Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София,30.07.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №399 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявени от „Подемкран” АД, [населено място], искове по чл.47 т.2, т.5 и т.6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 09.01.2018г. по в.а.д.№29/2014г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, с което „Подемкран” АД, [населено място], е осъдено да плати на „Кастело прикаст” ЕООД, [населено място], на основание чл.265 ал.1 т.2, предл. второ от ЗЗД, сумата от 378 531,61 лева, представляваща разходите за поправяне на работата, възложена с договор №B.-1.1.04/2ИПП-02-23/07.02.2012 – S., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2014г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 539 753,91 лева, като неоснователен. Ищецът поддържа, че арбитражното решение е постановено въпреки липсата на арбитражно споразумение, учредяващо компетентност на ТАС при НЮФ. Излага твърдения, че компетентност на ТАС при НЮФ първоначално е била договорена чрез арбитражната клауза, съдържаща се в чл.8 ал.2 от договора от 07.02.2012г., , но преди подаването на исковата молба от “Кастело Прикаст“ ООД страните са отменили тази клауза с тристранно споразумение от 04.06.2013г. и са възложили разрешаването на всички спорове между тях на друга арбитражна институция – Арбитражния съд при Б.. Твърди, че дори да се приеме, че арбитражният съд е имал компетентност да разрешава някакви спорове между страните, с арбитражното решение решаващият орган е излязъл извън очертания от самия него обхват на арбитражното споразумение, като е разрешил спор, непредвиден в това споразумение. Изтъква, че в определението на решаващия орган от 17.12.2014г., същият е счел, че е компетентен да разреши спорове между страните за гаранционна отговорност, основани на чл.6 от договора за доставка, тъй като според решаващия орган за тези спорове запазвало своето действие арбитражното споразумение в чл.8 ал.2 от същия договор. В определението от 17.12.2014г. не се съдържал извод за компетентност на арбитражния съд да разрешава спорове относно отговорността по чл.265 ал.1 от ЗЗД, а основания за такава компетентност не съществуват и не се твърдят от никоя от страните. Поддържа, че решаващият орган се е произнесъл в мотивите на решението си по въпрос извън предмета на спора, като е разгледал непредявено искане по чл.82 и чл.83 ал.2 от ЗЗД за намаляване на сумата, претендирана от „Кастело прикаст“ ООД. Евентуално поддържа, че арбитражното решение следва да бъде отменено и на основание чл.47 т.6 от ЗМТА, тъй като арбитражната процедура не е съобразена с повелителни разпоредби на Правилника на ТАС при НЮФ и с повелителни разпоредби на ЗМТА. Посочва, че е извършено нарушение на чл.49 ал.1 във връзка с чл.4 ал.3 от Правилника на ТАС при НЮФ и на чл.22 и чл.24 от ЗМТА, съгласно които решаващият орган изрично следва да обяви състезанието за приключено и едва тогава да пристъпи към постановяване на арбитражното решение по същество. Също твърди, че решаващият орган е допуснал и нарушение на чл.37 ал.6 от Правилника на ТАС при НЮФ, като е разгледал и разрешил спор за законова отговорност по чл.265 ал.1 от ЗЗД, без в нито един момент да се е произнасял, че е компетентен да разреши такъв спор. Позовава се и на нарушение на чл.22 и чл.24 от ЗМТА и на чл.4 ал.3 и чл.49 ал.7 от Правилника на ТАС при НЮФ, тъй като съдът не е уведомил страните преди да постанови арбитражното решение, че променя направената от него правна квалификация на иска. Подробни съображения излага в исковата молба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска за отмяна - „Кастело Прикаст” ООД, [населено място], поддържа, че искът е неоснователен и че при постановяване на арбитражното решение от 09.01.2018г. по в.а.д.№29/2014г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, не са допуснати нарушения, които да са от естество да опорочат съществено арбитражното производство. Твърди, че компетентността на ТАС при НЮФ произтича от чл.8 ал.2 от договора за доставка от 07.02.2012г., като с тристранното споразумение към договора подсъдността е променена само по отношение на спор, породен от неплащане на цената на оборудването по начина и в сроковете, уговорени в тристранното споразумение и прехвърляне собствеността върху него, но не и по отношение на всички останали спорове, чието разрешение остава в компетентността на ТАС при НЮФ. Също счита, че съставът на арбитражния съд се е произнесъл по всички предявени с исковата молба претенции, като не е налице произнасяне от решаващия орган по въпроси, извън предмета на спора, нито е налице служебно изменение на предмета на делото, доколкото предявеният иск е за отговорност за неточно изпълнение – отклонение от поръчаното. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли да се отхвърлят исковете, като му се присъдят разноски Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният от „Подемкран” АД, [населено място], иск по чл.47 т.2, т.5 и т.6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. По основателността на предявения иск: Не е налице поддържаното от ищците основание за отмяна по чл.47 т.2 пр. първо от ЗМТА – да не е налице сключено арбитражно споразумение, обуславящо компетентността на арбитражния съд. Видно от събраните по делото доказателства с договор за доставка №№B.-1.1.04/2ИПП-02-23/07.02.2012 – S. „Кастело прикаст“ ООД, като възложител е възложил на „Подемкран“ АД, като изпълнител, доставка, монтаж и пускане в експлоатация на 8 броя двуредови мостови кранове, като е уговорено възнаграждение в размер на 994 200 лева. Съгласно чл.8 ал.2 от договора всички спорове, породени от договора или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат решавани при взаимно договаряне между страните, а при липса на съгласие между тях ще бъдат решавани от Търговския арбитражен съд Националната юридическа фондация в София, в състав от трима арбитри и съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. С тристранно споразумение от 04.06.2013г., в което страните изрично са посочили, че съставлява анекс към договора за доставка, възложителят „Кастело прикаст“ ООД със съгласието на изпълнителя „Подемкран“ АД, е прехвърлил на „Интерлийз“ ЕАД, като купувач, правата и задълженията си, произтичащи от договора за доставка и свързани със заплащането на продажната цена на ново оборудване, описано в Приложение №1 към Споразумението, както и правото за придобиване на собственост върху оборудването, а изпълнителят е приел да получи заплащане на цената на оборудването от купувача срещу издаване на фактури и да му прехвърли правото на собственост върху оборудването при пълното заплащане на неговата продажна цена. В чл.7 от споразумението страните са изразили съгласие, че купувачът само финансира закупуването на оборудването, а техническата гаранция, отнасяща се до оборудването е в полза на възложителя като негов ползувател, като всички въпроси, свързани с гаранцията, гаранционното и следгаранционното обслужване и подмяната на части или ремонти, ще се уреждат между изпълнителя и възложителя. Съгласно чл.9 от споразумението всички спорове и противоречия между страните ще се уреждат, ако е възможно, приятелски между тях, а в чл.10 е предвидено, че ако страните не могат да разрешат спора, въпросът следва да бъде отнесен за разрешаване от АС при Б. съгласно неговия правилник. При тези фактически данни правилно съставът от арбитри е приел с определение от 17.12.2014г. по в.а.д.№29/2014г., че е компетентен да разгледа спора, тъй като предявените с исковата молба претенции се основават на недостатъци на осемте двуредови мостови крана, появили се в срока на гаранционната отговорност на „Подемкран“ АД, а не на факти, отнасящи се до цената или придобиването на собствеността върху крановете. В чл.7 от тристранното споразумение изрично е предвидено, че всички въпроси свързани с гаранцията ще се уреждат между изпълнителя и възложителя. По този начин поетите задължения за гаранционно обслужване, сроковете, редът и начинът на упражняване на правата по гаранцията са предоставени изцяло на волята на страните по гаранционното правоотношение, а именно „Кастело прикаст“ ООД и „Подемкран“ АД. Следователно тристранното споразумение не урежда гаранционната отговорност на изпълнителя, а само предвижда изрично, че правата по гаранцията ще се упражняват от „Кастело прикаст“ ООД, като ползувател на съоръженията. Това налага извода, че между трите страни по споразумението не може да възникне спор във връзка с гаранционната отговорност, съответно тези спорове не попадат в приложното поле на арбитражната клауза по т.10 от споразумението. Дори и да се приеме, че с клаузата на чл.10 от тристранното споразумение е променен първоначално избраният с договора за доставка арбитражен съд и е учредена компетентност на друг арбитражен съд за всички спорове / без изключение/ между дружествата, подписали споразумението, обособеността на гаранционната отговорност от останалите уредени със споразумението права и задължения и ясно изразената воля на страните, че „Интерлийз“ ЕАД няма да се ползва от правата по гаранцията, сочат, че „Кастело прикаст“ ООД и „Подемкран“ АД са били свободни да сключват нови споразумения относно гаранционното обслужване, включително и да уговарят арбитражни клаузи, без да е необходимо съгласието на „Интерлийз“ ЕАД като купувач. Именно с такова двустранно споразумение - договор за сервизно обслужване на повдигателни съоръжения от 23.09.2013г., „Кастело прикаст“ ООД и „Подемкран“ АД са уредили помежду си всички въпроси относно сервизното обслужване на крановете, като са предвидили изрично, че по време на гаранционния срок всички гаранционни проблеми и дефекти ще се отстраняват безплатно, а след изтичане на срока при аварийни ремонти ще се заплаща възнаграждение в размер по чл.5.4 от договора. В чл.12 от договора е предвидено, че всички спорове, породени от договора или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат решавани при взаимно договаряне между страните, а при липса на съгласие между тях ще бъдат решавани от Търговския арбитражен съд Националната юридическа фондация в София, в състав от трима арбитри и съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. От изложеното дотук следва, че към момента на подаването на исковата молба пред ТАС при НЮФ, между страните по спора е имало валидно арбитражно споразумение, по силата на което всички спорове относно гаранционната отговорност са били възложени на сезирания арбитражен съд. Въпреки посочената от ищеца правна квалификация на иска - чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД от съдържанието на исковата молба се установява, че предявената претенция е за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължения за гаранционно обслужване. В нея не се изтъкват твърдения за некачествено изпълнение на възложената работа или за отклонения от поръчката, а се поддържа, че след въвеждането на крановете в експлоатация в тях започнали да се появяват различни дефекти, за които ответникът бил своевременно уведомен. Като най –съществени се изтъкват възникнали неизправности в товароподемността на крановете, като се сочи появил се в процеса на работа сериозен дефект в електрическата им система. Изложените обстоятелства се свеждат до неизпълнение на задълженията на ответника – изпълнител да отстранява възникнали дефекти на съоръженията в рамките на уговорения гаранционен срок. Поради това следва да се приеме, че към момента на образуването на арбитражното производство между страните е имало валидно арбитражно споразумение, установяващо компетентност на сезирания арбитражен съд за разглеждане на материалноправния спор, очертан в исковата молба с изложените в нея обстоятелствена част и петитум. В първото проведено по делото съдебно заседание обаче, пълномощникът на ищеца е въвел нови фактически твърдения, като е заявил, че е налице неточно изпълнение на поръчката, като вместо двигатели с мощност 18,5 KW са произведени и монтирани такива от 15 KW. По този начин е изменено основанието на предявения иск, като вместо разходи за отстраняване на недостатъци, появили се в гаранционния срок, се претендират разходи за отстраняване на недостатъци на изработеното поради отклонение от поръчката. Съставът на арбитражния съд, също в доклада си е посочил като правно основание на предявения иск чл.265 ал.1 т.2, предл. първо от ЗЗД и с решението си се е произнесъл по иск с посоченото от него правно основание. Разграничението на гаранционната отговорността и отговорността за недостатъци, уредена в ЗЗД, относно фактическия състав, при който възникват, обема на отговорността и сроковете, при които се погасяват е направено в ТР №88 от 28.02.1984г. на ОСГК на ВС. В същото ясно е прието, че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност, че те възникват при различен фактически състав и при застъпване на гаранционната отговорност на продавача, купувачът може да избира възможността на единия или другия режим, но той не може да търси правата си едновременно въз основа двете отговорности. Гаранционната отговорност не се покрива с отговорността за недостатъци, тъй като те възникват при различен фактически състав, като гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период продавачът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилно съхраняване и надлежната й употреба. Съставът на арбитражния съд не е съобразил, че споровете във връзка отговорността на изпълнителя за недостатъци не са в пределите на неговата компетентност. Правото да иска отстраняване на недостатъците или заплащане на разходите за отстраняване им принадлежи на купувача, който по силата на тристранното споразумение е придобил собствеността на крановете, както и всички произтичащи от това права на възложителя. Всички спорове, с изключение на тези по гаранционното обслужване, са от компетентността на АС при Б. по силата на изричната клауза на чл. 10 от тристранното споразумение от 04.06.2013г. между „Кастело прикаст“ ООД, „Подемкран“ АД и „Интерлийз“ ЕАД. С извършеното изменение на иска, ищецът е въвел спор извън компетентността на арбитражния съд, а ответникът в съответствие с разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗМТА е възразил незабавно. Поради това арбитражният съд неправилно е съобразил извършено в първото заседание изменение на иска,. Разпоредбата на чл.29 от ЗМТА предвижда, че арбитражният съд може да не допусне поисканото от ищеца изменение на иска, ако сметне, че то ще създаде особени затруднения на другата страна. На още по – голямо основание арбитражният съд не следва да допуска изменение, с което се въвежда спор, непредвиден в арбитражното споразумение, доколкото разрешаването на такъв спор съставлява основание за отмяна на арбитражното решение. В случай, че ищецът не поддържа иска на посоченото в исковата молба основание, той може да оттегли същия, но не и да го замени с иск относно спор, непредвиден в арбитражното споразумение. По изтъкнатото от „Подемкран“ АД, [населено място], основание за отмяна по чл.47 т.5 предл.2 - ро от ЗМТА, настоящият състав намира за недоказано твърдението на ищеца, че решението на ТАС при НЮФ съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Предметът на спора е спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца и въведено чрез иска като предмет на делото. В предмета на спора съгласно чл.298 ал.4 от ГПК се включват и насрещните права на ответника за вземания, въз основа на които той е направил възражение за прихващане и за право на задържане. За да формира изводите си съдът следва да обсъди тези факти, които се явяват правопораждащи и правопогасяващи с оглед вида и съдържанието на заявените права, а съответно и да направи въз основа на тях правни изводи, които могат да не съвпадат със становищата на страните. В случая Арбитражният съд се е произнесъл само в рамките на заявения предмет, без да се произнася в диспозитива на решението по други права и задължения на страните, освен спорното вземане на ищеца. За да прецени размера на вземането за разходи за поправка на процесните кранове, съдът е взел предвид обстоятелството, че след подмяната на повдигащите механизми, ищецът ще може да продаде оригиналните механизми и да получи тяхната цена, поради което е намалил размера на разходите с тази цена. Дори съдът неправилно да е съобразил цената от евентуалната продажба на повдигащите механизми, без да е направено изрично искане за това, както твърди ищецът, това не съставлява произнасяне извън предмета на спора, а би довело до неправилност на решението относно размера на присъденото вземане. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че е налице визираното в чл. 47 т.5 предл. първо от ЗМТА основание за отмяна на решението от 17.04.2014г. по в.а.д. №544/2012г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата. С оглед изхода на спора и предвид обстоятелството, че останалите основания за отмяна на арбитражното решение по чл.47 т.6 от ЗМТА са въведени като евентуални, същите не следва да бъдат обсъждани. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗМТА делото следва да бъде върнато на арбитражния съд за ново разглеждане. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищеца по иска се дължат направените по делото разноски за държавна такса в размер на 15 726 лева. Не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото ищецът не претендира такива. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл.47 т.5 предл. първо от ЗМТА решение от 09.01.2018г. по в.а.д.№29/2014г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация. ВРЪЩА делото на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация. ОСЪЖДА „КАСТЕЛО ПРИКАСТ” ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, ап.4 да заплати на „ПОДЕМКРАН” ЕАД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], сумата 15 726 лева /петнадесет хиляди седемстотин двадесет и шест лева/, разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.