Р Е Ш Е Н И Е № 84 СОФИЯ, 02.08.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2606/2017 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 1523 от 07.03.2017 г. по в.гр.д. № 16852/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ мезонет със застроена площ 186.80 кв.м, находящ се сградата в УПИ ІІІ-5 в кв. 328, м.” Б.”, /стара м. „ГГЦ-Г-6- ІІ част/, [улица] [населено място] между съделителите Т. Д. Д. и Л. И. И.. Жалбоподателят Т. Д. Д. поддържа, че въззивният съд е допуснал до делба жилищен обект, какъвто не съществува и не е бил предмет на делба. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Л. И. И. е изразила становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно. В. съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение съдът е потвърдил решението на Софийски районен съд, постановено на 14.08.2012 г. по гр.д. № 10807/2007 г., с което е допусната делба между Л. И. И. и Т. Д. Д. по отношение на недвижим имот, индивидуализиран в диспозитива на въззивното решение по следния начин: Мезонет със застроена площ от 186.8 кв.м, намиращ се в УПИ ІІІ-5, кв. 328,м.”Б.”/ стара местност „ГГЦ-Г-6-ІІчаст/, улица Б., [населено място], по присъединяване между следните недвижими имоти: 1/ Апартамент , находящ се в [населено място], [улица], ет.4/ трети надпартерен / с площ от 132.50 св.м, състоящ се от четири стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, входно антре и други сервизни помещения, при съседи: отгоре- таванско помещение, отдолу- трети етаж, заедно с таванско помещение с малко антре от 14.30 кв.м, при съседи: отвън-М. К., двор, таванско помещение на втория етаж, общ коридор и таванска стая, и избено помещение от 11.60 кв.м , ведно с 25/100 ид. части от общите части на сградата и дворното място, цялото от 200.25 кв.м, 2/ Апартамент в [населено място] на посочения адрес, тавански етаж, с площ 20 кв.м, състоящ се от стая, кухня и антре, с общо ползване на клозет и мивка в общото таванско помещение, при съседи: В. и Д. Д., И. И., коридор и калкан на сградата, заедно с таванско помещение от 32 кв.м, находящо се на същия тавански етаж, заедно с всички подобрения, извършени върху апартамента и таванското помещение, заедно с избено помещение от 6 кв.м, и 5/83/100 ид. части от общите части на сградата и от дворното място, 3/ Таванско помещение, находящо се в сградата на същия адрес, с площ 10 кв.м, при съседи: от изток- таван на И. В., запад- стълбище, север- общо таванско помещение и от юг- двор на сградата, при квоти ј ид. част за съделителката Л. И. и 3/4 ид. части за Т. Д.. Видно от исковата молба, заявените са делба обекти в сградата в [населено място], [улица] са : 1/ Апартамент на четвъртия етаж с площ 132.50 кв.м, 2/ апартамент с площ 20 кв.м, находящ се на таванския етаж и 3/ таванско помещение на таванския етаж от 10 кв.м. Пред въззивната инстанция съделителят Т. Д. е направил искане да бъдат изключени от делбата апартамента от 20 кв.м и таванската стая от 10 кв.м, тъй като същите не съществуват като самостоятелни обекти поради извършено преустройство в обема на таванския етаж и изграждането на нов обект на собственост- мезонет с площ 186,8 кв.м. От заключението на съдебно- техническата експертиза / л. 194 от въззивното дело/е видно, че мезонетът е изграден в обема на таванския етаж и подпокривното пространство. Няма данни започнатото от Д. преустройство да засяга апартамента на четвъртия /трети надпартерен етаж/. Изводът на въззивния съд, че мезонетът е изграден и чрез присъединяване на апартамента от 132.50 кв.м, е необоснован. Такъв обект на собственост с граници, посочени в диспозитива на въззивното решение, не съществува. Разпоредбата на чл. 344, ал.1 ГПК изисква с решението по допускане на делбата съдът да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти се допуска делбата, както и каква е частта на всеки съделител. Съдът има задължение да индивидуализира точно имотите като самостоятелни обекти на собственост с посочването на техните основни белези - местонахождение, вид, площ, граници, тъй като от това зависи разрешаването на въпроса за начина на извършване на делбата във втората фаза. В тази насока съдебната практика е непротиворечива. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено, и тъй като се налага извършване на допълнителни процесуални действия по изясняване статута на имотите, предмет на иска за делба, като самостоятелни обекти на правото на собственост, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който след като обсъди всички доказателства по делото, а при необходимост и след назначаване на нова съдебно- техническа експертиза, да се произнесе по отношение на кои обекти следва да се допусне делба между съделителите и при какви права. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1523 от 07.03.2017 г. по в.гр.д. № 16852/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ мезонет със застроена площ 186.80 кв.м, находящ се сградата в УПИ ІІІ-5 в кв. 328, м.” Б.”, /стара м. „ГГЦ-Г-6- ІІ част/, [улица] [населено място] между съделителите Т. Д. Д. и Л. И. И.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: