7 Р Е Ш Е Н И Е № 220 [населено място], 15.01.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осенадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 652 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС”АД против решение № 201/25.10.2017г. по в.гр.д. № 346/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, изменено по реда на чл.248 ГПК с Определение № 21/11.01.2018г. на Пловдивския апелативен съд по с.д, в частта, с която е потвърдено решение № 1345/26.10.2016г. по гр.д. № 3407/2012г. на Пловдивски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на М. К. З. разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД като неоснователно е завишил размера на обезщетението, поради недоказаност на претърпените от ищцата неимуществени вреди. П. не е обсъдил критерии, които определят понятието „справедливост“. Навеждат се доводи, че въззивната инстанция не е съобразила обстоятелството, че срещу прекия извършител на деянието е било проведено наказателно производство по НОХД № 1975/2014г. на СГС и с влязла в сила присъда Т. М. А. е бил осъден да заплати на М. К. З. сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Присъждайки обезщетение за същите вреди по реда на чл.226, ал.1 КЗ/отм./ в друг завишен размер от 120 000лв. П. е постановил решение в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС. Иска се отмяна на обжалваното решение за разликата над 100 000лв. до 120 000лв. и отхвърляне на иска срещу застрахователя за тази разлика от 20 000лв. с присъждане на съответните разноски за три инстанции. Ответникът М. К. З. оспорва основателността на касационната жалба на застрахователното дружество. В писмения си отговор обосновава възражения, че въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и доводи в тяхната съвкупност, присъденото обезщетение от 120 000лв. отговаря в цялост на съобразените от решаващия състав критерии, покриващи понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД. По отношение на оплакването за определяне на обезщетение в завишен размер спрямо присъденото по гражданския иск срещу делинквента, счита че решението на П. не е в противоречие с приетото по ТР № 2/2012г. на ОСТК на ВКС. В постъпилото писмено становище в открито съдебно заседание поддържа възражение, че оплакване относно несъобразяване на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди спрямо делинквента в наказателното производство по гражданския иск от първоинстанционния съд не е било направено във въззивната жалба на застрахователя. Претендират се разноски за касационната инстанция. Не е постъпил писмен отговор от третото лице помагач – Т. М. А.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя спрямо пострадалото лице по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Съобразно влязла в сила присъда по НОХД № 1975/2014г. на СГС, 33 н.с-в П. е намерил, че в резултат на виновно противопровно деяние, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, Т. А. е причинил при управление на лек автомобил ПТП, при което е починал синът на М. З.. Установил е, че на осн.чл.45 ЗЗД в наказателното производство виновният водач е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 100 000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Към датата на катастрофата за МПС, управлявано от делинквента, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК„ЛЕВ ИНС”АД. След обсъждане на заключението на САТЕ решаващият съд е заключил, че пострадалият е допринесъл в равна степен за настъпване на вредоносния резултат с предприемането на маневра „влизане в завой наляво” на място на двойно непрекъсната линия по начин и в момент, когато това не е било безопасно. САС е съобразил вида, интензитета и продължителността на конкретно преживените от ищцата страдания във връзка със загубата на сина й и след прилагане на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е приел, че застрахователят следва да заплати обезщетение в размер на 120 000лв. С определение № 349/29.06.2018г. по т.д. № 652/18г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по следния въпрос: Следва ли в производството по пряк иск с правно осн.чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважения иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента? В цитиранато от касатора ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК на ВКС на горепосочения въпрос е даден отговор, че в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ / отм./ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че имуществената застраховка „Гражданска отговорност” има обезщетителен характер. С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. Следователно непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликтът. Затова застрахователят по застраховката срещу гражданска отговорност не отговаря когато отсъства деликт, извършен от застрахования и извън обема на гражданската му отговорност, чиито граници са определени в чл.51 и чл.52 ЗЗД. Изрично е посочено, че решението по деликтния иск срещу застрахования няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, но обхватът и размерът на вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо спрямо него действие в материалноправно отношение. Ето защо по прекия иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ / отм./, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Гражданската отговорност макар и застрахована, се регулира и зависи от отношението между делинквента и увреденото лице. По основателността на касационната жалба: Между страните не се спори относно правилността на констатациите на въззивния съд относно настъпване на застрахователното събитие, наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лекия автомобил, който виновно е причинил ПТП, при което е починал синът на ищцата М. К. З.. С оглед наведените в касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК не е налице и оплакване относно установения от страна на въззивния съд механизъм за настъпване на ПТП и определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на видовния водач и на починалото лице. Спорът се съсредоточва единствено относно приложението на чл.52 ЗЗД при определянето „по справедливост“ на конкретния размер на претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищцата предвид необсъждане според касатора в цялост на всички релевантни за това критерии и за нарушение на материалния закон при определяне границите на тази отговорност, поради неприлагане на дадените задължителните за съдилищата указания по т.1 от ТР № 1/2014г. на ОСТК на ВКС. Неоснователно е възражението на ответника по касацията, развито в писмената защита пред настоящата инстанция, че въззивният съд не е бил длъжен да съобрази цитираното Тълкувателно решение, респ. да вземе предвид размера на присъденото срещу делинквента обезщетение по иска с правно осн. чл.45 ЗЗД, защото такова оплакване не е било направено пред въззивния съд в жалбата на застрахователя. В т.1 от ТР №1/2014г. ОСТК на ВКС е дадено задължителното за съдилищата тълкуване по приложението на чл.52 ЗЗД относно обема на отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ при уважен срещу делинквента иск по чл.45 ЗЗД. С оглед изложения отговор на този въпрос се налага извод, че съдът, разглеждащ прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя е обвързан и е задължен да вземе предвид влязлото в сила решение по предявения в наказателното производство граждански иск с правно осн. чл.45 ЗЗД срещу делинквента, който размер се явява граница и за отговорността на застрахователя, т.е. касае се до императивно материално правило, което по силата на т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС се прилага служебно от въззивния съд. Не може да бъде споделено и развитото в отговора на касационната жалба възражение, че в ТР № 2/2012г. от 06.06.2012г. по тълк.д.№ 1/2010г. на ОСТК на ВКС е прието, че предявеният срещу застрахователя иск може да е в различен размер от уважения в наказателното производство граждански иск срещу прекия извършител. Посоченото решение дава отговори на други въпроси, а именно : При уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ от увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” ? Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск срещу застрахователя ? В случая П. се е позовал на влязлата в сила присъда срещу виновния за деликта водач на МПС. Изложил е съображения, че спрямо последния е бил предявен в наказателното производство граждански иск от ищцата, който е бил уважен в размер на 100 000лв. Видно от исковата молба в нея не са наведени факти, настъпили след уважаването на гражданския иск, за възникнали вреди, различни от тези мотивирали ищцата от предявяването на иска по чл.45 ЗЗД в наказателното производство срещу прекия извършител. Същевременно присъденото от апелативния съд обезщетение, дължимо от застрахователя в полза на М. З. е в друг, завишен размер от 120 000лв. Следователно въззивното решение е постановено в отклонение от дадения отговор на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване от настоящия състав. Апелативният съд не е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в посоченото по-горе ТР № 1/ 2014г. на ОСТК на ВКС, и е постановил решението си в нарушение на материалния закон относно границите на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ спрямо увреденото лице при предявен от последното иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ при вече уважен иск по чл.45 ЗЗД на същия ищец срещу делинквента. Предвид изложеното следва да се приеме, че прекият иск срещу застрахователното дружество се явява основателен до размера на уважения срещу Т. М. А. граждански иск, предявен в наказателното производство от М. К. З., а именно до размера на 100 000лв. В останалата уважена от П. част за разликата над 100 000лв. до 120 000лв. искът се явява неоснователен. Горното налага на осн. чл.293, ал.2 ГПК отмяна на атакуваното решение на П. и на потвърденото с него решение на ПОС в посочената част и постановяване на друго за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 20 000лв. / разликата над 100 000лв. до 120 000лв./, както и в частта за разноските. Предвид изхода от спора в полза на ищцата М. З. се дължат половината от сторените от нея пред ПОС разноски, а именно сумата от 112,50лв. за депозити за вещи лица. В полза на адвокат Р. Р. от гр. Пловдив, ул. „К. А. I-ви“ № 41 на осн. чл.38 ЗА следва да се присъдят възнаграждения за осъществена защита за първа и въззивна инстанции, както следва: 3265лв. за първа инстанция /при предявен иск от 200 000лв. и уважена част от него в размер на 100 000лв./, на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / ред. ДВ бр.28/2014г./ и 2765лв. за въззивна инстанция /доколкото по въззивни жалби и на двете страни спорът е с материален интерес от 200 000лв., а искът е основателен за 100 000лв./ на осн. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / ред. ДВ бр.84/2016г./. Ответникът по иска с правно осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./ следва на осн. чл.78, ал.6 ГПК да заплати държавна такса в размер на 4000лв. съобразно уважената срещу него част от иска. В полза на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД се дължат разноски за всички инстанции съобразно отхвърлената част от иска, респ. уважената част от въззивната жалба и касационната жалба, на осн чл.78, ал.3 ГПК, а именно: 137,50лв. за депозити за вещи лица пред ПОС, 430лв. държавна такса пред П., юрисконсултско възнаграждение за защита пред ПОС в размер на 3 265лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК / ред. ДВ бр.59/2007г./, 100лв. за защита пред П., на осн. чл.78, ал.8 ГПК / ред. ДВ бр.8/2017г./. Пред ВКС дружеството е било представлявано от адвокат, за който липсват доказателства да е договорил и получил от представлявания адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 201/25.10.2017г. по в.гр.д. № 346/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, изменено по реда на чл.248 ГПК с Определение № 21/11.01.2018г. на Пловдивския апелативен съд по с.д., и потвърденото с него решение № 1345/26.10.2016г. по гр.д. № 3407/2012г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която ЗК“ЛЕВ ИНС“АД е осъдено да заплати на М. К. З. разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./ и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. З. ,ЕГН 4803114493 срещу ЗК“ЛЕВ ИНС“АД за заплащане на разликата над 100 000лв. до 120 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в значителни по обем болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки от смъртта на сина й В. И. З., настъпила при ПТП на 26.08.2011г. в резултат на виновно поведение на Т. М. А. – водач на застраховано при ответника МПС – автомобил марка „БМВ“, модел „Х-3“, рег. [рег.номер на МПС] , на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./ ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД да заплати на М. К. З., ЕГН 4803114493 сумата от 112,50лв., представляваща сторените от нея разноски пред първоинстанционния съд за депозити за вещи лица съобразно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД да заплати на адв. Р. Р. от [населено място], ул. „К. А. I-ви“ № 41 сумата от 6030 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.1 ЗАдв. ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4000лв., на осн.чл.78, ал. 6 ГПК. ОСЪЖДА М. К. З., ЕГН 4803114493 да заплати на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД сумата от 3932,50 лв., представляваща сторените от ответника разноски за всички инстанции съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Решението е постановено при участието на Т. М. А. като трето лице-помагач на страната на касатора. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: