О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                             № 185                                                   гр. София, 26 май 2009 година                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска                                                                                           Капка Костова     при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 143/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Б., срещу постановената на 19 септември 2008 година от Благоевградския окръжен съд по внохд № 255/2007 година нова присъда, с която е отменена присъда № 1* от 13 март 2007 година на Благоевградския районен съд, постановена по нохд № 1979/2005 година по описа на този съд. Касационният протест съдържа позоваване на отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че събраните по делото доказателства в достатъчна степен подкрепят повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, но в резултат на тяхната превратна оценка от страна на въззивния съд, същият е достигнал до неверни изводи по фактите, поради което неправилно е оправдал подсъдимия Г изцяло по повдигнатото му обвинение. Отправеното с протеста искане е за отмяна на атакуваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест, без да сочи конкретни съображения за това. Подсъдимият С. Д. Г. не участва лично пред третата инстанция. Представлява се от защитника си – адв. В, която изразява становище за неоснователност на протеста и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената по делото първоинстанционна присъда подсъдимият С е признат за виновен в това, че на 02. 10. 2005 година в следствения арест към ОЗСА - гр. Б., е причинил на Р. Х. Я. , в качеството му на длъжностно лице – старши сержант и надзирател в същия арест, при и по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което Г. е освободен от наказателна отговорност при условията на чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 (хиляда) лева. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия. В производство, инициирано по жалба на подсъдимия, е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който е отменена изцяло присъдата на районния съд и вместо нея е постановено оправдаване на подсъдимия С по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Отразено е, че присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок пред ВКС. Тя е атакувана пред ВКС само от страна на обвинителната власт чрез подадения протест от Окръжна прокуратура – гр. Б.. Процесуалното развитие на делото при конкретно повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, наред с правното естество на атакувания съдебен акт, налагат обсъждането на предварителния въпрос за допустимостта на касационния протест. ВКС намира, че касационният протест е процесуално недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а касационното производството следва да бъде прекратено. И това е така, защото: Няма съмнение в това, че възможността за обжалване на един съдебен акт не се определя от неговото наименование, а от основните въпроси за вината и отговорността, които се решават с него. Ако те поначало са възможен предмет на касационен контрол, ще могат да предизвикат и касационна проверка със съответните последици и в рамките на правомощията на касационната инстанция. Указвайки възможността да бъде обжалвана и протестирана постановената нова присъда, въззивният окръжен съд вероятно е имал предвид разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК. Действително новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция (освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност при условията на чл. 78а от НК), са включени в кръга на актовете, подлежащи на касационен контрол по чл. 346, т. 2 от НПК. Това законодателно решение е обусловено от естеството на този съдебен акт, с който въззивният съд за първи път и по различен начин решава основните въпроси на процеса – извършено ли е деянието, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли престъпление и по коя норма на закона и каква отговорност следва да понесе подсъдимият за него, т. е. въпросите за вината и отговорността. В съответствие с това, в чл. 336, ал. 1 от НК са регламентирани и хипотезите, при които на въззивния съд са предоставени правомощията да постанови нова присъда – да осъди (оправдан подсъдим), да оправдае (осъден подсъдим) или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление (ако е имало обвинение за това пред първата инстанция), при това при спазване на изискванията на ал. 2 на чл. 336 от НПК относно съответното и надлежно сезиране. Или иначе казано, с новата присъда въззивният съд решава по нов, различен начин основните въпроси на процеса – тези за вината и отговорността. Разпоредбата обаче изключва от кръга на актовете, подлежащи на касационна проверка тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. В конкретния случай, при първоинстанционното разглеждане на делото е постигнат именно този резултат – подсъдимият е бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Резултатът не би могъл и да бъде друг, предвид императивния характер на нормата на чл. 78а от НК, повдигнатото обвинение, предвиждащо наказание до три години лишаване от свобода, преценката по чл. 2, ал. 2 от НК, данните за съдебното минало на подсъдимия и за липсата на имуществени вреди от инкриминираното деяние. Важно е да се отбележи, че всички тези обстоятелства са били установени още в хода на досъдебното производство и не са претърпели никакви промени до приключването му, както и при съдебното разглеждане на делото в двете инстанции. Въпреки това, обвинителната власт не е изпълнила задължението си по чл. 234, ал. 1, т. 6 от НПК (отм., сега чл. 242, ал. 1 от действащия НПК) и е внесла в съда за разглеждане обвинителен акт вместо предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Първоинстанционният съд, от своя страна, не е изпълнил задължението си по чл. 247б, ал. 3 от НПК (отм., сега чл. 248, ал. 2, т. 4 от действащия НПК) да насрочи делото за разглеждане по реда на Глава 20 (съотв. 28) от НПК. Обстоятелството, че прокурорът и първоинстанционният съд не са спазили задължителната по закон процедура за разглеждане на делото, не би могло да повлияе съдържанието на решенията на съда по основните за всяко производство въпроси – тези за вината и отговорността на подсъдимия, независимо как са назовани тези решения, както не би могло и да предопредели компетентност на ВКС за инстанционен контрол върху тях, след като законодателят ги е изключил от такъв контрол (чл. 346, т 1 и т. 2 от НПК). Поначало решенията на съда, с които деецът се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, подлежат на обжалване по реда на Глава двадесет и първа (чл. 378, ал. 5 от НПК). Този ред позволява по принцип постановяване и на решение при условията на чл. 334, т. 2 и чл. 336 от НПК. Освен че въззивните контролни съдебни актове при тази хипотеза са изключени изрично от възможността за касационен контрол, съгл. чл. 346 от НПК, съответно на това законодателят е предвидил и коренно различен процесуален ред за тяхната проверка чрез извънредния способ за проверка на актовете – възобновяването на наказателните дела. Според разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от НПК, предложение за възобновяване на делото при хипотезата на приложение на чл. 78а от НК, се прави от апелативния, съответно военно-апелативния прокурор и се разглежда от апелативния, съответно военно-апелативния съд по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания. Да се приеме, че новите присъди, ангажиращи административно-наказателната отговорност на подсъдимия при условията на чл. 78а от НК подлежат на касационен контрол, би означавало да се допусне контролните решения на ВКС да бъдат оспорвани пред апелативните съдилища, а това не е възможно. Изложените съображения и направени изводи не се повлияват от естеството на новата въззивна присъда, т. е. дали тя е осъдителна или оправдателна, както е в настоящия случай. Да се допусне касационен контрол по отношение на оправдателната въззивна присъда, при освобождаване на подсъдимия от първоинстанционния съд от наказателна отговорност при условията на чл. 78а от НК, би означавало да се предоставят на една от страните в процеса – представителят на обвинението, повече процесуални възможности, а именно – правото на обжалва по касационен ред постановения въззивен съдебен акт, независимо от процедурата, по която е разгледано делото, като същевременно такава възможност да е отказана на подсъдимия, спрямо когото с новата въззивна присъда е приложен чл. 78а от НК. Това би компрометирало основен принцип на наказателния ни процес, прогласен в чл. 12 от НПК – за равни права на страните. Отклонение от този принцип е допустимо само при изрично предвиждане в закона, каквото не се съдържа в разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК. Ето защо тя не може да обоснове право на касационен протест срещу въззивен съдебен акт, постановен в производство с правни последици на освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, ако с този съдебен акт подсъдимият е оправдан от въззивния съд по повдигнатото му обвинение. С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че подаденият касационен протест не може да бъде разгледан по същество, защото е процесуално недопустим. Образуваното въз основа на него касационно производство следва да бъде прекратено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протест на Окръжна прокуратура – гр. Б., срещу постановената от Благоевградския окръжен съд нова присъда от 19 септември 2008 година, по внохд № 255/2007 година по описа на този съд. ПРЕКРАТЯВА производството по к. д. № 143/2009 година на ВКС, І-во наказателно отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.