Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
С., 29.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 292 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. С. Д. от [населено място], чрез процесуалния предста-вител адвокат Я. против въззивно решение от 17.10.2011г.,поправено с решение № 7463 от 9.11.12г. по в.гр.д. № 8131/2011г.на Софийски градски съд, с което е частично обезсилено решение от 5.04.2011г. по гр.д.№ 55507 по описа за 2010г. на Районен съд София досежно произнасянето по иск „да се приеме за установено, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника за пълен работен ден в периода от 8.02.2008г. до 26.06.10г.” и е прекратено производството по делото в тази част, а е потвърдено решението на СРС в частта,в която са отхвърлени исковете за заплащане на трудово възнаграждение от 9 130лв., на обезщетения за неспазено предизвестие, за неизползван платен годишен отпуск за 2008г., 2009г. и 2010г., за неоформяне и задържане на трудовата книжка и за недопускане на работното място за периода 8.06.10г.-26.06.10г., като са присъдени следващите се разноски.
Искането на касаторката е за отмяна на обжалвания акт като постановен в нарушение на закона и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове с правно основание чл.128, чл.221 ал.1, чл.224,чл.214 и чл.226 ал.1 т.1 от КТ в общ размер от 12 030лв.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 874 от 20.06.2012г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, само по въпроса за характера на иска за установяване на действителното работна време – дали е такъв относно съществуването и изпълнението на трудовото правоотно-шение по чл.357 от КТ или е за установяване на факти по чл.124 от ГПК.
Според въззивния съд така предявеният от ищцата иск е недопустим, защото е с правно основание чл.124 от ГПК, а установяването на факти с правно значение е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи. Независимо от така изложените мотиви, тъй като въззивният акт не съдържаше изричен, съответен на тях диспозитив, с определение № 337 от 26.10.12г. ВКС върна на СГС делото за поправяне на допусната явна фактическа грешка. С решение № 7463 от 9.11.12г.по в.гр.д.№ 8131/11г. на СГС това беше направено, като съдът обезсили частично решение от 5.04.2011г. по гр.д.№ 55507 по описа за 2010г. на Районен съд София в частта, в която е налице произнасяне по иск „да се приеме за установено, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника за пълен работен ден в периода от 8.02.2008г. до 26.06.10г.” и прекрати производството по делото в тази част.
В съдебно заседание страните не се явяват. Ответната страна се представлява от процесуален представител, който изразява становището й за неоснователност на подадената касационна жалба. Желае въззивния акт да бъде потвърден.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса,по който е допуснато касационно обжалване следното :
Съгласно чл.357 от КТ трудов е спора между работника /служителя/ и работодателя относно съществуването на трудовото правоотношение. Пред вид тази специална правна норма и доколкото продължителността на работния ден е елемент от съдържанието на трудовия договор - предявеният от ищцата иск не следва да се квалифицира като такъв по чл.124 от ГПК за установяване на факт, а по чл.357 от КТ за признаване за установено, че един от съществените компоненти на съществуващото трудово правоотношение /продължителността на работния ден/ не е в размера, уговорен в трудовия договор. Така предявеният иск според настоящия съдебен състав правилно е приет като краен резултат за недопустим от въззивния съд, но по различни съображения. Трудовият договор по правната си същност е диспозитивен документ. Съгласно чл.62 ал.1 от КТ той се сключва в писмена форма. Изискването за писмена форма е въведено като условие за валидност на трудовия договор, като в практиката се приема, че съществуването на трудовото правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски показания, както и с други доказателства, установяващи по косвен начин възникването и съществуването му /решение № 943 от 22.02.10г. по гр.д.№ 4902/08г. на ІVг. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. След като това е така, идентично следва да е разрешението и за задължителните елементи на съдържанието на трудовото правоотношение, изброени в чл.66 ал.1 от КТ. Доколкото продължителността на работния ден е съществен елемент от задължителното съдържание на трудовия договор /съгласно чл.66 ал.1 т.8 от КТ/, то следва извод, че при наличие на валидно сключен трудов договор между страните, е недопустимо оборването на така постигнатата договорка със свидетелски показания, както и с други доказателства, установяващи по косвен начин различна от договорената между страните продължителност на работния ден.
В. съд е приел за недоказан предявения иск с правно основание чл.128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 9 130лв. за периода 8.02.2008г.-26.06.2010г.Настоящият съдебен състав не споделя този извод.
По делото за процесния период /от 8.02.2008г. до 26.06.10г./ е налице сключен между страните К. Д. и [фирма] /правоприемник, на която съгласно съдържащото се на лист 13 от материалите по делото извлечение от търговския регистър е [фирма]/ трудов договор № 002 от 8.02.08г., по силата на който считано от 11.02.2008г. К. Д. е изпълнявала длъжността „продавач” на непълно работно време от 4 часа срещу трудово възнаграждение от 220лв. Същият е изменен с допълнително споразумение към трудовия договор № 002/8.02.08г., съгласно който считано от 15.01.2009г. К. Д. изпълнява същата длъжност „продавач”, но на пълно работно време от 8 часа срещу трудово възнаграждение от 240лв. По делото е налична заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 23.06.10г., на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ, за която няма данни да е връчена на работника. С оглед факта, че предявената претенция за заплащане на трудово възнаграждение е до 26.06.10г., настоящият състав приема, че страните не спорят, че това е датата, на която е връчена заповедта за уволнение и е прекратено трудовото правоотношение между тях на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ. По делото е налице и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ считано от 1.06.09г., която тъй като не съдържа данни да е връчена на работника, съдът не съобразява. Освен това същата е в противоречие с ангажираните гласни доказателства по делото, съгласно които ищцата е продължила да работи по трудово правоотношение до месец юни 2010г. С оглед наличието на неоспорени трудови договори, надлежно подписани от двете страни за процесния период и липса на представени доказателства от страна на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение на ищцата, искът с правно основание чл.128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода 8.02.2008г.-26.06.2010г.се явява основателен за сумата от 6 500лв. При определяне на размера му съдът съобрази,че за период от 11 месеца /от 11.02.2008г.до 15.01.09г./ ищцата е работила при трудово възнаграждение от 220лв./2420лв./, а за останалите 17 месеца /от 15.01.09г.до 23.06.2010г./ при трудово възнаграждение от 240лв. /4 080лв./. В останалата част до 9 130лв.иска е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.221 от КТ за заплащане на обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт, с който е присъдено обезщетение в размер на 120лв. В тази част постановения въззивен акт е неправилен, защото размерът на обезщетението съответства на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което в случая съгласно трудовия договор е 240лв.
Неправилен е постановения въззивен акт, с който е потвърден първоинстанционния акт досежно предявения иск с правно основание чл.224 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. На ищцата са присъдено обезщетение за 2009г. за 11дни и за 2010г. за 10дни, при прието брутно трудово възнаграждение от 120лв. При минимален размер на следващия се платен годишен отпуск от 20 работни дни, съгласно чл.155 ал.4 от КТ и полаган труд през 2008г.-10 месеца, при брутно трудово възнаграждение от 220лв., през 2009г.-12месеца и за 2010г. - 6 месеца, при брутно трудово възнаграждение от 240лв., следва да се присъди обезщетение в размер на 110 лв.- за 2008г., 240лв.- за 2009г.и 120лв.- за 2010г., или общо 470лв.
В останалата част/досежно предявените искове с правно основание чл.214 и чл.226 ал.1 т.1 от КТ/ въззивния акт, с който е потвърден първоинстанционния акт, като същите са отхвърлени като недоказани, е правилен. По делото не са ангажирани конкретни доказателства, въз основа на които да е възможно да се приеме,че ищцата за твърдения период от време не е допускана до работа, както и че трудовата й книжка й е била задържана след прекратяване на трудовото й правоотношение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 17.10.2011г.,поправено с решение № 7463 от 9.11.12г. по в.гр.д. № 8131/2011г.на Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е потвърдено решение от 5.04.2011г. по гр.д.№ 55507 по описа за 2010г. на Районен съд София изцяло досежно исковете с правно основание чл.128 от КТ, чл. 221 от КТ и чл.224 от КТ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] с адрес на управление: [населено място] [улица] вх.1 ет.4 ап.6 да заплати на К. С. Д. ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място] [улица] ет.5 ап.2 сумите от 6 500лв./шест хиляди и петстотин/лева, неизплатено трудово възнаграждение за периода 8.02.2008г.-26.06.2010г., като и 470лв. /четиристотин и седемдесет/ лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008г.,2009 и 2010г.и 240лв./двеста и четиридесет/лева, за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, като ОТХВЪРЛЯ исковете до останалия претендиран размер.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част въззивно решение от 17.10.2011г., поправено с решение № 7463 от 9.11.12г. по в.гр.д. № 8131/2011г.на Софийски градски съд, с която е потвърдено решение от 5.04.2011г. по гр.д.№ 55507 по описа за 2010г. на Районен съд София в ЧАСТТА досежно предявените искове с правно основание чл.214 и чл.226 ал.1 т.1 от КТ и досежно частичното обезсилване на решение от 5.04.2011г. по гр.д.№ 55507 по описа за 2010г. на Районен съд София с прекратяване на производството в тази част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.