Р Е Ш Е Н И Е
№24
гр. София, 11.06.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: : Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3108 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 34 от 25.04.2019г. по гр.д. № 213/2019г. на Бургаски окръжен съд, с което е постановено отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС предявен от И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. против Т. А. Р. и В. П. Р. за признаване собствеността и предаване владението върху реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целия с площ 2009 кв.м., а реалната част с площ 915 кв.м., находяща се в границите, защриховани в жълто на скица-приложение №5 към техническата експертиза, съставляваща неразделна част от решението. /В мотивите на решението съдът е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено отхвърляне на иска, но в диспозитива не е намерила отражение волята за отмяна на първоинстанционния акт, което съставлява очевидна фактическа грешка./
Касационната жалба е подадена от ищците чрез пълномощника им адв. П.. Поддържа се неправилност на обжалвания акт и се иска отмяната му. Твърди се, че съдът е отказал да зачете силата на пресъдено нещо на решението, с което признато правото на собственост на ищците и по този начин е нарушил разпоредбите на чл.297 и 298 ГПК; допуснал е съществено процесуално нарушение като не е обсъдил заключението на вещото лице.
Ответниците считат жалбата за неоснователна.
С определение № 72 от 14.02.2020г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка допустимостта на решението с оглед съмнение за постановяването му по нередовна искова молба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на спорния поземлен имот с площ от 2450 кв.м., представляващ бивш парцел *-* в бивш кв.45 по плана на [населено място] от 1945 год., понастоящем попадащ в УПИ *-* в кв.40 по плана на селото, отреден за стопански двор. Правото си на собственост основават на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №1326/2007 год. на Бургаски районен съд, с което е признато за установено по предявен от тях против З. „Съгласие“ установителен иск, че са собственици на имота. Според ищците с това решение имотът им е реституиран /без да сочат на какво основание/; през 2015г. имотът е урегулиран и е обособен в УПИ *-* в кв.40 по ПУП-ПРЗ на [населено място], отреден за смесено предназначение, целия с площ от 2009 кв.м. Твърди се, че ответниците оспорват правото на собственост на ищците върху част от имота, а именно върху площ 915 кв.м., която са оградили и върху която е разположено силажохранилище.
В отговора на исковата молба ответниците са заявили, че посоченото решение по гр.д. № 1327/2007г. не ги обвързва. То е постановено спрямо праводателя им З. “Съгласие“, но след извършената от него сделка, с която продава на ответниците три стопански постройки. Освен това, решението касае поземлен имот, а предмет на сделката, сключена с нотариален акт №*/2007г. от **.2007г. между ответника Т. Р. и кооперацията, са три селскостопански обекта - два телчарника и силажовместилище, находящо се в УПИ *-* в кв.40 по действащия към датата на сделката план на [населено място]. Наведено е също така възражение, че съдебното решение не съставлява титул за собственост. Развити са доводи, че процесният терен е част от стопански двор, за него не е проведена процедура по възстановяване на собствеността, а и реално възстановяване на собствеността би било невъзможно съгласно чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ, тъй като имотът е застроен със стопански сгради; затова на основание §12а ПРЗ ЗСПЗЗ теренът представлява държавна собственост.
В изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е приел, че ищците основават правото си на собственост на горепосоченото съдебно решение. В него собствеността е призната на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Според мотивите на решението наследодателят на ищците П. И. Д. е осъществявал владение върху имота до 1961г. и е бил негов собственик по давност; по силата на ПМС № 216/1961г. имотът е отнет, без да е изплатено обезщетение.
Приетата техническа експертиза изяснява регулационния статут на имота. По регулационния план от 1945г. процесният имот е съставлявал парцел *-* в кв.45, записан в разписния лист на наследниците на И. Д. и отреден за индивидуално жилищно застрояване. С ПМС №216/61г. квартали 43 и 45 са изключени от регулацията и са отредени „за спомагателен стопански двор“. По плана от 1973г. имотът отново е в регулация, попада в кв. 40, целият отреден „за стопански двор“, като по-голямата част от него попада в ивица край уличната регулация, отредена за „задължително озеленяване“. Експертизата установява идентичност между спорния ПИ с идентификатор *** по одобрената кадастрална карта и УПИ *-* в кв. 40 по ПУП-ПРЗ от 2012г. Също така, установено е от вещото лице, че за стопанския двор на [населено място] е изработен парцеларен план през октомври 1994г., като за всяка от сградите е определена прилежаща площ; за силажовместилището такава площ не е определяна на основание чл. 26, ал.2 от Наредбата за размера на необходимата земя при изграждането на строителни обекти. Според тази разпоредба в размера на необходимия терен за животновъдни обекти се включват дворовете пред оборите и силажните ями.
В постановеното решение Бургаски районен съд приема, че ищците се легитимират като собственици с посоченото съдебно решение, което удостоверява извършена в тяхна полза реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Ответниците, като приобретатели на сгради по време на висящия процес относно терена, са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението и не могат да навеждат възражения срещу реституцията. Поради това е уважил иска.
Въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, е намерил предявения иск за неоснователен. Изтъкнал е, че с изключването на имота от регулация по силата на Постановление №216/1961г. той е придобил статут на земеделска земя и е включен в стопански двор на ТКЗС, като в този стопански двор са били изградени стопански постройки и съоръжения. Като такъв е заварен от ЗСПЗЗ, който изисква провеждане на административно производство пред Поземлената комисия за възстановяване на собствеността на предишните собственици. Реституционната процедура, предвидена по този закон е нужна и спрямо имоти, които към влизанено на закона в сила се намират в регулация. Предвид земеделския характер на имотите, правото на собственост върху тях се възстановява по ЗСПЗЗ, а не по ЗВСОНИ. При липсата на проведено такова ищците не могат да се лигитимират като собственици на имота само въз основа на съдебното решение по гр.д.№1326/2007г. Съдът е счел, че посоченото съдебно ршение е непротивопоставимо на ответниците - то няма конститутивно действие и не създава права, а и ответниците не са участвали в това производство и не са обвързани от силата на пресъдено нещо. В делото е участвал техният праводател З. „Съгласие“, но предмет на иска е бил поземления имот, а предмет на разпоредителната сделка, от която ответниците черпят правата си, са изградените в имота селскостопански сгради и съоръжения. Според чл.63 ЗС собствеността върху постройката и върху земята могат да принадлежат на различни лица; затова съдебната защита на правото на собственост върху терена не дава априори защита и на правото на собственост върху постройките. В случая стопанските сгради са изградени съобразно отреждането на терена за стопански двор и имат самостоятелен статут. По силата на §12 ДР ЗСПЗЗ е прекратена дейността на ТКЗС и другите земеделски кооперации като имуществото им е разпределено на правоимащите лица и е продавано чрез търгове на трети лица, включително и сградния фонд. Поради това З. „Съгласие“ е могла валидно да се разпореди с правото на собственост върху сгради и съоръжения отделно от земята, върху която са построени. А предявеният срещу нея иск за собственост на земята не е противопоставим и не обвързва ответниците като приобретатели на сградите.
Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на решението поради съмнение за постановяването му по нередовна искова молба. Настоящият съд счита, че недопустимост е налице. Съображенията са следните:
Видно от гореизложените обстоятелства по образуването и развитието на съдебния спор, че в исковата молба на И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. липсва заявено конкретно придобивно основание, по силата на което те са собственици на имота, нито са изложени каквито и да било фактически основания, от които произтича правото на собственост; извършено е само позоваване на влязло в сила решение по установителен иск за собственост. Приложен е констативен нотариален акт, съставен в полза на един от ищците - Д. П. за 1/4 ид.ч. от имота, който също се основава само на посоченото съдебно решение. Несъмнено е, че за редовността на искова молба с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо ищецът да посочи ясно на какво основание твърди, че е придобил правото на собственост, чиято защита претендира. Твърдението, че собствеността е призната с влязло в сила съдебно решение по установителен иск за собственост, не е позоваване на придобивно основание, без излагане на факти, които пораждат правото. Решенията по установителни искове за собственост нямат конститутивно действие, а реституцията представлява възстановяване на собственост и не е придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС. Когато ищецът основава претенцията си за собственост на реституция, редовността на исковата молба налага излагане на твърдения за обстоятелствата, от които произтича правото на собственост преди отчуждаването/отнемането, както и правото на възстановяване. В този смисъл е практиката по решение № 67 от 24.06.2014 год. по гр. д. № 7350/2013г. на ІІ г.о., решение № 118/2019 от 21.01.2020 г. по гр.д. № 4676/2018г на ІІ г.о. и др. Непосочването на фактите относно собствеността на имота преди отнемането му в полза на държавата, както и на фактите, обуславящи възстановяването на собствеността по някой от реституционните закони, представлява нередовност на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 ГПК, тъй като тези факти формират основанието на иска.
Липсата на конкретизация на придобивното основание в случая е довела до неяснота в предмета на доказване и е затруднило защитата на ответниците. Последица от тази неяснота са разнопосочните мотиви, изложени от двете инстанции. Първоинстанционният съд приема, че съдебното решение установява реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, че ответниците са обвързани от това решение и съдът не може да проверява предпоставките за реституцията; този съд не дава отговор на наведените от ответниците възражения, основани на правилата на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земи, представляващи стопански дворове на ТКЗС и други подобни организации. Въззивният съд от своя страна приема, че съдебното решение по гр.д. гр.д.№1326/2007г. има само установително действие, а не създава права; че имотът е земеделска земя, включена в стопански двор и подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, но такава не е проведена.
Предвид горното се налага извод, че исковата молба на ищците е нередовна /възражение за нередовност е заявено от ответниците в отговора, но действия от страна на инстанциите в тази насока не са предприети/. За изясняване предмета на спора е необходимо ищците ясно да заявят на какво основание твърдят, че са собственици на имота, като изложат съответните фактически обстоятелства, пораждащи правото им. Едва след посочване на поддържаното от ищците придобивно основание ще е възможно съдът коректно да даде указания по подлежащите на доказване обстоятелства и да разпредели доказателствената тежест между страните.
След направената конкретизация ще следва да се преценява и обвързаността на ответниците по иска от влязлото в сила решение по установителния иск за собственост. Разпоредителната сделка е сключена по време на висящия процес, но с решението е отречено правото на собственост на праводателя върху терена, но не и върху сградите, които са предмет на договора. Кооперацията не е претендирала да е собственик на терена - в договора за продажба е отразено, че земята представлява стопански двор, който е държавен поземлен фонд и на физически лица. Следва да се прецени и статута на силажохранилището, което според техническата експертиза не представлява сграда, а съоръжение.
Постановеното решение по нередовна искова молба е недопустимо и подлежи на обезсилване. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да предприеме действия за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба.
Разноски за настоящето производство не се присъждат. Съгласно чл.294, ал.2 ГПК по този въпрос дължи произнасяне въззивният съд според изхода на спора.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 34 от 25.04.2019г. по гр.д. № 213/2019г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за друг състав на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане, което да започне с даването на указания за отстраняване на горепосочената нередовност на исковата молба.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|