Р Е Ш Е Н И Е № 480 гр.София , 30 декември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1511/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба,депозирана от подсъдимия А. Х. П. срещу решение №73 от 25.07.2014 г., постановено по внохд №64/2014 г. на Бургаски апелативен съд. Релевираното в жалбата касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК се свързва с постановената от страна на въззивната инстанция отмяна на приложението на чл.66 ал.1 от НК.Акцентира се на изложените от окръжния съд съображения ,мотивирали първата инстанция да приложи института на условното осъждане.Заявява се,че до настоящият момент подсъдимият не е имал противообществени прояви,че е с положителни характеристични данни, както и ,че воденото срещу него наказателно производство само по себе си е започнало да оказва поправящо и превъзпитаващо въздействие,поради което за постигане целите по чл.36 от НК, не се налага изолирането му от обществото.Посочва се ,че съгласно решение по н.д. №80/1983 г.на ОСНК, при преценката на обществената опасност на дееца при автотранспортни престъпления трябва да се отчитат освен съдебното му минало и трудовата и обществената му характеристика, предходното поведение като водач на МПС, семейното му положение и всички други обстоятелства ,относими към личността му. Жалбоподателят твърди ,че отчитайки всички тези обстоятелства, окръжният съд го е определил като личност с много ниска степен на обществена опасност, поради което е приел ,че целите на специалната превенция могат да бъдат постигнати и чрез условното осъждане.В противовес с това, апелативният съд е акцентирал на генералната превенция ,като по този начин е игнорирал волята на законодателя, който е поставил акцент на индивидуалната превенция при обсъждане възможността за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Моли се да бъде изменено въззивното решение,като се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Постъпило е писмено възражение ,изготвено от частния обвинител М. М.,чрез повереника й адв.В., срещу касационната жалба на подсъдимия А. П., в което се твърди неоснователност на оплакванията ,релевирани в жалбата. Посочва се ,че наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода , търпяно ефективно ,не е явно несправедливо,тъй като деецът е извършвал и предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по административен ред, което не е довело до нужния поправително-превъзпитателен ефект; че пътно-транспортното произшествие е станало по изключителна вина на подсъдимия ,който грубо е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 и чл.37 ал.3 от ЗДП. Изложени са и подробни съображения за съотношението между генералната и специална превенция при преценката приложението на чл.66 ал.1 от НК.Моли се да бъде оставена без уважение касационната жалба. В съдебното заседание пред ВКС, адв.К., защитник на подсъдимия П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения като акцентира на това,че причината за настъпване смъртта на детето, освен поведението на подсъдимия е и обстоятелството,че предпазното детско столче e било неправилно монтирано към седалката на автомобила,което според него би следвало да има значение при определяне на начина на изтърпяване на наказанието. Повереникът на частните обвинители М. М. и В. П.-адв.В. моли да бъде потвърдено въззивното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото липсва причинно следствена връзка между закопчаването на столчето, в което е седяло детето и смъртта му. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли да бъде оставена без уважение касационната жалба ,тъй като не е налице основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. В последната си дума подсъдимият А. Х. П. посочва , че многократно е изказвал съжаление за случилото се и моли за условна присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №41 от 11.03.2014 г.,постановена по нохд №19/2014 г., Бургаски окръжен съд е признал подсъдимия А. Х. П. за виновен в това ,че на 13.09.2012 г.,около 17.00 часа ,на главен път І-9,до бензиностанция /име/, при управление на л.а. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата –чл.25 ал.1 от ЗДП и чл.37 ал.3 от ЗДП, като при излизане от бензиностанция О. и при наличие на знак Г2 и Б2, извършил рязка маневра „завиване на ляво” в посока [населено място], при което последвал удар с л.а. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. Т. М. и по непредпазливост причинил смъртта на А. В. П. и средна телесна повреда на М. М. ,изразяваща се във фрактура на талуса, довела до трайно затруднение движението на долен крайник, поради което и на основание чл.343 ал.3 б. „б” във вр.с ал.4 във вр.с ал.1 б. „б” и б. „в” във вр.с чл.342 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода,като го е признал за невиновен в това да е осъществил престъплението след като е нарушил правилото на чл.37 ал.1 от ЗДП. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият П. е лишен и от право да управлява МПС за срок от четири години,считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, както и тези сторени от частните обвинители. По жалба на частните обвинители М. М. и В. П. е било образувано пред Бургаски апелативен съд внохд №64/2014 г., приключило с решение №73 от 25.07.2014 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като е било отменено приложението на чл.66 от НК и е постановено наложеното на подсъдимия А. П. наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящият съдебен състав споделя извода на Бургаски апелативен съд, свързан с отмяна приложението на чл.66 ал.1 от НК. Независимо ,че са налице общоважащите предпоставки на посочената разпоредба, а именно наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода и деецът да не е осъждан ,при преценката дали целите на наказанието ще се постигнат чрез условно осъждане, се налага отрицателен извод. Съгласно трайната съдебна практика, за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всичко въпроса дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието, като съдът е длъжен да направи преценка и с оглед нуждите на генералната превенция, защото и тя е цел на наказанието. Ето защо, съдът следва да вземе предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагане на наказанието биха се постигнали целите по чл.36 от НК. Вярно е, че Наказателният кодекс изрично подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец, но също така е вярно и че при обсъждане приложението на условното осъждане не може да се игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останалите граждани. Следователно необходимо е диалектически да се съчетаят изискванията на специалната превенция с тези на генералната. Това е от особено значение, в случаите, когато извършеното престъпление е от вида на такива ,които в дадения момент са по-често явление и изискват по-интензивна реакция от гледна точка на въздействието върху гражданите и обществото като цяло. В актуалната съвременност транспортните престъпления се характеризират с изключителна динамика и разпространеност и непрекъснато увеличават своя дял в общия дял на престъпните прояви, което в принципен план предпоставя налагане на такова наказание, което да осигури психическо въздействие не само върху дееца , но и върху другите членове на обществото-въздействие в две насоки: възпитателно и предупредително и което да създаде условия за утвърждаване на поведение ,насочено към въздържане от подобни действия, които могат да предизвикат престъпни последици. Разбира се, във всеки отделен случай подлежи на преценка конкретната обществена опасност на дееца и дали с оглед на нея целите по чл.36 от НК ще се постигнат чрез ефективно или условно изтърпяване на наказанието. В конкретния случай подсъдимият е социално адаптирана личност , продължаващ образованието си студент, изказващ разкаяние и съжаление за извършеното от него деяние, което е инцидентно в живота му. От друга страна обаче, не може да се пренебрегне факта, че данни за личността му произтичат и от спецификата на конкретно извършеното от него престъпно деяние. В този смисъл не следва да бъдат подминати без внимание обстоятелствата ,свързани с това ,че той е извършил груби нарушения на правилата за движение по пътищата, като освен, че е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.25 ал.1 и чл.37 ал.3 от ЗДП, не се е съобразил и с наличието на пътен знак за въвеждане на забрана - Г2 „Движение само на дясно след знака” /раздел ІІІ,глава ІХ от ППЗДвП/, както и с пътен знак относно предимството -Б2 „С.! Пропусни движещите се по пътя с предимство” /раздел ІІ, глава ІХ от ППЗДП/, за което са налице факти по обвинителния акт,самопризнати от подсъдимия, като това му поведение е довело до ненавременната смърт на едно дете на година и четири месеца и до застрашаване на здравето и живота на още едно лице- М. М., на която е причинена средна телесна повреда. Тук е мястото да се отбележи , че посоченото от Бургаски окръжен съд и цитирано в жалбата на подсъдимия Решение №83/83 г. по н.д.80/83 г. на ОСНК , от което се извличат аргументи за обосноваване приложението на чл.66 от НК, всъщност не подкрепя претендираната теза. Точно обратното, видно от цитирания съдебен акт, при преценка на обществената опасност на дееца при пътнотранспортни престъпления освен обстоятелствата, отнасящи се до личността му /съдебно минало, трудова и обществена характеристика,семейно положение и т.н./, следва да се има предвид и неговото поведение като водач на МПС. А по настоящето дело поведението на подсъдимия като водач на превозно средство, не само в конкретния случай ,но и преди /същият е санкциониран по административен ред за допусните нарушения на правилата за движение по пътищата,включително и чрез отнемане на контролни точки/ завишава степента на обществената му опасност. Съвкупността от обсъжданите дотук обстоятелства, преценена на базата и на непрекъснато растящия брой престъпления против транспорта, завършващи със смъртта или със създаването на опасност за живота и здравето на множество невинни жертви, налага извода, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на дееца се налага изолирането на А. П. от обществото и въдворяването му в пенитенциарно заведение, макар и за недълъг срок, какъвто е срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода-две години и осем месеца. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще спомогне за ефективната преоценка и осмисляне на поведението на подсъдимото лице в посока бъдещо недопускане на управление на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата, от една страна, а от друга -ще въздейства възпиращо спрямо другите членове на обществото. Ето защо, ВКС намира искането за приложение на института на условното осъждане за неоснователно. В заключение следва да се отбележи,че по делото не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. М.. Независимо,че столчето,в което е било поставено починалото дете ,не е било монтирано към седалката на автомобила според инструкцията на производителя, данните по делото ,а и самопризнатите от подсъдимия факти сочат ,че към момента на произшествието, детето е било със заключени предпазни колани. Действително, според заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни, при правилно фиксиране на столчето към седалката, при конкретната обстановка биха се получили травми на гръден кош, евентуално на корем, но не и конкретната черепно-мозъчна травма, довела до леталния изход.Въпреки това обаче, поведението на неговата майка ,като водач на МПС не е в причинна връзка с настъпилия резултат,доколкото същата е направила необходимото, за да обезопаси детето си, намиращото се в автомобила, чрез закопчаване на предпазните колани на монтираното към седалката столче.Нещо повече, от допълнителната КАТСМЕ е видно ,че при първият удар /този с автомобила, управляван от подсъдимия/ се е получило разхлабване на колана, придържащ седалищната част на столчето и в резултат на това разхлабване и последващия челен удар е настъпило отделяне /изтръгване/ на седалищната част на детското столче от пластмасовата основа. Обстоятелството,че подсъдимият е студент и налагането на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода би попречило на неговото обучение, се преодолява чрез предвидената от закона възможност за прекъсване на изпълнение на наказанието по чл.447 т.4 от НПК. С оглед на изложените съображения, настоящият състав не намира основания за уважаване на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №73 от 25.07.2014 г.,постановено по внохд №64/2014 г. по описа на Бургаски апелативен съд, НК. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/