Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 24.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Т. С. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 2215/2013 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор от АП – Бургас срещу решение № 148 от 24.10.2013 г. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 158/2013 г. по описа на същия съд. В протеста на прокурора са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, като към ВКС е отправено искане да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Представителят на обвинителната власт е изложил подробни оплаквания, че с решението си въззивният съд не дал отговор на редица възражения и доводи на първоинстанционния прокурор, съдържащи се във въззивния протест, както и на тези, изложени в пледоарията на прокурора, участвал в производството пред въззивната инстанция, с което било допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК. Съдът изцяло споделил и преповторил фактическите констатации и направените въз основа на тях материално-правни изводи на ОС – гр. Бургас, като не обсъдил аргументите на прокуратурата в подкрепа на обвинителната теза. Възражението за неправилно приложение на материалния закон е изведено като следствие от допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа касационния протест на прокурора при ОП – Бургас и предлага да бъде уважено. Подсъдимият Й. С. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание на касационната инстанция и не вземат становище по протеста на прокурора. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 131 от 31.05.2013 г., постановена по НОХД № 1191/2012 г., Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Й. М. С. за невинен в това, че в гр.Н., при условията на продължавано престъпление през периода от 28.10.2008 г. до 02.12.2009 г., в качеството му на длъжностно лице – началник на общинска служба „Земеделие и гори” – гр. Несебър, е нарушил служебните си задължения, визирани в чл. 10а, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като изготвил и подписал в качеството си на председател на комисия дванадесет броя решения за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Н. въз основа на удостоверения от община гр. Н. и скици-проекти от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Несебър, без същите да съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с цел да набави за наследниците на собствениците на имотите облага в размер на съответните данъчни оценки на имотите, като от деянията са настъпили значителни вредни последици за община Несебър, която е била лишена от възможността да стопанисва, управлява и да се разпорежда със съответните общински имоти с данъчни оценки, възлизащи общо на сумата в размер на 2 015 310.50 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По протест на прокурор от ОП – Бургас срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 158/2013 г. по описа на Бургаския апелативен съд, като с решение № 148 от 24.10.2013 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда на окръжния съд. Решението на БАС е съобщено на АП – Бургас по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК на 28.10.2012 г., а касационният протест е подаден на 05.11.2013 г., поради което ВКС намира, че е допустим – подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка по чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледан по същество, касационният протест на прокурора е основателен. В мотивите на решението си въззивният съд е възприел порочен подход на механично възпроизвеждане на съдържанието на мотивите към първоинстанционната присъда. В атакуваното въззивно решение от стр. 7 до стр. 30 буквално дословно са репродуцирани залегналите от стр. 2 до стр. 25 в съдебния акт на БОС фактически констатации. Останалата част от решението също дублира текста на първоинстанционния съдебен акт, като различията се свеждат до това, че към преповторените части от мотивите на присъдата въззивният съд е прибавил коментара си, че съответните изводи са правилни. ВКС окачествява така използвания от въззивния съдебен състав процесуално незаконосъобразен прийом като липса на мотиви. Независимо от обемността му (52 страници), по съдържание атакуваният съдебен акт се характеризира с отсъствие на осъществена от втората инстанция самостоятелна аналитична дейност по проверка на приетите от БОС факти на деянията и юридически изводи. Във въззивното решение не са изложени дори и пестеливо собствените аргументи на въззивния съд във връзка с възприетата фактическа обстановка по отношение на инкриминираното спрямо подсъдимия Й. С. обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и обуславящата я доказателствена съвкупност, както и произтичащите от установените фактически положения правни изводи. Доводите на прокурора не са получили никакъв конкретен отговор, тъй като декларативните изявления, че съответните оспорени изводи на първостепенния съд са „законосъобразни, правилни и обосновани”, без съмнение не заместват дължимите съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК основания, заради които възраженията на прокурора са били отхвърлени. Вярно е, че двете инстанции могат да достигнат до аналогични фактически и правни изводи, но и в тези случаи второинстанционният съд трябва да обективира вътрешното си убеждение чрез излагане на собствените си съображения по повдигнатите оплаквания. Само така страните могат да разберат ясно и точно съдебната воля, а настоящата инстанция – да извърши проверка на законосъобразността на въззивното решение. Първоинстанционната присъда на Бургаския окръжен съд е била постановена на 31.05.2013 г., като мотивите очевидно са били изготвени след срока по чл. 308, ал. 2 от НПК. (За това обстоятелство може да се съди по деловодната бележка, прикрепена след мотивите, съгласно която делото е било окончателно окомплектовано на 12.08.2013 г.). Въззивният протест е бил подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК – на 05.06.2013 г., преди изготвянето на мотивите, като в него изрично е било посочено, че след запознаване с конкретните мотиви към атакуваната присъда, ще бъде изложено допълнително становище. По делото липсват данни страните да са били уведомени за изготвянето на мотивите и на прокурора да е била дадена възможност да аргументира в детайли оплакванията си. (Страните имат задължение сами да следят за изготвянето на мотивите, когато те са изготвени в посочените в закона инструктивни срокове. Извън тях, задължение на съда е да ги уведоми за цялостното изготвяне на съдебния акт и да ги прикани да допълнят и уточнят възраженията си срещу съдебния акт. Техните жалби, респ. протест, обяснимо не могат да бъдат пълноценно конкретизирани, докато не е известно съдържанието на мотивите). Въпреки, че не е бил уведомен за изготвянето на мотивите, представителят на ОП – гр. Бургас достатъчно ясно, макар и обобщено, е откроил в протеста основните си възражения срещу първоинстанционната присъда. В пледоарията си пред въззивната инстанция прокурорът от С. е отправил редица конкретни доводи срещу фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, които БАС на практика е пренебрегнал. Според настоящия съдебен състав най-същественият недостатък на атакуваното решение се състои в необсъждане на възражението на прокурора за неточна интерпретация от страна на първата инстанция на твърденията на обвинителната власт във връзка с престъпното поведение на подсъдимия С.. В мотивите към присъдата (стр. 36 – стр. 43), повторени и в решението на БАС (стр. 42 – стр. 48), обективната несъставомерност на поведението на подсъдимия е изведена въз основа на изводите, че: - „техническото изготвяне на всяко от процесните решения на общинската служба по земеделие от страна на подсъдимия не било неправомерно, а и не съставлявало правно регламентирана дейност; - подписването на решенията от подсъдимия първи по ред нямало правно значение; - във фактическата рамка на обвинението не били включени твърдения за съзнателно подвеждане на останалите двама членове на комисията от подсъдимия, укриване на данни от тях или устно представяне на различни параметри на решението; - не били доказани случаи при произнасяне на преписките подсъдимият да е правил опит да повлияе върху другите членове на комисията или да е упражнявал натиск върху тях; - твърдението за еднолично реализирано от подсъдимия властническо правомощие било „крайно неиздържано”, тъй като липсвали данни за еднолично изразена воля на подсъдимия в нарушение на определения от чл. 60а от ППЗСПЗЗ състав; - отговорността на подсъдимия не можела да бъде ангажирана за решение на колективен орган. При внимателния прочит на обвинителния акт (л. 6, л. 9, л. 11, л. 12, л. 13, л. 14, л. 15, л. 16, л. 18, л. 20, л. 22, л. 24, л. 26, л. 28 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС) се установява, че в обстоятелствената му част се твърди, че вместо да откаже възстановяване в стари реални и възстановими граници поради липса на данни за имотите, подсъдимият С. изготвил еднолично решенията, подписал ги в качеството си на председател и ги представил за подпис на другите членове на комисията, които не били запознати детайлно с процедурата и приели наличието на подпис на председателя за достатъчно, за да подпишат и те. На л. 29 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС прокурорът отново е обобщил тезата си, че в качеството си на началник на общинска служба „Земеделие и гори” – гр. Несебър подсъдимият лично изготвил и подписал 12 броя решения за възстановяване на земеделски земи в землището на гр.Н. в стари реални и възстановими граници при грубо нарушение на цитираната актуална нормативна база, без да са налице предпоставките на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Според прокурора, макар и всяко решение да е било подписано от тримата членове на комисията, самото им изготвяне, „вкл. придружаващата документация е изискана, окомплектована и проверена от обв. С. еднолично”, а подписите на останалите членове са били положени формално. От общия смислов контекст на съдържанието на обвинителния акт е напълно ясно, че с тезата на прокурора по отношение на подсъдимия е инкриминирана дейността по постановяването на 12-те броя решения за възстановяване на имотите при умишлено нарушение на нормативната база и използване на неосведомеността и некомпетентността на останалите членове на комисията. Съдебните състави неправилно са интерпретирали фактологическата основа на обвинението – че като престъпно деяние се третира техническото изготвяне на инкриминираните решения и фактическите действия на подсъдимия по полагането на първи по ред подпис под актовете. Поради това напълно излишно в съдебните актове са обсъждани неотносимата дейност на подсъдимия по въвеждане на данните за имотите по образуваните преписки в електронния регистър, техническите показатели на инсталирания на компютрите на свидетелките А. и А. програмен продукт, попълването на бланките на решенията, условията за валидност на решенията на общинските служби по земеделие. В същото време без никакъв отговор са останали основните аргументи на прокуратурата относно осъществената от подсъдимия дейност по постановяване на решението, за начина, по който е бил достигнат крайният резултат по административните преписки – чрез целенасочено нарушаване на императивни законови разпоредби от страна на подсъдимия и „формално” подписване на решенията от останалите членове на комисията. Поначало е възможна конструкция на обвинението, при която деецът като член на колективен орган нарушава със собствените си действия служебните си задължения, възползвайки се от липсата на професионална квалификация и практически опит на останалите членове на колективния орган, а участието му в колективния орган придава привидна законосъобразност на поведението му. В такъв случай, съображенията за колективна воля биха били ирелевантни за отговорността на извършителя, тъй като той би отговарял за собствената си дейност. Установяването на подобен модел на престъпна деятелност е въпрос на доказване на съответните факти, поради което инстанциите по същество е следвало да изследват и преценят действителната обвинителна версия съобразно събраните доказателства, а не да я интерпретират в смисъл, какъвто представителите на обвинението никога не са й придавали. Съдът не е взел надлежно отношение по оспорените фактически констатации на БОС, че св. Ив. А. бил нает да извърши геодезическото заснемане на имота по пункт 1 от обвинителния акт (шест декара в местността „Ак.”) по инициатива на наследниците на Н. М. Б. свидетелите А. К. и М. Б., които показали на св. А. границите на наследствения имот. Според прокурора, тези фактически положения били лишени от доказателствена основа, тъй като от показанията на свидетелите К., Б., А., Г. се установявало тъкмо обратното – че наследниците на Н. Б. не присъствали при заснемането на имота и изготвянето на съответния протокол за очертаване на границите му, че не било установено кой е посочил на геодезиста границите на имота, а инициативата за заснемането му била на св. Г.. Напълно игнорирани са били аргументите на прокурора за ролята на св. Г. (общински съветник в ОС – Бургас, лице с пряк интерес от възстановяването на собствеността, който впоследствие закупил част от имота и бил инвеститор на строящата се в него сграда), по отношение на когото било установено, че именно той се срещал в инкриминирания период както с геодезиста св. А., така и с подсъдимия С.. Въпреки че прокурорът се е позовал на изложените по-горе обстоятелства във връзка с точното установяване на фактологията на деянието и за разкриването на представното съдържание на дееца, на стр. 9 – стр. 10 от решението въззивният съд само е преповторил фактическите констатации на БОС от стр. 4 – стр. 5 от мотивите. Анализът на съдържанието на посочените от прокурора гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите К., Б., Г., А., както и съпоставката помежду им, а и с обясненията на подсъдимия С., са били изчерпани с възпроизвеждане (на стр. 30 от решението) на изброените на стр. 25 от мотивите на първоинстанционния съд имена на свидетелите, като оценката им, без никаква конкретика, е била сведена до декларацията, че „съдът задълбочено изследвал и преценил, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, събраните по делото доказателства”. Така, по делото действително остава неясно защо съдебните инстанции са счели, че границите на имота по пункт 1 са били посочени от свидетелите А. К. (гърба на л. 111 – гърба на л. 112 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС) и М. Б. (гърба на л. 112 – л. 113 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС), никой от които не е твърдял да е сторил това. Не са били констатирани и отстранени противоречията между показанията на св. К. (л. 112 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС), че оставила св. Г. Г. да „наеме” геодезист, показанията на св. Г. (гърба на л. 107 – л. 108 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС), който е отрекъл да е съдействал на св. К. за намиране на вещо лице за заснемане на имота, но е заявил, че познава св. А. от осъществена с него среща по повод процедурата по възстановяване на имота на св. К., и показанията на самия геодезист, заснел имота, св. И. А. (л. 108 – л. 110 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС), който впрочем не е бил питан за отношенията му със св. Г.. Неизяснено е останало участието на св. Г. в процедурата по възстановяване на процесния имот, въпреки изявленията му, че познава подсъдимия и често му се налагало да ходи до поземлената комисията и да контактува с него „по различни въпроси”. В обясненията на подсъдимия (л. 277 – л. 284 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС) пък въобще не е бил застъпен въпросът за познанството му със св. Г.. По подобен неприемлив начин въззивната инстанция е подходила и към оспорените от прокурора показания на свидетелите В. Д. (гърба на л. 104 – л. 106 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС), Х. Г. (гърба на л. 179 – л. 181 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС), Женя А. (гърба на л. 121 – л. 124 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС) и Е. А. (л. 183 – гърба на л. 183 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС). Показанията на св. Г. и св. Д. са възпроизведени на стр. 37 – стр. 38 от въззивното решение по същия начин, по който са били отразени на стр. 32 – стр. 33 от мотивите на първоинстанционната присъда. На стр. 40 от решението е залегнал единственият самостоятелен коментар на въззивния съд, в който е прието, че решаващият съд не бил обсъдил в детайли показанията на свидетелите (Д., Г., Ж. и В.) и противоречията в част от тях. Несъответствията в доказателствените средства обаче не са били конкретно изведени и анализирани и от въззивния съд, който в крайна сметка също не се е произнесъл кои от тях кредитира и относно кои обстоятелства, а на кои не гласува вяра и в кои части. Неясно защо въззивният съд е приел, че показанията на св. С. В. (гърба на л. 110 –л. 111 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС) били „ в същия смисъл”, както показанията на св. Ж. и св. Г.. Според показанията на св. В., при липса на данни за границите на имота в кадастралната карта било задължително изготвянето на „помощен план” по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, докато св. Г., според когото „помощният план” и „скицата-проект” били „абсолютно едно и също нещо”, е имал предвид всъщност т.н. „скица-проект”, за която е говорил и св. Ж. Ж. (л. 182 – л. 183 от НОХД № 1191/2012 г. на БОС). Без съмнение, обстоятелствата, за които са свидетелствали посочените лица са от съществено значение за разкриването на обективната истина, тъй като въз основа на тях би могло да се изведе заключение за обичайната практика в случаите, когато границите на имотите не са могли да бъдат установени. То, от своя страна, би могло да се съпостави с начина, по който подсъдимият е процедирал в инкриминираните случаи, а изводите от съпоставката –да послужат при разкриване на субективното отношение на дееца. Настоящият съдебен състав споделя доводите в касационния протест, че въззивният съд е игнорирал възраженията на прокурора за дадена от първоинстанционния съд непълноценна и превратна интерпретация на показанията на свидетелите А. и А.. По отношение на тези доказателствени средства въззивната инстанция на стр. 43 – стр. 45 отново е възпроизвела залегналите на стр. 37 – стр. 39 от мотивите съображения на първоинстанционния съд, като се е задоволила само да ги характеризира като правилни. Възражението на прокурора е било отхвърлено като неоснователно, без всъщност съдът да го обсъди по същество, в частност по отношение на изявленията на св. А., разкриващи пълната й неосведоменост по въпросите за възстановяване на собствеността. При това, от внимателния прочит на показанията на тези свидетелки се установява, че разпитът им е бил проведен твърде незадълбочено. Те са свидетелствали общо и по принцип за начина, по който „обикновено” се е процедирало при разглеждането и решаването на преписките за възстановяване на собствеността на земи в землището на гр.Н. Не им е била предявена нито една от преписките, като свидетелките не са съобщили никаква конкретика по отношение на процеса по постановяване на решенията по тях – кога и как са били „докладвани” от подсъдимия, запознавали ли са се с документацията по тях, имало ли е обсъждане, как се е стигнало до вземането на съответното решение, защо са считали, че приложените „скици-проекти” и непълни удостоверения по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ по конкретните преписки са били достатъчни за възстановяване на имотите в старите реални граници, каква е била практиката при такива казуси (с оглед показанията на св. В.), кога и как са били подписани самите решения. Разпитът на св. А. и св. А. е следвало да бъде проведен с особено внимание и детайлност и поради факта на особеното им положение в процеса, тъй като и те, наред с подсъдимия С., са участвали в състава на комисията, взела инкриминираните решения за възстановяването на земите по дванадесетте преписки. Това обстоятелство е изисквало от съдебните инстанции да преценяват бдително и задълбочено обсъжданите доказателствени средства в контекста на показанията на останалите свидетели, на другите обективни доказателства по делото, на собствената им логичност и вътрешна убедителност, както и на дадените от тях показания на досъдебното производство (които при необходимост и наличие на съответните процесуални предпоставки биха могли и да бъдат приобщени към доказателствения материал). Само след такава комплексна проверка на показанията на свидетелките А. и А. съдилищата са могли да изведат обосновани изводи за достоверността им и да ги преценят като подкрепящи защитната теза на подсъдимия. Основателно е и възражението за неясна воля на съда по отношение на инкриминираното нарушение на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което е било прието от първоинстанционния съд, от една страна, като такова с „императивен характер и задължителност”, а от друга – „без характер на правна повеля за действие” (стр. 29 от мотивите). Същото мнение дословно е застъпено и от въззивния съд на стр. 34 от въззивното решение, без да се вземе предвид, че в правомощията на общинската служба по земеделие се включва дейността по възстановяване на земи по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ (както сам е посочил съдът на стр. 35), а това означава и необходимост от съобразяване с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която собствеността се възстановява в реалните граници само там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени. Констатираният от касационния съд главен порок на проверявания въззивен съдебен акт – липсата на мотиви – е от категорията на абсолютните процесуални нарушения и представлява касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, като е достатъчен за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Посочените процесуални нарушения на очертания в чл. 339, ал. 2 от НПК стандарт за съдържанието на въззивното решение не позволяват да се обсъдят залегналите в протеста възражения за нарушения на материалния закон, доколкото съществува неяснота относно фактологията на деянията. В частност, без да бъде установено по несъмнен начин реализираното от подсъдимия поведение по служба, няма как да бъде разрешен въпросът за намерението му да облагодетелства другиго (доколкото е възможно умисълът и целта на дееца да бъдат обективирани в самите негови служебни действия, а могат да бъдат разкрити и чрез система от косвени доказателства). Задължителните указания на настоящата инстанция се отнасят единствено до отстраняването на констатираните нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, следва да има свободата по вътрешно убеждение, основано на пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствата по делото да даде собствен отговор на възраженията на прокурора. Извън описаните дотук нарушения ВКС констатира и допуснато от БАС нарушение на чл. 327 от НПК. По делото липсва определение, постановено от състава на съда – целия колегиален орган, съгласно регламента на посочената разпоредба. (На л. 13 от ВНОХД № 158/2013 г. е приложен ненаименуван акт, постановен еднолично съдията-докладчик, с текст: „Ход в открито съдебно заседание насрочено на 24.09.2013 г. от 10:30 ч.”, както и указание за призоваване на подсъдимия и защитника му, който акт нито по форма, нито по съдържание може да замести определението по чл. 327 от НПК). Заседанието по чл. 327 от НПК (закрито или разпоредително по усмотрение на съда) е задължителна част от въззивното производство, включително и в случаите, когато съдът не е сезиран от страните с изрични искания за допускане на доказателствени материали. Видно от формулировката на чл. 327, ал. 2 от НПК съдът във всички случаи е задължен да се произнесе по необходимостта от разпит на подсъдимия, а може по свой почин служебно да допуска доказателствени материали във всички случаи, когато прецени, че това се налага за разкриване на обективната истина. Пропускането на заседанието по чл. 327 от НПК налага новото разглеждане на делото да започне от този момент на въззивното производство. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 148 от 24.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 158/2013 г. по описа на Бургаския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на заседанието по чл. 327 от НПК. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.