6 Решение по т.д.№ 3320/2013 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 252 София, 05.02.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3320 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 847 от 08.05.2013 год. по гр.д.№ 166/2013 год. на Софийски апелативен съд с която са приети за основателни за сумите над 30000 лв. предявените от М. Х. Х., Р. Х. Х. и З. Х. С. срещу [фирма] субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД. Спорът е разгледан при участието на третите лица помагачи [фирма] и Н. Р. Н.. Касаторът подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Претендира разноски. В отговора по чл.287 ал.1 ГПК и чрез процесуалния си представител в о.с.з., ответниците по касация са изразили становище, че жалбата е неоснователна. В с.з. е направено изявление, че не претендират разноски за настоящата инстанция. Третите лица помагачи [фирма] и Н. Р. Н. не са изразили становища. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса – знанието на пострадалия за употреба на алкохол от страна на водача, като обстоятелство, повишаващо риска от вреди при ПТП с оглед задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 206 от 12.03.2010 год. по т. д. № 35/2009 год. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 год. по т. д. № 286/2011 год. на ВКС, І т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 год. по т. д. № 596/2012 год. на ІІ т.о.; Решение № 29 от 05.06.2014 год. по т.д. № 1640/2013 год на І т.о. Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290 ал.2 ГПК извърши преценка на заявените касационни основания, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Ищците М. Х. Х. и Р. Х. Х. са родители и наследници на Х. М. Х., а З. Х. С. – негова фактическа съжителка. Праводателят на ищците е починал 09.04.2010 год. в резултат на ПТП (сблъсък с паркиран товарен автомобил), вина за което има водачът на л.а.”Опел К.”, чийто пътник е бил Х.. Поради това, че автомобилът в който е пътувал праводателят им е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при [фирма], М., Р. и З. Х. са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100000 лв. за всеки един от тях. С влязла в сила присъда е установена вината и на двамата водачи, съответно за неправилно управление и за неправилно паркиране на двата автомобила – лек и товарен. Установена е употребата на алкохол от страна на водача на автомобила, чийто пътник е бил починалият Х.. Ответникът [фирма] е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че в качеството на пътник в лекия автомобил, Х. е пътувала без поставен обезопасителен колан. На второ място, той е знаел, че водачът Н. Н. управлява автомобила след употреба на алкохол. Оспорил е материалноправната легитимация на З. С.. Привлякъл е като трето лице помагач водача на лекия автомобил и застрахователя на товарния автомобил ЗАД [фирма] и е предявил при условията на частичност обратен иск срещу него. Първоинстанционният съд е счел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващ се в това, че пострадалият се е съгласил да пътува в лекия автомобил, знаейки, че водачът му е употребил алкохол. Уважил е обратният иск срещу ЗАД [фирма]. Съставът на САС е счел, че съгласно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер за родителите, а З. С. – в размер на 80000 лв. Счел е за недоказано съпричиняването на вредоносния резултат, поради това, че не е установено Х. да е знаел вида и количеството алкохол, приет от водача Н.. Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос е следното: Налице е противоречие със задължителна практика на ВКС, установяваща, че при определяне на обезщетението следва да бъде отчетен факта дали пострадалият е знаел за употребата на алкохол от страна на водача на МПС, чийто пътник е бил. Поради това, трябва да бъде разгледан въпроса за правното значение на знанието на увредения. Преди всичко, следва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правнозначим факт, обуславящ прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД и допринасянето на пострадалия за настъпване на вредата спрямо себе си, също съставляващо факт, водещ до прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД. П. гражданственост термин „съпричиняване” е с по-тясно значение от използвания в закона - „допринасяне за настъпване на вредите”. Той илюстрира по-скоро първата от посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. При ПТП, допринасянето може да се изразява в действие (пресичане на необозначено място) или в бездействие. Във втората хипотеза, пострадалият не е допринесъл за настъпването на събитието, но с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Оттук и релевантността на преценката за наличие на рисково поведение на увредения, като обстоятелство по чл.51 ал.2 ЗЗД, рефлектиращо върху размера на обезщетението. Дали е налице рисково поведение и дали то е допринесло за увреждането е обстоятелство, подлежащо на установяване във всеки конкретен случай. Пример за рисково поведение на пострадалия пътник в МПС е непоставянето на обезопасителен колан, но това не е абсолютен критерий. Ако бъде установено, че механизмът на ПТП и/или получените увреждания са такива, че нямат отношение към ползването на колан, в този случай редукцията по чл.51 ал.2 ЗЗД няма да намери приложение. Съставлява рисково поведение и знанието на увредения, че водачът на МПС, чийто пътник е, управлява след употребата на алкохол. Фактът на знанието би придобил правно значение за прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД само при наличието на две кумулативни предпоставки – увреденият да е в състояние да формира правно валидна воля и настъпването на ПТП да се дължи на употребата на алкохол от страна на водача. Ако тези предпоставки не са налице, редукцията по чл.51 ал.2 ЗЗД няма да намери приложение и в този случай. В този именно смисъл е и цитираната по-горе задължителна съдебна практика, разглеждаща различни аспекти на употребата на алкохол от страна водача на МПС. Правнозначим при прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД е фактът на знанието на пострадалия за употреба на алкохол от страна на водача на МПС, чийто пътник е. Управлението на МПС след употребата на алкохол е обстоятелство, повишаващо риска от настъпването на ПТП и на вредоносен резултат, който риск пострадалият е поел. С това си рисково поведение, увреденият допринася за настъпване на вреда за себе си по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД в случай, че възникне ПТП, обусловено и от употребата на алкохол от страна на водача. Правновалидното (изключая малолетните, запретените и пр.) знание на пострадалия за употреба на алкохол от водача, подлежи на установяване в съдебното производство с всички допустими от закона доказателствени средства. По същество. Съобразно посочения по-горе правен въпрос, достатъчно е доказването на знанието у пострадалия за употреба на алкохол от водача, без да е необходимо доказването на вида и количеството алкохол приет от него. Установено е по делото, че водачът Н. Н. и пострадалият Х. Х. – праводател на ищците са пили заедно. Т.е. обстоятелството, че Н. е приел на свой ред да управлява МПС след употреба на алкохол (преди това е управлявал Х.) е било известно на пострадалия. Установено е, че настъпването на пътнотранспортното произшествие се дължи на високата скорост с която Н. е управлявал автомобила, поради това не е могъл да го овладее и се е блъснал в неправилно паркиран товарен автомобил. Допринасянето на водача на товарния автомобил за настъпване на ПТП е обусловило привличането на неговия застраховател, като трето лице помагач и предявяването на обратен иск срещу него. След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита, че с рисковото си поведение Х. Х. е допринесъл до размера на 1/5 за последиците от ПТП спрямо себе си, поради което дължимото на родителите му и на годеницата му З. С. с която е бил в конкубинат обезщетение, следва да бъде намалено съобразно този принос. Въззивният съд правилно е приел, че дължимото обезщетение на родителите на Х. би следвало да бъде по 100000 лв. за всеки от тях, а за годеницата му – 80000 лв. Като последица от прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, отговорността на застрахователя [фирма] следва да бъде ангажирана до по 80000 лв. за всеки от родителите и 64000 лв. за З. С.. Поради това, решението на Софийски апелативен съд ще следва да бъде касирано в частта с която субективно съединените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ са уважени за размерите над посочените суми. Обратният иск на [фирма] срещу [фирма] е предявен при условията на частичност за сумата 5000 лв. Въззивният съд е приел за доказана пасивната легитимация на [фирма] и за основателно ангажирането на отговорността му. Като необжалвано, въззивното решение в частта досежно основателността на иска по чл.219 ал.3 ГПК и степента на отговорност на застрахователя на товарния автомобил, е влязло в сила. Доколкото размерът на дължимата част от застрахователното обезщетение е функция от размера, присъден по главния иск, то и отговорността на [фирма] ще следва при изпълнението да бъде съобразена с редукцията, направена от настоящата инстанция- чл.223 ГПК. На осъдителния диспозитив по обратния иск, подлежащ на потвърждаване посоченото по-горе изменение не се отразява, тъй като искът е частичен до 5000 лв. С оглед изменението на присъденото обезщетение, подлежи на изменение въззивното решение и в частта за присъдената държавна такса и разноски, като дължимата на САС държавна такса следва да бъде намалена до 8960 лв., а разноските – до размера на по 3360 лв. за М. и Р. Х. и 2400 лв. за З. С.. За сумите над посочените, решението на САС следва да бъде отменено. Разноски за настоящата инстанция от ответниците по касация не са претендирани, съобразно изричното изявление на процесуалния представител в съдебно заседание. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 847 от 08.05.2013 год. по гр.д.№ 166/2013 год. на Софийски апелативен съд в частта с която предявените от М. Х. Х., Р. Х. Х. и З. Х. С. срещу [фирма] субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД са били уважени за сумите над 80000 лв. за първите двама и над 64000 лв. за З. С., както и в частта за присъдените в тежест на застрахователя държавна такса за сумата над 8960 лв. и за разноски за сумите над 3360 лв. за М. Х. и Р. Х. и над 2400 лв. за З. С., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Х. Х. и Р. Х. Х. срещу [фирма] субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД за сумите над 80000 лв. за всеки един от тях, както и искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на З. Х. С. срещу [фирма] за сумата над 64000 лв. ОСТАВЯ в сила решението в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.