1 Р Е Ш Е Н И Е № 3 гр. София, 01.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 987 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от Туристическо сдружение „Бор”, [населено място], [община], област П. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 310 от 24.07.2008г. по т. дело № 330/2007г. на Пловдивски окръжен съд, търговско отделение. Молителят прави оплакване, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителят е лишен от възможност да участва в делото и да защити интересите си. Поддържа становище, че сдружението не е било редовно призовано по делото, тъй като призовките са изпращани на адрес [населено място] махала, хижа Воден камък при условие, че хижата се стопанисва от наемателя – ищец по делото. Молителят релевира доводи за неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./, поради това, че в търговския регистър, освен седалището и адресът на управление на сдружението, са посочени и адресите на всички членове на УС и КС и на представляващия И. Н., поради което при наличието на наемател в имота, където е адресът на управление на сдружението, призоваването е могло да бъде извършено и на адресите на представляващия или на членовете на УС. Излага съображения, че кметът на [населено място] махала умишлено е посочил неверни данни, връщайки съдебните книжа и съобщения, сочейки, че „на посочения адрес не съществува такова сдружение”, и поради това, че самият той е член на Туристическо сдружение „Бор” и е присъствал на провеждани общи събрания, е знаел как и къде да уведоми ръководството за образувания съдебен процес. Направено е искане решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата за отмяна и инвокира възражения за нейната недопустимост поради подаването й след изтичане на законоустановения срок, евентуално за неоснователност поради това, че Пловдивски окръжен съд не е допуснал процесуални нарушения във връзка с призоваването на ответника. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, т. 5 ГПК, предвид доказаните с протокол от 28.05.2012г. по н. о. х. дело № 7623/2011г. на Пловдивски районен съд, X. наказателен състав твърдения за узнаване на воденото срещу Туристическо сдружение „Бор” т. дело № 330/2007г. по описа на Пловдивски окръжен съд в съдебното заседание на 28.05.2012г., и в нея е изложено основанието, визирано в чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните от страните доводи и възражения и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. В първоинстанционното производство са насрочени пет съдебни заседания 12.11.2007г., 10.12.2007г., 18.02.2008г., 17.03.2008г. и 11.04.2008г., на четири от които е даден ход на делото и са извършени съдопроизводствени действия. Всички призовки до ответника по исковата молба Туристическо сдружение „Бор” и препис от исковата молба с доказателствата са оформени с адрес за призоваване [населено място] махала, хижа „Воден камък”, [община], област П.. Видно от приложеното удостоверение за актуално състояние от 01.10.2007г. по ф. дело № 8390/1991г. на Пловдивски окръжен съд, вписаните в Регистъра за юридически лица с нестопанска цел по партидата на Туристическо сдружение „Бор” седалище и адрес на управление са [населено място] махала, п. к. 4345, хижа „Воден камък”. По партидата на сдружението са вписани членовете на Управителния съвет и Контролния съвет и представителя на сдружението И. Н. Н. с техните адреси. За съдебното заседание на 12.11.2007г. призовката е върната в цялост с отбелязване: „Аз, Г. М. Г. занесох призовката и набор документи на хижа „Воден камък“ там един от служителите Ю. П. ми заяви, че няма представител на дружеството Бор и аз връщам призовката.“ Положени са подписите на връчителя Г. и лицето, дало сведенията – П.. Пловдивски окръжен съд е приел, че призоваването е нередовно, поради което е отложил делото за 10.12.2007г. За второто заседание призовката е върната от кмета И. М. с отразяване, че на посочения адрес няма офис и представител на Туристическо сдружение „Бор“, след което са поставени подписите на кмета и свидетел Ю. П.. Призовките за следващите съдебни заседания /18.02.2008г., 17.03.2008г. и 11.04.2008г./ са върнати по делото от кмета в цялост поради това, че на адреса няма представител на Туристическо сдружение „Бор“. За посочените четири открити заседания Пловдивски окръжен съд е приел, че ответникът е редовно призован, като е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК, предвид липсата на данни в регистъра за юридически лица с нестопанска цел да е вписан нов адрес на управление на сдружението. По делото не се спори, че по време на исковото производство пред Пловдивски окръжен съд ищецът [фирма] е ползвал хижа „Воден камък”, която му е била предоставена за временно ползване по договор за наем, сключен между страните на 13.07.2002г. В настоящото производство молителят не е представил доказателства, установяващи, че през периода от м. декември 2007г. до м. април 2008г. включително по неговата партида в Регистъра за юридически лица с нестопанска цел е вписан друг адрес на управление, различен от [населено място] махала, п. к. 4345, хижа „Воден камък”. Видно от показанията на свидетеля Н. И. Н., ръководството на Туристическо сдружение „Бор“ не е знаело за предявения от [фирма] срещу сдружението отрицателен установителен иск, кметът не е уведомил председателя и членовете на УС и КС на сдружението за иска и за призовките и същите са узнали за него при разпита на А. Гърков по наказателното дело срещу Р. М. П.. От представените списъци на членовете на Туристическо сдружение „Бор“ се установява, че И. Т. М. е член на сдружението. При тези фактически данни се налага изводът, че ответникът по предявения иск е призован в производството пред Пловдивски окръжен съд при спазване на разпоредбите за призоваване съгласно чл. 51, ал. 4, изр. второ ГПК /отм./. Неоснователен е доводът на молителя, че сдружението не е било редовно призовано по делото, тъй като призовките неправилно са изпращани на адрес [населено място] махала, хижа Воден камък поради това, че хижата се ползва от наемателя – ищец по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ГПК /отм./ връчването на призовки на юридическите лица се извършва в канцелариите им, като се посочват името и длъжността на получателя, а според чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес, като в хипотезата, когато лицето е променило адреса си, без да е изпълнило задължението си за вписване на това обстоятелство, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени. В конкретния случай са налице данни, че ищецът е станал наемател на хижата, чийто адрес е посочен като адрес на управление на ответника в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, и ответникът не е осигурил лице, което да получава съобщенията, нито е изпълнил задължението си да заяви промяната на адреса на управление, предвид твърденията му, че той не е ползвал имота поради предоставянето му под наем на ищцовото дружество. Разпоредбите, уреждащи призоваването и връчването на съобщения в отменения ГПК, не задължават съда да връчи призовките на адресите на председателя или членовете на УС или КС на сдружението, тъй като същите не са адреси на управление на сдружението по смисъла на чл. 8 ЗЮЛНЦ и чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Неоснователен е доводът, че призоваването е в нарушение на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ поради това, че кметът на [населено място] махала умишлено е посочил неверни данни, връщайки съдебните книжа и съобщения, сочейки, че „на посочения адрес не съществува такова сдружение”. Отразеното във върнатите в цялост призовки обстоятелство, че на адреса няма офис и представител на Туристическо сдружение „Бор“ кореспондира с твърденията на самия молител, че хижата се е стопанисвала от ищеца в качеството му на наемател. Фактът, че кметът И. Т. М. е член на Туристическо сдружение „Бор“ и че е присъствал на провеждани общи събрания не обосновава извод за нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ от първоинстанционния съд, тъй като последният посочен в регистъра адрес на управление е именно [населено място] махала, хижа „Воден камък”. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, с което молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото – основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице доказателства, че такива са направени в настоящото извънинстанционно производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Туристическо сдружение „Бор”, [населено място], [община], област П. за отмяна на влязлото в сила решение № 310 от 24.07.2008г. по т. дело № 330/2007г. на Пловдивски окръжен съд, търговско отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.