с охранителна дейност дружество.Двамата се усъмнили в поведението на подсъдимия-и още в това на свидетелите Н. Ил.М. и Айман Р.- и след като видяли как М. се пресяга през гишето и взема от вътрешната страна на павилиона кутия,която скрива под якето, проследили и задържали М. и М.,и уведомили полицейските органи.След идването на последните в лицето на свидетелите Б. Ив.И. и Н. П.А., и при отвеждането на задържаните към полицейския автомобил,от якето на подсъдимия е паднала кутията с откраднатите вещи, което е било забелязано от всички присъстващи. Тази фактическа обстановка,приета с обжалваната въззивна-и с първата въззивна-присъда,е била еднозначно установена при досъдебното разследване.Показанията на изброените 6-има свидетели, обаче, не са били закрепени по реда на чл. 223, ал.1 НПК, позволяващ тяхното прочитане-поради явили се противоречия,заличен напълно или отчасти спомен за събитията,на които са присъствали-при действащата към постановяването на първоинстанционната присъда включително уредба на чл. 281 НПК,а на предложението от съда да го стори, защитникът на подсъдимия категорично се е противопоставил. При второто разглеждане на делото от въззивния съд са преразпитани свидетелите В.Б. и В.Т.,първият от които е дал изчерпателни показания,напълно съответстващи на показанията му при досъдебното разследване,а непълнотата на спомените си вторият е компенсирал с потвърждаването истинността на дадените пред органа на досъдебното разследване показания,които,на основание чл. 281,ал.4 във вр. с ал.1,т.2 НПК, съдът е включил в годния за обсъждане доказателствен материал. Показанията на Б. и Т.,както и подробните показания на разпитания в първата инстанция полицейски служител Б.Ив.И.-чиято обективност, впрочем, първоинстанционният съд е отрекъл не за друго,а защото било „твърде малко вероятно да помни подробностите” по случая и още защото казаното от Б.И. /че кутията с откраднатите вещи е изпаднала от подсъдимия/ било в противоречия с казаното от колегата му А., който не е твърдял обратното,а само че не е видял от кого е паднала или изхвърлена въпросната вещ-са позволили на въззивния съд да заключи без колебание,че автор на кражбата на и от посочените в обвинителния акт вещи,дата и място,е подсъдимият М..Вярно е,че този съд е можел да преразпита и останалите свидетели с показан по-голям или по-малък дефицит в спомена за случилото се-това особено се отнася за свидетеля Н.М.-но и с показанията на тримата изброени,деянието и неговият автор са доказани според изискванията на чл. 303 НПК. Жалбата е неоснователна още с твърдяното в нея за допусната от въззивния съд незаконосъобразност.В подкрепа на това твърдение не са изложени-за да бъдат обсъждани-доводи,сочещи на неправилно прилагане на материалния закон или неприлагане на закона,който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти,каквото е касационното основание по чл. 348,ал.2 НПК. Жалбата е неоснователна, накрая, и с твърдението за допусната явна несправедливост.Относимо към вида и/или размера на наложеното наказание,както и към прилагането или отказът да бъде приложено условното осъждане, това твърдение също не е подкрепено с доводи, налагащи обсъждане и отговор.Оплакването в същото време е повод да се подчертае действително допуснатата-и то очевидна-незаконосъобразност при определянето дължимата на подсъдимия санкция,която би следвало да бъде не близка до минималната от 2 години, а около и над средната от 6 години лишаване от свобода,след като изобщо няма смекчаващи отговорността му обстоятелства.Неясно какво съдържание въззивният съд е вложил в понятието „коректно”, отнасящо се до процесуалното поведение на М. и прието за смекчаващо отговорността му обстоятелство,когато такава оценка може да бъде дадена-и положително за дееца отчетена-само при оказано от негова страна съдействие за разкриването на обективната истина и срочно приключване на делото, каквато оценка поведението на М. не заслужава.Що се отнася до срока,в който делото е приключено -6 години от извършването на престъплението до окончателното му решаване сега-неговата продължителност /най-вече в първата инстанция/ е действително голяма и дава основание за налагане на по-ниско наказание преди всичко заради закъснялото санкциониране,без на този факт да се придава по-голямо от действителното му значение с определяне на наказания,чийто ефект с оглед целите на специалната и генерална превенции е повече от съмнителен. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК, ВКС P E Ш И : Оставя в сила присъдата на Софийския градски съд от 23.ХІ.2011 год. по внохд № 4651/2010 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: