Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * трудова злополука


3

РЕШЕНИЕ
№ 125
София, 30.06.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, III г.о. в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

при секретаря Аксения Григорова , като изслуша докладваното от
съдия Керелска гр. дело № 1028 по описа за 2010 год.

И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Х. чрез адв. В. М. срещу решение № 425/25.03.2010 год. по гр.д. № 344/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 344/23.12.2009 год., постановено по гр.д. № 8504/2009 год. на Районен съд [населено място], 1-ви състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно осн. чл. 200,ал.1 КТ за заплащане на сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , в резултат на станала на 13.08.2008 год. трудова злополука , ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и М. Х. е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 1350 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост . Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото. Счита, че доколкото трудовата злополука не е довела до трайна неработоспособност над 50% обезщетение по чл. 200,ал.1 КТ, не се дължи.

С определение от 17.01.2010 год. по делото, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. е допуснал въззивното решение до касационно обжалване по въпроса дали разпоредбата на чл. 200 КТ дава възможност за ангажиране отговорността на работодателя за претъпени от работника вреди в резултат на трудова злополука или професионално заболяване при настъпила трайна нетрудоспособност от 50% и под 50%.
Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1 КТ като е прието, че с въззивното решение посочения правен въпрос е разрешен в противоречие с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК , които имат задължителен характер, а именно : Р №380/23.07.2009 год. по гр.д. № 436/2009 год., Р №521/23.06.2010 год. по гр.д. № 550/2010 год. , Р №286/16.07.2010 год. по гр.д. № 69/2009 год. , Р № 160/17.05.2010 год. по гр.д. № 29/2009 год., Р №376/11.05.2010 год. по гр.д. № 1188/2009 год. ,Р №633/01.11.2010 по гр.д. № 855/2009 год., Р № 128/11.02.2010 год. по гр.д. № 268/2009 год., всичките на IV г.о на ВКС.
Обобщено, приетото разрешение на поставения въпрос в тези решения е , че отговорността на работодателя на осн. чл. 200,ал.1 КТ може да се ангажира независимо от процента на настъпила в резултат на злополуката или професионалното заболяване трайна неработоспособност, призната с решение на ТЕЖ / НЕЛК/, доколкото работодателят е отговорен за всички причинени на работника вреди при и по повод изпълнение на възложената работа.
В обжалваното решение е прието , че доколкото при ищецът е установена трайна неработоспособност от 50% ,настъпила вследствие трудова злополука, отговорността на работодателя за причинените неимуществени вреди, претендирана на осн . чл. 200,ал. 1 КТ, не може да бъде ангажирана. Само на това основание предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в разултат на трудова злополука е бил отхвърлен.
С оглед отговора на поставения правен въпрос, решението е постановено при нарушение на материалния закон и е неправилно. Като такова същото следва да бъде касирано и доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
По делото не се спори, че касаторът ищец е работил при ответника по трудово правоотношение на длъжност „оксиженист" . Не се спори също така, че на 13.08.2008 год. по време на работа в гаражното хале за ремонт на автомобили, същият е паднал в работния канал, в резултат на което са настъпили увреждания на гръбначния му стълб -счупени са телата на първи и втори поясен прешлен, както и на левия ставен израстък на 12-ти гръден прешлен.Доколкото увреждането на здравето е станало през време и във връзка с извършваната работа, злополуката има характер на трудова злополука по см. на чл. 55 ,ал.1 КСО, независимо, че по делото липсва разпореждане на НОИ , с което злополуката се приема като трудова. С експертно решение № 0684 от 18.03.2009 год. на ТЕЛК, Общи заболявания, състав 2, [населено място] на касатора- ищец е призната 60% намалена трудоспособност до 01.03.2010 год., от които 50% неработоспособност в резултат на трудова злополука.
При тези данни и с оглед възприетия отговор на поставения правен въпрос имуществената отговорност на ответника за претърпените от ищеца вреди следва да бъде ангажирана.
В случая се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в размер на 45 000 лв., ведно със законната лихва от датата на злополуката - 13.08.2008 год. , до окончателното изплащане на сумата.
Съгл. разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост като следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които имат отношение към този размер. От приетата по делото съдебно- медицинска експертиза се установява, че след злополуката ищецът по спешност е бил приет за лечение в клиниката по неврохирургия и е извършена метална стабилизация между 12-ти гръден и 3-ти поясен прешлен . Счупването на телата на първи и втори поясен прешлен и на ставния израстък на 12-ти гръден прешлен е довело до трайно затрудняване движенията на снагата при завиване на тялото при обръщане при наклоняването му, както и бърза умора при стоене в изправено положение и при движение. Еспертизата дава заключение , че при обичайно протичане на оздравителния процес, това състояние може да продължи от няколко месеца до една година като травматичните увреждания са били придружени от продължителни болки и страдания.
Не следва да се обсъждат и вземат предвид показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото отразяват състоянието на ищеца след последващия злополуката инсулт, който от една страна не е във връзка с нея, а от друга е повлиял съществено на физическото състояние на ищеца.
С оглед данните по делото съдът счита, че справедливия размер на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 15 000 лв. като взема предвид , че става въпрос за травма която има характер на средна телесна повреда и която е засегнала жизнено важна структура на човешкото тяло,а именно гръбначния стълб.Към момента на злополуката касаторът е бил на възраст 50 години. Уврежданията и последващата медицинска интервенция са били съпътствани от значителни болки и страдания.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи в размер на 15 000 лв., като до пълния претендирай размер от 45 000 лв., същият следва да се отхвърли.
Твърденията на ответника, че злополуката е станала поради несъобразителност и невнимание от страна на ищеца не са доказани в процеса. Същевременно съгл. чл. 201,ал.З КТ отговорността на работодателя следва да бъде намалена само ако се установи, че пострадалият е допринесъл за нейното настъпване като е проявил груба небрежност, каквото възражение по делото не е направено.
Без значение за размера на обезщетението е и обстоятелството, че ищецът е получил сумата от 6 720 лв. за разходи за консумативи за оперативно лечение и сумата 2 690 лв. парична помощ за трайно намалена трудоспособност до 50%. Посочените плащания имат социален характер и не подлежат на приспадане от размера на дължимото обезщетение.
Съобразно изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до размер на 15 000 лв. и вместо него да бъде постановено ново решение, с което за този размер иска да бъде уважен. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.
Касаторът - ищец е направил искане за присъждане на разноски, но по делото не са представени доказателства , че такива са били направени.
Съразмерно отхвърлената част от исковете, същият следва да заплати на ответника разноски в размер на 1800 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав
на 3-то г.о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 425/25.03.2010 год. по гр.д. № 344/2010 год. на Пловдиския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 344/23.12.2009 год., постановено по гр.д. № 8504/2009 год. на Районен съд [населено място], 1- ви състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. Н. Х. от [населено място] , общ. Р. обл. Пловдивска срещу [фирма], [населено място] иск с правно осн. чл. 200,ал.1 КТ до размер на 15 000 лв. , както и в частта за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Български пощи" ЕАД, гр. София да заплати на М. Н. Х. от [населено място] сума в размер на 15 000 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от трудова злополука , ведно със законната лихва от датата на злополуката -13.08.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Н. Х. да заплати на „Български пощи" ЕАД, гр. София разноски за трите инстанции в размер на 1 800 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: