Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  23                                              София   06.04.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ ИВАНОВА          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 58 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. И. И. и И. С. И.-двамата от гр. К., чрез процесуалния си представител-адвокат Бенчев против въззивно решение № 120 от 24.04.2008г.по в.гр.д. № 84 по описа за 2008г.на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 143”г” от 12.11.2007г.по гр.д. № 1884/2006г.на Районен съд Казанлък,с което е отхвърлен предявения от Д. И. И. и И. С. И. против В. П. Х. иск за приемане на установено, че сделката, извършена с н.а. № 25 т.ІІ рег. № 2* д.226/01г.на нотариус К. К. ,сключена на 13.12.2001г. в гр. К. за продажба на апартамент № 48 в бл.4/377 вх. В ет.ІV,построен в кн.380 ж.к.”Изток”бл.52 в гр. К.,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения,със застроена площ от 68.88кв.м.,с прилежащо избено помещение и ид.ч.от об.ч.на сградата и от правото на строеж върху терена за сумата от 4 550 лв.е нищожна,поради това,че е сключен в нарушение на забраната на чл.152 от ЗЗД. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и за решаване на спора по същество като бъде уважен предявения иск. Претендира всички направени по делото разноски. С определение № 335 от 24.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставените въпроси - 1.за доказателственото значение на извършена графологическа експертиза на ксероксно копие от документ при липса на оригинал и 2.за наличието на сключен на 13.12.2001г.договор за заем и за действителността на уговорката по т.2 раздел ІІ от същия –за обратно изкупуване на продадената вещ при изплащане в срок на заема. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от касаторите. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да потвърди първоинстанционния акт въззивният съд е приел,че е недоказано твърдението на ищците,че процесният договор за продажба прикрива договор за заем,който съдържа противоречаща на закона уговорка за обратно изкупуване. Като се е позовал на заключението на почерковата експертиза и на показанията на свидетелките Г. и Р. ,е приел,че не може да се направи категоричен извод за съществуване на договор за заем. Счел е,че в случая хипотезата на чл.134 ал.1 от ГПК/отм./е неприложима с оглед наличието на данни,че ищците са предоставили договора за заем за унищожаване,т.е. документът е унищожен по тяхна вина. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Тезата на касаторите е че сключеният между страните договор за продажба от 13.12.2001г. е целял да обезпечи сключения на същата дата /13.12.2001г./между тях договор за заем и да гарантира изпълнението му. Съществуването на договора за заем обосновават с показанията на свидетелката М,която заявява,че го е видяла,със заключението на графологическата експертиза,съгласно която подписът,положен под представеното копие от договора за заем е на ответницата и с отразяване в прокурорска преписка № 235 от 2002г.на ОП Стара Загора,където в Постановление от 9.04.2002г.е посочено,че такъв договор за заем между процесните страни е бил сключен. Твърди се,че договорът за продажба е сключен в нарушение на чл.152 от ЗЗД,тъй като е бил уговорен начин на удовлетворяване на кредитора,различен от предвидения в закона. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторите. Основният въпрос,във връзка с който е допуснато касационното обжалване/въпреки,че не е точно формулиран/ е дали представеното копие от сключен между страните на 13.12.2001г. договор за заем,може да се разглежда като обратно писмо,установяващо симулативност на сключения с н.а. № 25 т.ІІ рег. № 2* д.226/01г. договор за продажба от същата дата. Касае се за копие от договор за заем,сключен за сумата от 5 000лв., между Д. И. И./като заемател/ и В. П. Х. /като заемодател/,със срок за връщане до 14.04.2001г.,в който е уговорено, че за обезпечаване на заема- заемателят Д. И. И. поема задължение да прехвърли собствеността върху гореописания апартамент № 48 в бл.4/377 вх. В ет.ІV,построен в кн.380 ж.к.”Изток”бл.52 в гр. К.,както и че ако „заемателят изплати в срок заетата сума,ведно с лихвите,заемодателят се задължава в 10 дневен срок да върне обратно собствеността” върху недвижимия имотстановено е /по копието от договора/-с прието по делото заключение на графологическа експертиза,че „ръкописният текст в договора за заем от 13.12.2001г.и подписа под”заемодател”в него принадлежат на В. П. Х.”. При поискване от противната страна- оригиналът на договора не е представен,като в обясненията,дадени по реда на чл.114 от ГПК/отм./ ищцата е признала,че той е бил скъсан /унищожен/от ответницата,в присъствието на съпруга й,тъй като това било условието, което ответницата поставила,след като препродала апартамента им, за да им върне горницата/след приспадане на заема и лихвите/ от продажната цена. По делото е приета като доказателство и разписка,от която се установява,че ищцата Д. И. И. е получила от В. П. Х. на 25.01.2001г. „напълно и в брой сумата от 5 000лв.” Налице са и гласни доказателства /показанията на свидетелката Г на ищците/,установяващи съществуването на този договор. Свидетелката заявява,че лично е видяла договора за заем,който ищците са донесли в дома й-на 13.12.2001г.,когато заедно са го коментирали и главно във връзка с това,че на ищците са им необходими средства,които ответницата щяла да им даде,но срещу апартамента и затова те са били притеснени. При тези доказателства,настоящият съдебен състав намира,че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизвдствените правила, предвидени в чл.134 ал.1 от ГПК,като е изключил договора за заем от доказателствения материал по делото,приемайки,че е унищожен по вина на ищците,като не е обсъдил показанията на свидетелката Г не е взел пред вид приетото в прокурорска преписка № 235 от 2002г.на ОП Стара Загора във връзка с този договор,съставляващо удостоверяване пред държавен орган. Договорът за заем,удостоверява изгодни за ищците факти / тъй като въз основа на него те биха могли да проведат успешно доказване за симулативност/, поради което е нелогичен и неправилен извода на въззивния съд, че по тяхна вина е унищожен оригинала му, т.е. че те-давайки го на ответницата са желаели и са целели унищожаването му. Вината за унищожаването му е на ответницата,която и е поставила такова условие за предоставяне на парите,от които са се нуждаели ищците. В практиката се приема,че наличието на обратно писмо-може да се установява със свидетелски показания и при небрежна вина за невъзможността да го представи за позоваващата се страна. С оглед на горното,настоящият съдебен състав приема,че свидетелските показания са допустими на основание чл.134 ал.1 от ГПК. В случая- въз основа на описаните по-горе показания на свидетелката Г се установява наличието на сключен договор за заем. Косвено съществуването му се потвърждава и от съвпадането на датите на договора за заем и на договора за продажба на уговорения като обезпечение за заема апартамент,както и от съвпадащите суми/на заема и продажната цена/, както и от представената разписка за получената на 25.01.2001г.сума от 5 000лв.по договора за заем,между същите страни и от заключението на графологическата експертиза,безспорно установяваща авторството-и на ръкописния текст в договора и на подписа на ответницата. Разгледани във взаимна връзка всички тези доказателства-единно и непротиворечиво обосновават съществуването на сключен договор за заем. Предвидената в т.2 раздел ІІ от същия уговорка–за обратно изкупуване на продадената вещ при изплащане в срок на заема-е недействителна, съгласно чл.209 от ЗЗД. С оглед на горното и като намира,че със сключения договор за продажба с н.а. № 25 т.ІІ рег. № 2* д.226/01г.е прикрито съглашение / договор за заем/ за удовлетворяване на кредитора по вземането по начин, различен от предвидения в закона и тъй като съгласно чл.17 ал.1 ЗЗД –от значение в такъв случай е действителността на прикритата, а не на привидната сделка,която в случая е недействителна, извършената продажба с н.а. № 25 т.ІІ рег. № 2* д.226/01г. се явява нищожна поради противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,във вр.с чл.152 и чл.209 от ЗЗД. Като е приел обратното,въззивния съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. На основание чл.293 от ГПК,тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия -спорът следва да се реши от настоящия съд - като бъде уважен предявения иск. Относно другия поставеният въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване - за доказателственото значение на извършена графологическа експертиза на ксероксно копие от документ при липса на оригинал,то следва да се посочи,че отговорът не може да бъде общ и даден- по принцип. Преценката за доказателствената стойност следва да е конкретна, във връзка с характерните особености за всеки отделен случай. Пред вид на факта,че относно процесния документ –неоспореното мнение на специалиста-графолог е,че „не съществува пречка за извършване на идентификационно изследване”и че”графичният материал като количество и качество позволява да бъде извършено по същество” такова изследване, настоящият съдебен състав счете,че даденото заключение съставлява годно доказателствено средство. С оглед направеното искане-в полза на ищците следав да бъдат присъдени всички направени по делото разноски,които възлизат на 752лв. /от които 200лв.-за адвокатско възнаграждение и 552лв.-за държавни такси и възнаграждение на експерт/. Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 120 от 24.04.2008г.по в.гр.д. № 84 по описа за 2008г.на Старозагорски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в полза на Д. И. И. и И. С. И. по отношение на В. П. Х., че сделката, извършена с н.а. № 25 т.ІІ рег. № 2* д.226/01г.на нотариус К. К. ,сключена на 13.12.2001г. в гр. К. за продажба на апартамент № 48 в бл.4/377 вх. В ет.ІV,построен в кн.380 ж.к.”Изток”бл.52 в гр. К.,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения,със застроена площ от 68.88кв.м.,с прилежащо избено помещение и ид.ч.от об.ч.на сградата и от правото на строеж върху терена за сумата от 4 550 лв.е нищожна,поради поради противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,във вр.с чл.152 и чл.209 от ЗЗД. ОСЪЖДА В. П. Х. от гр.казанлък ул.”петко С. ” №17а,със съдебен адрес:гр. Казанлък бул.”Ал. Батенберг”№33 да заплати на Д. И. И. и И. С. И. от гр. К. ул.”Софроний Врачански”№30,със съдебен адрес:гр. Велико Търново ул.”Ц. Церковски” №39 сумата от 752лв./ седемстотин петдесет и два лева/, представляваща направените по делото разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1.     2.