Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 119   София, 12 март 2010 година     В    ИМЕТО  НА  НАРОДА          Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА             ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                        ДАНИЕЛА АТАНАСОВА        при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 2/2010 година.     Производството е образувано по повод протест на Софийска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда от 30.11.2009 год. по в.н.о.х.д. № 473/2009 год. на Софийски окръжен съд, като е релевирана материалната й незаконосъобразност. Отправено е искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста на СОП. Подсъдимият М. С. М. лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на правомощията по чл.347 НПК, намира следното: С атакувания съдебен акт е отменена присъда №678/10.02.2008год., по н.о.х.д. № 724/08год. на районен съд-Благоевград и постановена нова, с която е признат подсъдимият М. С. М. за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.286,ал.1 НК. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл.286, ал.І НК и е осъден при условията на чл.54 НК – една година и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.І НК е отложено за срок от три години и оправдан по обвинението за набедяване в извършване на престъпление по чл.321,ал.3,пр.ІІІ-то,т.2, във вр. с ал.2,във вр. с ал.1 НК . Протестът на СОП е неоснователен. При постановяване на атакувания по този ред съдебен акт, не са допуснати процесуални нарушения, които го опорочават. Не може да бъде споделено виждането на представителя на обвинителната власт, че в хода на съдебното следствие по н.о.х.д. № 432/06г. на ОС-Благоевград, при депозиране на обяснения в качеството му на подсъдим, М. не само се е възползвал от дадената му от закона възможност да реализира правото си на защита, а с това е извършил и престъпление. Конституционно закрепеният в разпоредбата на чл.56 КРБ принцип на правото на защита, намерил своята конкретизация и детайлизиране в чл.15 НПК, е синхронизация на вътрешното ни законодателство с международните стандарти и в частност с чл.3,ал.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл.14 ал.3 от Международния пакт за граждански и политически права. То включва цялостна система от процесуални права, даващи възможност на обвиненото лице да осъществи пълноценно функцията по защитата. Правото-диспозитивно по своя характер, се упражнява в обема, който според обвиняемия е необходим. С инкриминираните обяснения не се засягат права на трети лица-в конкретния случай тези на прокурор Стоянова по непозволен от закона начин. На базата на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, окръжният съд е приложил правилно материалния закон. Верен е изводът, че подсъдимият М не е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.286, ал.І НК. За да се осъществи състава на престъплението “набедяване”, е необходимо, лицето като съзнава, че набеденият е невинен, да му припише престъпление и това - извърши пред “надлежен орган”. Необходимо е тази дейност да съдържа фактическите обстоятелства на конкретен престъпен състав. Не може да бъде възприета тезата, развита в протеста, че с посочените изрази подсъдимият е посочил, че прокурор Стоянова е извършила престъпление по смисъла на чл.282 НК. Изразеното съмнение от М. в нейната безпристрастност и проявен непрофесионализъм, послужило като основание за отвод, не се вписва във фактическите обстоятелства на престъпния състав. Нарушението и неизпълнението на служебни задължения, или превишаването на власт и права, каквато е неговата претенция, не е достатъчно, за да бъде квалифицирано деянието като длъжностно престъпление. Липсата на данни в обясненията му за настъпването на престъпен резултат-немаловажни вредни последици, както и на субективните елементи-пряк умисъл и особена цел-да набави за себе си или другиго облага или причини другиму вреда, води до извод,че изразената позиция на лицето не очертава фактическите обстоятелства на посочената правна норма. По аналогичен начин е разрешен въпросът и с претендираното извършване на престъпление по чл.283 НК. Съвкупният анализ на доказателствения материал не сочи, че с инкриминираните изрази М. е имал предвид, че прокурор Стоянова е експлоатирала факта на заеманата от нея длъжност, за да реализира извънслужебна дейност, при която чрез мотивиране на други лица да предприемат определени действия, респ.бездействия, се цели получаване на противозаконна облага. Казаните думи са твърде общи и макар и нелицеприятни, особено изречени в съдебно заседание, не могат да очертаят фактическите обстоятелства на този престъпен състав. Изразеното мнение от подсъдимия за мафиотски структури и престъпни схеми в митницата е проява на неудачно избран начин за реализиране правото на защита, но не очертава обективните и субективни признаци на състава по чл.321НК. Използваните изразни средства не водят до извод,че подсъдимият е имал предвид, че прокурор Стоянова участва в организирана престъпна група с користна цел. За това, правните изводи на СОС са законосъобразни и съответни на решение №17/05.07.1978г. на ОСНК. Демонстрираната от подсъдимия негативна оценка за работата на правосъдните институции, в контекста на която е цитирано името на прокурор Стоянова, е само израз на пристрастното му лично мнение и отношение на засегната с. , но независимо че е изразено по непозволен начин, не сочи на конкретни обстоятелства, които да очертаят инкриминираните престъпни състави. В създадената обстановка, съдът в разрез с процесуалните изисквания за водене на наказателния процес, е позволил съдебната зала да се ползва за трибуна, на която по фриволен и недопустим начин се оценяват държавни институции. Моралната укоримост на поведението на М. не предопределя наказателната му отговорност, при липсата на конкретно очертана фактология на съответните престъпни състави. От събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че подсъдимият М е депозирал в хода на съдебното следствие обяснения в качеството си на подсъдим, но с това не е набедил прокурор Стоянова в извършване на престъпления по чл.282,чл.283 и чл.321 НК.   По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира протестът на Софийска окръжна прокуратура следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен, а въззивния съдебен акт- в сила.   Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 30.11.2009год., постановена по в.н.о.х.д. №473/09год. на Софийски окръжен съд.. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: