Р Е Ш Е Н И Е 230 гр.София, 01.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 502 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК и по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 7466 от 3.11.2015 г., постановено по гр.д. № 11470 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г“ състав, в частите, с които е отменено решението от 17.07.2015 г. по гр. д. № 12374 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, 73 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ до размера от 6 270,76 лв., постановено е друго решение за отмяна на уволнението на Г. С. М., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на [фирма] да заплати на служителката 6 270, 76 лв. обезщетение за оставането и без работа, както и по частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 25603 от 21.12.2015 г. по гр.д. № 11470 по описа за 2015 г на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г“ състав, относно изменение на решението в частта за разноските. Касаторът твърди, че решението и определението на Софийския градски съд са необосновани, постановени при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли настоящата инстанция да ги отмени и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове, както и искането на ищцата за присъждане на разноски по делото. Ответникът по жалбите Г. С. М. ги оспорва и моли въззивното решение и определение да бъдат оставени в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на [фирма] срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд в частите, с които този съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 174 от 30.05.2016 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Въпросите, на които трябва да бъде даден отговор са: 1.Какви са предпоставките на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, и по-специално трябва ли работникът или служителят обективно да страда от заболяване по Наредба № 5, за да е налице задължение на работодателя да проведе процедурата по чл.333 от КТ като условие за законосъобразност на уволнението? 2.Следва ли работодателят да поиска разрешение по чл.331, ал.1 от КТ от инспекцията по труда за уволнението на служител, за който ТЕЛК е установила по реда на Наредба № 5, че не страда от заболяване по чл.333, ал.1, т.3 от КТ и ако не поиска такова разрешение, отразява ли се това на законността на уволнението? За да отговори на въпросите, настоящият състав взе предвид многобройната и непротиворечива практика на ВКС, според която закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии/решения № 156 от 6.6.2012 г. по гр.д. №1845/2010 г. на Четвърто Г.О., № 492 от 17.06.2010 г. по гр.д. №477/2010 г. на Четвърто Г.О., № 853 от 17.12.2010 г. по гр.д. №767/2010 г. на Четвърто Г.О., № 355 от 17.06.2010 г. по гр.д.№ 477/2010 г. на Четвърто Г.О. и № 61 от 2.4.2015 г. по гр.д. №4165/2014 г. на Трето Г.О./. Това означава, че за приложението на закрилата е необходимо към момента на връчване на заповедта работникът или служителят действително да е страдал от посоченото в чл.1 от Наредба № 5 от 1987 г. заболяване. Само тогава, с оглед реалното наличие на социално значима болест, е оправдана закрилата при уволнение. Затова неизпълнението на задължението на работника или служителя да уведоми работодателя и да представи медицински документи за заболяването няма правно значение и защитата се прилага/решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр.д. №477/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Същото принципно разрешение за обективния характер на закрилата само при действително заболяване важи и за обратния случай, когато се установи по делото, че работникът или служителят всъщност не е боледувал от заболяването, обуславящо закрилата при уволнение. Тогава не е необходимо работодателят да иска предварително разрешение от инспекцията по труда и уволнението е законосъобразно/ решение № 21 от 2.2.2011 г. по гр.д. № 808/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Следователно процедурата, свързана със закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, е установена единствено с цел да се защитят работниците или служителите, които наистина страдат от съответните заболявания. Ето защо нарушенията на тази процедура могат да доведат до незаконосъобразност на уволнението само при доказване на заболяването в хода на делото, по което се разглежда искът за неговата отмяна. Когато работодателят оспори наличието на заболяване и в приетите по делото медицински документи се съдържат противоречиви данни, в тежест на работника или служителя е да установи безспорно, че е страдал от това заболяване към момента на връчване на заповедта. Обичайното доказателствено средство за целта е съответната съдебно-медицинска експертиза, приета по делото. При спор относно законосъобразността на уволнението поради наличие на закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ административните актове и решенията на административните съдилища, касаещи здравословното състояние на работника или служителя, имат задължителна сила само относно преценката дали са валидни и законосъобразни/чл.302 от ГПК/. Изцяло от компетентността на гражданския съд обаче е да установи обективното наличие на заболяването към момента на връчване на уволнителната заповед при съвкупна преценка на всички доказателства по делото и съобразяване с доказателствената тежест. От тези отговори на въпросите следва, че решението на въззивния съд в частите, с които исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са уважени, е неправилно и следва да бъде отменено. Въззивният съд изобщо не се е произнесъл по материалноправната предпоставка за закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ-наличие към момента на връчване на уволнителната заповед на заболяване от захарен диабет,посочено в Наредба № 5 от 1987 г. Вместо това съдът необосновано е приел за доказано това оспорено от работодателя обстоятелство и направо е счел, че нарушението на процедурата/липсата на предварително разрешение от инспекцията по труда/ опорочава уволнението. След отмяната на решението делото следва да бъде върнато на друг състав на Софийския градски съд за произнасяне по съществото на спора. Връщането се налага поради необходимостта въззивният съд да обсъди другите посочени от ищцата основания за незаконосъобразност на уволнителната заповед и да прецени налице ли са обстоятелствата, посочени в т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за служебно допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да се произнесе дали ищцата страда от захарна болест по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските с оглед крайния изход на спора. Затова и обжалваното определение относно изменение на решението в частта за разноските също следва да бъде отменено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 7466 от 3.11.2015 г., постановено по гр.д. № 11470 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г“ състав, в частите, с които е отменено решението от 17.07.2015 г. по гр. д. № 12374 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, 73 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ до размера от 6 270,76 лв., постановено е друго решение за отмяна на уволнението на Г. С. М., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на [фирма] да заплати на служителката 6 270, 76 лв. обезщетение за оставането и без работа. ОТМЕНЯ определение № 25603 от 21.12.2015 г. по гр.д. № 11470 по описа за 2015 г на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г“ състав, относно изменение на решението в частта за разноските. ВРЪЩА делото в тези части на друг състав на Софийския градски съд за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: