Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * общинска собственост * държавна собственост * отмяна на отчуждаване * отчуждаване


                  Р  Е Ш Е Н И Е

                                      №208

                   София, 11.05.2010 год.

 
                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                 ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1030 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано и по касационна жалба на О. П. против решение № 300 от 19.05.2009 г., постановено по гр.д. № 130 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-П. , с което е отменено решение № 210 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Районен съд-П. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от О. П. против Д. , представлявана от Министъра на р. развитие и благоустройството, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че О. П. е собственик на апартамент № 13, ет.4, вх. Д, жил.блок 2/206 в гр. П., ул.”П” № 39.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като идеята на законодателя е била визираните в нормата на чл.5, ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС обекти да станат общинска собственост, независимо към коя дата е постановено решението за отмяна на отчуждаването, поради което се иска отмяна на атакуваното решение с произтичащите от това последици.
Ответникът по касационната жалба Д. , представлявана от Министъра на р. развитие и благоустройството, не е изразила становище по същата.
С определение № 1* от 15.12.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос относно действието на чл.5, ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.
В настоящия случай въззивното решение е постановено по спор, основан на твърдението, че въз основа на отмяна на отчуждение на недвижим имот в производство по чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС със заповед влязла в сила на 23.09.1998 г. и на основание чл.5, ал.1 от същия закон процесното жилище е станало общинска собственост. Окръжен съд-П. е приел, че нормата на чл.5, ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в редакцията й от ДВ бр.96 от 1999 г. е материално-правна и доколкото липсва разпоредба, която да й придава обратно действие, то действа за напред и обхваща само тези правопораждащи факти, които са възникнали след нейното влизане в сила, т.е. за производствата по отмяна на отчуждаване по закона, приключили след влизането й в сила.
В решение № 2* от 20.01.2005 г. по гр.д. № 2247/2003 г., ВКС, ІV г.о. имот е приет за общинска собственост по силата на административен акт за отмяна на отчуждаване от 11.11.1992 г. и съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /редакция по ДВ, бр.96 от 5.11.1999 г./.
Правните последици от отмяната на отчуждаване по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се преценяват съобразно редакцията на закона към момента на влизане в сила на административния акт за отмяна на отчуждаването и по специално на нормата на чл.5, ал.1, която е материално правна по своя характер и урежда трансформацията на правото на собственост на отстъпен в обезщетение имот вследствие на отмяна на отчуждаване. В редакцията на чл.5, ал.1 от този закон от 1992 г. при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават държавна собственост по силата на решението за отмяна, а в редакцията на разпоредбата след изменението в ДВ бр.96/99 г. тези обекти стават общинска собственост. Изменението на чл.5, ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС няма обратно действие, доколкото такова не му е придадено съгласно чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове, нито е налице преуреждане на настъпилата вече трансформация на собствеността в резултат на вече влезли в сила заповеди за отмяна на отчуждаване. Аргумент в тази насока е и непроменената разпоредба на чл.23, ал.2, т.2 Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, регламентираща като част от държавният ведомствен жилищен фонд и жилищата, станали държавна собственост на основание чл.5, ал.3 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, която не съответства с тезата на касатора, че всички жилища, попадащи в хипотезата на чл.5 от същия закон са общинска собственост.
С оглед изложеното следва да се приеме, че правилна е практиката по приложение на чл.5, ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г. в атакуваното в настоящото производство решение № 300 от 19.05.2009 г., постановено по гр.д. № 130 по описа за 2009 г. на Окръжен съд П.
По делото е безспорно, че отмяната на отчуждаването е настъпило въз основа на заповед, влязла в сила на 23.09.1998 г., т.е. при действието на редакцията на чл.5, ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС от 1992 г., а съответно процесният имот от този момент е станал държавна собственост, поради което предявения иск е неоснователен, а атакуваното въззивно решение, с което е отхвърлен следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 300 от 19.05.2009 г., постановено по гр.д. № 130 по описа за 2009 г. на Окръжен съд П.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: