Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * недоказаност на обвинението * предмет на доказване * обществена опасност на деец * обществена опасност на деяние

 

 

                                 Р Е Ш Е Н И Е

                                

                                          № 270

 

                       София, 11 юни 2009 година

 

 

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 22 май  две хиляди и девета година, в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА  ВЕЛИЧКОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

                                                                    БЛАГА ИВАНОВА

                                                                    

                                                                        

 

при участието на секретаря:Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора:Искра Чобанова

изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова

касационно нох.дело №249 по описа за 2009 година

 

Производството е за възобновяване на нохд. №260/2008 г. на Районен съд гр. К.,образувано по искане на осъдения Т. М. Т..

В искането ,което се поддържа в съдебно заседание от защита, са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения.

Частния обвинител и граждански ищец М. В. и повереника й, не са взели становище по искането.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно,а постановената присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 21.01.2009 г. постановена по нохд. №260/2008 г. по описа на Районен съд гр. К.,подсъдимия Т. М. Т. е признат за виновен на 1.02.1999 г. в гр. К. да е извършил престъпление по чл.152 ал.1т.2 НК, за което и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години,което да изтърпи при първоначален общ режим.

С присъдата е приведено в изпълнение наказанието определено на подсъдимия по нохд. №100/1998 г. на Районен съд гр. Р.,за извършен грабеж в размер на три години лишаване от свобода.

С решение по внохд. №44/2009 г. на Окръжен съд гр. Р. присъдата е потвърдена.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Т. :

Доводите за съществени процесуални нарушения касаят недоказаност по несъмнен начин на обвинението,противоречие в мотивите на присъдата досежно “признаване на вината”,неправилно кредитиране на показанията на св. В липсата на отговор на направени пред въззивния Съд възражения.

Доводите са неоснователни.

Инстанционните Съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства, за изясняване на всички обстоятелства от предмета на доказване очертан в чл.102 НПК. Събраните по предвидения в НПК процесуален ред доказателства, са обсъдени прецизно и са посочени обстоятелствата, които се приемат за установени и на коя доказателствена основа.

Изключително подробно са обсъдени всички възражения на защитата, по доказателствата и по тяхната оценка и в този смисъл въззивния Съд е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 НПК.

Несъстоятелно е и възражението за противоречие в мотивите относно “признаването “ на вината от подсъдимия. Правилно въззивния Съд,в тази връзка е приел, че противоречието е несъществено, ценено в полза на подсъдимия и по никакъв начин не нарушава процесуалните му права.

Установено е по делото ,че на инкриминираната дата подсъдимия се съвкупил със св. В/шестнадесет годишна/ ,като я принудил към това със сила и заплашване и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Съобразявайки всички обстоятелства от значение за размера на наказанието инстанционните Съдилища дори са подценили обществената опасност на престъплението по чл.152 НК, както и тази на подсъдимия. Наказанието в предвидения от закона минимум е явно несправедливо, но не в сочената от защитата насока.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдения Т. за възобновяване на делото неоснователно.

Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Т. М. Т. за възобновяване на нохд. №260/2008 г. на Районен съд гр. К..

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :