7 Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. София, 03.08. 2011 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: А. С. Е. Т. при участието на секретаря Р. И. . изслуша докладваното от съдията Е.Т. гр.д № 1065/2010г Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. З. Г. от [населено място] , срещу решение от 24.04.2009г по гр.дело № 2134/2008г. на Софийски градски съд , с което е отменено решение от 15.05.2008г по гр.д. № 22315/2007г на Софийски районен съд и по същество е отхвърлен изцяло иск за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованно . Оплакванията са ,че съдът не е основал решението си на доказателствата и неправилно е мотивирал извод за липса на пълно и главно доказване спрямо непристойни , хулигански действия на ответника и тяхната противоправност.Решението не е основано на установеното по делото ,а на неотносими съображения : обичайната раздразнителност при спор и предразположението на ищцата да се налага когато може , при положение , че се касае за явна и безспорна хулиганска проява. Въззивният съд е обективирал служебно предприето опровергаване на официално приетото в решението по УБДХ спрямо действията на ответника , на база интерпретация на част от гласните доказателства или без да се позове на конкретни доказателства . Претендират се разноски , съображения са развитии от адв. Е.М. . Ответникът в касационното производство С. Б. С. счита жалбата за неоснователна, съображения са изложении от адв. К. М. в писмено становище . Изтъкват се съображения в подкрепа на решаващите изводи на въззивния съд Претендират се разноски . С определение №1237 от 16.12.2010г състав на ІІІ г.о на Върховен касационен съд е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК по процесуалния въпрос за доказателственото значение на решението , постановено по реда на Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ), когато нарушението на обществения ред се е изразявало в поведение , засягащо личността на претендиращия увреждането. Касационно обжалване е допуснато , за да се даде отговор и на материалноправния въпрос кои обективни признаци подлежат на изследване във връзка с противоправността на действията , причинени от хулиганска проява , по иска за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл. 45 от ЗЗД , съответно кои фактически признаци на деянието имат отношение към основанието на иска за непозволено увреждане в този случай и са от обективно естество . По изведения процесуалноправен въпрос ,Върховен касационен съд, ІІІ г.о , намира следното : Съдебното решение , с което по реда на Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) посоченият в последващ граждански спор ответник по чл. 45 от ЗЗД е бил признат за виновен в извършване на непристойна проява, изразяваща се в обиди и заплахи по отношение на пострадалата ищца , не обвързва гражданския съд по иска за обезщетение на вреди от същата проява със задължението по чл. 222 от ГПК (отм) , но се допуска съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 188 ал.1 от ГПК(отм), ако по аргумент от задължението на ищеца за провеждане на пълно доказване с доказателствените средства по ГПК , този съд игнорира като доказателства данните за фактическата обстановка в акта за констатиране на дребно хулиганство , подписан от нарушителя – ответник в гражданския процес , показанията на полицая, служебно съставил доклад за възприетите при инцидента обиди и заплахи и свидетелствал по гражданското дело , а също и изявленията на ответника относно фактически обстоятелства при инцидента , отразени в протокола от съдебно заседание в производството по УБДХ или в констативния акт , явяващи се от решаващо значение за гражданската му отговорност. Преценката на всички относими доказателствата по делото е задължение на съда . По материалноправния въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане следва да се посочи ,че при установена фактическа обстановка ,при която ответникът, като разчитал да паркира автомобила си на място,на което ищцата е паркирала своя автомобил, ядосан е започнал да крещи на последната „излизай от колата ,” мърло ,ще те потроша ,ще ти избия зъбите” ; ” ще потроша и тебе и колата ти” и след като уплашена , ищцата се заключила в своя автомобил , продължил със заплахите и обидните изрази, включително като натиснал с ръка стъклото на отворения прозорец и хванал ищцата за ревера с думите „ излизай навън, боклук такъв „ обуславя извод за противоправни и вредоносни действия спрямо личността на пострадалата. Без значение за тези обективни характеристики е имало ли е състоятелна причина за раздразнението на ответника ,същото провокирано от действия на пострадалата в предходен момент като несъобразяване с възражения да не паркира там , щом с поведението си деецът е преминал границата, изискваща достойнстното и неприкосноваността на друго лице да бъде зачитана. Изводът за противоправност , от значение за основанието на иска при обезщетение за вредите в този случай се основава не на противообществения характер на подобно поведение , квалифицирано по УБДХ като дребно хулиганство , а на гражданското задължение да не се вреди другиму ,чрез отправяне на обиди , заплахи и демонстратрации , явно изразяващи незачитане на физическа неприкосновенност. Съображения за липса на противоправност и неустановеност на причинна връзка между действията на ответника и вредата , изразяваща се в уплаха и огорчение от изпитаното унижение , в този случай не могат да бъдат подкрепени с довод ,че подобно поведение обичайно съпътства част от споровете ,в които участват водачите на МПС и скандалите са обусловени от това ,че единият участник не е могъл да се наложи над другия , че както раздразнителността , така и проявите на тревожност и страх , са субективна величина . Касационната жалба е частично основателна . Оплакванията на касатора за съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон са изцяло основателни ,тъй като въззивният съд е изградил изводите за недоказаност на деянието при нарушение на изискванията на чл. 188 ал.1 от ГПК като е приел ,че щом протоколите от съдебни заседания и полицейските актове нямат обвързваща съда доказателствена сила за установеното в тях , фактите от значение за спора са останали недоказани .Неправилен и извода , че съставените актове в производството по УБДХ следва да се игнорират като доказателства в гражданския спор, когато никоя от страните не се ангажира да установява друго фактическо положение,различно от установеното в тях . Неправилен е извода за недоказаност на деянието , доколкото пострадалата ищца по делото не е осигурила разпит на онези от свидетелите , които са възприели непосредствено фактическата обстановка по инцидента. При съставяне на въпросните актове ответникът не е оспорвал онези свои действия , от значение за търсената с иска по чл. 45 от ЗЗД гражданска отговорност ,изтъквал е обстоятелството, че не имало физическа разправа от негова страна,че не се отчита причината , предизвикала раздразнението му,че не бил счупил или повредил механизма на отворения прозорец и пр. Допуснатите процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата са довели до необоснованост . Съображенията си за липса на противоправност и неустановеност на причинна връзка между действията на ответника и онази вреда,която се изразява в уплаха и чувство на накърнено лично достойнство , въззивният съд неправилно е мотивирал с обичаен характер в поведението на ответника при спорове между водачи на МПС за паркомясто в градската зона и с коментар на личностни качества ,изведени от поведението на ищцата преди инцидента . Решението на въззивния съд следва да бъде отменено в една част , предвид установеното основание на иска ,до размера , в който исковата претенция следва да се приеме за доказана и обезщетението за претърпяните от ищцата неимуществени се явява справедливо и достатъчно съгласно чл. 52 от ЗЗД . При обстановка , установена от показанията на четирима разпитани свидетели ,в различна степен и в различно качество възприели и преценили причините или резултата от инцидента ,но без да е налице противоречие относно фактическите действия на С. С. , както са отразени те в съставения акт за констатиране на дребно хулиганство ,вкл. по обясненията на нарушителя и по доклада на изслушаната като свидетел по делото мл. полицай Т. от СДВР , отговорността на ответника по чл. 45 от ЗЗД следва да бъде ангажирана за това ,че на 03.09.2007г в [населено място] , по повод оспорвано от него право ищцата да паркира автомобила си на определено място ,след като същата е била предупредена от св. А. е не се е съобразила , е отправил обидни изрази, накърняващи личното достойнство на М. Г. , включително отправил заплахи към нея по начин и от естество основателно да предизвикат тревога и страх Тази последица от действията на ответника също следва да се приеме за установена по делото , предвид показанията на св. М. и св. Г.. Установената непристойна проява е противоправно действие, причинило вреди на ищцата . Отговорността се обема от правно основание на чл. 45 ЗЗД .Който виновно причини вреди другиму , е длъжен да ги поправи ,като заплати обезщетение. Настоящата инстанция споделя съображенията на въззивния съд ,че не се установява да има влошаване на здравословното състояние на ищцата ,до степен болестни симптоми Приложени са медицински изследвания, но не се установява пряка причинна връзка . Предвид конкретните обстоятелства по случая ,обезщетение следва да се присъди за вредата , изразяваща се в нанесена обида и изтърпяното унижение от ищцата Г. , както и за изживяната уплаха и страх ответникът да не пристъпи към физическа разправа . Върховен касационен съд следва да приложи чл. 52 от ЗЗД , като определи справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди , които са пряк резултат от конкретни , несъвместими с гражданското задължение да не се вреди другиму действия на ответника . Насотоящия съд намира за справедливо и достатъчно обезщетение в размер на 500 лева. Размерът е обусловен от обстоятелството , че основанието за изпитания от ищцата страх е предвид моментното афектирано състояние на ответника - до задържането му от органите на реда , т.е кратковременен . До пълния предявен размер на иска, заявен за 1 500 лева , претенцията е прекомерна. В тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила . С оглед изхода на делото се дължат разноски съобразно уважената част на иска , но и съобразно отхвърената част ответникът има право на разноски .Разноските , които страните си дължат , включват възнагражденията на адвокатите им.Ищцата е установила 439 лева разноски , ответникът 832 лева разноски , от които 650 лева възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция .След компенсация , при дължимите на ищцата 147 лева ,срещу дължими от нея 488 лева на ответника , касаторът има право на 341 лева разноски за всички инстанции. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение от 24.04.2009г по гр.дело № 2134/2008г. на Софийски градски съд в частта , с което след като е отменено решение от 15.05.2008г по гр.д. № 22315/2007г на Софийски районен съд , по същество е отхвърлен иска на М. З. Г. от [населено място] срещу С. Б. С. за обезщетение на неимуществени вреди в размера за сумата 500 лева ,както и в частта за разноските и вместо това постанови : Осъжда С. Б. С. от [населено място] [улица]бл.25 вх. А ап.№14 с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. З. Г. от [населено място] сумата 500(петстотин) лева обезщетение за неимуществени вреди , претърпяни от нея в резултат на отправени обиди и заплахи на 03.09.2007г , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 03.09.2007г до окончателно изплащане Осъжда М. З. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Б. С. сумата 341 лева разноски за всички инстанции, след компенсацията им . Оставя в сила решението на Софийски градски съд в останалата част . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: