Ключови фрази
Обжалване на решение на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители * частен съдебен изпълнител * дисциплинарно производство по Закона за частните съдебни изпълнители * дисциплинарно наказание * адвокатско възнаграждение * изпълнително производство * обжалване на действията на съдебния изпълнител

Р Е Ш Е Н И Е

№ 319/2017 г.
гр.София, 06.03.2018 г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4692/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частния съдебен изпълнител /ЗЧСИ/ и е образувано по жалба, подадена от М. на п. против решение на Д. к. на К. на ч. с. и. (Д.... на К....), взето на 12.06.2015 г. по дисциплинарно дело № 21/2014 г.
М... на п..., чрез юрисконсулт С. К., иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което на частния съдебен изпълнител С. П., рег. № 874 и район на действие ОС – Хасково, се наложи дисциплинарно наказание, както и присъждане на съдебноделоводни разноски – юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението на ДК на КЧСИ в частта относно действията на ЧСИ по повод адвокатския хонорар в изпълнителното производство и молбите на длъжника във връзка с това. Според жалбоподателя ЧСИ е следвало в ПДИ да посочи ясно как е формирал разноските по изпълнението и след като не го е сторил (съществува неяснота) и не е уважил искането на длъжника да изясни каква е сумата за адвокатски хонорар, то не е съставил постановление за разноските в нарушение на чл. 435, ал. 2 ГПК и по този начин е нарушил правото на длъжника да обжалва определените му от ЧСИ разноски.
К. на ч.. с. и. (К...), чрез юрисконсулт А. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Частният съдебен изпълнител С. М. П., в отговора на жалбата и лично в открито съдебно заседание възразява, че дисциплинарната отговорност е погасена по давност – изпълнителното дело е образувано март 2012 г. и към момента на извършване на нарушението погасителната давност на дисциплинарната отговорност е „не по-късно от 2 години от извършването“. Изразява, също така и становище, че жалбата на министъра на правосъдието е неоснователна – не е нарушена разпоредбата на чл. 435,ал. 2 ГПК, защото постановлението за разноските е включено в поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е имал възможност да го обжалва, не го е сторил, а се е възползвал от възможността на ГПК за спиране на производството при доброволно плащане, като е заплатил 30% от сумата и се е задължил да плаща по 10% всеки месец.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Дисциплинарното дело е образувано за нарушения, допуснати от ЧСИ по изпълнително дело № ....., по искане на министъра на правосъдието. Предмет на настоящото производство са само действията на ЧСИ във връзка с разноските в изпълнението и молбите на длъжника от 11.04.2012 г., 06.11.2012 г., 13.11.2012 г. и 16.11.2012 г.
Дисциплинарната комисия е установила, че изпълнителното дело е образувано на 29.03.2012 г. по молба на И. Н. въз основа на изпълнителен лист от 29.03.2012 г., издаден по гр.д. № 598/2011 г. по описа на РС – Димитровград, по силата на който П. З. е осъден да заплати сумата от 2 000 лв.
На 03.04.2012 г. е връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника. На същата дата от последния е постъпила молба, с която заявява, че ще погаси задълженията и е поискал да не се предприемат принудителни действия. На 11.04.2012 г. е подал молба с твърдения, че изпълнителният лист не отразява точно дължимата сума и възразява срещу размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 250 лв. Върху молбата е поставена резолюция от ЧСИ „Без уважение, не са налице основания за удовлетворяване на молбата“. На 02.05.2012 г. е изпратено съобщение до длъжника, с което е уведомен за резолюцията на ЧСИ. На 06.11.2012 г., 13.11.2012 г. и 16.11.2012 г. е постъпила молба от него, с която моли да бъде издадено постановление за разноски по изпълнителното дело, за да обжалва същото пред съда. Върху молбите е поставена резолюция на ЧСИ с текст „КД“. На 29.11.2012 г. по делото е постъпила молба от длъжника, с която моли изпълнителното дело да бъде прекратено поради погасяване на задължението, което е сторено.
При така установеното, ДК приела, че възражението на ЧСИ за погасяване на дисциплинарната отговорност по давност е неоснователно, защото искането за образуване на дисциплинарно производство по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ на министъра на правосъдието е от 23.05.2014 г., откогато е започнал да тече шестмесечният срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ. Дисциплинарното дело е образувано в рамките на шестмесечния срок, на 25.02.2014 г. и на пределния 3-годишен срок от извършването му.
По съществото на искането по чл. 70 ЗЧСИ, Дисциплинарната комисия приела, че ЧСИ е изготвил постановление за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Процесуалният способ за уведомяването на последния е изпращане на поканата и в случая тя е връчена редовно на 03.04.2012 г. Подадената молба на 11.04.2012 г. срещу размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 250 лв. е просрочена. Неприемането на възражението е законосъобразно - ЧСИ не дължи последващо постановление за разноски, тъй като такива не са претендирани или сторени от взискателя.
Изводите на ДК на КЧСИ са изведени в нарушение на закона.
В поканата за доброволно изпълнение до длъжника са посочени, освен задълженията по изпълнителния лист, още и следните задължения: „174 лв. разноски по и.д., както и таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 246,00 лв. в полза на ЧСИ, както и други суми, дължими до този момент в общ размер на 250 лв., в т.ч. ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр.
Вярно е, че поканата за доброволно изпълнение съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист, поради което не е нужно нарочно постановление за разноските. Използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски” следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Този акт обаче следва да е ясен, с посочени конкретни суми и основания за плащане, както е изяснено и в ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК. Той съставлява пряко изпълнително основание - вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Отразеното в него трябва да може да бъде установено – че всяка посочена сума е действително внесена, за какво и, че е действително дължима се по изпълнителното производство, поради което именно за длъжника е възникнало задължение за възстановяването й. Произнасянето относно възложените му разноски в изпълнението може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, от което също следва, че следва да му е ясно какви суми и на какво основание следва да възстанови на взискателя.
В случая поканата за доброволно изпълнение включва няколко изрично посочени като вид задължения, съставляващи разноски по изпълнението, между които и неконкретизираната сума от 250 лв., определена, като общо дължима – държавна такса, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за пазач, адвокатско възнаграждение, без индивидуализация по размер, както и още неконкретизирани по вид и размер задължения, определени като „и други“. В същото време, в ПДИ има посочени и още две суми – едната от 174 лв. „разноски по изпълнителното дело“, което би трябвало да включва същите компоненти, вкл. адвокатско възнаграждение. Фигурира още и сума от 246 лв. държавна такса в полза на ЧСИ, която сума обаче попада в основанията за плащане на посочените по-горе други две суми.
Така съставената ПДИ по същество не съдържа постановление за разноски по см. чл. 435, ал. 2 ГПК, както Върховният касационен съд е имал повод да изясни и по други дела по чл. 73 ЗЧСИ, и за длъжника не е започнал да тече срок за обжалването му.
Последващите молби от 11.04.2012 г., 06.11.2012 г., 13.11.2012 г. и 16.11.2012 г. по характера си са искания за тълкуване на акта на ЧСИ в частта за възложените му разноски в изпълнението, съответно за постановяване на надлежен акт. ЧСИ не само не е постановил такъв, но е отказал изобщо да се произнесе по какъвто и да е начин по последните три молби. Резолюция „к.д.“ (към дело) няма такъв характер и по никакъв начин не дава възможност на страната да разбере какви са действията на ЧСИ, нито има възможност да защити интересите си.
Без значение е също така, че длъжникът е заявил желание да се издължи, както и че доброволно е погасил цялото задължение. Той има интерес да изпълни, за да ограничи тежестите, но от това не следва, че ЧСИ не е длъжен ясно и точно да се произнесе по чл. 435, ал. 2 ГПК. В противен случай длъжникът няма как да прецени дали посочените суми действително са внесени от взискателя, на какво основание, както и да упражни правото си да обжалва постановлението за разноските, ако намери, че е незаконно. Както изрично е изяснено и в ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК, оспорването на постановлението не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В заключение, неправилен е изводът на ДК на КЧСИ, че ЧСИ не е допуснало нарушение на чл. 435, ал. 2 ГПК. Неправилно е и произнасянето относно възражението на ЧСИ за погасяване на дисциплинарната отговорност.
Правилно ДК на КЧСИ е приела, че за срока по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ е от значение датата на сезиране на ДК на КЧСИ, което е станало на 23.05.2014 г.
Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ в редакцията на текста съгласно измененията с ДВ. бр. 49/29.06.2012 г. - в сила от 3.07.2012 г., дисциплинарната отговорност се погасява с 6 месечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му. До посоченото изменение в разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ е предвидено погасяване по давност на дисциплинарната отговорност не по-късно от две години от извършването на дисциплинарното нарушение. Новата давност действа само занапред, т.е. за нарушения, които са извършени след влизане в сила на изменението на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ.
В случая, ЧСИ е допуснал поредица от нарушения, касаещи непроизнасяне по чл. чл. 435, ал. 2 ГПК, извършени съответно на 03.04.2012 г. (датата на съставяне на ПДИ), на 11.04.2012 г., 06.11.2012 г., 13.11.2012 г. и 16.11.2012 г. – датите на молбите, подадени от длъжника с искане за тълкуване, съответно постановяване на постановление за разноските в изпълнението.
По отношение на първите две нарушения, приложим е закона преди изм. ДВ. бр. 49/29.06.2012 г., т.е. пределният давностен срок за търсене на дисциплинарна отговорност е 2-годишен и той е изтекъл към датата на сезиране на ДК на ДКЧСИ.
По отношение на останалите три нарушения, приложима е тригодишната давност съгласно действащата към него момент редакция на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ. По отношение на тях дисциплинарната отговорност не е погасена към датата на сезиране на ДК.
В заключение, решението на ДК следва да бъде отменено и постановено друго от състава на Върховния касационен съд.
Както стана ясно от изложеното по-горе, ЧСИ е допуснало посоченото от министъра на правосъдието в искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ нарушение на чл. 435, ал. 2 ГПК. Касае се за три поредни бездействия по изпълнителното дело, с които на практика ЧСИ е лишило длъжника от възможността да провери съответствието между посочените в ПДИ суми като разноски в изпълнението и действителното им извършване, както и от правото да обжалва акта на ЧСИ.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид броя и вида на нарушенията, тяхната тежест, обстоятелствата, при които са извършени, липсата на критичност у извършителя към извършеното, дисциплинарното му минало (няма данни за други дисциплинарни нарушения), намира, че на ЧСИ следва да се наложи наказание „порицание“.
ЧСИ следва да заплати на жалбоподателя съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение на Д. к. на К. на ч. с. и., взето на 12.06.2015 г. по дисциплинарно дело № 21/2014 г.
като вместо това ПОСТАНОВИ:
НАЛАГА на ЧСИ С. П., рег. № 874 и район на действие ОС – Хасково, дисциплинарно наказание „порицание“ за допуснати нарушения на чл. 435, ал. 2 ГПК по изпълнително дело № .....
ОСЪЖДА ЧСИ С. П., рег. № 874 и район на действие ОС – Хасково да заплати на М. на п. сумата в размер на 300 лв. – съдебноделоводни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: