1 Р Е Ш Е Н И Е № 80 [населено място], 30.03. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 640 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. В. от АК-С., против въззивно решение от 21.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 18 по описа за 2011 г. на Монтанския окръжен съд, с което е отменено решението от 25.11.2010 г. по гр.д. № 445/2010 г. на Монтанския районен съд, с което са уважени предявените от Е. А. А., срещу VІІІ СОУ „Отец П.” [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, и тези искове са отхвърлени като неоснователни. Поддържат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание адв. В. поддържа жалбата и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответникът по касационната жалба VІІІ СОУ „Отец П.” [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Й. А. от АК-М. я оспорва като неоснователна като подробни съображения излага в писмена защита. С определение № 1374 от 21.12.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос, а именно допустимо ли е при сключване на трудов договор за заместване на отсъстващ работник или служител на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, като основание за прекратяването му да бъде определена крайна, точно фиксирана дата като се игнорира предвиденото в закона прекратително основание – завръщането на титуляра на длъжността, който въпрос е обусловил изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 325, т.3 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на касаторката, изложени в подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение въззивният съд е приел, че страните са се съгласили трудовият договор да бъде сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – до завръщане на титуляра, но с крайна дата на действието му – 30.06.2010 г., с настъпването на която трудовото правоотношение между страните се прекратява като заповедта на работодателя само констатира този факт. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос - допустимо ли е при сключване на трудов договор за заместване на отсъстващ работник или служител на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, като основание за прекратяването му да бъде определена крайна, точно фиксирана дата като се игнорира предвиденото в закона прекратително основание – завръщането на титуляра на длъжността, разрешаването на който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС приема, че трудовият договор, сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, е вид срочен трудов договор за определяем срок, който се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител. Лицето, с което се сключва този договор поема изцяло изпълнението на трудовите задължения на замествания и ползва на общо основание правата и правомощията, които съответната длъжност съдържа. Срокът по трудовия договор за заместване се определя от продължителността на отсъствието на работника или служителя – титуляр на длъжността. В сключвания трудов договор за заместване трябва изрично да бъде посочено името на титуляра на длъжността, за заместването на който се сключва този трудов договор, както и факта, че този договор се сключва до неговото завръщане на работа, които обстоятелства са особено важни, защото изразяват клаузата „срок” в договора, определят трудовата функция, мястото на работата и създават типичното за неговото прекратяване основание по чл. 325, т. 5 КТ. По своята правна природа този вид трудов договор е срочен и поражда действие за срока на отсъствието на титуляра от работа. Последният факт обуславя както възникването на правоотношението с източник такъв договор, така и неговото прекратяване. Затова друга клауза в трудовия договор за заместване, свързана със срок, различен от определяемия по този договор е недействителна и не поражда правни последици. Настоящият състав приема, че правилното приложение на правната норма на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ предпоставя този трудов договор да бъде сключен за заместване на отсъстващ работник или служител като срокът на действието му е определяем - до реалното завръщане на титуляра на работа, поради което съдържащите се в него клаузи, свързани с изтичането на друг уговорен срок са недействителни и не пораждат правни последици. С оглед на така даденото разрешение на поставения въпрос, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е основателна. В. решение е неправилно и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да бъде отменено. След отмяна на неправилното въззивно решение при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, спорът следва да се пререши от настоящата инстанция като се уважат предявените искове за защита срещу незаконното уволнение с оглед правомощията на ВКС по чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. По делото е установено, че сключеният между страните трудов договор е на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – до завръщане на титуляра М. П. К.. В него се съдържа и допълнителна клауза – „ но не по-късно от 30.06.2010 г.”, в която част договорът се явява частично недействителен – относно регламентирания краен срок на действието му, тъй като е в противоречие с основанието за сключването му – чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ и в тази част не е породил правно действие. Прекратяването на този вид трудови договори може да стане единствено на основание чл. 325, т. 5 КТ, а именно – след настъпването на предвиденото в трудовия договор условие по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – завръщане на замествания на работа, като трудовият договор със заместващия го работник или служител се прекратява по реда на чл. 325, т. 5 КТ. В случая трудовият договор с ищцата е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, като при сключването му волята на страните е била ищцата да заема длъжността „учител по фирмено право” до завръщането на титуляра М. П. К.. Безспорен е фактът, че заместваното лице М. К. не се е върнал на работа. Трудовият договор с ищцата е прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ - с изтичане на уговорения срок – в противоречие с основанието, на което е сключен – чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, поради което прекратяването на трудовото правоотношение поради изтичане на уговорения срок се явява незаконно и уволнителната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена. При този изход на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконност на уволнението, основателна се явява и претенцията на ищцата по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност – учител по фирмено право. Предвид обусловения характер на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ от резултата по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и представените писмени доказателства в тази насока – удостоверение от НСИ и служебна бележка от бюрото по труда се установява, че за периода след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е работила по друг трудов договор, поради което и този иск се явява основателен и следва да бъде уважен в предявения от нея размер като й бъде присъдено обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца в размер на 1506 лв., считано от 01.07.2010 г. до 01.01.2011 г., при установен размер на месечното й възнаграждение от 256,02 лв., ведно със законните последици. Неоснователен е искът за мораторна лихва върху главницата, за периода от 01.07.2010 г. до 26.08.2010 г., тъй като ищцата не е представила доказателства, че е отправила покана до работодателя за изплащането на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, поради което този иск следва да бъде отхвърлен. К. е направила искане за присъждане на разноски за всички инстанции. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното училище ще следва да заплати в полза на жалбоподателката съдебни разноски за всички инстанции в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 90 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа по ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение от 21.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 18 по описа за 2011 г. на Монтанския окръжен съд. ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Е. А. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], извършено на основание чл. 325, т.3 КТ и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 570/30.06.2010 г. на директора на VІІІ СОУ„Отец П.” [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение с Е. А. А., на основание чл. 325, т. 3 КТ, считано от 01.07.2010 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА Е. А. А. от [населено място] на заеманата преди уволнението длъжност „учител по фирмено право” в VІІІ СОУ„Отец П.” [населено място], на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. ОСЪЖДА VІІІ СОУ„Отец П.” [населено място] да заплати на Е. А. А. от [населено място], сумата от 1 506 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица, за периода от 01.07.2010 г. до 01.01.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, както и направените по делото разноски в размер на 1000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. А. от [населено място] срещу VІІІ СОУ„Отец П.” [населено място] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 100 лв. ОСЪЖДА VІІІ СОУ„Отец П.” [населено място] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 90 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :