О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60702

гр. София, 28.10. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 1979 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 303/12.02.2021 г. по в.гр.д.№ 3712/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение от 07.08.2020 г. по гр.д.№ 133332019 г. на Районен съд Варна и са уважени предявените искове на И. М. А. и Ф. М. В. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.49 ЗЗД, за обезщетение на причинени неимуществени вреди, съответно в размер на 1000 лева /за А./ и 800 лева /за Воок/ поради противоправното им възпрепятстване да ползват свое имущество в периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015 г.; за обезщетение на причинени имуществени вреди за същия период, съответно по 17 313,50 лева на всеки от ищците /от които 3553,50 лева - причинени щети на собствения им имот /за ремонт на покривни работи и водопроводни тръби/ и за лишаването им от ползване през исковия период в размер на по 13 760 лева, ведно със законната лихва от 23.12.2015 г. до изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа очевидна неправилност на решението, както и че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправни въпроси, във връзка със задължението на съда да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения, като изложи собствени мотиви за установените по делото фактически обстоятелства. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, а въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От И. М. А. и Ф. М. В. е подаден писмен отговор чрез адвокат А. С. от АК-С., в който се оспорват доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД, причинени от противоправно поведение по пр.пр.№ 187/2012 г. на РП Девня, във връзка със запечатването на техен собствен имот - склад в [населено място], от който са били иззети заготовки и кутии за производство на цигари с протокол за претърсване и изземване от 17.03.2012 г., одобрен от съда. Съдът е установил, че входните врати към дворното място и складовото помещение са заключени и запечатани, за което е съставен констативен протокол от 22.03.2012 г. С две молби от 12.08.2014 г. и 25.02.2015 г., И. М. А. е поискал освобождаване на имота му и стопанската сграда преди приключване на наказателното производство, на което е получил отказ от РП Девня на 13.03.2015 г. С постановление от 23.12.2015 г. на РП Девня е било наредено да бъде възстановен достъпа до складовото помещение на ищеца, извършено с протокол от 21.01.2016 г., а наказателното дело е приключило със споразумение по нохд № 95/2016 г. на РС Девня.
Съобразявайки заключения на вещите лица по ч.гр.д.№ 353/2015 г. на РС Девня и свидетелските показания по делото, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че имотът е собственост на двамата ищци и е отдаден под наем на трето лице от 30.11.2011 г., но незаконосъобразно е ограничен достъпа на собствениците до обекта, поради което следва да се ангажира отговорността на прокуратурата за настъпилите в имота вреди в размер на по 3553,50 лева - стойността на ремонтните покривни работи и смяна на водопроводните тръби. По отношение на останалите претенции за обезщетение, въззивният съд е приел, че лишаването от ползване на имота за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015 г. представлява имуществена вреда за собствениците, с оглед на което прокуратурата им дължи по 13 760 лева, а за изживените негативни емоции през същия период обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева за А. и 800 лева за В..
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения иск за обезщетение на неимуществените вреди на Ф. М. В. не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая са предявени за съвместно разглеждане обективно съединени искове по чл.49 ЗЗД, но претенцията на Ф. М. В. за неимуществени вреди от 4000 лева е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба в частта по предявените искове за обезщетение на имуществените вреди и в частта за неимуществените вреди на И. М. А., настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения, като изложи собствени мотиви за установените по делото фактически обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди по чл.49 ЗЗД? Повдигнатият въпрос обуславя изхода на спора и крайните изводи на съда, но е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх.№ 5572 от 24.03.2021 г. на Прокуратура на Република България срещу решение № 303 от 12.02.2021 г. по в.гр.д.№ 3712/2020 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която съдът се е произнесъл по иск на основание чл.49 ЗЗД за обезщетение на неимуществените вреди на Ф. М. Воок.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 303 от 12.02.2021 г. по в.гр.д.№ 3712/2020 г. на Окръжен съд Варна в останалите обжалвани части.
Определението в частта, в която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд е едноседмичен срок от съобщението.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.