Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 335                                                гр.София, 31.05.2010 год.                                             В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                 ЕРИК ВАСИЛЕВ                                                                                                    при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №840 по описа за 2009 год.   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по к. жалба на „З”О. , гр. В., против решението от 23.12.2008г., постановено по гр.д. №455/2008г. на Апелативен съд В. , с което е оставено в сила решението от 16.06.2008г. по гр.д. №140/2008г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „З”О. срещу М. на т. и И. а. „М”, гр. С., искове за заплащане на сумите 72 045щ.д., претендирана като претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 01.02.2000г.-31.12.2000г. в резултат на незаконни заповеди №12 от 12.01.1998г. и №15 от 20.01.1998г. на началника на ДИК В. и изразяващи се в нереализирани пилотски възнаграждения през този период, както и за сумата 36 101,61щ.д., претендирана като обезщетение за вреда от забава в плащането на пропуснати ползи, за периода 91.01.2001г.-02.02.2005г. Касационното обжалване е допуснато с определение №969 от 24.07.2009г., тъй като с въззивното решение въпросът за приложението на чл.218з, ал.1 от ГПК/отм./ е решен, в противоречие с приложеното решение №906 от 15.11.2007г. по т.д. №519/2007г. на ВКС, ТК, ІІг.о. По този въпрос има установена практика на ВКС, изразена и в приложеното от касатора решение, че създаденото от законодателя процесуално правило е императивно, поради което липсва процесуална възможност, независимо от евентуалното несъгласие с указанията на касационната инстанция, въззивната инстанция да даде различно от указаното й тълкуване на закона. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата И. а. „М” оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че решението в частта по иска срещу ИА”М” е процесуално недопустимо, тъй този спор като не е предмет на въззивното производство. Ответникът по жалбата М. на т. и страната по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ В. к. п. не вземат становище по жалбата. Контролиращата страна В. к. п. намира жалбата за основателна. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от „З”О. срещу М. на т. и И. а. „М”, гр. С. искове за заплащане на сумата 72 045щ.д., претендирана като претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 01.02.2000г.-31.12.2000г. в резултат на незаконни заповеди №12 от 12.01.1998г. и №15 от 20.01.1998г. на началника на Държавна инспекция по корабоплаване – В. , и изразяващи се в нереализирани пилотски възнаграждения през този период, както и за сумата 36 101,61щ.д., претендирана като обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода 01.01.2001г.-02.02.2005г. Въззивният съд е възприел съображенията на първоинстанционния съд, че ищецът-юридическо лице не е легитимиран да предяви иска по чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ/сега ЗОДОВ/, тъй като претендираните вреди са за период преди изменението на ЗОДВПГ - ДВ, бр.105/2005г., в сила от 1.01.2006 г., с което е предвидено, че искове по този закон могат да се предявяват и от юридически лица. Прието е, че в тази част законът има материалноправен характер, поради което няма обратно действие. По тези съображения въззивният съд не е изпълнил указанията на ВКС да разгледа спора на основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ и да извърши преюдициална преценка за действителността на административните актове, от които се твърди да са причинени описаните с исковата молба вреди, с оглед материалната компетентност на органа, който ги е издал. Въззивното решение е постановено при новото разглеждане на делото след като с решение №1195 от 11.01.2008г. по гр.д. №1450/2006г. на ВКС, ІІ г.о. е обезсилено постановеното решение поради произнасяне по непредявен иск, каквото по същество представлява разглеждане на исковата претенция по чл.1 от ЗОДВПГ, погрешно квалифицирана по чл.49 от ЗЗД, по реда на общия исков процес и без задължителното участие на Прокуратурата. Делото е върнато на въззивния съд за произнасяне по действително предявените искове съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на касационното решение – искът да се разгледа въз основа на действително приложимия материален закон – чл.1 от ЗОДВПГ при спазването на специалния съдопроизводствен ред по същия закон и при разглеждане на спора по същество решаващият съд да извърши преюдициална преценка за действителността на административните актове, от които се твърди да са причинени описаните в исковата молба имуществени вреди, като съобрази, че съгласно чл.237, ал.4 от КТМ/отм./ изключителната компетентност да регламентира организацията и дейността на морския пилотаж принадлежи на Министъра на т. , овластен от закона да уреди тези отношения с нарочна наредба. Решението на въззивния съд в частта по иска срещу И. а. „М” е процесуално недопустимо, тъй като е постановено извън предмета на въззивното производство при новото разглеждане на делото, посочен с отменителното касационно решение. В него е обезсилено въззивното решение в частта по отношение на исковите претенции срещу ответника М на т. и в тази част именно делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В частта, с която са отхвърлени исковите претенции срещу И. а. „М” в касационното решение е посочено, че първоинстанционното решение на Варненски окръжен съд е влязло в законна сила като необжалвано. При тези данни въззивното решение в частта по исковете срещу ИА”М” се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. В останалата част въззивнното решение е неправилно. Указанията на касационни съд за прилагане на материалния закон – чл.1 от ЗОДОВ, съгласно чл.218з, ал.1 от ГПК/отм./ са задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото, поради което като не е съобразил това и не е изпълнител указанията, въззивният съд е постановил неправилно решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основание по чл.281, т.3 от ГПК за касиране на решението. Спорът е останал неразрешен, което налага произнасянето на касационната инстанция по съществото му /чл.295, ал.1 от ГПК/. С т.4 на Тълкувателно решение №3/2004г. от 22.04.2005г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС е дадено разяснение, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконните действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Със заповед №12 от 12.01.1998г. на началника на Държавна инспекция по корабоплаване – В. се въвеждат задължителни организационно-структурни изисквания към лицата, упражняващи пилотска дейност в района на пристанище В. , като условие за допускането им до пилотска дейност. Със заповед №15 от 20.01.1998г. на началника на Държавна инспекция по корабоплаване – В. е определена „П”ЕО. за единствен извършител на пилоска дейност. Заповедите са отменени със заповед №1996г. от 31.07.2000г. на изпълнителния директор на И. а. „М” във връзка с предложение на Комисията за защита на конкуренцията по решение №45 от 16.06.1998г. по дело №КЗК-19/1998г., поради противоречието им със ЗЗК. Претендират се вреди, които са настъпили през периода 01.02.2000г.-31.12.2000г. и процесните заповеди №12 от 12.01.1998г. и №15 от 20.01.1998г. на началника на Държавна инспекция по корабоплаване – В. са отменени на 31.07.2000г. Жалбоподателят е предявил иска на 03.02.2005г. когато съобразно действащата към онзи момент редакция на ЗОДВПГ не е било допустимо юридически лица да претендират обезщетение за вреди по този ред. Правото на обезщетение е материално право и с оглед момента на възникването му се определя и приложимия закон. Специалният закон е приложим за юридическите лица, за случаите, при които правото на обезщетение е възникнало след 01.06.2006г. Следователно изменението на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ има действие за правоотношения, възникнали след 01.06.2006 г., а не и към заварените към тази дата правоотношения. С оглед изложеното и приетото с ТР №3/2004г. относно началния момент на погасителната давност на вземането на увреденото лице при нищожен административен акт, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е предявил иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за обезщетение на вреди от незакононосъобразните заповеди на началника на ДИК В. Процесните заповеди са издадени при липса на материална компетентност на началника на ДИК В. да установява задължителни правила във връзка с безопасността в карабоплаването. Такива правила, съгласно разпоредбата на чл.237, ал.4 от КТМ, следва да бъдат въведени и установени с наредба за пилотската дейност от министъра на транспорта. С посочената разпоредба на министърът на т. е предоставена изключителна материална компетентност да регламентира организацията и дейността на морския пилотаж. Началникът на ДИК В. не разполага с такава компетентност, поради което те са нищожни, като издадени при липса на материална компетентност. При издаване на процесните заповеди ДИК В. е звено в структурата на М. на т. , като началникът й се назначава и освобождава от министъра на транспорта. С оглед на изложеното следва да се приеме за установено противоправното поведение на издателя на заповедите, като предпоставка за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на М. на т. като възложител на работата, за претърпените от ищеца вреди от незаконосъобразните заповеди. Претендира се обезщетение за пропуснати ползи от неосъществената от ищеца пилотска дейност през процесния период, в резултат от незаконосъобразните заповеди на Н. на ДИК В. Следва да се приемат за установени претърпените вреди в размер на пилотските възнаграждения за агентираните от ищеца кораби през процесния период, които са посетили района на Пристанище В. и за които ищецът е заплатил на „П” за извършения от тях пилотаж сумата 15190щ.д. По отношение на тези кораби следва да се приеме, че ищецът би осъществявал пилотажа им през исковия период, тъй като е установено, че преди издаване на процесните заповеди сам е осъществявал пилотажа на агентираните от него кораби в търговското пристанище В. По отношение на останалите кораби, които са агентирани от друго търговско дружество, не може да се приеме за установено, че ищецът би осъществил пилотажа им, ако не бяха издадени процесните заповеди. По отношение на пропуснатите ползи в размер на пилотското възнаграждение за тези кораби не може да се приеме за установено, че са пряка и непосредствена последица от незаконните заповеди. Само въз основа на доказателствата, че преди издаване на процесните заповеди ищецът е осъществявал пилотажа на агентираните от „М”О. кораби в пристанище В. , не може да се приеме, че агентът и през процесния период би възложил именно на ищеца пилотирането на агентираните кораби, чийто брой се е увеличил, а не би възложил пилотажа на някое от другите дружества, които също биха осъществявали пилотска дейност, ако не бяха издадени процесните заповеди. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени частично и исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди се уважи за сумата 15190щ.д., ведно със законна лихва от завеждане на иска - 03.02.2005г., както и сумата 7611,68щ.д. – обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за исковия период 01.01.2001г. – 02.02.2005г. В останалата отхвърлителна част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на „З”О. следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 1650,25лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 23.12.2008г., постановено по гр.д. №455/2008г. на Апелативен съд В. , в частта, с която е оставено в сила решението от 16.06.2008г. по гр.д. №140/2008г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „З”О. срещу М. на т. искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи за периода 01.02.2000г.-31.12.2000г. в резултат на незаконни заповеди №12 от 12.01.1998г. и №15 от 20.01.1998г. на началника на ДИК В. и изразяващи се в нереализирани пилотски възнаграждения през този период, за размера 15190щ.д., както и за заплащане на обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода 01.01.2001г.-02.02.2005г. до размер на сумата 7611,68щ.д. и вместо него постановявя: ОСЪЖДА М. на т. , гр. С., да заплати на „З”О. , гр. В., ул.”Д” №10, обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи за периода 01.02.2000г.-31.12.2000г. в резултат на незаконни заповеди №12 от 12.01.1998г. и №15 от 20.01.1998г. на началника на ДИК В. и изразяващи се в нереализирани пилотски възнаграждения през този период, в размер на 15190щ.д./петнадесет хиляди сто и деветдесет щатски долара/, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2005г. до окончателното изплащане на сумата, обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода 01.01.2001г.-02.02.2005г. в размер на 7611,68щ.д./седем хиляди шестотин и единадесет щатски долара и 68цента/, както и сумата 1650,25лв./хиляда шестотин и петдесет лева и 25ст./ – разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението от 23.12.2008г., постановено по гр.д. №455/2008г. на Апелативен съд В. , в частта за оставяне в сила на решение от 16.06.2008г. по гр.д. №140/2008г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на исковете на „З”О. срещу М. на т. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за размера над 15190щ.д. до претендирания размер 72 045щ.д., и на обезщетение за забавено плащане - за размера над 7611,68щ.д. до претендирания размер 36 101,61щ.д. ОБЕЗСИЛВА решението от 23.12.2008г., постановено по гр.д. №455/2008г. на Апелативен съд В. и оставеното с него в сила решение от 16.06.2008г. по гр.д. №140/2008г. на Варненски окръжен съд, в частта за отхвърляне на исковете на „З”О. срещу И. а. „М” като ПРЕКРАТЯВА делото в тази част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: