2 Р Е Ш Е Н И Е № 50064 гр. София,07.02.2024 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1692 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 287/02.03.2022г. по гр.д. № 1238/2021г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 260688/02.02.2021г. по гр. д. № 15535/2019г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на претенцията на Р. Б. И., действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., срещу ЗК „Лев Инс“ АД за сумата над 18 000 лева до 25 714,29 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 20.08.2016г. Касаторката, Р. Б. И., действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закони и е необосновано. Намира за незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат в размер на 30%, поради неправилно приетото от съда, че тя е пътувала без правилно обезопасяване, както и че приносът за настъпване на вредоносния резултат не зависи от възрастта й. Излагат се съображения, че към датата на увреждането ищцата е била малолетна и не е могла да формира правно-валидна воля, поради което не може да се приеме, че тя е имала установеното от закона /чл.137а, ал.1 и чл.137в, ал.1 ЗДвП/ задължение да пътува с поставен предпазен колан или в обезопасителна система за деца; поради което не може да се приеме, че тя е съпричинила увреждането си чрез бездействие, неизпълнявайки такова задължение. Поддържа се, че задължение по чл.137а - чл.137д ЗДвП, както да превозва малолетната ищца в МПС, оборудвано със система за обезопасяване на деца, така и да използва същата (да постави предпазен колан на детето или да му укаже да направи това, като се увери, че го е направило), е имал единствено виновният за настъпването на процесното ПТП застрахован водач, който е и упражняващата надзор майка на малолетната ищца. На основание чл.78, ал.1 ГПК се претендира адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с цената на уважения иск срещу ответника, тъй като процесуалното представителство е уговорено при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Ответникът по жалбата и по делото, Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Третото лице помагач на страната на ответника, ЗК „Лев Инс” АД, „Агенция „Пътна инфраструктура“, не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Апелативният състав е кредитирал и двете, приети по делото експертизи - медицинска и автотехническа, които са категорични, че за да се получи установеното при ищцата предно-лицево травмиране, тя е пътувала без правилно обезопасяване. Съставът е приел, че обстоятелството, че ищцата е дете, не преодолява приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като приносът за настъпване на вредоносния резултат е обективно състояние и не зависи от възрастта на пострадалия. Съдът се е позовал на установените въз основа на медицинска експертиза увреждания на носа, скулната кост и окото на ищцата, както и на категоричния извод на двете вещи лица, че такава травма не може да се получи при страничен удар на главичката на детето в предпазните „наушници“ на детското столче (които са обвити с дунапрен и са меки). Осъществен е бил преден удар с части от интериора на купето, най-вероятно - предна седалка. С оглед така установените факти, съдът е приел, че двете експертни заключения се основават не на предположения, а на изчисления според законите на физиката на траекториите за движение на тялото на пътник, с ръста и теглото на пострадалото дете, в случай на надлежно обезопасяване и без такова. На база на това е направен извод за доказано наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете. Същевременно решаващият състав е приел за установено и обстоятелството, че има неправилно срастване на костите на носа на ищцата (зарастване накриво), но операция е възможна след достигане на физическа зрелост на организма (след 18г. възраст) на пострадалата. При отчитане на бъдещите страдания, които ищцата ще понесе при тази допълнителна операция и при зачитане 30%-тно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, апелативният съд е намерил, че сумата от 18 000 лева, присъдена от първостепенния съд, се явява справедлив паричен еквивалент на страданията на ищцата. На практика апелативният съд, от една страна, е завишил размера на обезщетението за неимуществени вреди според критериите по чл.52 ЗЗД на 25714,29 лева с оглед бъдещите страдания на ищцата, свързани с допълнителна операция за отстраняване накриво зарасналите кости на носа след навършване на пълнолетието й, а от друга страна, е редуцирал размера на обезщетението на 18 000 лева на основание чл.51, ал.2 ЗЗД с оглед приетия принос за съпричиняване от 30%. Крайният резултат е потвърждаване от въззивния съд на първоинстанционното решение, въпреки направените от апелативния състав различни правни изводи относно приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД. Предвид липсата на касационна жалба от застрахователното дружество, предметът на настоящото производство е ограничен до единственото оплакване в касационната жалба на ищцата за неправилно приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради липса на противоправно деяние от страна на същата като малолетно дете, тъй като задължението тя да бъде обезопасена е на делинквента – водач на МПС и нейна майка. Доколкото въпросът относно приложението на чл.52 ЗЗД не е предмет на касационната жалба на ищцата, по която е образувано настоящото производство, не е допуснат касационен контрол на въззивния акт в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на прекия иск за разликата от 25 714,29 лева (определеният размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от въззивната инстанция) до 30 000 лева. С определение по чл.288 ГПК по настоящето дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, а именно за връзката между действията на делинквента – водач на МПС, и поведението на увредения при извършване на преценка дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Съгласно разяснителната част на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014г. от 23.12.2015г. по тълк. д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата по чл.51, ал.2 ЗЗД изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Направено е отграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Посочено е, че дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. при тълкуване на чл.51, ал.2 ЗЗД също е посочено, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на резултата, съобразно обстоятелствата на случая следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. В ППВС № 88/12.09.1962г. е даден отговор на въпроса, дали чл.51, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение в случаите, когато и пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради неупражнен върху него надзор от родителите му. Според даденото разрешение, за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД не е необходимо установяване на вина на упражняващия контрол, като поведението на детето и упражняващия надзор се преценява доколкото да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения. Съгласно решение № 19/08.02.2017г. по т. д. № 50177/2016г. на IV г. о. на ВКС, решение № 44/23.06.2020г. по т. д. № 1879/2019г. на I т. о. и решение № 75/04.07.2022г. по т. д. № 972/2021г. на I т.о. на ВКС, преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан предпазен колан /без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло/, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В решенията е посочено, че в хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста и теглото им (чл.137в, ал.2 и чл.137б), респ. административнонаказателна отговорност на водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който попадат посочените разпоредби ( чл.183, ал.4, т.10). При неправилно обезопасяване на малолетното дете, основанието на което приносът му по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД би могъл да се изключи произтича от вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. Въз основа на дадените разрешения в цитираната практика на ВКС, настоящият състав дава следния отговор на релевирания правен въпрос: „Пострадалото малолетно не допринася за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система, с оглед вменената на водача завишена грижа в тези случаи.“ По основателността на касационната жалба: Изложените от въззивния състав мотиви за обективния характер на приноса по чл.51, ал.2 ЗЗД както и, че такъв може да е налице и при действия / бездействия на малолетно лице, са в пълно съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС. От друга страна, противно на приетото, както в задължителната практика на ВС и ВКС, така и в практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, апелативният съд не е провел разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед тяхното значение за настъпване на вредите /причинно - следствена връзка/, като не е отчел и вменената на делинквента - водач завишена грижа, когато в превозното средство пътува малолетно дете, какъвто е конкретният случай, предмет на спора. С оглед на така очертаната дължима от водача – деленквент грижа да обезопаси пътуващото в управляваното от него МПС малолетно дете, не е налице принос на последното за настъпване на вредоносния резултат. С оглед изложеното, въззивното решение в допуснатата до касационен контрол част следва да бъде отменено, като на ищеца се присъди обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ в размер още на 7714,29 лева – разликата от 18 000 лева до 25 714,29 лева, ведно със законна лихва от 20.08.2016г. до окончателното плащане. Предвид изхода на спора, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която, е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Р. Б. И., действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., да заплати на ЗК „Лев Инс” АД разноски за горницата над 42,86 лева до 120 лева за първоинстанцинното производство. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът ЗК „Лев Инс” АД следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на още 617,14 лева за трите инстанции, изчислена върху допълнително уважената част от иска. На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците - адв. В. В. О., адвокатско възнаграждение в размер общо на 900 лева с вкл. ДДС за трите инстанции, при отчитане на незадължителността на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/09.7.2009г. на ВАС, съгласно решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 287/02.03.2022г. по гр.д. № 1238/2021г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 260688/02.02.2021г. по гр. д. № 15535/2019г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на претенцията на Р. Б. И., с ЕГН [ЕГН], действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., срещу ЗК „Лев Инс“ АД за сумата над 18 000 лева до 25 714,29 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 20.08.2016г., както и в частта, с която, е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Р. Б. И., с ЕГН [ЕГН], действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., да заплати на ЗК „Лев Инс” АД разноски за горницата над 42,86 лева до 120 лева за първоинстанцинното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Р. Б. И., ЕГН [ЕГН], действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер още на 7714,29 лева, причинени в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2016г. до окончателното заплащане на обезщетението. ОСЪЖДА, на основание 78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. В. В. О. адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева с ДДС за трите инстанции. ОСЪЖДА, на основание 78, ал.6 ГПК, ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 617,14 лева. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Агенция „Пътна инфраструктура“, като трето лице - помагач на страната на ответника, ЗК „Лев Инс” АД. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.