Р Е Ш Е Н
И Е
№ 223
София,10.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Зоя Атанасова
при
участието на секретаря Ани Давидова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 205 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. В. от гр. С. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 02.10.2008г. по гр.д. №415/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстнационния съд,с което е отхвърлен предявеният от К. Т. В. иск за признаване за установено правото на наследниците на А. Г. В. да им бъде възстановено правото на собственост върху нива в землището на гр. С.,м.”С” /Лафатумба/ с площ от 1 дка,при граници:Купен Г. Х. ; нива в землището на гр. С.,м.”К”/Синтудис/ с площ от 2 дка,при граници:Илия Н. И. /Юруков/ и нива в землището на гр. С., м.”М” с площ от 3 дка,при граници:Вълко К. К. и С. С. Г. по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
С определение №345/07.05.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за писмените доказателства,посредством които в производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от емлячен регистър и данните по картен материал,които не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такива писмени доказателства.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че представените по делото препис-извлечение от емлячен регистър и стар картен материал-оземлителни скици от парцеларен план на оземлени бежанци,изработен през 1930г., не установяват наследодателят да е притежавал заявените за възстановяване имоти към момента на одържавяването. Поддържа,че по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ тези писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на наследодателя А,доколкото законодателят изрично е предвидил възможността правото на собственост да се установява по реда на този закон посредством тези доказателства,без да се интересува от придобивния способ.
Ответниците по касационна жалба О. с. “З”-гр. С. и О. С. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ К. Т. В. е предявила иск за признаване право на възстановяване върху земеделски земи на наследниците на А. Г. В.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че не е установен твърдяния придобивен способ,а именно не се доказва началният момент на осъщестяваната от наследодателя фактическа власт,нито владението в срока от 20 години,предвиден по Закона за давността /отм./. Прието е,че представеният препис-извлечение от емлячен регистър не е годно доказателство за установяване на тези правнорелевантни факти,тъй като същият установява,че към 1936г. имотите са владяни от наследници на А. В. ,но няма доказателство дали и към 1950г. същите са продължили да упражняват фактическата власт.
По въпроса за доказателственото значение на препис-извлечението от емлячен регистър като писмено доказателство, съдържащо данни за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи в ТКЗС в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика .
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на Бургаския районен съд,постановено на 24.07.2007г. по гр.д. №1347/2007г. е прието,че удостоверението,съдържащо отбелязване,че имотът е заведен в емлячен регистър на името на наследодателя,установява твърдяното право на собственост на наследодателя върху този имот към момента на обобществяването на земеделските земи за нуждите на производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. В представеното с изложението решение №1109 от 11.07.2008г.,постановено от Бургаския районен съд по гр.д. №2955/2007г. е прието,че скицата-извадка от стар картен материал и декларацията за притежавани от наследодателя непокрити земеделски земи удостоверяват правото на собственост на наследодателя върху имотите при извършен съвкупен анализ на тези доказателства.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Бургаския окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решението на Бургаския районен съд,постановено на 24.07.2007г. по гр.д. №1347/2007г. и в решение №1109 от 11.07.2008г.,постановено от Бургаския районен съд по гр.д. №2955/2007г. като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделски земи може да бъде възстановено само ако се установи,че лицето,което е заявило имотите за възстановяване или неговият наследодател са притежавали правото на собственост върху тези имоти преди образуване на ТКЗС или ДЗС. Разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ изрично предвижда, че принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи, включени в ТКЗС към патримониума на определено лице се доказва не само с нотариални актове,делбени протоколи,протоколи и решения за оземляване,в това число по ЗТПС от 1946г.,но и с протоколи на ТКЗС, емлячни регистри,молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и други писмени доказателства. Принадлежността на правото на собственост с оглед нуждите на ЗСПЗЗ следователно е допустимо да бъде установена на първо място чрез доказателства,удостоверяващи факта на придобиване на право на собственост посредством определен придобивен способ, извършено в предвидената в закона форма за действителност /нотариални актове, делбени протоколи/. На второ място изрично е предвидено,че принадлежността на правото на собственост може да бъде установена и посредством съставени по предвидения в закона ред документи /официални и частни/, удостоверяващи отбелязвания за принадлежността на правото на собственост върху имота,извършени преди образуване на ТКЗС или които непосредствено предхождат внасянето на имота в ТКЗС и са съставени именно по този повод /емлячни регистри, протоколи на ТКЗС,молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента/,които създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост,което законодателят е счел за достатъчно с оглед характера на производството по възстановяване на собствеността. Втората група доказателства не съдържа данни и не удостоверява по категоричен начин придобивния способ, посредством който наследодателят е придобил правото на собственост и доколкото в закона изрично е предвидено,че същите удостоверяват принадлежността на правото на собственост към релевантния момент без да е необходимо да бъдат представяни и други доказателства за същия факт,то следва да се приеме,че установяването на придобивното основание в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ не представлява предпоставка за признаване правото на възстановяване на собствеността. Законът допуска установяване правото на собственост и чрез извлечение от емлячен регистър,т.е. чрез отбелязване,удостоверяващо факта на деклариране на имота и записването му на името на определено лице независимо от момента на придобиване на собствеността и основанието за това,поради което следва да се приеме,че препис-извлечението от емлячен регистър е достатъчно доказателство за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота преди образуване на ТКЗС и ДЗС.
В същия смисъл е и изразеното становище в решение №474 от 05.10.2009г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д. №2997/2009г. и в решение на ВКС,ІІ ГО по гр.д. №134/2009г.,постановени по реда на чл.290-293 ГПК.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
За да се приеме,че предявената по реда на чл.11,ал.2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна,по делото следва да бъде установено,че лицето,в чиято полза се претендира признаване правото на възстановяване на собствеността, е притежавало правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства. В случая по делото е представено удостоверение №398/20.01.2006г.,издадено от О. С. ,че имотите,предмет на исковата претенция,са заведени в емлячен регистър от 1936г.,стр. 735,партида №732 на името на А. В. ,както и картен материал за местностите,в които се намират процесните имоти,изготвен през 1930г. по повод оземляване на бежанци,в който наследодателят А е посочен като граница на оземлените лица. Емлячният регистър представлява писмено доказателство, годно да удостовери факта на притежаване на право на собственост по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ. С оглед характера на това доказателство и на обстоятелството,че в закона изрично е предвидено,че същото е достатъчно за установяване на релевантния факт на принадлежност на правото на собственост в производството по възстановяване на собствеността, неправилно въззивният съд е приел,че наред с това доказателство следва да се установява и правното основание,по силата на което наследодателят е придобил правото на собственост върху имота.
Описаните в исковата молба имоти не са заявявани за възстановяване по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ и принадлежността на правото на собственост е установена чрез изброените в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ доказателства,поради което неправилно въззивният съд е приел,че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността не са налице само по причина недоказаност на основанието,на което е придобита собствеността. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на А. Г. В.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 02.10.2008г. по гр.д. № 415/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. “З”-гр. С. и О. С. ,че наследниците на А. Г. В. , починал през 1930г.,имат право да им бъде възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху нива в землището на гр. С., местността “С”/Лафатумба/ с площ от 1 дка при граници:Купен Г. Х. ; нива в землището на гр. С.,местността “К” /Синтудис/ с площ от 2 дка при граници:Илия Н. И. /Юруков/ и нива в землището на гр. С.,местността “М” с площ от 3 дка при граници:Вълко К. К. и С. С. Г.
Председател:
Членове: