Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           №531                                        София, 21 декември  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на първи декември две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                                                                Фиданка Пенева   при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Дим. Генчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 498/2009 г.   Касационното производство е образувано по протест на прокурора, жалба на повереника на частните обвинители С. и Т. С. - адвокат Г от САК и жалба от защитника на подсъдимия К, адвокат Д от САК, срещу въззивно решение № 152/19.06.2009 година постановено по в н о х д № 187/2009 година по описа на Софийски апелативен съд. В протеста са въведени две касационни основания – по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, с доводи за допуснато нарушение на материалния закон и по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК – за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. По първото основание се твърди, че неправилно е приложен чл. 15 НК, тъй като е прието, че деянието не е извършено виновно, тъй като деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици /случайно деяние./ По второто основание се твърди, че въззивният съд е подходил избирателно към доказателствения материал по делото и е обсъждал и анализирал предимно такива доказателства, които обслужват защитната теза, за сметка на тези които са в подкрепа на обвинителната, в нарушение на чл. 107 ал. 3 НПК. Освен това, прокурорът оспорва изводите на съда направени въз основа на анализа на експертните заключения. Твърди, че не са обсъдени противоречия в двете комплексни експертизи,/равнопоставени в процесуален аспект/ приети от Софийския окръжен съд. Намира, че въззивният съд не е обсъдил и становището на вещото лице д-р С, във връзка са пряката причинна връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата и пияното състояние на подсъдимия. Последните твърдения са свързани с нарушение на чл. 305 ал. 3 НПК, а всички по обсъжданото касационно основание, с нарушение по чл. 14 ал. 1 НПК, относно правилата за формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд. В протеста е направено искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, за отстраняване на посочените процесуални нарушения и правилно приложение на закона, със съответното позоваване на чл. 354 ал. 3, т. 2 и 3 НПК. В жалбата на частните обвинители са въведени същите касационни основания, като по това за допуснати съществени процесуални нарушения доводите са основани на опорочаване на принципа за разкриване на обективната истина. Твърди се, че пиронът в процесната автомобилна гума, станала обект на множество експертизи, като допълнително разкрито обстоятелство с повторен оглед, всъщност сочи на манипулиране на вещественото доказателство във фазата на досъдебното производство. Възразява се срещу процесуалната доказателствена годност на обсъжданите във въззивното решение експертизи, с позоваване на съдебна практика. Твърди се, че в съобразителната част на решението е допуснато противоречие между изводите на съда, с тези в приетите за достоверни и компетентни експертизи. Всички посочени твърдения са сумирани като процесуални нарушения, свързани със законосъобразното интерпретиране на доказателства в аспекта на чл. 14 ал. 1 НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за отстраняване на посочените процесуални нарушения и правилно приложение на закона, т.е. за осъждане на подсъдимия по обвинението описано в обвинителния акт. В жалбата на подсъдимия се поддържа касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК – съществено процесуално нарушение. Твърди се, че въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 24 ал. 1, т. 3 НПК, без да изпълни изискването на чл. 24 ал. 2 НПК. Прокурорът поддържа протеста по посочените в него възражения срещу решението на САС и прави искане то да се отмени, а делото да се върне на същия съд, за ново разглеждане, с указания да се приложи правилно закона и се отстранят допуснатите процесуални нарушения от втората инстанция. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и с упълномощения си з. адвокат Я от САК. Последният поддържа жалбата си, а по протеста и жалбата на частите обвинители изразява становище за тяхната неоснователност. По повод доводите на прокурора в протеста, твърди, че първата комплексна експертиза е назначена по указания на апелативната прокуратура с поименно посочване на експертите, което според защитата е в нарушение на процесуалните правила, без посочване на конкретна разпоредба. Подсъдимият прави изрично изявление пред третата инстанция, че не желае наказателното производство да продължи по общия ред и изразява съгласие с решението постановено от въззивния съд. Повереникът на частните обвинители поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и искания. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Протестът на прокурора и жалбата на частните обвинители са основателни.   С присъда № 21/8.05.2008 година, състав на Софийския окръжен съд е признал подсъдимия М за виновен в това, че на 24.06.2000 година по пътя от с. Б. към главен път София-Бургас, при управление на МПС-л.а. марка ВАЗ 2105, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,9 промила е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 15 ал. 1, пр. 1 и чл. 20 от ЗДвП /обн. ВД бр. 20/1999 г./ и по непредпазливост причинил смъртта на И. Т. Синигеров-прест. по чл. 343 ал. 2 /редакция ДВ, бр. 21/2000 г./, пр. 1, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342 ал. 1 НК. На основание чл. 55 ал. 1 НК, му е наложено наказание една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, като приспаднато времето през което е бил лишен от това право с отнемането на свидетелството му за правоуправление по административен ред. Разпоредил се с вещественото доказателство – иззета с протокол за оглед автомобилна гума, след влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото, включително и тези направени от представителите на частното обвинение. Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав, изразил становище за оправдаване на подсъдимия. Въззивният съд, по протест /само в частта на размера на наказанието и приложението на чл. 66 НК/и жалби от страна на подсъдимия и частното обвинение /последната с доводи за явна несправедливост на наказанието/, изменил тази присъда, като: 1. преквалифицирал деянието от престъпление по чл. 343, ал. 2, пр. 1, б. „б” пр. 1, вр. ал. 1, б. „в” и чл. 342 ал. 1 НК, в престъпление по чл. 343б ал. 1 НК – за това, че по същото време и място е управлявал същото МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, установено по надлежния ред. 2. На основание чл. 24 ал. 1, т. 3 НПК, във вр. с чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК не наложил наказание на подсъдимия за престъплението по чл. 343б ал. 1 НК. 3. Изменил присъдата и в частта за разноските. В останалата част потвърдил присъдата на първата инстанция.   І. По протеста на прокурора. По касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, за допуснати съществени процесуални нарушения: 1. Основателно е възражението, че въззивният съд е проверил и обсъдил предимно доказателства, които оправдават обвиняемия, за сметка на такива които го разобличават в извършване на престъплението описано в обвинителния акт. По това възражение, при проверката се установи, че отразеното в протеста на стр. 2, абз. 3-5 кореспондира с данните по делото. Проверяваният съд в съобразителната част на решението си приел от една страна следното: „От заключението на тези вещи лица /комплексната експертиза назначена на досъдебното производство по нареждане на апелативната прокуратура/ е видно, че ако налягането в задната лява гума е спаднало под 0.6 атмосфери автомобилът е бил неуправляем и възникването на пътно-транспортното произшествие не е зависело от това, дали подсъдимият е употребил алкохол или не…Апелативният съд установи, че не са налице противоречия между двете последни петчленни експертизи, доколкото първата /цитираната/ не обсъжда, какво е било въздействието на намаленото налягане в задната лява гума, върху управляемостта на автомобила. Не са налице противоречия между изготвените по делото експертизи по въпроса, дали спадането на налягането в задната лява гума в резултат на проникналия в нея пирон е причина за местопроизшествието или то е възникнало в резултат на реакциите на водача.” При проверката по съдържанието на първата комплексна медико-автотехническа експертиза /назначена на досъдебното производство/, приета в съдебно заседание, приобщена към доказателствения материал и проверена, чрез изслушване на в.л. Погачев, се установи, че същият в с.з. от 13.07.2007 година /л.158/ е заявил следното: „Със сигурност може да се посочи, че каквото и да е било налягането, в която и да е от задните гуми, водачът е бил в състояние да насочва автомобила в желаната от него посока. Задното ляво автомобилно колело не е част от кормилната уредба на автомобила и състоянието на задното ляво колело не пречи на водача да насочва превозното средство в желаната от него посока.” От изложеното следва, че изводът на въззивния съд за липса на противоречие между двете експертизи е невярно. Поради оспорване на тази експертиза от защитата на подсъдимия /л. 160/ и поради това, че вещите лица по нея дали заключение, без да посетят мястото на произшествието и да извършат лично измерване,/ вж мотивите към определението в с.з. л. 161 и 162/ била назначена от първоинстанционния съд повторна комплексна експертиза при пълна смяна на експертите. Тези вещи лица са дали отговор на въпроса обсъждан по-горе в следния смисъл: „При спукване на задна лява гума или при голямо намаление на налягането в нея, автомобилът придобива прекалена склонност към завиване и може сам да навлезе внезапно в завои…преди водачът да успее да реагира.” От изложеното следва, че от една страна, изводът на въззивния съд за липса на противоречие между двете експертизи е невярно, а от друга, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като този извод касае пряко един от основните въпроси за решаване в наказателното производство, този с авторството на деянието и вината на подсъдимия.   2. Във връзка с обсъжданото конкретно възражение в протеста, за даване приоритет на защитните доказателства от страна на решаващия съд, относно назначената повторна експертиза, настоящият състав намира, че с това процесуално действие, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 153 НПК. Преди всичко нито страните, нито съдът е изложил съображения, че изслушаната комплексна експертиза в лицето на в.л. Погачев е необоснована или, че възниква съмнение за нейната правилност. /Това е сторено по-късно, в особеното мнение на председателя на състава/. Напротив, защитата в своето искане се е позовала преди всичко на това, че изслушаната експертиза „… служи определено само в интерес на обвинението” /л. 159 от цит.съд заседание пред І инст./ на това, че вероятно изчисленията в предходните експертизи са неверни, като е направила конкретни възражения за празноти в становището на изслушаната експертиза, от една страна неотносими към спорните въпроси от предмета на доказване /необсъдено наличие на маратонка на местопроизшествието/ а от друга празноти свързани с обстоятелството, че на вещите лица не са били задавани съответните въпроси. Съдът без мотиви уважил искането на защитата за повторна, а не за допълнителна експертиза. За втория вид е имало условия, поради установената непълнота на приетата и изслушана експертиза /чл. 153 ал.1 НПК първата хипотеза/ и липсата на предпоставките за втората хипотеза от цитирания текст – необоснованост или неправилност на експертното заключение. Така без мотиви, съставът на съда фактически подложил на съмнение компетентността на приетата и изслушана експертиза и назначил повторна експертиза, като възложил същите задачи плюс допълнително поставените в с.з. от защитата на други, различни експерти. При наличието на две равностойни по характеристика на численост и компетентност експертизи с противоположни становища по спорните въпроси – за липсата или наличието на причинна връзка между пияното състояние на водача и причинения вредоносен резултат, - влиянието на пирона в гумата върху управлението и по-точно върху задължението на водача да овладее автомобила, когато последният започне да напуска пътното платно, втората инстанция е следвало да изложи убедителни мотиви, коя от двете тези приема – защитната във втората експертиза или обвинителната в първата. Като не е сторил това, въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 305 ал. 3 НПК. 3. При проверката по делото се установи, че съдилищата не са изпълнили своята основна функция в състезателното наказателно производство – да решат спора между обвинението и защитата. В мотивите на първостепения съд, при отговора на въпросите включени в разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК, /вж. л. 253/ е записано, че всички доказателства по делото, включително и заключенията на експертите кореспондират по между си и липсват противоречия. Въззивният съд, в конкретния случай, при положение, че мотивите към проверяваната осъдителна присъда са изготвени от председателя на състава, /останал на особено мнение с противоположни по своето съдържание съображения за оправдаване на подсъдимия/, е следвало да извърши проверката по доводите в протеста и жалбата на частните обвинители много по-внимателно. В особеното мнение на председателя на състава, се подлага на критика обективността и безпристрастността на вещите лица от първата комплексна експертиза /назначена на досъдебното производство по нареждане на апелативна прокуратура/. Като аргумент за това е послужило обстоятелството, че тази експертиза е била назначена в изпълнение на процесуално недопустимо прокурорско разпореждане в отменително постановление, тъй като в него поименно били посочени експертите. Този извод е неправилен, тъй като по принцип, в досъдебното производство прокурорът може да дава указания по всички доказателствени и процесуални въпроси, с които е сезиран по надлежния ред – в случая жалба от частните обвинители срещу постановление за прекратяване на наказателно производство. 4. Освен изложеното в п. І.1, въззивният съд е приел и обратното, че проверяваната от него присъда не кореспондира със заключенията на експертизите и особено със назначената и изслушана на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, без да изложи съображения защо дава вяра на втората комплексна експертиза. Само това противоречие в мотивите към проверяваното решение е достатъчно за да възникне за касационната инстанция правомощието за отмяна на протестираното решение и връщане на делото за ново разглеждане. 5. В същото решение не се съдържат аргументи за наличието или липсата на причинна връзка между пияното състояние на подсъдимия и настъпилия резултат от ПТП. В този смисъл е основателно възражението на прокурора в протеста, което се позовава на заключението на един от експертите в повторната комплексна експертиза – д-р С/л. 206 и 207 от съд.п-во/ Настоящият състав намира, че са останали неизяснени редица противоречия между двете комплексни експертизи, като например това, че в повторната експертиза се обсъжда поведението на т.н. кормилно колело” /вж. л. 194, с приложен цитат от учебник/, а в първата експертиза, както се цитира по-горе, изрично се изключва тезата на защитата, именно защото задното колело не е „кормилно”. При посочените противоречия между две комплексни, равностойни от гледна точка на компетентност експертизи, съдът следва да потърси други допустими от закона средства за постигане на обективната истина, за да изпълни задължението си по чл. 121 ал. 2 от Конституцията и чл. 13 ал. 1 НПК. Според правната теория, /проф. Ц. Ц. ”Необходими промени в нормативната уредба на съдебната експертиза”, сп. „Съвременно право”, кн. 6/1996 г., стр. 59/, а и практика /вж. р. № 25/28.07.2000 г. на ВКС по н д № 563/1999 г. на І н о / при подобни съществени противоречия в заключението по едни и същи въпроси, в различни по състав експертизи, НПК не е пречка да се назначават т.н. „арбитражни” експертизи, за решаването на въпросите от областта на медицината, техниката или физиката. Във всички случаи е недопустимо при две противоречиви експертизи, без едната да е отхвърлена като некомпетентна или необоснована, да се решава въпросът с отговорността на дееца само въз основа на друга еднаква по вид, формат и числен състав експертиза. Освен това, по принцип, задължение за решаващия орган е да обоснове защо приема едно, а отхвърля друго доказателство. При посочените по-горе противоречия в двете обсъждани експертизи, изводът, че липсват такива е произволен и не почива върху данните по делото. Поради изложеното, както протестът на прокурора, така и жалбата на частните обвинители са основателни. Налице е допуснато съществено процесуално нарушение на правилата по НПК, както по разкриване на обективната истина, така и при проверката, обсъждането и анализа на доказателствата, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, от друг съдебен състав. ІІ. По повод жалбата на частните обвинители, при новото разглеждане на делото следва да се положат усилия за изясняване на обстоятелствата свързани с откриването на пирона в гумата предмет на трасологическата експертиза. Това е наложително както с оглед пълнота на анализа на доказателствата и изключване на съмненията за противоправна манипулация на вещественото доказателство, поради неправилно съхранение във фазата на досъдебното производство, така и за да се отстрани противоречието допуснато в проверяваното въззивно решение – на л. 27 от въз.п-во в съобразителната част е прието, че: 1. на около един километър преди главния път София-Бургас и преди десен завой по посока движението на автомобила през протектора и корпуса на задната лява гума, в страната противоположна на вентила проникнал пирон, намиращ се на пътното платно и 2. на л.29 – от назначената трасологическа експертиза се установява, че не може да бъде определен моментът на проникване на гвоздея в гумата – преди или след напускане на пътното платно от автомобила. Настоящият състав констатира още едно съществено противоречие между съобразителната и диспозитивна част на решението – в първата е прието, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, а в диспозитиваната този съществен елемент е пропуснат. Посочените процесуални нарушения са съществени, по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК, тъй като са рефлектирали върху правата на прокурора и на частните обвинители, като страни в процеса да докажат обвинението. Същите са довели до неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348 ал.1, т. 1 НПК. След отстраняване от настоящата инстанция на визираното в жалбата на подсъдимия съществено процесуално нарушение по чл. 24 ал. 2 НПК, както и поради изложеното по-горе, същата се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА въззивно решение № 152/19.06.2009 година постановено по в н о х д № 187/2009 година по описа на Софийски апелативен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното следствие, при което да се изпълнят указанията посочени в съобразителната част на решението Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: