Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. София, 29.01. 2010 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 344/2009 година.
Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на «Ч. М.”- ЕАД, София чрез пълномощник адв. Д. Л. срещу решение №635 от 22.10.2008г по гр.дело № 274/2008г. на Софийски окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 12.02.2008г на Пирдопски районен съд , по същество е уважен иск на Н. Г. Л. на основание 344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на наложено му дисциплинарно уволнение, заедно с иск за възстановяване на заеманата работа и заплащане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на закона и необосновано. Неправилно е изведен решаващ извод, че заповедта е немотивирана в посока нарушение на конкретни задължения ,по аргумент,че няма съотносимост с длъжностната характеристика. Касае се за ръководител, допуснал да възникне ситуация на риск и сам нарушил правила за безопасност ,вместо да изиска спазването им от свои подчинении. Неправилно окръжният съд е приел ,че при създалата се ситуация ищецът не е имал произтичащи от качеството му на ръководител задължения .
Ответникът по касационната жалба Н. Г. Л. заявява отговор ,с който оспорва оплакванията срещу решението. Фактите са преценени правилно. Съображения са развити от адв. А. Иванова от САК ,пълномощник на ответника по жалбата .
С определение №341 от 25.03.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по въпроса за съдържанието на заповедта по чл. 195 ал.1 от ГПК във връзка с посочването на нарушението по обективни и субективни признаци ,когато същото е допуснато от ръководител, отговорен да следи за спазване правилата за безопасност и отнася ли се към необходимото съдържание на заповедта обема на нарушеното задължение именно като конкретно изведен от съдържанието на длъжностната характеристика, определяща трудовата функция на съответния ръководител и отговорностите му .
По жалбата на «Ч. М.”- ЕАД, София и предвид основанието на чл. 291 т.2 от ГПК , Върховен касационен съд приема следното :
В обжалваното решение Софийски окръжен съд е разгледал случай, при който в следствие на допуснато масово нарушение на правилата за безопасност при извозване на работници от рудник чрез подемно съоръжение , е възникнала ситуация на риск. След приключване на работна смяна при излизане от рудника е допуснато подемното съоръжение в шахта „Запад”да извозва по 14 човека , вместо допустимите 8 човека , както е регламентирано в Инструкция за безопасна работа при подем на хора. При изрична заповед на ръководството на „Ч. М.” в тази насока и поведен инструктаж ,в нарушение на правилата за безопасност по този начин са извозени работници от смяната от шахта „Добив” , ръководена от ищеца ,включително и самия ищец Н. Г. Л. ,качил се в претоварената асансьорна клетка при последното извозване .По длъжностната характеристика на ищеца ,заемащ длъжността”началник участък „добив” , са били възложени ръководни функции във връзка с една секция(шахта „Капитална”), до приключване на работната смяна в рудника същият е имал обща отговорност за опазване живота и здравето на подчинените си, включително задължение да организира , контролира и следи за спазване изискванията за охрана и безопасност на труда, ,вкл. при подем на хора ,но не изрично в участъка на инцидента. Л., макар ръководител на участвалите в инцидента работници, не е имал преки правомощия при извоз на хора с асансьорната клетка на шахта „Запад” ,както и спрямо лицето с длъжност „сигналист” , пряко натоварено да решава при какви обстоятелства да допусне или недопусне потегляне на съоръжението към изхода на рудника .За инцидента е докладвал самия ищец ,подавайки бланково уведомление до ръководството на предприятието. Макар да не е установено , нито да има твърдение пряко нарушилият задълженията си сигналист да е допуснал задвижването на клетката по нареждане или под въздействие на Л. , именно последният , единствен е понесъл най-тежкото дисциплинарно наказание .Със заповед №074 от 22.02.2007г,на основание чл.190 ал.1 т.7 от КТ работодателят му е вменил неупражняване на достатъчен контрол при излизане на смяната му на 13.02.2007г в 14.45 ч. през шахта „Запад” като е допуснал в клетката да се качат 14 души при допустими осем ,като и той самият е в тази клетка, т. е неизпълнение на възложената работа като ръководител и неспазване на техническите правила , тежко дисциплинарно нарушение по чл.187т.3 от КТ ,неспазване на правилата за безопасност по смисъла на чл. 187 т.5 от КТ Така в мотивите е посочено нарушението , времето на извършването му и мястото, както и законния текст .
По жалбата на «Ч. М.”- ЕАД, София и предвид основанието на чл. 291 т.2 от ГПК , Върховен касационен съд приема следното :
При това съдържание на заповедта е неправилно да се приема липса на мотиви по смисъла на чл.195 ал.1 от КТ. В константната си практика, с оглед изискванията за мотивираност на дисциплинарното уволнение ,Върховен касационен съд многократно е подчертавал необходимостта нарушенията на трудовата дисциплина да се конкретизират по фактическите им признаци,което не означава да се изисква от работодателя и анализ на длъжностната характеристика , когато с нея са възложени общо формулирани , но конкретно нарушени задължения. Достатъчно е в мотивите да са посочени нарушенията на тези задължения , а въпросът за изясняване на обема и причините за неупражняването им в конкретната ситуация , е въпрос по същество. Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие, то следва да бъде посочено от обективна страна , следва да бъде установено и авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна отговорност . Когато нарушението на се изразява в бездействие на ръководител , във всички случаи това бездействие следва да кореспондира с конкретно задължение, възложено от работодателя.
Като не е отграничил изискването за мотивираност от кръга въпроси, свързан с основанието и оспорването на самия мотив , Софийски окръжен съд е дал незаконосъобразно разрешение във връзка с прилагането на чл. 195 ал.1 от КТ ,неправилно е преценил за относими и част от мотивите на решение №204 от 17.04.2003г на ВКС по гр.д. № 2941/2001г ,ІІ г.о ,на което се е позовал . В цитираното решение принципните съображения за фактическото основание на уволнението като необходим мотив , са дадени във връзка със заповед , формулирала нарушението като „неизпълнение на възложени задачи” , без да е било нито посочено , нито ясно какви са тези задачи. Позоваването на съществуваща длъжностна характеристика в мотивите не е изведено като необходимо условие по смисъла на чл. 195 ал.1 от КТ ,както неправилно е приел Софийски окръжен съд .
Разгледана по същество , касационната жалба е неоснователна.
Като е приел обжалваната заповед за немотивирана съгласно изискването на чл. 195 ал.1 от КТ с аргумент ,че в нея не са посочени конкретно задълженията по длъжностна характеристика, изведени от трудовата функция , Софийски окръжен съд е стигнал до незаконосъобразен извод относно съдържанието на заповедта по смисъла на чл. 195 ал.1 от КТ, Това обаче не се е отразило на решаващата му дейност , доколкото са обсъдени основанието на иска , възраженията на ответния работодател и всички факти , относими към законосъобразността на уволнението по същество. В тази връзка , като е обсъдил довод по чл. 189 ал.1 от КТ и е приел, макар условно ,че ако и да извършил нарушение на трудовата дисциплина , сам участвайки в нарушение на правилата за безопасност , Л. не заслужава най- тежкото наказание и същото не е съответно на нарушението по тежест, въззивният съд е изтъкнал правилно и по същество достатъчно съображение за отмяна на уволнението като незаконосъобразно.Обстоятелствата, при които е допуснато да възникне риск ,сочат да е налице пряко неизпълнение на задължения и нареждания на работодателя от страна на друго , пряко отговорно за дейността лице , при това нееднократно . Сигналистът на шахтата не е подчинен на ищеца. Действията и бездействията на Л. като ръководител не са главната , нито единствена причина за инцидента , или по-скоро за практиката миньорите да се извозват към изхода на рудника в нарушение на правилата за безопасност .Дисциплинарното досие на уволнения е било чисто, щом са заличени предходни наказания , а освен наказания в трудовата биография на Л. е имало и награди . Колкото до третия признак ,свързан с преценката по чл. 189 ал.1 от КТ относно поведението на работника или служителя , работодателят е следвало да отчете ,че именно ищецът е поел отговорността да сигнализира ръководството за създадената ситуация . По тези съображения въззивното решение следва да бъде потвърдено .
Ответникът по касационната жалба няма претенция за разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
ПОТВЪРЖДАВА решение №635 от 22.10.2008г по гр.дело № 274/2008г. на Софийски окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1