О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№436
гр. София, 14.07.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 08 юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1993/21 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на управителя на „Айджигруп“ ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 373 от 22.06.2021 г. по в.т.д. № 401/21 на САС,ТК, 5-ти с-в, с което е потвърдено решение №260061/21.02.2021 г. по гр.д. №810/2019 на ОС-София, с което касаторът е бил осъден да заплати на „Ив-Боди България“ЕООД на основание чл.82 от ЗЗД сумата от 35 615,51 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, настъпили в резултат на неизпълнение на задължения по договор за охрана от 01.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото, необоснованост на фактическите изводи на съда относно причинно-следствената връзка между поведението на служителите на ответното дружество и произтеклите вреди и неправилно приложение на материалния закон при тълкуването на договора за охрана, сключен между страните по спора.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280 ал., т.1 и т.3 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба „Ив-Боди България““ЕООД е постъпил отговор със становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съответно-за неоснователност на КЖ. Претендира се присъждане на разноските в настоящата инстанция в размер на 1600 лева-платено адв.възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и исковете са с цена над 20 000 намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните съображения:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети следните релеватни за спора факти: 1/ страните са били обвързани помежду си от договор за охрана, сключен на 01.07.2012 г., по който въззивното дружество се задължило да осъществява по възлагане от въззиваемия физическа охрана, контрол на пропускателния режим за достъп и проверка на влизащите лица в обект, находящ се в [населено място], [улица], представляващ двуетажна сграда, за времето от 17 ч. до 8 ч. на следващия ден, както и 24 часа в денонощието през почивни и празнични дни; 2/ на входа на обекта е бил изграден КПП за служителите на изпълнителя по договора за охрана, в района на обекта се е влизало през портал, задвижващ се по ел.път и отварящ се от устройство, което се намира в КПП. Страните не спорят още, че приетият по делото договор е именно обвързващият ги, в който са разписани неговия предмет, правата и задълженията на страните и др. Не се спори, а и се установява, че договорът е бил прекратен с едностранно волеизявление на управителя на „Ив-Боди България“ЕООД, считано от 04.11.2019 г.
Съдът е приел, че съвкупният анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, както и изслушаното заключение на неоспорената съдебно-техническа експертиза установяват еднозначно, че в обекта, предмет на охрана на обсъдения договор, на 26.07.2019 г. за времето от 01.30 ч. до около 02.35 ч., чрез покатерване по покрива и чрез взломяване с неустановено техническо средство на РVC-дограма на прозорец на втория етаж на сградата, неизвестни извършители са проникнали в офис-помещението, намиращо се в нея и отнели от него движими вещи, както следва: 1/ брой метална каса с размери 40х40х50 см, съдържаща служебни парични средства – сумата от 33 779. 46 лева и 200 евро; 2/ сумата от 1 444.89 лева – служебни парични средства, които са се намирали в метална каса с размери 20х20х30 см., взломена с неустановено техническо средство. Според удостоверение от 31.07.2019 г. на 09 РУ на СДВР, по случая било образувано досъдебно производство. По отношение на спорните въпроси дали и колко парични средства са се съхранявали в горепосочените две метални каси, вкл. дали проникването в охраняемия обект от външни лица е извършено поради виновно неизпълнение на задълженията на въззивното дружество по договора за охрана, по делото са били ангажирани писмени и гласни доказателства, включ. е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според съда, от тях се установява, че едноличният собственик на капитала на „Ив-Боди България“ ЕООД е взел решение на 10.12.2018 г., с което за подобряване отчетността в дружеството е следвало да се съставя протокол за касова наличност в края на всеки работен ден за всяка от трите метални каси, находящи се в офиса на дружеството, които са подробно индивидуализирани. Протоколите е следвало да се изготвят от касиера /за каса 1/ и счетоводителя /каси 2 и 3/ на дружеството, в присъствието на управителя или търговския пълномощник. Въз основа на решението е била издадена и нарочна заповед с идентично съдържание от 13.12.2018 г. на търговския пълномощник на дружеството. С нея е наредено още да се използват следните обозначения: с „каса 1“ да бъде отчитана метална каса с размери 35х35х50 см., находяща се в касов салон за обслужване на клиенти на първи етаж в офиса на дружеството; с „каса 2“ да бъде отчитана метална каса с размери 40х40х50 см., находяща се в счетоводството на втори етаж в офиса на дружеството, с „каса 3“ да бъде отчитана метална каса с размери 20х20х30 см., находяща се в счетоводството на втори етаж в офиса на дружеството. Според представените два броя протоколи за касова наличност, съставени на 25 юли 2019 г. от комисия в състав от счетоводител и търговски пълномощник, касовите наличности в „каса 3“ са били 1 444,89 лева и 200 евро, и в „каса 2“ – 33 77,46 лева. Разпитани в качеството им на свидетели пред първоинстанционния съд тези лица са потвърдили, че „Ив Боди България“ЕООД стопанисва складова база 4 с административна част – офис и склад, находящи се в [населено място], [улица], който обект бил ограден от трите си страни с висока бетонова ограда, а откъм лицето на обекта – с метална ограда и плъзгаща метална врата. Контролно пропускателния пункт представлявал самостоятелна сграда, изградена до входната врата, с прозорци с видимост към входа и страните на обекта. В него се намирал бутон за управление на плъзгащата врата. Освен това по периферията на обекта били разположени камери, които обхващали и оградата и чийто монитори се намирали в сървърно помещение, отделно от пропускателния пункт. Били монтирани и силни прожектори, разположени на ъглите на оградата. Освен това в обекта имало и три кучета, обучени. Тези свидетели са категорични, че в сградата се съхранявали пари в брой - в основната „първа“ каса, която се намирала в партерно помещение - помещение на първия етаж, както и в касата на касиер-фактурист. В края на всеки работен ден наличните парични суми от първа каса се преброявали и премествали във „втора каса“ при главния счетоводител, с цел допълнителен контрол върху наличните парични средства и подготвяне на инкасо. Преместването се извършвало регулярно, седмично, без да е фиксиран точно определен ден за това. Касите били масивни, метални и тежки – представлявали сейф, с код, стояли на пода, но не били застопорени. Освен тези две, в дружеството имало и трета каса, в която се съхранявали парите за ежедневни разходи. Тя се намирала при главния счетоводител. Свидетелите установяват, че наличностите в касите се броели всеки работен ден, за това бил съставян протокол, в който се отразявали датата и касовите наличности. Протоколите се съставяли от търговския пълномощник, който полагал подписа са последен, главния счетоводител и касиер – фактурист. Тази практика била установена от 01.01.2019 г. Според двамата свидетели в деня преди кражбата те били съставили такъв протокол. За самата кражба разбрали от служителя в склада и чистачката, които първи отивали на работа. На място установили, че в офисите на втория етаж, вкл. този на главния счетоводител, били разхвърляни документи, каса № 2, която съдържала парите за инкасо, липсвала, а каса № 3 била разбита и се намирала на пода празна. По-късно служители на полицията открили и каса № 2 празна, извън оградата. Тези показания изцяло се подкрепят от анализа на приобщените по делото писмени доказателства, касаещи фактите, които установяват, както и от заключенията на двете експертизи – счетоводна и техническа. Така от заключението на счетоводната експертиза, вкл. допълнителните пояснения на експерта в о.с.з., както и от данните от представените съкратени отчети на фискална памет за м. юни – юли 2019 г. на „Ив Боди България“ЕООД установяват, че в края на деня 25.07.2019 г. в каса № 2 на посоченото дружество е била налична паричната сума от 33 779. 46 лева, а в каса № 3 – 1 836.05 лева. Експертът е обосновал този извод въз основа на установения от него факт, че счетоводството на дружеството е водено редовно, като и на анализа на движението по сметка каса – 501 и сметка 422 – подотчетни лица, вкл. останалите счетоводни записвания на дружеството. Относно релевантния и спорен за предмета на производството факт дали пред нощта на 26.07.2019 г. в охранявания от ответното дружество обект е имало взломно проникване от лица, които не са служители на двете дружества, въззивният съд е приел положителен отговор, както от съвкупният анализ на обсъдените по-горе доказателства, така и от заключението на изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-техническата експертиза. Последната е изготвена след пълен преглед на записите от охранителните камери на обекта, съхраняващи се в материалите по образуваното досъдебно производство при 09 РУ на СДВР и представляващи две флаш-памети установява, че на 26.07.2019 г. е извършено проникване през покрива на две нива на сградата, находяща се в [населено място], [улица]. Според в.л., в обекта е имало изградена система за външно видеонаблюдение, в която са били включени 7 броя камери и такава за вътрешно видеонаблюдение, с включени 6 броя камери, всяка от които записва 24/7 само при движение, а записващото устройство се намира в сървърно помещение в административната част на сградата. Прегледът на записите от камерите установява, че покривът на сградата е на две нива, като до първото се е стигало по метална тръба с фланци, а от покрива на първо ниво по метална стълба се достига до второто ниво на покрива. Установява и че в процесната нощ се вижда движение на лица и три кучета в периода от 01:57:02 ч. до 02:51:35 ч., фиксиран от таймера на устройството. Камерите първо регистрират движението на кучетата пред охраната, а впоследствие и на трите лица, намиращи се на първо, а в последствие качващи се на второ ниво на покрива. Отделните камери са заснели движението на лицата, слизащи и качващи се на отделните нива, респ. – излизащи от обекта. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля – служител в ответното дружество, който е бил на дежурство на 25 срещу 26 юли 2019 г. в процесния обект, според които по време на дежурството не се е случило нищо необичайно, което да го отличава от останалите дежурства – не чул нито шум, нито забелязал движение. За извършената кражба от сградата разбрал на следващия ден. В тази им част показанията на свидетеля са счетени от съда в категорично противоречие с установеното от обсъдените писмени доказателства, както и заключението на съдебнотехническата експертиза. Този свидетел, като служител на въззивника, дежурен в нощта на извършената взломна кражба, според въззивния съд, е пряко заинтересован от изхода на спора, поради което и преценени при хипотезата на чл.172 ГПК показанията му, установяващи единствено изгодни за него факти, не следва да се кредитират. По изложените съображения, според съда, тези показанията не следва да се кредитират.
Във връзка с доводите за неправилност, развити във въззивната жалба, във въззивното решение е изложено следното: За неоснователно е счетено оплакването, че първоинстанционният съд е приел неправилно за доказани твърденията на ищеца-въззиваем за посегателство върху охраняваната база и липса на парични средства от същата. Въпреки, че протоколите за касова наличност са съставени от ищеца-въззивник писмени доказателства, то установените от тях факти се подкрепят както от гласните доказателства на разпитаните по делото, така и от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, чийто основен и решаващ извод въз основа на извършената от нея проверка е, че счетоводството на „Ив Боди България“ЕООД е водено редовно. Следователно и по арг. от чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги на посоченото дружество могат да служат като доказателство в негова полза. Горните аргументи, според съда, са относими и за изложените възражения, че двата протокола за касова наличност от 25.07.2019 г., като частни свидетелстващи документи, могат да се ползват с доказателствена сила само, ако удостоверяват неизгодни за издателя си факти. Съдът се е позовал и на това, , че обсъдените частни свидетелстващи документи съответстват като съдържание и на обсъденото по-горе решение на едноличния собственик на капитала на въззиваемото дружество от 10.12.2018 г., което има достоверна дата, предхождаща 25.07.2019 г.,автентичността на подписа и съдържанието е удостоверена от трето лице за процеса –чл.181, пр.1 ГПК. Като неоснователно е счетено и оплакването, че неправилно е възприета от първоинстанционния съд, че действителната обща воля на страните по процесния договор за охрана е предмет на охрана да е цялото недвижимо и движимо имущество, намиращо се на територията на обекта. Съгласно установените от чл. 20 ЗЗД изисквания – като се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, като се държи сметка за целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Задължение на съда в подобни случаи е да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата такава, както и да не подменя нейното съдържание, с оглед задължителната сила на договорите между страните /чл.20а ЗЗД/. Съобразявайки се с посочените разпоредби в приложимия материален закон въззивният състав е приел, че граматическото и систематично тълкуване на нормите от чл.1 и чл.2 от процесния договор сочи на единствено обоснован извод, че предмет на договора за охрана е имуществото на възложителя, конкретизирано в чл.1 от него като „складова база, находяща се на [улица]“. При липса на каквато и да е друга индивидуализация на обекта, посочен в този текст като предмет на договора, според него, следва да се приеме, че същият обема цялата складова база, вкл. намиращите се в нея недвижимости и движими вещи, в т.ч. и парични средства. Извод в обратната насока, вкл. в поддържаната от въззивника такава, че предмета на възложената охрана не включва необявени и неизвестни за изпълнителя ценности и парични средства не може да се обоснове, предвид липсата на каквито и да е други условия, уговорени в клаузите от договора в тази насока. Според решаващия състав, както изричната редакция на чл.1 и чл.2 от договора, така и търговската характеристика на охранявания обект /складова база, което предполага активен и постоянен оборот на стоки и средства/, изключват извод различен от вече посочения, а именно – предмет на процесния договор за охрана е складовата база, включваща всички недвижимости и движими вещи, намиращи се в нея. Свеждането до знанието на изпълнителя по договора за охрана и неговите служители от страна на възложителя на факта какви движими вещи, ценности и/или парични средства се съхраняват във всеки един момент в обекта на договора, не е уговорено никъде в клаузите му. Такова изискване липсва и в Закона за частната охранителна дейност в относимата му към предмета на спора редакция / обн., ДВ, бр. 15/24.02.2004 г., отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г. /, поради което и вменяването на подобно задължение в тежест на възложителя в случая би било в противоречие с принципите на чл.20 – чл.20а ЗЗД. На отделно и самостоятелно основание нормата на чл.7 ЗЧОД, във вр с чл.5 от същия установява, че охрана на имущество е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, а в случая обект на процесния договор за охрана е именно такава на конкретно определено имущество. В този смисъл,съдът е счел, че именно в посоченото задължение на охранителя се изразява и дължимата се от него престация по договора.
При установените по делото факти: че към 25-26.07.2019 г. страните по делото са били обвързани от процесния договор за охрана, както и че в период от време от 17 ч. на 25.07.2019 г. до 8 ч. сутринта на следващия ден, когато е следвало да се извършва охрана, според чл.2.12 от договора, неизвестни три лица са проникнали в охранявания обект и са отнели парични средства на възложителя в размер на процесната сума , според съда, налага извод, че така причинената имуществена вреда на възложителя е в пряка причинна връзка с неизпълнение на задълженията на охранителя по чл.1 и чл.2 от договора за охрана. Упражняването на строг, постоянен и ефективен контрол в обекта, както и предотвратяването и пресичането на действия на лица, проникнали неправомерно в охранявания обект и задържането им до пристигането на органите на МВР, са задължения на изпълнителя по договора, изрично вменени му от чл. 2.5 и чл.2.6, а тяхното виновно нарушение за времето от 01:57:02 ч. до 02:51:35 ч. на 26.07.2019 г. се установи категорично от заключението на техническата експертиза и кредитираните писмени и гласни доказателства, обсъдени по делото. Ето защо, съдът е направил извод, че длъжникът не може да бъде освободен от отговорност за неизпълнението на посочените му задължения по реда на чл.81, ал.1 ЗЗД, предвид че причината за неизпълнението е била предвидима и пречките са могли да бъдат преодолени, при полагане на дължимата за това грижа – охраната на обекта, с оглед стопанската му специфика, да бъде организирана по начин, който да препятства възможността за посегателство или повреждане върху охраняваното имущество. Доказателства относно релевантния факт, че охраната на обекта е била организирана по посочения начин, който е и да е съответен на дължимата се грижа на добрия търговец по смисъла на чл.302 ТЗ във вр. с чл.24 ЗЧОД, не са ангажирани от ответната страна. Несъстоятелно, според съда, е и въведеното възражение за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 ЗЗД, освобождаващи го от отговорност в случая поради причина, че възложителя по договора за охрана не е изпълнил своите задължения по чл.3.4 и чл.3.9 от договора, а при условието на евентуалност – предпоставящи наличието на съпричиняване от страна на възложителя на понесените от него имуществени вреди. По делото е безсъмнено установено, че именно възложителят-въззиваем е ангажирал видеонаблюдението на охранявания обект, както и поставянето на осветителни тела, които да позволяват адекватното му наблюдение в тъмната част от денонощието, вкл. че в изграденото от него КПП е наличен паник-бутон и бутон, осигуряващ контролиран достъп в охранявания обект. Въпреки въведеното възражение въззивникът не е посочил конкретно за какви други необходими съоръжения и технически средства, използващи се за изпълнението на задачите, предмет на договора, не е оказал необходимото съдействие възложителя, за да се приеме, че това му поведение трябва да се квалифицира като неизпълнение на задължението му по чл.3.4. Изложените, едва във въззивната жалба, конкретни доводи в тази насока не са били заявявани в хода на първоинстанционното производство и според съда, следва да се считат преклудирани.
Въззивният съд се е позовал на мотивите на ТР № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК, в които е възприето тълкуване на чл.82 ЗЗД, според което посочената правна норма регламентира обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения и обезщетението в тези случаи обхваща всички причинени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника - обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди в двете им проявления - претърпяна загуба и пропусната полза. В случая, според решаващия състав, е налице наличието в кумулативна даденост на всички посочени предпоставки за ангажиране на договорната отговорност на въззивника за виновно неизпълнение на задълженията му по договора за охрана, сключен с въззиваемия, от което неизпълнение за последния са настъпили имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба, намиращи се в пряка причинна връзка с неизпълнението на задълженията на въззивника, съизмерими със сумата от 35 615,51 лева. Последната се е намирала в двете каси, обект на престъпно посегателство от страна на трети неизвестни лица, по време на извършвана охрана на охранявания обект от „Айджигруп“ЕООД.
С оглед изложеното въззивният съд е приел, че правилно предявеният главен иск е бил уважен от първоинстанционния съд до пълния му предявен размер. Основателността му и установената забава при изпълнение на търсеното парично вземане обосновават основателността и на предявения акцесорен иск, за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се поставят множество процесуални въпроси, които обобщено се свеждат до: възможността частен изходящ от страната свидетелстващ документ да служи като доказателство за факти изгодни за същата страна, за това следва ли да бъдат кредитирани показанията на свидетели, за които е приложимо правилото на чл.172 ГПК, може ли да бъде допусната, съотв. ценена като доказателство ССчЕ, изготвена на база частен изходящ от страната свидетелстващ документ.Формулиран е и материалноправен такъв : следва ли изпълнителят по договор за охрана да носи отговорност за съхраняваните в обекта на охранителна дейност парични средства с необявена по стойност.
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о. счита, че така формулираните правни въпроси не са обуславящи изхода по конкретния спор, по следните съображения:
Видно от изложеното в докладната част на мотивите на настоящия акт, въззивният съд е формирал своите изводи, по отношение на съществуването на релевантните за спора факти, на база комплексната преценка на всички доказателства- документи, свидетелски показания и експертни заключения, поотделно за всяко и при съпоставянето му с останалите, а не само въз основа на изходящ от страната свидетелстващ документ-протоколи за касова наличност. Противно на съдържащото се във въпроса твърдение за приложимостта на чл.172 ГПК при преценка на свидетелските показания, съдът не е установил такова/ дали това е правилно по отношение на конкретните свидетели е въпрос по същество на спора/. От своя страна заключението на ССчЕ е на база проверка и положителна констатация за редовно водено счетоводство-чл.182 ГПК. Следователно отговорите на тези въпроси не биха повлияли на крайния резултат по спора.
От своя страна, отговорът на формулирания като материалноправен въпрос: следва ли изпълнителят по договор за охрана да носи отговорност за съхраняваните в обекта на охранителна дейност парични средства с необявена по стойност, е в зависимост от съдържанието на спорното правоотношение в конкретен случай, а не по тълкуването на определена правна разпоредба с цел намиране съдържанието на общоприложима правна норма в нея, и в този смисъл същият въпрос не е правен, а фактически и по правилността на решаването на конкретния спор, което не е предмет на преценка при произнасянето на ВКС по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не са налице основания за допускане до касационно обжалване, доколкото не е налице първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК.
В полза на ответника по КЖ следва да се присъдят разноските в настоящото производство в размер на 1600 лева-договорено и заплатено възнаграждение, съгласно представените договор и адв.пълномощно и платежно нареждане за банков превод от 02.09.2021 г.
Водим от изложеното, съдът
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 373 от 22.06.2021 г. по в.т.д. № 401/21 на САС,ТК, 5-ти с-в.
ОСЪЖДА „Айджигруп“ ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на „Ив-Боди България““ЕООД разноските в настоящото производство в размер на 1600 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|