Р Е Ш Е Н И Е № 76 Гр. София, 19 юли 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 256/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по частен протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Варна срещу определение на Апелативен съд- Варна от 08.02.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 490/2017 г., с което е прекратено въззивното производство по делото, в частта по отношение на подаден протест от прокурор при Русенска окръжна прокуратура срещу присъда по н.о.х.д. № 1611/2016 г. на Варненски окръжен съд, поради недопустимост на протеста. В частният протест се сочи, че определението на съда е акт от категорията по чл.346, т.4 от НПК и се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска неговата отмяна. Прокурорът от АП-Варна счита, че съдебното производство по делото пред първата инстанция, по начало се е развило в нарушение на процесуалните правила, тъй като обвинителният акт е следвало да бъде внесен в Окръжен съд – Русе, който по компетентност да го изпрати на Окръжен съд – Варна, но с прекратяването на производството по отношение на въззивния протест това нарушение няма да се отстрани, а ще доведе до необжалваемост на присъдата в оправдателната й част. Прокурорът оспорва и застъпената от въззивния съд теза, че прокурорите имат местна, предметна и функционална компетентност и позоваването в тази връзка на ТР № 1/1999 г. на ОСНК на ВКС, като го намира за изгубило значение, поради новото тълкуване, възприето в Решение на КС № 2/07.02.2017 г. по к.д. № 13/2016 г., съгласно което съответствието между структурата на прокуратурата и тази на съдилищата се свежда до съответствие по вид и степен между двете институции, без да е налице изискване за съответствие и между териториалните им звена. Отделно от това се развива и тезата, че неправилно въззивният съд не е върнал протеста на прокурора от ОП-Русе, след като го е приел за недопустим, в съответствие с разпоредбата на чл.323 от НПК, а е прекратил производството пред въззивния съд по същия протест. В протеста се навежда и довод, че при внасянето на протеста от прокурор при ОП-Русе, чрез окръжен прокурор при ОП – Варна, по отношение на съдия от състава на въззивния съд са били налице основания за отвод по чл.29, ал.1, т.7, вр. т.3 от НПК. От подсъдимите Н. Ш. и М. Ш. е получено възражение срещу частния протест на прокурора, в което се моли същият да се остави без уважение и да се потвърди определението на въззивния съд. В същото се сочи, че определението на съда е съобразено с указанията от ТР № 1/1999 г. на ОСНК на ВКС и трайната съдебна практика по въпроса, която не може да бъде преодоляна с постановяването на конституционното решение по к.д. № 2/2017 г., което се отнася до случаите когато липсва прокуратура съответна на съда, в който се изисква участие на прокурор. Посочва се, че в конкретният случай съществува прокуратура, съответна на решаващия делото съд, която единствена има правото да протестира присъдата на първия съд. По изложените съображения протестът, подаден от прокурор при ОП – Русе се счита за недопустим и подаването му чрез ОП – Варна не го определя като допустим, поради което и въззивният съд правилно е прекратил производството по протеста срещу присъдата на ОС -Варна.Противното се определя като прокурорски произвол. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа частния протест и моли да се уважи по съображенията, изложени в него. Подсъдимите Н. Ш. и М. Ш., редовно уведомени, както и упълномощените им защитници, адв. О. А. и адв. Е. К., не се явяват пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: Касационният протест на прокурора при Апелативна прокуратура – Варна е допустим, като подаден в законовия срок за обжалване срещу акт от категорията по чл.346, т.4 НПК. Разгледан по същество, протеста е неоснователен, по следните съображения: Съдебното производство по делото, н.о.х.д. № 1611/2016 г., е било образувано пред Окръжен съд –Варна по внесен обвинителен акт, изготвен от К. К., прокурор при Окръжна прокуратура – Русе срещу подсъдимия Н. А. Ш. за престъпления по чл.277а, ал.7 от НК и по чл.278, ал.6, пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и срещу подсъдимата М. В. Ш. за престъпление по чл.278, ал.6, пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК. Първоначално досъдебното производство по делото е било образувано под № 2442/2013 г. , по описа на Окръжна прокуратура - Русе срещу неизвестен извършител, като впоследствие с постановление от 12.08.2014 г. подсъдимите М. Ш. и Н. Ш. са били привлечени по същото досъдебно производство в качеството на обвиняеми лица за престъпление по чл.278, ал.6, пр.3, вр. чл.20, ал.2 от НК. За наблюдаващ прокурор по ДП № 2442/2013 г. е била определена прокурор К.. Впоследствие, с постановление от 19.08.2016 г. на прокурор К. материалите по делото, касаещи повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение за престъпление по чл.278, ал.6, пр.3, вр. чл.20, ал.2 от НК са били отделени от ДП № 2442/2013 г., по описа на Окръжна прокуратура – Русе и заведени по досъдебно производство/ ДП / № 4355/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе. С постановление на прокурор К. от 19.08.2016 г., разследването по ДП № 4355/2016 г., по описа на ОП-Русе спрямо подсъдимите Н. и М. Ш. за престъплението по чл.278, ал.6, вр. чл.20, ал.2 от НК, което е извършено в [населено място], е определено да се проведе в района на ОП – Русе, където е разкрито, на осн. чл.195, ал.3, вр. ал.2, т.2 от НПК. В хода на същото досъдебно производство Ш. са били привлечени като обвиняеми, всеки един от тях и по обвинение за престъпление по чл.277а, ал.7, вр. чл.20, ал.2 от НК. Прокурор К. е била определена за наблюдаващ прокурор по ДП № 4355/2016 г . След приключване на разследването по ДП № 4355/2016 г., обвинителният акт по делото е бил изготвен от прокурор К., прокурор при ОП – Русе, изпратен до Окръжна прокуратура – Варна, на осн. чл.36, ал.1 от НПК и внесен пред Окръжен съд – гр. Варна от прокурор Р. Л. / определен за административен ръководител / при ОП – Варна. По обвинителния акт, изготвен от прокурор К. е образувано н.о.х.д. № 1611/2016 г., по описа на Окръжен съд – Варна. В съдебното производство по образуваното пред Окръжен съд – Варна, н.о.х.д. № 1611/2016 г. е участвал прокурор П. М. от ОП – Варна. По това дело не е участвала прокурор К., която е изготвила обвинителния акт, като за нея не е била налице хипотезата на чл.147 от ЗСВ. Производството пред ОС-Варна по н.о.х.д. № 1611/2016 г., е приключило с присъда №73/17.10.2017 г., с която подсъдимият Н. Ш. е бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл.278, ал.6 от НК и по чл.277а, ал.7 от НК, като е бил оправдан по първото обвинение относно съучастието с подсъдимата Ш. и частично по второто обвинение. Със същата присъда подсъдимата Ш. е била оправдана изцяло по предявеното й обвинение по чл.278, ал.6, вр. чл.20, ал.2 от НК. След постановяването на присъдата, в срока за обжалване, е постъпил протест и допълнение към него / т.н.допълнителен протест/ по отношение на двамата подсъдими, който е бил изготвен от прокурор К., при ОП – Русе, която е изготвила и обвинителния акт по делото. Протестът и допълнителният протест са изготвени и подписани лично от прокурор К., при ОП-Русе и са изпратени до Окръжен съд – Варна чрез прокурор П. М., при ОП – Варна. Видно от материалите по делото престъпленията, за които е било образувано наказателното производство са извършени в района на Окръжен съд – Варна, който е местно компетентният съд да разгледа делото, съгласно правилата на чл.36, ал.1 от НПК. Съответната прокуратура на ОС-Варна е ОП – Варна / по арг. от чл.126, ал.1 от КРБ и чл.136, ал.1 от ЗСВ / и като прокурор по делото е участвал прокурор от тази съответна прокуратура. Провеждането на разследването по делото в друг съдебен район, който не съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото / предвидено като законова възможност в чл.195, ал.2 от НПК/ е ирелевантно за определянето на местната подсъдност. Местно компетентният съд се определя при условията на чл.36, ал.1 от НПК и може да бъде променен само в предвидените от закона случаи и по реда на чл.43 от НПК, каквато промяна по делото не е извършвана. Функциите на прокурора в наказателното производство са регламентирани в чл.46 от НПК, съгласно който текст прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор / ал.2, т.2 / и участва в съдебното производство като държавен обвинител. Съгласно чл.144 от ЗСВ прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор / ал.1 / и участва при разглеждането на делото в съдебно заседание / по арг. от ал.2, съгласно която при невъзможност на наблюдаващия прокурор да участва в съдебно заседание, административният ръководител определя друг прокурор, който да го замести/. Следователно от анализа на цитираните законови разпоредби , в принципен план се налага извода, че участие в съдебното производство по наказателни дела следва да вземе наблюдаващият прокурор от съответната на компетентния по правилата на местната и родова подсъдност първоинстанционен съд или друг прокурор от същата прокуратура, определен да го замести от административния ръководител при условията на чл.144, ал.2 от ЗСВ. Отделно от това, в случаите когато наблюдаващият прокурор не е от съответната на местно компетентния съд прокуратура / възможните хипотези са уредени в чл.195, ал.2 от НПК / и той е изготвил обвинителния акт по делото, не е налице законова пречка този прокурор да участва в съдебното заседание при условията на чл.147 от ЗСВ, когато е командирован по съответния ред за участие в конкретното наказателно производство. С оглед изложеното, съответен прокурор за участие в съдебно заседание/ което включва като функционална компетентност поддържане на обвинението и подаване на протест / е както прокурор от съответната на съда прокуратура, така и прокурор от друга прокуратура, на която е възложено разследването и където е изготвен обвинителният акт по делото, за когото е издадена командировъчна заповед относно участието му в разглеждането на същото дело. При наличните по делото данни, че протестът и допълнението към него срещу присъдата на ОС – Варна са изготвени и подадени от прокурор при ОП – Русе, който не е участвал в съдебното производство по делото при условията на чл.147 от ЗСВ, се налага извода, че същият е недопустим като подаден от лице, което няма право на протест по смисъла на чл.323, ал.1, т.3 от НПК. Съгласно сега действащата нормативна уредба прокуратурата на РБ е единна и структурата й е в съответствие с тази на съдилищата - чл.126, ал.1 от Конституцията на РБ и чл.136, ал.1 от ЗСВ. В ТР № 1/1999 г. на ОСНК на ВКС е прието, че от тази структура на прокуратурата следва, че прокурорите имат местна, предметна и функционална компетентност, която отговаря на структурата на съдилищата, към които е изградена всяка прокуратура. Както и че правомощията на прокурорите са в съответствие с техните функции и нивото на компетенции на прокуратурата, към която са назначени. Упражняването на предметната и функционална компетентност на прокурора, от друга страна е ограничено в рамките на местната компетентност на прокуратурата, от чието име той действа, тъй като отделният прокурор е оправомощен да изпълнява само функциите на прокуратурата, в която работи. В този смисъл правото на прокурора от окръжна прокуратура да подава протест срещу присъда на окръжен съд, което е част от функционалната му компетентност, може да бъде упражнено само в рамките на местната компетентност на окръжната прокуратура, към която е назначен, т.е. пред местно компетентния да разгледа делото съд. Това изключва възможността прокурор от една окръжна прокуратура да подава протест срещу присъда на окръжен съд от друг съдебен район, различен от района й на действие, тъй като това правомощие е в зависимост от местната компетентност на прокуратурата, която е съответна на тази на съда. В конкретният случай компетентен да подаде протест срещу присъда, постановена от ОС – Варна е прокурор от ОП – Варна, както и всеки друг прокурор, командирован при условията на чл.147 от ЗСВ пред ОС – Варна, за да участва по конкретното наказателно производство. Протестът на прокурора при ОП – Русе, който е изготвил обвинителния акт по делото срещу присъдата на ОС – Варна, без да е бил командирован за участие в съдебното производство пред ОС- Варна, е подаден от лице, което няма право на протест, тъй като това право е извън правомощията на ОП – Русе, с оглед предоставената й местна компетентност, която е съответна на тази на ОС – Русе и не се отнася до делата, които са местно подсъдни на ОС – Варна. Възражението в частния протест , че атакуваното определение на ОС –Варна не е съобразено с Решение № 2/07.02.2017 г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 13/2016 г. е неоснователно. Цитираното решение е по повод искане от главния прокурор на Република България за задължително тълкуване на разпоредбата на чл.126, ал.1 от Конституцията на РБ и се отнася до „ евентуални бъдещи законови промени“ , свързани с процеса на създаване на нова съдебна карта и тяхното съответствие с Конституцията. Както е посочено в Решение № 8/01.09.2005 г. на КС на РБ по к.д. № 7/2005 г., „тълкуването, което КС прави на осн. чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията се отнася до всеобхватното изясняване на възможни юридически проблеми, които съществуват или които ще възникнат и по чийто точен смисъл се спори“. Видно от текста на Решение № 2/07.02.2017 г. на КС на РБ , тълкуването което КС прави в същото се отнася до бъдещи законови промени и не касае пряко действащата нормативна уредба, поради което е неотносимо към настоящия казус. Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение с доводи за неизпълнение на процедурата по чл.323 от НПК е по принцип основателно, но в случая не води до накърняване правата на прокуратурата. Същите могат да бъдат защитени по реда на чл.346, т.4 от НПК, чрез обжалване на определението на въззивния съд по касационен ред, което е реализирано в настоящото производство. Същественото в случая е, че преценката на апелативния съд за недопустимост на протеста, /съдът е реализирал правомощията на съдия от първия съд да върне протеста/ е правилна и подаденият протест срещу присъдата на ОС - Варна не подлежи на разглеждане, поради липса на надлежно сезиране на въззивния съд с валиден протест, в срока на обжалване на присъдата. Следователно, въззивното производство по делото може да продължи само по жалбата на подсъдимия Ш., в съответствие с определението на въззивния съд. Направеното възражение за незаконен състав на въззивния съд, който е постановил атакуваното определение също е неоснователно. За члена на въззивния състав съдия Л. не са били налице основанията по чл.29, ал.1, т.7 от НПК, тъй като прокурор Л., чрез който е внесен обвинителния акт по делото не е участвал в производството пред окръжния съд, а само е администрирал внасянето на обвинителния акт, изготвен от прокурор К. пред ОС – Варна. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА определение на Апелативен съд – Варна от 08.02.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 490/2017 г. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: