2 решение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 189 от 2015 г. Р Е Ш Е Н И Е № 208 гр.София, 27.11.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 189 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. В.- И. срещу решение № 4855 от 02.07.2014 г. по в.гр.д.№ 10483 от 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 37950 от 2012 г. на Софийския районен съд, 77 състав за отхвърляне на предявените от В. В. В.- И. срещу В. К. П., В. К. И. и Ц. В. Р. искове с правно основание чл.37 от Закона за наследството за отмяна до размер на 1/8 ид.ч. на договори за продажба на апартамент, обективирани в нотариални актове № 83 от 23.12.2004 г. и № 200 от 10.11.2011 г. К. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 12.12.2014 г. и в открито съдебно заседание ответницата по жалбата В. К. П. оспорва същата. Останалите ответници В. К. И. и Ц. В. Р. не вземат становище по жалбата. С определение № 208 от 07.04.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението само в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.37 ЗН срещу Ц. В. Р. и В. К. И. за отмяна на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 83 от 23.12.2004 г. Обжалването на решението в тази част е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: кой е началния момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл.37 ЗН и тече ли такава давност, преди да са настъпили условията за предявяване на този иск, конкретно преди да е влязло в сила решението по чл.30 ЗН за намаляване на завета до размера, необходим за допълване на запазената част на наследника. По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Иск с правно основание чл.37 ЗН за отмяна на отчужденията на завещани или подарени недвижими имоти, които са извършени преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, може да бъде предявен от наследника по закон, чиято запазена част от наследството е нарушена, срещу заветника или надарения, срещу които е постановено намалението на завета или дарението. По своята правна природа този иск е конститутивен и субективното преобразуващо право на наследника със запазена част да иска отмяна на горепосочените отчуждения се поражда едва когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване на запазената част от наследството чрез намаление на завет или дарение. От този момент това право става изискуемо и започва да тече давностният срок за предявяване на иска по чл.37 ЗН. Предвид отговора на поставения по делото въпрос неправилно е и като такова следва да бъде отменено решението на Софийския градски съд в частта му, с която е потвърдено решението на СРС за отхвърляне като погасен по давност на предявения от В. В. В.- И. срещу Ц. В. Р. и В. К. И. иск с правно основание чл.37 ЗН за отмяна на договора, обективиран в нотариален акт № 83 от 23.12.2004 г. По делото е безспорно установено, че решението по гр.д.№ 7919 от 2005 г. на СРС, 77 състав, с което на основание чл.30 ЗН е постановено възстановяване на запазената част на ищцата В. В. В.- И. от наследството на майка й С. Д. В. чрез намаление с 1/8 ид.ч. на завета от 10.08.1998 г. на апартамент в[жк]в С., е влязло в сила на 25.08.2007 г. Едва от този момент в полза на В. В.-И. е възникнало преобразуващото право да предяви иска по чл.37 ЗН и от този момент е започнал да тече общия 5-годишен давностен срок за предявяване на този иск. Тъй като искът е предявен на 10.08.2012 г., той не е погасен по давност и като такъв следва да бъде разгледан по същество. Налице са предпоставките за уважаване на този иск: Ищцата В. В. В.- И. като наследник по закон, чиято запазена част от наследството на майка й С. Д. В. е нарушена със завета от 10.08.1998 г., е активно материалноправно легитимирана да предяви иска по чл.37 ЗН за отмяна на разпоредителната сделка от 23.12.2004 г. Ответниците Ц. В. Р. и В. К. И. са пасивно материалноправно легитимирани по този иск: първата като наследник по закон на заветника В. Х. В., срещу когото с влязло в сила решение от 22.06.2006 г. по гр.д.№ 7919 от 2005 г. на Софийския районен съд, 77 състав е постановено намалението на завета от 10.08.1998 г.. а вторият като приобретател по сделката от 23.12.2004 г., по силата на която заветникът В. Х. В. му е прехвърлил завещания апартамент в[жк]в [населено място]. Тази сделка е била извършена преди да е изтекла 1 година от откриване на наследството на С. В., починала на 02.06.2004 г. Установено е и че заветникът В. Х. В. не е имал друго имущество, с което да може да бъде допълнена запазената част на В. В.- И. от наследството на майка й С. В.. Приобретателят по сделката В. К. И. не е предложил да допълни запазената част в пари. Поради това искът за отмяна по реда на чл.37, ал.1 ЗН на разпоредителната сделка от 23.12.2004 г. следва да бъде уважен. Независимо от отмяната на сделката от 23.12.2004 г., не е предмет на настоящото дело и остава открит въпросът дали имотът- предмет на тази сделка ще може да се върне в наследството предвид последващото разпореждане с него /с договора от 10.11.2011 г. в полза на В. П./ или запазената част на В. В.- И. от наследството на майка й С. Д. В. ще бъде търсена в пари. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците Ц. В. Р. и В. К. И. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата В. В. В.- И. направените от нея разноски по делото пред ВКС в размер на 632,10 лв., представляващи 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 102,10 лв. държавна такса за разглеждане на жалбата и 500 лв. разноски за адвокат. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 4855 от 02.07.2014 г. по в.гр.д.№ 10483 от 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-В въззивен състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 37950 от 2012 г. на Софийския районен съд, 77 състав за отхвърляне на предявения от В. В. В.- И. срещу Ц. В. Р. и В. К. И. иск с правно основание чл.37, ал.1 от ЗН за отмяна на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 83 от 23.12.2004 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ, по предявения от В. В. В.- И. от [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.3 срещу Ц. В. Р. и В. К. И. и двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск с правно основание чл.37, ал.1 от ЗН, ДОГОВОР от 23.12.2004 г., обективиран в нотариален акт № 83, том 4, рег.№ 10209 по нот.д.№ 590 от 2004 г., по силата на който В. Х. В. /наследодател на Ц. В. Р./ е продал на В. К. И. апартамент, находящ се в [населено място], Столична община- район „И.“,[жк], [жилищен адрес]. ОСЪЖДА Ц. В. Р. и В. К. И. с горепосочения адрес да заплатят на В. В. В.- И. на основание чл.78 ГПК сумата 632,10 лв. /шестстотин тридесет и два лева и десет стотинки/, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.