Р Е Ш Е Н И Е № 54 Гр.С., 04.07.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА При участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 59/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба от Г. Г. С. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 176/30.12.2014 г. на СРС, ІІ ГО, 53-ти състав по гр.д.№ 14951/2012 г., на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК. В молбата са изложени подробни съображения, че поради допуснати от СРС процесуални нарушения на правилата на чл.47 ГПК досежно връчването на препис от исковата молба и доказателствата, на молителя неправилно е бил назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК, в резултат на което той е бил лишен от възможността да участва в производството по делото. Ответникът по молбата за отмяна – ЗК У. АД [населено място], чрез пълномощника си ю.к. Р., изразява становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на същата. Като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение приема следното: С решението по гр.д.№ 14951/2012 г. на СРС, влязло в законна сила като необжалвано, отв. Г. Г. С. е осъден да заплати на ЗК У. АД на основание чл.274 ал.1 т.1 Т. сумата от 7 204.45 лв. – изплатено от застрахователя обезщетение за вреди, причинени при ПТП на 17.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. Поканата за доброволно изпълнение относно горните суми е връчена на молителя - длъжник по изп.д.№ 20158410407987 на 27.08.2015 г. чрез работодателя Г. ЛИФТ О. [населено място], а молбата за отмяна е депозирана на 20.10.2015 г. С оглед обстоятелствата, че молбата изхожда от заинтересована страна, подадена е в срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК и е насочена против подлежащ на извънинстанционна отмяна съдебен акт, съдът приема същата за допустима. Преписи от исковата молба и приложенията по гр.д.№ 14951/2012 г. са били изпратени до молителя на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]. На 15.05.2012 г. връчителят е констатирал, че по сведение на Г. С. Пупеков /баща на молителя, според твърденията в молбата за отмяна/, живущ на адреса, там не живее такова лице. След справка за постоянен и настоящ адрес на ответника съдът е установил, че те съвпадат с посочения в исковата молба. След трикратни посещения на връчителя на същия адрес в периода от 23.05.2012 г. до 22.06.2012 г., в който не е намерено лице, което да получи съдебните книжа, на 22.06.2012 г. е залепено уведомление по чл.47 ал.1 ГПК на вратата на апартамента и е пуснато такова в пощенската кутия на ап.25, като отново е посочено в разписката, че по сведение на пълнолетен мъж от адреса, ответникът не живее там. Текстът на залепеното уведомление съответства на законовото изискване на чл.47 ал.2 ГПК. Ответникът или негов представител не са се явили в СРС да получат книжата в указания двуседмичен срок, нито по-късно. През 2013 г. съдът е назначил особен представител на ответника на разноски на ищеца, който на 10.12.2013 г. е получил преписите от исковата молба и приложенията и на 18.12.2013 г. е депозирал писмен отговор, както и е взел участие при разглеждането на делото. С оглед така извършените процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на чл.47 ГПК са били спазени изцяло, редовността на връчването на исковата молба е надлежно удостоверена, съобразно чл.47 ал.5 ГПК, и на ответника правилно е бил назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК, който е осъществил съответното процесуално представителство по делото. Неоснователно е оплакването, че ответникът е бил търсен на адреса в рамките на по-малко от 1 месец, поради което не е установено надлежно отсъствието му. От данните по делото е видно, че той не е бил открит в периода от 15.05.2012 г. до 22.06.2012 г. Сведенията, че ответникът не пребивава на адреса са предоставени от неговия баща, обитаващ същото жилище, поради което не може да се счете, че са недостоверни. При така установеното от фактическа и правна страна, молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК се явява неоснователна. Липсват релевираните в нея процесуални нарушения, които да са препятствали правото на молителя да вземе участие в делото и надлежно да се защити, поради което тя следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Г. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 176/30.12.2014 г. на СРС, ІІ ГО, 53-ти състав по гр.д.№ 14951/2012 г., на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: