6 Р Е Ш Е Н И Е № 361 С., 21.12. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 105/2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 1029 от 19.07.2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, по касационна жалба на [фирма], [населено място], е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК до касационно обжалване въззивно решение № 161 от 28.09.2011 г., постановено по в.гр.д. № 335 по описа за 2011 г. на Ямболския окръжен съд, ГК, с което са уважени предявените от И. Т. П. от [населено място] срещу касатора искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос от материално естество - налице ли е начало на срока по чл. 345, ал. 1 КТ само в случаите при получаване от работника или служителя на нарочно уведомление от съда, че е възстановен на работа или този срок започва да тече и от узнаването по друг начин на влязлото в сила решение на съда затова, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 440 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 537/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Освен това решение по поставения въпрос са постановени и решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3972/2008 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 264 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 1467/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които съдебната практика е уеднаквена по въпроса за началния момент, от който тече срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 345, ал.1 КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. В цитираните по-горе съдебни решения на ВКС е прието, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Целта на разпоредбата, задължаваща съда да уведоми работника за влязлото в сила решение е, както с оглед защита на интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на длъжността, в случай, че възстановеният работник не се яви своевременно на работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл. 345, ал.1 КТ, т.е. да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. К. [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. А. М. поддържа касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. Подробни съображения излага в писмено становище. Ответникът по касационната жалба И. Т. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-Я. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна. След така приетия отговор на правния въпрос, за разрешаването на който е допуснато касационно обжалване, съдът намира касационната жалба на [фирма], [населено място] за основателна. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение са основателни, тъй като за ищеца предвиденият в чл. 345, ал. 1 КТ е започнал да тече едва от връчване на изричното съобщение на съда на 05.01.2011 г. касаещо възстановяването му на работата, която е заемал преди отменената уволнителна заповед от 2003 г. и служителят е следвало да се яви на работа най-късно на 18.01.2011 г., което е сторил, поради което процесната заповед № 4/19.01.2011 г. на директора на банков клон [фирма] [населено място], с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 25.09.2008 г., се явява незаконосъобразна. При така дадения отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване, постановеното въззивно решение е неправилно. По делото не се спори, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищецът е заемал в ответното дружество – в клона на [населено място] длъжността „банков служител обслужване на клиенти”, като със заповед № 85 от 12.12.2003 г. на работодателя трудовият му договор е бил прекратен на осн. чл. 133, ал. 2, т. 6 КТ. Заповедта е била оспорена по съдебен ред и с влязло в сила съдебно решение № 50 от 13.02.2008 г. по гр.д. № 792/2005 г. на ВКС, І г.о., предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са били уважени. Установено е също така, че в изпълнение изискванията на чл. 345, ал. 1 КТ, районният съд е изпратил съобщение до ищеца, касаещо възстановяването му на работа, едва през 2011 г., получено от ищеца на 05.01.2011 г. Същият се е явил на работа на 18.01.2011 г., за което е депозирал нарочна молба. С процесната заповед № 4 от 19.01.2011 г. на директора на банков клон [фирма] [населено място], трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 25.09.2008 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, поради неявяване на лицето да заеме работата в срока по чл. 345, ал. 1 КТ и заповедта е връчена на служителя на 19.01.2011 г. За да приеме, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, въззивният съд е приел, че в случая е правно ирелевантен фактът, че през 2008 г. ищецът се е снабдил с изпълнителен лист за присъдените му суми във връзка с отмяната на първата уволнителна заповед от 2003 г. и макар и да се предполага, че решението на съда му е било известно, след като районният съд не е изпълнил императивната разпоредба на чл. 345, ал. 1 КТ да изпрати изрично съобщение на ищеца за възстановяването му на работа, то за ищеца не тече преклузивният срок. С оглед на изложените мотиви по приложението на чл. 345, ал. 1 КТ, изводът на въззивният съд, че при липса на уведомление, изпратено от първоинстанционния съд за възстановяване на заеманата длъжност, узнаването за влязлото в сила решение е без правно значение за началото на срока за явяване на работа, е неправилен. При въведените от работодателя доводи за узнаване на решението от възстановения на заеманата длъжност служител, съдът е следвало да прецени налице ли са несъмнени доказателства за узнаване на решението от него и в кой момент. Допуснатото нарушение обаче не налага извършване на нови съдопроизводствени действия, с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд в настоящия състав намира, че трябва да се произнесе по съществото на трудовоправния спор. От приложените по делото доказателства – копие от изп. д. № 20088780400509 на ЧСИ И. Х., рег. № 878, район на действие Ямболския окръжен съд, образувано на 21.08.2008 г. и свършено на 11.09.2008 г., се установява, че по молба на ищеца, чрез пълномощника си адв. В. К. е образувано изп.д. по изпълнителен лист за присъдените в негова полза суми по уважения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 20.08.2008 г., съгласно който ищецът И. П. е упълномощил адв. К. да образува и да го защитава по делото, т.е. настоящата инстанция приема, че за влязлото в сила съдебно решение, с което са уважени предявените от него искове за защита срещу незаконно уволнение, в т.ч. и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на работа по гр.д. № 75/2004 г. на Ямболския районен съд, ищецът е узнал най-късно на 20.08.2008 г., когато е упълномощил адв. К. да го представлява по изпълнителното дело. С оглед приетото по поставения правен въпрос за началния момент, от който започва за тече срока по чл. 345, ал. 1 КТ в посочената хипотеза, за ищеца в случая това е датата 20.08.2008 г., на която той несъмнено е узнал за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа, независимо че не е получил съобщение от първоинстанционния съд затова, от който момент за него е започнал да тече двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, който безспорно е изтекъл преди той да се яви на работа на 18.01.2011 г., поради което и издадената заповед на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ се явява законосъобразна. Това е така, тъй като от доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че служителят е узнал за решението, че е възстановен на работа най-късно на 20.08.2008 г., поради което независимо, че в един значително по-късен момент е получил и нарочно уведомление от съда затова, това е без значение, тъй като срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения в случая тече от момента на узнаването. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което обжалваното решение следва да бъде касирано на основание чл. 281, т. 3 ГПК. При така установените факти, уволнението е законно, тъй като фактическите обстоятелства, на които се базира волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, когато уволненият служител бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, са установени по делото. Данните по делото сочат, че служителят е бил възстановен на предишната работа с влязло в сила решение на 13.02.2008 г., същият е узнал затова най-късно на 20.08.2008 г. и не се е явил в 14-дневния срок по чл. 345, ал. 1 КТ да я заеме, а се е явил в значително по-късен момент – на 18.01.2011 г., след като е получил нарочно съобщение от първоинстанционния съд, което както се посочи по-горе, в случая е без значение. По изложените съображения следва да се приеме, че процесната заповед № 4 от 19.01.2011 г. на директора на банков клон [фирма] [населено място], с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 25.09.2008 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, поради неявяване на лицето да заеме работата в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, е законосъобразна, а предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 485,45 лв., в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 161 от 28.09.2011 г., постановено по в.гр.д. № 335 по описа за 2011 г. на Ямболския окръжен съд, ГК. ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Т. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], к-с „Златен рог”, [жилищен адрес] със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора 307, адв. В. К. от АК-Я., срещу [фирма] [населено място], [улица], представлявана от С. П. В. и Р. И. Т., искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на И. Т. П., извършено със заповед № 4 от 19.01.2011 г. на директора на банков клон [фирма] – Я., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „банков служител обслужване на клиенти CSR” в [фирма] – клон Я. и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за принудителна безработица в размер на 2 273,77 лв. ОСЪЖДА И. Т. П. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените по делото разноски в размер на 485,45 /четиристотин осемдесет и пет лева и 45 ст./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: