Р Е Ш Е Н И Е № 40 София.13.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1242/2011г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на А. Д. Г. за отмяна на влязло в сила решение от 29.10.11.2010г. по гр.д.№ 263/2010г. на Окръжен съд - Монтана. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Сочи като основание разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че след постановяване на решението от ВКС му станали известни нови доказателства – проект за процесната сграда, от който е видно, че И. В. Г. е декларирал, че е съгласен с този проект и местоположението на сградата в имота – декларация № 990/12.06.1978г. и заявление вх.№25/06.11.2011г. на ОС-Монтана, от което се доказвало по безспорен начин, че ответниците не са считали процесните 75 кв.м. за свои, липсва анимус, а също и корпус. Ответниците по молбата И. В. Г. и Ц. Д. Г., [населено място], считат,че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима. С определение от 27.09.2011г. по гр.д.№ 143/2011г. на ВКС, І г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 29.10.2010г.- по гр.д.№ 263/2010г. на ОС -Монтана. С атакуваното решение е потвърдено решение от 12.07.2010г. по гр.д.№108/2010г. на Районен съд-Берковица, с което е отхвърлен предявеният от А. Д. Г. срещу И. В. Г. и Ц. Д. Г. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на основание давностно владение , считано от 1967г. на част от УПИ Х, имот пл.№269, кв.10. по действащия регулационен план на [населено място] от 1963г. – триъгълна част с площ 75 кв.м. с описани граници по скицата на СТЕ от 14.06.2010г. Въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил по давност спорните 75 кв.м., тъй като от 1967г. до 1973г., когато е влязъл в сила ДЗТСУ/отм./, не са изтекли 10г. на владение, а след влизане в сила на ЗТСУ е в сила забраната на чл.59 с.з. за придобиване по давност на реална част от парцел.Дори и след изменението на закона /ДВ,бр.34/2000г./ собствеността върху спорните 75 кв.м. не би могла да се придобие по давност от ищеца, тъй като те не отговарят на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел.Това правило важи и при действието на чл.200,ал.1 ЗУТ. Процесната реална част не отговаря на изискванията за площ и лице, което е установено от двете СТЕ.Не е установено упражняване на фактическа власт в десетгодишен период,считано от 01.01.2001г. до завеждане на иска. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представените от молителя като нови доказателства и обстоятелства не са нови, тъй като с тях страната е могла да се снабди и да ангажира своевременно - още при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове е самостоятелно съдебно производство и средство за защита срещу неправилни решения въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Това производство обаче не е съдебна инстанция на исковия процес и не е предвидена в закона възможност за попълване на делото с доказателства, които страната е могла да представи при положена от нея грижа. Освен това тези доказателства не са релевантни към изхода на спора с оглед установената от закона забрана за придобиване по давност на реална част от урегулиран имот за посочения от молителя – ищец период. Декларирането на съгласие с проекта за месторазположение на сградата в имота ищеца от страна на ответниците през 1978г. не е относимо към спорния по делото въпрос за собствеността върху процесната реална част. Заявлението на ответниците по иска от 06.11.2011г. по гр.д.№263/2010г. за недопустимост на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение на основание чл.280,ал.2 ГПК и искането за връщане касационната жалба на Г. също е неотносимо и не може да повлияе на решаващите изводи в атакуваното решение, тъй като не установява релевантни факти. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение. На ответника по молбата И. В. Г. следва да се присъдят направените за производството разноски съгласно искането и приложения договор за правна защита от 12.12.2011г. в размер на 500 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. Г. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязло в сила решение от 29.10.11.2010г. по гр.д.№ 263/2010г. на Окръжен съд - Монтана. ОСЪЖДА А. Д. Г. да заплати на И. В. Г. разноски в размер на 500 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: