Ключови фрази
Причиняване на телесни повреди и щети в транспорта * анализ на доказателствена съвкупност * механизъм на деяние * автотехническа експертиза * продължителност на изпитателен срок * съпричиняване * справедливост на обезщетение * достоверност на свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

63

София, 12 март 2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав :

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

                                                                      РУЖЕНА КЕРАНОВА

 

при секретар: Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Руско Карагогов

изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова

н. дело № 715/2009 година

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Д. П. М. против въззивно решение № 333 от 05.10.2009 г., постановено по ВНОХД № 457/09 г. от Софийски апелативен съд, с което е изменена частично присъдата на Софийски градски съд.

С първоинстнационната присъда № 206 от 21.05.2009 г. по НОХД № 1176/09 г. подсъдимият М е бил признат за виновен в това, че на 22.10.2008 г., при управление на МПС и нарушение на правилата за движение (чл. 21, ал. 1, чл. 116 от ЗДП) е причинил по непредпазливост смъртта на Ц. Й. Ш. , като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а, ал.1, б. “б” във чл. 343, ал.1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от четири години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Подсъдимият М. е осъден да заплати на гражданския ищец Л. Т. Ш. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

С решението, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като е намален срока на наказанието “лишаване от право да управлява МПС “ на две години.

Жалбата се позовава на всички касационни основания. Правят се алтернативни искания : за оправдаване на подсъдимия М, за отмяна и ново разглеждане на делото, намаляване размера на наложените наказания, както и за отхвърляне на гражданския иск или намаляване размера на присъденото обезщетение.

В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия М от процесуален представител.

Частният обвинител и граждански ищец Л. Т. Ш. и неговият повереник изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

І. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, всъщност оспорват доказателствената дейност на предходните инстанции и се свързват с отказа на съда : да кредитира показанията на свидетелите очевидци относно обстоятелства, свързани с величината на скоростта на МПС, управлявано от подсъдимия М; да допусне допълнителна авто-техническа експертиза за изясняване на този факт. Счита се, че повдигнатото обвинение за нарушение на чл. 116 от ЗДП е неясно, а мотивите на предходните инстанции по този въпрос са необосновани и лаконични. Претендира се наличието на случайно деяние по смисъл на чл. 15 от НК. Излагат се съображения за явна несправедливост на наложените наказания с оглед техния размер и продължителността на изпитателния срок, както и за справедливостта на присъденото обезщетение.

ІІ. Най-същественият момент в защитата на подсъдимия М, че величината на скоростта е била около 40 км/ч, се поддържа въз основа на показанията на свидетелите Г, негова спътничка, и на Г. , а те са отхвърлени като недостоверни. Самото отхвърляне е резултат от надлежна процесуална дейност, утвърдила извод за компрометирането им, което най-вече се дължи на експертните изследвания. По експертен път на базата на констатирани обективни находки по делото – деформации на МПС и травматичните увреди, получени от пострадалата Ш. , са направени изводите за величината на скоростта на МПС към момента на удара, която скорост е била от порядъка и не по- малко от 60 км/ч. Отделно от това, още първата инстанция е обсъдила показанията на свидетелката Г относно описания от същата механизъм на ПТП, ясно очертаващи отклонение от всички доказателства, събрани по делото. Заявените от нея възприятия, че пострадалата се е ударила във вече спрялото МПС, е в противоречие не само с експертните мнения, но и с обясненията на самия подсъдим и показанията на свидетелката Г.

Твърденията, че в протокола за оглед не е отразено в коя част е счупено предното стъкло на автомобила, не компрометира изводите на експертите за величината на скоростта, възприета и от предходните инстанции. Въпросът за деформациите по МПС е бил предмет на отделно изследване (виж авто-техническа експертиза – л. 28 и сл. от досието на досъдебното производство), а към протокола за оглед съществува и изготвен фото-албум, достатъчно онагледяващ този факт.

Възражението, че поради отхвърленото искане на защитата за назначаване на допълнителна авто-техническа експертиза, са останали неизяснени обстоятелства, също е неоснователно. Съдът може да откаже събирането на нови доказателства, когато намери, че правно релевантните факти са установени с вече събраните такива. Затова, отказът на съда да уважи искането на подсъдимия М за допълнителна експертиза не ограничава правото му на защита, защото експертните заключения са достатъчно пълни и ясни, и не възниква съмнение за тяхната правилност.

Оспореното възприемане на обвинителната теза за нарушение на чл. 116 от ЗДП се подкрепя с доводи, че липсва описание “с кои свои действия или бездействия подсъдимият е нарушил тази разпоредба”, както и че на идентично възражение САС е отговорил лаконично.

Мотивите на проверяваното решение не дават основание, да се приеме, че не съдържат отговор на повдигнатия от защитата въпрос (виж л.л 3, 4 от същите, л.л. 23, 24 от делото). Въззивният съд, позовавайки се на конкретни обстоятелства, изводими и от обясненията на подсъдимия М, ясно е очертал възможността му да възприеме пострадалата не само като пешеходец, превърнал се в опасност за движението, но и нейната възраст, която я определя от кръга на категорията лица, към които водачите следва да бъдат особено предпазливи, с оглед изложените именно в мотивите съображения.

Доводите, с които се претендира тезата за наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, се основават на собствените на жалбоподателя фактически изводи, а не на тези, приети от инстанциите по същество. Такива възражения са правени още пред първата инстанция, но са отхвърлени, като неоснователни, тъй като подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара, като общественоопасният резултат не би настъпил, ако същият бе съобразил поведението си на водач с правилата на чл. 21 и чл. 116 от ЗДП.

На последно място, не се споделят аргументите на защитата относно справедливостта на наложените наказания лишаване от свобода, продължителността на изпитателния срок и лишаване от правото да управлява МПС. Въззивният съд е коригирал размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от четири години на две години, като тази корекция е направила комплексния обем на наказателната санкция съответна както на обществената опасност на деянието и дееца и на обстоятелствата, значими за отговорността, така и на целите, визирани в чл. 36 от НК. Продължителността на изпитателния срок, определен от съда над минимално допустимия и в рамките, определени от чл. 66, ал.2 от НК, не разкрива изискуемото се от закона – чл. 348, ал.5 от НПК, очевидно несъответствие, поради което и намесата на касационната инстанция не е наложителна.

Неоснователни са и възраженията в гражданско-осъдителната част на въззивното решение. Съдебните състави са отчели всички обстоятелства, значими за постигане на необходимия баланс между накърненото благо и паричното му възмездяване, като в тази връзка не е пренебрегнат и фактът за известното съпричиняване от страна на пострадалата за настъпилия резултат.

В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 333/05.10.2009 г., постановено по ВНОХД № 457/09 г. от Софийски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.