Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           №180                                        София, 19 май 2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                                                                Фиданка Пенева     при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – М. Михайлова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 153/2009 г.   Предмет на касационното производство е проверка на въззивно решение на Варненския апелативен съд от 6.02.2009 година, постановено по в н о х д № 503/2008 година по описа на същия съд, с което е потвърдена изцяло присъда от 21.11.2008 година на Търговищкия окръжен съд по н о х д № 431/2007 година, по описа на същия съд. В касационната жалба на подсъдимия С, изготвена от неговия упълномощен защитник – адвокат Ж. Ж. от Варненския АК, са въведени всички касационни основания. По основанието за допуснати нарушения на материалния закон, чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, се твърди, че деянието за което подсъдимият е признат за виновен, е несъставомерно, тъй като неправилно съдилищата са приели, че той е действал при пряк, а не при евентуален умисъл; ако се приложи правилно закона, във връзка с формата на умисъла на дееца, би се стигнало до други правни изводи, тъй като опитът за убийство при евентуален умисъл е ненаказуем. По второто основание – допуснати съществени процесуални нарушения, в жалбата са развити доводи, които могат да се обобщят като такива свързани с нарушаване на правилата по формиране на вътрешното убеждение по чл. 14 ал. 1 НПК. Въведено е и третото касационно основание за явна несправедливост на наказанието. В жалбата са направени три алтернативни искания за изменение на въззивното решение от касационната инстанция - 1. да се преквалифицират фактите, по които не се спори, като престъпление по чл. 129 ал. 1 НК, за умишлено причинена средна телесна повреда; 2. да се преквалифицират същите като престъпление само по чл. чл. 116 ал. 1, т. 6 НК, като по квалифициращият елемент – „на повече от едно лице” по т. 4 подсъдимият бъде оправдан и 3. да се намали размера на наложеното наказание, като се приеме за изключително смекчаващо отговорността обстоятелството, че той е действал в състояние на физиологичен афект. В съдебно заседание, подсъдимият се явява лично и с упълномощения си защитник – адвокат Ж. Ж. от ВАК. Последният поддържа жалбата и пледира по основанията и доводите изложени в нея. В крайна сметка, иска намаляване размера на наказанието, до този, за който Д. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Поддържа, че въззивният съд в нарушение на чл. 339 ал. 2 НПК не е дал отговор на всички доводи на защитата направени пред него – акцентира на това, че в решението не се съдържа отговор на възражението за липса на пряк умисъл в действията на подсъдимия Д, но не прави искане за отмяна решението и връщане на делото за ново разглеждане, за отстраняване на посоченото като съществено процесуално нарушение. В последната си дума, подсъдимият се позовава на влошеното си здравословно състояние – диабет и иска намаляване размера на наказанието. Прокурорът дава заключение за неоснователност на исканията на защитата и на подсъдимия и за оставяне на въззивното решение в сила, тъй като при определяне размера на наказанието е приложен чл. 55 ал. 1, т. 1 НК. По нататъшно снизхождение, с намаляване на определения размер лишаване от свобода, би довело до явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната присъда подсъдимият С е признат за виновен в това, че на 20.07.2007 година, в ресторант в гр. П., чрез незаконно притежаван боен пистолет, е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице – Ф. А. И. и Р. Ю. , по начин опасен за живота на мнозина, като престъплението останало недовършено по независещи от волята на дееца причини. За престъпление по чл. 116 ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 6, пр. 1, във вр. с чл. 115 и чл. 18 ал. 1 НК му е наложено наказание на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 НК – осем години лишаване от свобода. Признат е за виновен и по обвинението в престъпление по чл. 339 ал. 1 НК, за това, че е държал огнестрелно оръжие – боен пистолет AUTOMATIC PISTOL JUPITER и 7 броя боеприпаси за него, без да има за това надлежно разрешение и му е наложено наказание две години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 НК е определено едно общо наказание, в размер на осем години лишаване от свобода, при строг първоначален за изтърпяване режим. Зачетено е предварителното задържане. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото. На основание чл. 53 ал. 1, б. „а” НК, средството послужило за извършване на престъплението е отнето в полза на държавата. Посоченото касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за неправилна преценка на доказателствата и от там за незаконосъобразен извод, че този подсъдим е осъществил от субективна страна престъплението опит за убийство на повече от едно лице и по начин опасен за живота на мнозина по чл. 116 ал. 1, т. 4 пр. трето и т. 6, пр. първо, във вр. с чл. 18 ал. 1 НК. При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 ал. 1 НПК, направеният извод, че подсъдимият Д е осъществил цитираните престъпления, е законосъобразен. За осъществяването на квалифицираните състави по обвинението в престъплението опит за убийство, убедителни аргументи е изложил още първостепенният съд, по повод същите конкретни възражения на защитата, каквито се правят и пред настоящата инстанция. Достатъчно е да се посочи, че от фактическа страна е доказано, че подсъдимият е бил на разстояние от около 1 м. - 1,5 м. от двамата пострадали – Ф. И. и Р. Ю. , когато извадил незаконно притежавания от него пистолет и стрелял два пъти първо в Ю. Тъй като последният реагирал адекватно, наклонил се на страни и приведен зад масата започнал да се отдалечава от мястото си, не бил улучен фатално. Той бил прострелян в дясното рамо и дясната предраменница. В момента, в който подсъдимият насочил пистолета към Ф. И. , тя вдигнала защитно дясната си ръка пред лицето си. От последвалите два изстрела била счупена дясната лакътна става на пострадалата. Само намесата на двамата синове на подсъдимия и един от гостите на семейното тържество, които със сила успяли да му отнемат оръжието, предотвратила понататъшната стрелба срещу редицата от гости, в която не били само пострадалите. Тези факти кореспондират с обясненията на пострадалите и другите свидетели, очевидци на деянието на подсъдимия. За субективната страна на изпълнителното деяние е достатъчно да се посочи, подробно описания в мотивите на първоинстанционната присъда и проверяваното въззивно решение механизъм на извършване. За наличието на пряк умисъл аргументи се извеждат от обективното поведение на дееца и преди всичко, в случая, от насочеността на оръжието – пистолет, към жизнено важни органи на пострадалите – гърдите на Ю. и главата на Ф. И. При това положение, правилно инстанционните съдилища са приели, че тезата за евентуален умисъл е само защитна позиция, която не почива на фактите по делото. Както вече се посочи, процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен процесуалният ред. Двете съдебни инстанции са изпълнили задълженията си произтичащи от основните процесуални принципи по чл. 13 ал. 1 и чл. 14 ал. 1 НПК. Взети са всички мерки за разкриване на обективната истина, а вътрешното им убеждение е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не кореспондира с установеното при проверката и възражението за нарушение на чл. 339 ал. 2 НПК – въззивният съд в решението си /вж. л. 18 от въз.п-во/ е дал отговор на доводите на защитата, във връзка със съставомерността на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 6 НК. По алтернативно направеното искане за намаляване размера на наказанието, по довода за явна несправедливост на наказанието: Санкцията за извършените престъпления е справедлива. Според Върховния касационен съд при определяне размера й, са били отчетени изброените в касационната жалба и защитна пледоария смекчаващи отговорността обстоятелства, което е мотивирало инстанциите по фактите да определят размер на наказанията под минимално предвидения. Спазени са били точно правилата на чл. 55 ал. 1, т. 1 НК и необходимостта от постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. По нататъшно снизхождение с оглед данните по делото за деянията и дееца не би способствало за постигане задачите на наказателната репресия. Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Варненския апелативен съд от 6.02.2009 година, постановено по в н о х д № 503/2008 година по описа на същия съд, с което е потвърдена изцяло присъда от 21.11.2008 година на Търговищкия окръжен съд по н о х д № 431/2007 година, по описа на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: