Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 131   София,12.07.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     при секретаря Лилия Златкова изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 798/2009г.       Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Т” О. , гр. С. срещу решение № 59 от 29.05.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Старозагорски районен съд решение № 19 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 1286/2008 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу “В” ЕО. , гр. С. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 000 лв. – обезщетение за ползване без основание през периода м. януари – м. април 2008 г. на собствената му водоснабдителна система – част от питеен водопровод с дължина 8 502 м и диаметър 273 мм, ситуиран от водоземна шахта на дюнкер № 5, разположена на магистрален водопровод от с. Я. до с. Х., Община С.. С определение № 99 от 19.02.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като е прието, че въпросът, който е от значение за делото, е този за предпоставките за уважаване на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за специфичен обект на ползване – част от водопроводната мрежа. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на съда за недължимост на претендираната сума с аргумент, че монополното право на ответното дружество да доставя вода не е основание същото да бъде освободено от заплащането на наемна цена за ползване на процесното съоръжение. Според касатора, аргументът на решаващия състав за незадоволително експлоатационно състояние на водопровода, налагащо извършването на ежемесечни разходи за отстраняване на повреди, е въпрос, относим към определяне размера на обезщетението, но не е основание да не бъде заплащано такова. Ответникът – “В” ЕО. , гр. С. не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд е приел, че предявеният от “Т” О. , гр. С. срещу “В” ЕО. , гр. С. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 000 лв. е неоснователен, предвид липсата на част от задължителните елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно – обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, настъпило в резултат от ползването на процесното водопреносно съоръжение. Този извод е обоснован с монопола на ответното търговско дружество за доставка на питейна вода и за отвеждане на каналната вода. Същевременно са отчетени и допълнителните обстоятелства, че: процесното водопреносно съоръжение, закупено от ищеца в производството по несъстоятелност на “А” АД, е част от външен водопровод, засягащ правата и интересите на други потребители; същото е изградено поради необходимостта да бъдат задоволени нуждите (включително и противопожарни) на обявеното в несъстоятелност дружество “А”; съоръжението се намира в незадоволително експлоатационно състояние, което налага извършването от страна на “В” ЕО. на ежемесечни разходи за отстраняване на повреди по него, които надвишават стойността на претендираните суми за наем. Решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Не може да бъде споделен изводът на въззивния съд за липса на част от елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Лишено от нормативна опора е изразеното от решаващата инстанция становище, че доколкото сам не би могъл да ползва собственото си водопреносно съоръжение, то за ищеца не е налице обедняване. Както в правната доктрина, така и в трайната съдебна практика, се приема, че обедняването може да има различни форми – то може да се изрази не само в изгубване на имуществени блага, но също и в пропускане на иначе сигурно увеличение на имуществото. Именно тази втора проявна форма на обедняването е осъществена в настоящия случай. Действително, за ищеца, като собственик на процесното съоръжение на основание чл. 19, т. 4 от Закона за водите, не съществува практическа възможност да ползва същото, предвид установения от закона /чл. 198о от Закона за водите/ монопол за извършване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията, както и за предоставяне на В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Тези дейности могат да бъдат извършвани само от точно определени правни субекти – В и К оператори, какъвто статут има и ответното търговско дружество. Доколкото обаче липсва изрична законова забрана, процесното съоръжение би могло да бъде предоставяно от собственика за възмездно ползване на посочените правни субекти. По този начин собственикът на съоръжението би получавал доходи от същото и би увеличил имуществото си. Реализирането на тази полза в случая е не само хипотетично, а напълно реално. То се установява от факта, че и понастоящем съоръжението се ползва по предназначението му от лицензиран В и К оператор. С оглед на това, следва да се счете, че с неоснователния отказ на ответника да заплаща наем за ползването на процесното съоръжение ищецът е лишен от получаването на една сигурна имуществена облага, т. е. налице е обедняване на същия по смисъла на чл. 59 ЗЗД, което е довело съответно до обогатяване на ищеца, изразяващо се в спестяване на необходими разходи. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че предпоставките на чл. 59 ЗЗД могат да бъдат осъществени и в случаите, когато се касае за специфичен обект на ползване – част от водопреносната мрежа, при условие, че ищецът е от кръга на субектите, за които законът по изключение допуска да притежават право на собственост върху такъв обект и че не е установена изрична нормативна забрана същият да бъде предоставян за възмездно ползване на други правни субекти, респ. че не е установено законово задължение за собственика да предостави обекта за безвъзмездно ползване на определена категория лица. В този смисъл именно следва да бъде и отговорът на въпроса, във връзка с който е допуснато касационното обжалване. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а предявеният иск – уважен. На ищеца следва да бъде присъдено обезщетение, което обаче не може да бъде по-голямо от действителното му обедняване, в каквато насока са задължителните указания, дадени в т. 4 от Постановление № 1 от 1979 г. на Пленума на Върховен съд. И тъй като в случая въпросът за размера на обогатяването ответника и на обедняването на ищеца не е достатъчно изяснен в заключението на допуснатата в първоинстанционното производство експертиза, спорът не може да бъде решен в настоящата инстанция. Налице са предпоставките на чл. 293, ал. 3 ГПК за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, при което следва да бъде допусната допълнителна задача на експертизата, която да даде заключение за размера на дължимото обезщетение за ползване на процесния обект, като съпостави размера на обогатяването на ответника с размера на обедняването на ищеца, съобразявайки както реализираната печалба от доставката на питейна вода по процесния водопровод, така и данните по делото за лошото експлоатационно състояние на същия и извършените от ответника разходи за поддръжката му. При новото разглеждане на делото вззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените от страните разноски за разглеждането на делото във всички инстанции, в т. ч. и в настоящото производство, с оглед крайния изход на спора.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 59 от 29.05.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на Старозагорски окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: