Р Е Ш Е Н И Е № 132 [населено място], 06.12.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Даниела Стоянова при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 227 по описа за 2017 г. Производството е по чл. чл. 290 – 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 401/ 31.10.2016 г. по гр. д. № 619/ 2016 г., с което Русенски окръжен съд е отменил решение № 930/ 08.07.2016 г. по гр. д. № 1819/ 2016 г. на Русенски окръжен съд и е отхвърлил исковете на Т. Т. Б. срещу [община], както следва: · да се признае за незаконно и да се отмени уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ със заповед № 6/ 02.02.2016 г. на кмета на [община] (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и · да се възстанови на предишната работа на длъжността „старши експерт“ в отдел „Общинска собственост“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ). Обжалването е допуснато по въпроса: По иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва ли съдът да направи извода за реално съкращаване на щатна бройка в общинската администрация чрез сравнителен анализ на правната регламентация в Класификатора на длъжностите в администрацията (К.) и Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Н.), зададен от различното наименование на старата и на новата длъжности в утвърдените от кмета щатни разписания (старото и новото), когато К. предвижда те да се заемат от лица по трудово правоотношение или във всеки такъв случай съдът е длъжен да анализира естеството на възложената работа, произтичащо от длъжностните характеристики? По този въпрос настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е длъжен да направи извод за реално съкращаване на щатна бройка в общинската администрация от сравнителен анализ на правната регламентация в ПМС № 129/ 26.06.2012 г. (в приложимата редакция), зададен от различното наименование на старата и на новата длъжности в утвърдените от кмета щатни разписания, тогава когато К. допуска те да се заемат от лица по трудово правоотношение, а с трудовите договори естеството на възложената работа е определено според различното тяхно наименование и: 1) предвиденото в чл. чл. 6 – 10 Н. възлага на всяка от двете длъжности различни функции – експертна с аналитични и/ или контролни функции, експертна със спомагателни функции или техническа функция или 2) специален закон възлага на старата или на новата компетентност, характерна само за такава длъжност – например главен архитект, главен инженер и други, предвидени в законите. В останалите случаи съдът е длъжен да обоснове или да изключи извода за реално съкращаване на щатната бройка в общинската администрация в утвърдените от кмета щатни разписания чрез т. нар. в съдебната практика „трансформация“, като обсъди естеството на работата на старата и на новата длъжности според възложеното с трудовите договори и длъжностните характеристики. Мотивите за отговора са следните: Изпълнителната власт е една от държавните власти, които са разделени (чл. 8 КРБ). Административна е конституционно обусловената дейност на органите на изпълнителната власт и работещите за нея длъжностни лица. Административната дейност се изразява в ръководството и осъществяването на държавното управление на централно и на местно ниво, както и във външната политика на Република България (чл. 105, ал. 2 и чл. 139, ал. 1 КРБ). Органите на изпълнителната власт я осъществяват, а от основния закон произтича изискването те да упражняват своите правомощия в система, чиято дейност съответства на предвиденото в Конституцията и законите (чл. 2, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 105, ал. 1 КРБ). Правоотношенията на органите на изпълнителната власт с частноправните субекти се регулират с метода на власт и подчинение. Изложеното налага обикновеният законодател да унифицира и стриктно да регламентира правилата за структурата на администрацията, основните принципи на нейната дейност, нейните правомощия и нейната администрация. Поради това статутът на длъжностите в администрацията е единен, а възложеното в дейността на всяка произтича основно от закона (чл. 1 и чл. 14 ЗА). Дейността на длъжностните лица, които работят за администрацията и упражняват характерните правомощия на изпълнителната власт, а и на лицата, които обслужват нейните нужди технически и я подпомагат, проявява единната държавна политика на Република България (вътрешна и външна). Заетите в администрацията лица получават своето възнаграждение за своята дейност от съответния бюджет (държавен или общински). Чл. 12 ЗА предвижда административната дейност да осъществяват държавни служители (лица, заети по служебно правоотношение) и лица, заети по трудово правоотношение. Допълнително особеностите на техния статут произтичат от Закона за държавния служител и Кодекса на труда. С цел унифициране на дейността и спазване на изискването за единно и целево разходване на средствата в държавния и общинските бюджети чл. 13 ЗА предвижда на подзаконово (нормативно) ниво да има (единен) Класификатор на длъжностите в администрацията. К. определя наименованието на всички длъжности в администрацията, разпределя ги на длъжностни нива, задава минимални изисквания за степен на завършено образование, ранг и професионален опит и вид на правоотношението на заеманата длъжност (служебно или трудово) и определя основните функции в дейността на заетите лица. Основните функции в тяхната дейност са и единствено съвместимите откъм осъществяваните (чрез и от тях) правомощия на изпълнителната власт. Законът разделя (диференцира) основните функции в дейността им на ръководна, експертна и техническа. Поради същите причини – единство и централизация във външната и вътрешната политика на Република България, но и единност в целевото разходване на средствата, отделени в държавния или в общинския бюджет за възнаграждения на тези лица, чл. 14, ал. 2 и 3 ЗА предвиждат основните изисквания за заеманите от тях длъжности да определи законът (нормативен акт). Кметът е органът на изпълнителната власт в общината (чл. 139, ал. 1, изр. 1 КРБ, а също чл. 33, ал. 1 ЗА и чл. 38, ал. 1 З.). Той е оправомощеният да утвърждава и да изменя длъжностното разписание на лицата, които работят по служебно и по трудово правоотношение в общинската администрация според нейната структура и общата численост на персонала и съгласно решението за това на общинския съвет (чл. 21, ал. 1, т. 2 З.). При упражняването на тази своя компетентност кметът упражнява правосубектност съответно на орган по назначението или на работодател, а извършва съкращения в щата с цел оптимизиране дейността на общинската администрация и облекчаване на общинския бюджет. С ПМС № 129/ 26.06.2012 г. (и съответните негови изменения) са приети К. и Н.. Те определят статута и дейността за всички длъжности в общинската администрация (чл. 1, ал. 2 от Наредбата). Чл. 12, ал. 3 ЗА и предвиденото в Н. забраняват ръководните длъжности да се заемат от лица по трудово правоотношение. Следователно отговорът на въпроса няма отношение към прекратяването на правоотношенията с лицата, които заемат ръководна длъжност в общинската администрация. Той има отношение към прекратяването на правоотношенията с онези, които заемат експертна или техническа длъжност (изпълнител) в общинската администрация по трудово правоотношение. Само за тях основанието на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е осъществимо. Отнесени към дефинитивната разпоредба на чл. 2, ал. 1 Н. и предвиденото в чл. 14, ал. 2 и 3 ЗА, експертните длъжности в общинската администрация са нормативно определени позиции, които могат да се заемат и от лица по трудово правоотношение при определените в К. минимални изисквания за завършено образование и ранг или професионален опит. Тези длъжности законът свързва с конкретен вид трудова дейност на лицето, което я заема. Тя произтича от онази норма, систематична част от чл. чл. 6 – 9 Н., а естеството на трудовата дейност за определената в К. позиция задава наименованието на съответната позиция. Други (допълнителни) според естеството си дейности за експертната длъжност могат да предвидят правилник за устройството на общинската администрация или специален закон. На експертните длъжности законът възлага различни административни дейности (система от служебни или трудови задължения), а законът възлага на всяка позиция упражняването на основни аналитична и/ или контролни функции или на спомагателни функции. К. и Н. предвиждат също експертни длъжности със специфична (характерна само за тях) компетентност. Тя произтича от предвиденото за нея в специален закон - напр. главен архитект, главен инженер и др. подобни. Следователно когато с трудовия договор страните са определили възложената работа в общинската администрация само чрез посочване на наименованието и нивото на експертната длъжност, естеството на трудовата дейност произтича от системата на задълженията за тази длъжност, така както го предвижда конкретната правна норма от чл. 6 – 9 Н. или специалния закон. На експертната длъжност кметът не може да възложи с длъжностна характеристика задължения, несъвместими с нормативното (произтичащото от закона) естество на осъществяваната от нея административна дейност. Техническите длъжности (изпълнител) в общинската администрация са определени в К., а чл. 10, ал. 1 Н. ги разграничава от експертните според нормативно възложената им функция. Те обслужват технически и подпомагат дейността на общинската администрация, за която работят. Чл. 10, ал. 2 Н. изброява наименованията на тези длъжности само примерно (неизчерпателно) и изисква да се заемат от лица по трудово правоотношение. Съдържанието (системата) на техните задължения уреждат сключения с кмета трудов договор, който сочи естеството на възложената дейност. С връчената длъжностна характеристика кметът може да определи допълнителни задължения, свойствени (присъщи) на тяхната техническа (изпълнителска) функция. Тези мотиви предопределят отговора на повдигнатия въпрос. Той представлява обобщаване на практиката с решения по чл. 290 – 293 ГПК на ВКС, че съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е налице, когато основното естество (функция) на възложената работа на старата и на новата длъжности са различни, а за този извод не е задължително да се представят длъжностните характеристики за тях (решение № 34/ 16.02.2015 г. по гр. д. № 5826/ 2014 г. ВКС, ГК, IV ГО). Задължението на съда да обсъди основната функция на възложената работа според представените длъжностни характеристики отпада, тогава когато трудовият договор ги определя (задава) чрез извършеното с него описание на длъжността, без допълнително да ги конкретизира, а нормативно отреденото в чл. чл. 6 – 10 Н. предвижда за старата и за новата длъжност в общинската администрация различна основна трудова функция – експертна с аналитични и/ или контролни функции, експертна със спомагателни функции или техническа. Задължението на съда да обсъди естеството на възложената работа при трудов договор, който го определя (задава) чрез описание само на наименованието на длъжността, отпада и тогава когато специален закон признава на новата или на старата длъжност особена компетентност (например главен архитект, главен инженер и др.). В тези хипотези кметът не може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на служителя или работника, зает по трудово правоотношение в общинската администрация (решение № 800/ 22.03.2011 г. по гр. д. № 776/ 2009 г., ГК, IV ГО). В останалите възможни хипотези естеството на възложеното с трудовия договор и производното от него съдържание на задълженията по длъжностните характеристики е от значение за установяване на различието между присъщите трудови функции на старата и на новата длъжност по утвърдените от кмета щатни разписания, а с това – и за основанието на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ чрез т. нар. от съдебната практика трансформация. За предпоставките, при които възниква правото или задължението на работодателя за подбор (чл. 329 КТ), от значение са дадените отговори на въпросите с решение № 404/ 06.01.2014 г. по гр. д. № 1968/ 2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО и решение № 13/ 04.04.2017 г. по гр. д. № 2239/ 2016 г. ВКС, ГК, III-то ГО). Те обаче са без отношение към разрешаването на настоящия трудов спор. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа касационните основания, въведени в жалбата и провери обжалваното решение съобразно предвиденото в чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна по следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че в утвърденото от кмета на [община] разписание не фигурират 3-те щатни бройки за длъжността „главен специалист“ в отдел „Общинска собственост“, считано от 01.02.2016 г. Едната от тях е била заета от Т. Б. до 03.02.2016 г. – датата, на която кметът прекратява трудовото й правоотношение със заповед № 6/ 02.02.2016 г. при основанието от чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. С щатното разписание са предвидени три нови щатни бройки в същия отдел, но за длъжността „старши експерт“. Естеството на възложената дейност на Т. Б. с последното допълнително споразумение към трудовия й договор страните определят съобразно наименованието и нивото на тази длъжност в К.. Така за нея е характерна системата от задълженията за „главен специалист“, съгласно предвиденото в чл. 9, ал. 2 Н.. Чл. 9, ал. 1 от Наредбата й определя (възлага) експертни спомагателни функции. Естеството на дейността, възложена с трудовите договори на П. А. Т., В. Б. Х. и Ц. Й. В., назначени на трите длъжности „старши експерт“ в отдел „Общинска собственост“, разкрити с щатното разписание от 01.02.2016 г., страните определят също според наименованието и длъжностното ниво на тази длъжност в К.. Така за нея е характерна системата от задълженията за „старши експерт“, съгласно предвиденото в чл. 7, ал. 3 Н.. Чл. 6 от Наредбата й определя (възлага) експертни аналитични функции. Следователно старата и новата длъжности имат различни трудови функции. Въззивният съд е бил длъжен и е направил извода за реално съкращаване на 3-те щатни бройки за длъжността „главен специалист“ в отдел „Общинска собственост“ от сравнителен анализ на това, което отреждат съответно чл. 9, ал. 1 и 2 и чл. 6 и чл. 7, ал. 3 Н. за старите три и за новите три длъжности в общинската администрация откъм нормативно определеното и възложеното с трудовите договори естество на различните техни задължения и функции. Правилна е и преценката на въззивният съд, че поради различието в основни функции на старата и на новата длъжности кметът е нямал право или задължение за подбор (чл. 329 КТ), а е законно уволнението на Т. Б. със заповед № 6/ 02.02.2016 г. на кмета на [община]. Касационната инстанция е длъжна да потвърди правилното въззивно решение в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са отхвърлени. Решението подлежи на изменение в частта по разноските. Обективните предели на тази (гражданска) отговорност на касатора, задададена от предвиденото в чл. 78, ал. 3 ГПК, включва и възнаграждението за представителството от юрисконсулт на ответника, ответник и по касация пред всяка от трите инстанции, през които правният спор е преминал. Чл. 78, ал. 8 ГПК е с ново съдържание след З. (ДВ бр. 8/ 2017 г.), а това изменение на ГПК следва датата на въззивното решение. Чл. 78, ал. 8 ГПК (в сегашната своя редакция) е процесуалноправна норма. Тя преурежда юрисконсултското възнаграждение, което касаторът следва да плати. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ касационната инстанция го определя в размера от 80 лв. за всяка инстанция – съгласно предвиденото в чл. 23, ал. 1, пр. 1 от Наредбата за правната помощ и равностойността (еквивалента) на положения от юрисконсулта труд (или общата сума 240. 00 лв.). По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ касационната инстанция го определя в размера от 50. 00 лв. за всяка от инстанция (или общата сума 150 лв.) при спазване на същите критерии. Според изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се остави задължението са репарира държавната такса от 50. 00 лв., която ответникът по касация е платил за въззивното обжалване на първоинстанционното решение. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401/ 31.10.2016 г. по гр. д. № 619/ 2016 г. на Русенски окръжен съд в частта по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. ОТМЕНЯ въззивното решение в частта по разноските, а постановения (в тази част) диспозитив заменя със следния: ОСЪЖДА Т. Т. Б. да заплати на [община] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 50. 00 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 390 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.