О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 38 София, 31.01.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 3486 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Е., И. И. Е., В. П. Н.-К., М. К. С., В. Т. М., Д. Г. Д., С. П. В., Г. Д. У., И. Л. И., П. Н. Г., Т. В. К., „Гея комерс-5“ ООД, гр. Силистра, Я. М. М., Х. Г. М. и Н. С. М. чрез пълномощника им адвокат Р. Д. против решение № 738 от 16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 410 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 261347 от 20.11.2020 г. по гр. д. № 3877/2019 г. на Районен съд – Варна в частите за отхвърляне на ревандикационните исконе, предявени против община Варна от М. И. Е. за 9.967 % ид.ч., И. И. Е. за 7.466 % ид.ч., В. П. Н.-К. за 7.539 % ид.ч., М. К. С. за 5.135 % ид.ч., В Т. М. за 5.7975 % ид.ч., Д. Г. Д. за 3.9525 % ид.ч., С. П. В. 4.3745 % ид.ч., Г. Д. У. за 7.882 % ид.ч., И. Л. И. за 5.88 % ид.ч., П. Н. Г. за 7.173 % ид.ч., Т. В. К. за 8.055 % ид.ч., „Гея комерс-5“ ООД, гр. Силистра, за 7.344 % ид.ч., Я. М. М. за 15.801 % ид.ч., Х. Г. М. за 5.962 % ид.ч. и Н. С. М. за 3.640 % ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 1564 кв.м.
Община Варна е подала чрез главен юрисконсулт С. Ц. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение..
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Ищците са основали претендираните права на следните твърдения: Собственици са като наследници на член-кооператори или купувачи от тях на самостоятелни обекти, построени от ЖСК „Хоризонт“. На ЖСК е отстъпено право на строеж върху дворно място с номер по стар план **, *, *, *, *, ** в квартал 411, с площ от 1704,00 кв. м., който бил отчужден през 1962 г. г. на основание чл. 55а от ЗПИНМ (отм.). Кооператорите в учредената ЖСК закупили възмездно апартаменти в бл. 1 и [жилищен адрес] както и припадащите им се идеални части от общите части и от дворното място, като заплатили последните чрез съществуващата тогава Българска Инвестиционна банка – Варна на основание формулирано изрично искане за това в писмо № 1120/1966 г. на Управителя на Българска Инвестиционна банка Варна до П. В.-Председател на ЖСК „Хоризонт“. За закупуването на земята били представени доказателства пред държавния нотариус и той снабдил всеки от член-кооператорите с нотариален акт за апартамента му и принадлежащите му идеални части от общите части и от дворното място. Запазено е и ценообразуването на всеки един от двата блока на ЖСК „Хоризонт“, изготвено на 17.03.1964 г. и на 19.03.1964 г., в което са описани и прилежащите идеални части от земята за всеки един от съкооператорите, както и тяхната стойност. Правният спор възникнал, тай като незаконосъобразно е съставен АДС № 11759/24.02.1973 г. за дворно място от 1704 кв. м., парцел **, *, * от кв. 411 по плана на ІV подрайон на [населено място], а впоследствие АОбС № 9265/4.11.2016 г.
В отговора на исковата молба община Варна не оспорва, че в поземлен имот с идентификатор ***са разположени жилищни блокове № 1 и № 2 на бивша ЖСК „Хоризонт“, който поземлен имот е идентичен с обособения по регулационния план, одобрен със заповед № 20 от 28.04.1962 г. парцел *, *, *, *, *, ** в квартал 411, с площ от 1704,00 кв. м., отчужден на основание чл. 55а ЗПИНМ (отм.) и върху който е отстъпено право на строеж с решение № 9 от 9.10.1963 г. по протокол № 37 на Изпълкома на ГНС-Варна, като за терена е съставен АДС № 11759/24.02.1973 г. Исковете са оспорени с доводите, че липсват доказателства за отмяна на отчуждаването, поради което собствеността върху поземления имот е преминала към общината на основание § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, съответно на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, а ищците притежават само право на строеж.
И в двете инстанции е приета за установена твърдяната от страните фактическа обстановка – образуване на парцел **, *, *, *, *, ** от парцели **, * и **, *, *, * и отчуждаването му за групово жилищно или кооперативно строителство на 28.11.1962 г. на основание чл. 55а ЗПИНМ (отм.); отстъпване върху парцела на право на строеж на ЖСК „Хоризонт“ на 9.10.1963 г.; построяване от ЖСК на два жилищни блока и разпределение на обектите по протокол № 19 от 20.03.1964 г. на ОС на ЖСК „Хоризонт“, в който е посочена стойността на всеки апартамент, процента общи части и стойността на идеалните части от дворното място; издадени на 31.10.1966 г. на член-кооператорите нотариални актове за апартаментите им и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място; изпратено от Българска инвестиционна банка до П. В. писмо относно ЖСК „Хоризонт 1 и 2“ с указания в едномесечен срок от приемане на сградата да се представи окончателен разпределителен протокол на общото събрание за установяване действителната стойност на всяко жилище, който протокол следва да съдържа стойността на всеки апартамент, внесените собствени средства в банката, платеното дворно място, банковия кредит, който се поема от всеки кооператор и за който ще се подпише личен договор; актуване с АДС № 11759/24.02.1973 г. за дворно място от 1704 кв. м., парцел**, *, * от кв.411 по плана на ІV подрайон на [населено място] като отчужден на основание чл. 55а ЗПИНМ (отм.), идентичен с поземлен имот с идентификатор *** съобразно приложена скица на СГКК; проследяване на кадастралното заснемане и регулационни отреждания въз основа на заключение на съдебно техническа експертиза.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като е посочил, че ЖСК е учредена при действието на първоначалната редакция на чл. 48 ЗС (отм. с ДВ, бр. 55 от 1978 г.), уреждаща възможността за организиране на жилищно-строителна дейност на гражданите да се образуват ЖСК, като специфичната нормативна уредба на този вид кооперации се съдържа и в Правилник за ЖСК приет с ПМС от 17.06.1954 г., обн., Известия бр. 51/1954 г., както и в Указ № 115 от 1.04.1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство. Във връзка с уредбата на ЖСК чл. 1 на Правилника сочи, че кооперацията се образува за организиране на жилищно-строителна дейност и за снабдяване на членовете ѝ със собствени жилища. Съгласно чл. 17 след завършване на строежа ОС взема решение за снабдяване на кооператорите с нотариални актове за съответните жилища заедно с предадените към тях помещения в тавана и зимника и общите части. Също във връзка с уредбата на ЖСК чл. 1 от Указа сочи, че за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално (групово или единично) жилищно строителство изпълнителните комитети при народните съвети могат да отстъпват безсрочно, възмездно или безвъзмездно, правото да се построи сграда върху урегулирана държавна земя, предоставена на народните съвети. Построените жилищни сгради върху отстъпените по предходната алинея държавни земи стават собственост на строителите. Последните придобиват право на ползване върху отстъпената им държавна земя. На следващо място т. 1 от Тълкувателно решение № 44 от 5.06.1975 г. на ОСГК дава задължителни разяснения, че като всяко друго юридическо лице ЖСК е носител на права и задължения, включително правото на собственост върху недвижимо имущество и при завършване на строежа става суперфициарен собственик на постройката по силата на чл. 63, ал. 1 от ЗС, а ако теренът, върху който е осъществен строежът, е принадлежал на кооперацията, тя придобива собствеността върху сградата по приращение по силата на чл. 92 от ЗС.
Въз основа на тази нормативна уредба и разяснения на съдебната практика районният съд е направил извод, че ЖСК организирани и регистрирани при действието на чл. 48 от ЗС (отм.), Правилника за ЖСК и Указ № 115 са били специфични временни организации, имащи за единствена цел реализиране на учреденото право на строеж за задоволяване нуждите на своите членове от жилища, ателиета и гаражи. Следователно възможността ЖСК като субект на гражданското право – юридическо лице, да притежава правото на собственост се ограничава само до жилищата, изградени по силата на уредената в полза на кооперацията суперфиция или върху собствено на ЖСК дворно място (в този смисъл Решение №227/21.07.2010 по гр.д. № 50/2009 г. на ВКС, II г.о.), каквото не се твърди да е процесното. Тази ограничена правосубектност на ЖСК не позволява визираната специална нормативна уредба да се тълкува в смисъла поддържан от ищците, че е била налице законова възможност след завършване на строежа ЖСК да придобива право на собственост на други обекти по реда на чл. 55к от ЗПИНМ (отм.), включително по възмезден начин право на собственост върху държавното място, върху което ѝ е отстъпено право на строеж. Всъщност чл. 1, ал.3 от Указ № 115 от 01.04.1954 г. сочи, че член-кооператорите придобиват право на ползване върху отстъпената им държавна земя, т.е. стават титуляри на ограничено вещно право, което по аргумент от обратното не позволява законовата и подзаконовата база уреждаща ЖСК да се интерпретира като уреждаща право на изкупуване на тази земя от кооператорите.
Първоинстанционният съд е посочил, че до извод за обратното не води и фактически вярното твърдение на ищците, че в нотариалните актове на член-кооператорите в ЖСК е вписано, че с разпределителния Протокол № 19 от 20.03.1964 г. г. са придобили в собственост не само съответния апартамент, изба и таванско помещение и ид. ч. от общите части на сградата, но и от дворното място. Това е така, защото не подлежи на разумно съмнение правният извод, че както понастоящем така и към 1966 г. извършването на разпоредителни сделки от държавата с нейно движимо и недвижимо имущество, се подчинява на правилата на специални норми в ЗС, съответно ЗДС, предвиждащи сложен фактически състав за прехвърляне на правото на собственост, който не се счита за завършен с простия факт на заплащане на цената на продаваното имущество съобразно общите правила на ЗЗД, каквито твърдения се извличат от исковата молба. Още повече, че нотариалните актове от 1966 г, посредством които ищците твърдят да са придобили правата си на собственост, по своето естество са констативни и не удостоверяват сключена между държавата и кооператорите транслативна сделка по продажба, както се твърди от ищците, а единствено констатират реализирането на отстъпеното от държавата чрез ИК на ГНС право на строеж по чл. 67 ЗС и разпределянето на самостоятелните обекти в собственост на съответните член-кооператори.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че районният съд неправилно отрича да е била налице законова възможност след завършване на строежа ЖСК да придобива право на собственост на други обекти (земя) по реда на чл. 55к ЗПИНМ (отм.), вкл. по възмезден начин, тъй като чл. 55к ЗПИНМ (отм.) визира нещо съвсем различно, а именно Изпълкомът на Общинския Народен съвет по искане на ЖСК или на отделни кооператори да реши да бъдат снабдени с нотариални актове лица, които са изплатили определените за тях жилища, както и припадащата се на жилището част от мястото, а съответно неправилен е изводът, че е бил необходим сложен фактически състав за прехвърляне на право на собственост, който не се счита завършен с простия факт на плащане на цената на продаваното имущество съобразно общите правила на ЗЗД.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като в мотивите си е разграничил хипотезите на отчуждаване по чл. 55а ЗПИНМ (отм.) и чл. 39, ал.1 ЗПИНМ (отм.), посочвайки, че в случая отчуждаването е при условията на чл. 55а ЗПИНМ (отм.) и е настъпило по силата на решение на ИК на ГНС, а не след заплащане на обезщетение на бившите собственици и предвид това възстановяването на собствеността върху този имот е можело да бъде извършено само по административния ред, предвиден в ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Посочил е, че единствено при отчуждаване по реда на чл. 55а ЗПИНМ (отчуждаване на имоти в полза на Държавата за държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване на право на строеж на обществени организации или на ЖСК) плащането на обезщетение за имотите не се включва във фактическия състав на придобиването на право на собственост. В този случай съгласно чл. 55а, ал. 3 ЗПИНМ (отм.) отчуждаването на имотите настъпва по силата на решението на ИК на ГНС за това отчуждаване. Следователно налице е валидно отчуждаване След отчуждаване на имота върху него е било отстъпено право на строеж в полза на ЖСК, като е била представена и цялата преписка във връзка с учредяване право на строеж върху същия имот в полза на ищците. Съставен е и Акт за държавна собственост, в който са отразени същите обстоятелства, а решаващия съд е обсъдил тези доказателства, поради което изводът, че не са налице основания за уважаването на претенциите, се явява обоснован. Това е така, защото този извод е направен в съответствие с нормата на чл.55а ЗПИНМ, което представлява специална хипотеза на отчуждаване на парцели за жилищно строителство и не се подчинява на общото правило на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ, че имотите се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. Съгласно чл. 55а, ал. З ЗПИНМ отчуждаването на имотите се извършва с решение на Изпълнителния Комитет на Градския Народен Съвет, каквото в случая е представено. Следователно отчуждаването настъпва по силата на този индивидуален административен акт, а не след обезщетяване на собственика. Освен това отчуждаването в полза на държавата представлява оригинерен способ за придобиване право на собственост и затова е без значение кое е лицето, посочено като собственик на имота. Отчуждаването настъпва в патримониума на действителния собственик, в случая на ищците. Без значение за настъпване ефекта на отчуждаването е и завземането на имота, тъй като отчуждаването е правно, а не фактическо действие. Дори и да са продължили да владеят имота, той вече не принадлежи на ищците. За да възстановят собствеността си е трябвало да проведат процедурата по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., което очевидно не е направено. Следователно е без значение обстоятелството, какво е отразено в КНА, сочени от ищците – довод развит във въззивната жалба. От правна страна е важно да се констатира, че отчуждителната процедура е започнала по силата на закона и е завършила също по този начин. Съставените нотариални актове по реда на чл. 55к ЗПИНМ и § 163 ППЗПИНМ са за самостоятелни обекти в сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство, а не за снабдяване на членове на ЖСК /учредена при действието на чл. 48 ЗС и Правилника за ЖСК/ с н. а. за обекти в изградена от нея сграда. В тази връзка и неоснователно е твърдението на въззивниците, че ЖСК е продължила да бъде собственик на парцела, а праводателите им са го придобили с прекратяване на ЖСК. Собственост е придобила държавата чрез отчуждаването на парцела с решението на ИК на ГНС за групово жилищно строителство по реда на чл. 55а от ЗПИНМ(отм.); , а членовете на ЖСК са обезщетени с жилища в сградата, предвидена за изграждане в него.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: приложим ли е в процесните по делото отношения на касаторите с държавата чл. 55к ЗПИНМ (отм.) и възможно и допустимо ли е било при действието на тази правна норма те да закупят идеални части от дворното място под и около блоковете, заедно с апартаментите, притежавани от тях.
Този въпрос е разгледан от първоинстанционния съд и доводите във въззивната жалба са касаели именно тези изводи, но въззивният съд не се е произнесъл по него, доколкото не е преценявал дали ищците, като правоприемници на член-кооператори в ЖСК, на която е учредено право на строеж върху държавно място, са могли срещу заплащане да придобият и идеални части от дворното място като принадлежност към разпределените им от ЖСК самостоятелни жилища.
Касационният съдебен състав констатира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение – доколко е постановено в рамките на предмета на делото с оглед наведените в исковата молба основания на исковете, а именно придобиване на идеални части от одържавен по реда на чл. 55а ЗПИНМ (отм.) терен, върху който е учредено право на строеж на ЖСК, срещу заплащането им и като принадлежност към разпределените на член-кооператорите жилища (по което основание се е произнесъл районния съд) и произнасянето на въззивния съд, че отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ (отм.) е настъпило по силата на решението на ИК на ГНС и заплащането на обезщетение не е елемент от фактическия състав в тази хипотеза и дори да са продължили да владеят имота, той не принадлежи на ищците, като отчуждаването не е отменено по административния ред, предвиден в ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и неоснователно е твърдението на въззивниците, че ЖСК е продължила да бъде собственик на парцела, а праводателите им са го придобили с прекратяване на ЖСК.
С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :ДОПУСКА касационно обжалване решение № 738 от 16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 410 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Варна в атакуваната му част за отхвърляне на ревандикационните искове, предявени против община Варна от М. И. Е. за 9.967 % ид.ч., И. И. Е. за 7.466 % ид.ч., В. П. Н.-К. за 7.539 % ид.ч., М. К. С. за 5.135 % ид.ч., В. Т. М. за 5.7975 % ид.ч., Д. Г. Д. за 3.9525 % ид.ч., С. П. В. 4.3745 % ид.ч., Г. Д. У. за 7.882 % ид.ч., И. Л. И. за 5.88 % ид.ч., П. Н. Г. за 7.173 % ид.ч., Т. В. К. за 8.055 % ид.ч., „Гея комерс-5“ ООД, гр. Силистра за 7.344 % ид.ч., Я. М. М. за 15.801 % ид.ч., Х. Г. М. за 5.962 % ид.ч. и Н. С. М. за 3.640 % ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 1564 кв.м.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да внесат и да представят доказателства за плащането на държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационните им жалби в размер, както следва: М. И. Е. – 34.65 лв., И. И. Е. – 25.95 лв., В. П. Н.-К. – 26.20 лв., М. К. С. – 25.00 лв., В. Т. М. – 25.00 лв., Д. Г. Д. – 25.00 лв., С. П. В. – 25.00 лв., Г. Д. У. – 27.40 лв., И. Л. И. – 25.00 лв., П. Н. Г. – 25.00 лв., Т. В. К. – 27.61 лв., „Гея комерс-5“ ООД, гр. Силистра – 25.53 лв., Я. М. М. – 54.92 лв., Х. Г. М. – 25.00 лв. и Н. С. М. – 25.00 лв.
При неизпълнение касационното производство по жалбата на неизпълния указанията касатор ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока за изпълнение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |