2 Р Е Ш Е Н И Е № 259 С., 24.06. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети юни двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Д. О. К. като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1426/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. И. Б. ЕГН [ЕГН], [населено място] чрез процесуален представител адвокат И. М. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, VІІІ-ми състав № 364/12.03.2010 г. по гр. д. № 1032/2009 г. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Т. И. Б. против Г. П. Г., Л. Д. Г., Д. П. Г., Т. К. Г., К. Г. Д., Д. Г. Г. и Министерство на земеделието и горите иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот-земя частна държавна собственост, сключен на 20.10.1998 г. между М., като продавач и Г. П. Г., Д. П. Г. и Г. Д. Г., като купувачи с обект право на собственост върху държавен недвижим имот-земя с площ от 1410 кв. м., парцел № 1, масив № 105 по плана на [населено място], при квоти за Г. и Д. П. Г.. С жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, при неправилно изяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, поради което следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което предявеният иск да се уважи. С допълнително представена касационна жалба са изложени съображения в подкрепа на посочените с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. За ответниците по касация Г. П. Г., Л. Д. Г. и Д. П. Г. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Н. А.. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 161/10.02.2011 г., постановено от Върховния касационен съд, настоящият състав по гр. д. № 1426/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се прецени процесуалната допустимост на решението във връзка с правния интерес от иска и противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум на иска съгласно разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. За да се произнесе по жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск поради неоснователност, въззивният съд е приел, че касаторът-ищец Т. И. Б. не е правоимащо лице по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, тъй като не е доказал по делото правото си на собственост върху 1/3 идеална част от процесната сграда „бивш военен склад”, инв № 150, със застроена площ от 452 кв. м. и Р. 968 кв. м., находяща се в парцел І, масив 105 по плана на Стопански двор, [населено място], [община], област П., представляваща имущество на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ. Въззивното решение е процесуално недопустимо и съгласно чл. 293, ал. 4 ГПК вр. чл. 270, ал. 3 ГПК следва да се обезсили, а делото върне на въззивния съд за оставяне на исковата молба без движение и даване указания на ищеца /сега касатор/ да отстрани в законовия срок констатирана от настоящата инстанция нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, насочваща към наличие на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост на 1/3 идеална част от процесната масивна сграда /бивш военен склад в [населено място]/ и петитумът на исковата молба, с който се претендира само признаване на нищожност поради противоречие със закона на договора за покупко-продажба на прилежащия към процесната сграда терен, държавен недвижим имот-земя от 20.10.1998 г., сключен без участието на ищеца и неговите праводатели М. Г. В., М. Т. Л., И. Т. Б., Г. Д. Л. и Н. Н. Б. /всички, като наследници на И. Г. В.. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение № 364/12.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1032/2009 г. и ВРЪЩА делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: