Ключови фрази


6
решение по гр.д.№ 4801 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е



№ 180

гр. София, 19.12.2019 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА

след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4801 по описа за 2018 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Й. Ф. и К. С. Ф. срещу решение № 1806 от 12.07.2018 г. по в.гр.д.№ 2413 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, XII състав, с което е потвърдено решение № 675 от 31.01.2018 г. по гр.д.№ 11270 от 2016 г. на Софийския градски съд, ГО, I-14 състав за уважаване на предявения от С. Г. Г. и Т. Г. Г. срещу Б. Й. Ф. и К. С. Ф. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за следния имот: апартамент № 72, находящ се в [населено място], район „Т.“,[жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 129,25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня-клозет, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно с мазе № 6 със застроена площ от 6,60 кв.м., 6,280 % ид.ч. от общите части на сградата и 0,682 % ид.ч. от правото на строеж върху УПИ с площ от 8 500 кв.м., съставляващо парцел .... от кв.....д по плана на [населено място], м.“К. село- плавателен канал“, а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри- самостоятелен обект в сграда № 1 с идентификатор ...., на основание придобивна давност, изтекла в периода от м.12.1995 г. до м.12.2005 г.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата С. Г. Г. и Т. Г. Г. оспорват същата.
С определение № 249 от 20.05.2019 г. ВКС, ГК, първо г.о. е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие на решението с практиката на ВКС по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими възражения на ответниците и да изложи изрични мотиви по тях ? В противоречие с практиката на ВКС по този въпрос /т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр.д.№ 4604 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./ въззивният съд не е отговорил на съдържащото се във въззивната жалба възражение на ответниците, че ищците не са можели да придобият имота по давност, тъй като владението им е било скрито и съмнително: защото за владелец пред тях се е представяло друго лице /С. П./, срещу което ответниците успешно са провели иск по чл.38а ЗЖСК.
Предвид на горното обжалваното решение следва да бъде отменено.

I. Тъй като по главния иск за признаване правото на собственост на ищците върху процесния имот по давност не се налага за бъдат повтаряни стари или да бъдат извършвани нови процесуални действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК по този иск настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по същество.
Ищците С. Г. Г. и Т. Г. Г. са твърдяли в исковата молба, че са собственици на процесния апартамент № 72 на основание придобивна давност, осъществена непрекъснато в периода от м.12.1995 г. до м.12.2005 г.
Предвид твърдяното от ищците оригинерно основание за придобиване на собствеността- давностно владение, от значение за разрешаване на правния спор са само онези събрани по делото доказателства, от които се установяват следните обстоятелства: 1. Моментът, от който процесният апартамент е станал годен обект на собственост и съответно на владение, 2. Моментът, от който ищците са установили фактическа власт върху този апартамент, 3. Намерението за своене на апартамента от страна на ищците, тоест установяването на владение, а не на държане на процесния апартамент, 4. Осъществяването на постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно владение на имота през целия твърдян период от време / от м.12.1995 г. до м.12.2005 г./ и 5. Липсата на законови забрани за придобиване по давност на процесния имот или за течение на давностния срок през горепосочения период /от м.12.1995 г. до м.12.2005 г./.
1. По отношение на първото обстоятелство от констативен протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ и събраните по делото свидетелски показания /които са допустими за доказване завършването на сграда в груб строеж преди влизане в сила на ЗУТ/ се установява, че страдата, в която се намирае процесният апартамент е завършена в груб строеж в началото на 1994 г. Следователно от този момент процесният апартамент е станал годен обект на собственост, съответно върху него е можело да бъде установено владение. Обстоятелствата, че сградата е въведена в експлоатация много по-късно и че през определен период от време електрозахранването на тази сграда е било преустановено, не са пречка за установяване на владението, тъй като фактическата власт върху един имот, като елемент от владението, може да се реализира не само чрез прякото ползване на имота, а и чрез други действия, като например подобряване, поддържане и опазване на имота. В този смисъл е и практиката на ВКС, например решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 718 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 108 от 10.04.2012 г. по гр.д.№ 1063 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др.
2. По отношение на второто обстоятелство от събраните по делото свидетелски показания на свидетелите Д. Б., Е. Н., М. К., С. П. и А. К. се установява, че ищците са установили фактическа власт върху процесния апартамент през 1995 г. Показанията на свидетеля Д. Ж. не противоречат на този извод на съда- свидетелят не свидетелства, че ищците не са ползвали процесния апартамент от 1995 г., а само че до 1998 г.- 2000 той не е виждал никакво движение и нямало никакви външни данни, че процесния апартамент се обитава. Както бе посочено и по-горе, обаче фактическата власт върху един имот може да бъде осъществявана не само чрез личното ползване на имота, но и чрез други действия.
3. По отношение на третото обстоятелство, предвид на това, че се касае за владение на чужд, а не на съсобствен имот, намерението за своене се предполага, съгласно чл.69 ЗС. Установената в чл.69 ЗС презумпция обаче е оборима: предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В конкретния случая тази презумпция е оборена от направеното от ищеца Т. Г. признание на неизгоден за него факт, съдържащо се в молба от 17.05.2007 г., подадена по гр.д.№ 18345 от 2006 г. на Софийския районен съд, 43 състав. Видно от тази молба, находяща се на лист 67 от гр.д.№ 10990 от 2009 г. на СГС, Т. Г. е заявил, че не е владелец, а само държател на процесния апартамент № 72, че е допуснат да живее в него от С. П., когото счита за собственик на апартамента и отношенията му с когото са отношения по договор за заем за послужване.
Признанието на ищеца Т. Г., че от 1995 г. до 2007 г. той и семейството му са осъществявали фактическа власт върху процесния апартамент като държатели, а не като владелци, се подкрепя и от представения протокол от 06.10.1995 г. за предаване владението на този апартамент от строителя „Барбуков“ ЕООД на С. П..
Представеният по делото протокол за предаване владението на имота от „Барбуков“ ЕООД на ищците от 15.12.1995 г. не доказва предаване на владението на апартамента на ищците поради следното: Този протокол представлява частен документ, без достоверна дата и неносещ подписа на ответниците. Като такъв при неговото оспорване /каквото в случая е направено от ответниците още в отговорите на исковата молба/, на основание чл.193, ал.3 ГПК тежестта на доказване на истинността на този протокол е била за ищците. Същите не са представили убедителни доказателства във връзка с това оспорване. Напротив, по делото са представени и приети доказателства, че владението на апартамента е било предадено от строителя „Барбуков“ ЕООД на друго лице- С. П. /неоспорения от страните и посочен по-горе протокол за предаване на владение от 06.10.1995 г./ и че ищците са били само държатели на апартамента, допуснати в него от владелеца П. /включително и горепосоченото признание на ищеца Т. Г./.
Относно владението върху процесния апартамент съдът не кредитира показанията на свидетелите М. К., А. К. и С. П. поради следното: И тримата свидетели са заинтересовани лица, срещу които са водени подобни дела за собственост в същата сграда на ЖСК „Български художник“. Дадените по настоящото дело показания на свидетелките М. К. и А. К. противоречат на показанията им в съдебни заседания от 26.01.2009 г. и от 26.05.2008 г. по гр.д.№ 836 от 2008 г. на Софийския градски съд, че лично от ищеца Т. Г. и от С. П. знаят, че ищците остават в апартамента на С. П., който ги е пуснал там, за да се грижат за него- да го стопанисват, пазят и довършат, докато П. е в чужбина. Показанията на свидетеля С. П. по настоящото дело противоречат на становището му по гр.д.№ 836 от 2008 г. на СГС, че именно той е бил владелец на апартамента в периода от 1994 г. до 2008 г.
Показанията на свидетеля Е. Н. не доказват владение /намерение за своене на имота/ , а само обстоятелството, че ищците са възлагали на свидетеля извършването на довършителни работи в апартамента, без да е ясно дали са правили това като владелци или по поръка на владелеца С. П.. От показанията на свидетеля Д. Ж. също не се установява ищците да са били владелци на процесния апартамент.
С оглед на изложеното, след съвкупнатна преценка на признанието на ищеца Т. Г. с останалите събрани по делото доказдателства, настоящият състав на ВКС приема, че през целия претендиран период от време /от м.12.1995 г. до м.12.2005 г./ ищците са били само държатели на процесния апартамент. Тъй като държането, независимо от неговата продължителност, не води до придобиване на имот по давност, ищците не са станали собственици на имота на претендираното от тях основание- давностно владение, осъществявано в периода от м.12.1995 г. до м.12.2005 г. Предвид на това съдът намира, че е оборена доказателствената сила на съставения в полза на ищците констативен нотариален акт № .... г. на нотариус И. Н., поправен с нотариален акт № .... г.
Поради всичко гореизложено, предявеният от ищците установителен иск за собственост на основание давностно владение, осъществявано в периода от м.12.1995 г. до м.12.2005 г., се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищците не са заявили като основание за придобиване на собствеността на имота осъществявано от тях давностно владениие в периода след м.12.2005 г., поради което това основание не е предмет на настоящото дело и по него ВКС не следва да се произнася.
II. Предвид отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск за присъждане на сумата 70 000 лв., представляваща направени от ищците подобрения в процесния апартамент. В тази част обаче делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като за произнасянето по този иск е необходимо да бъдат извършени нови процесуални действия: поставяне на допълнителна задача на експертизата да даде заключение за направените разноски за извършване на претендираните с молбата от 01.11.2012 г. подобрения към момента на извършването на всяко от тях и за сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на извършването на само онези подобрения, за които по делото са събрани доказателства /свидетелски показания на Е. Н. и А. К./ за извършването им от ищците и за които искът не е погасен по давност.
След приемането на такова заключение съдът следва да прецени кои от претендираните са подобрения и кои необходими разноски за вещта. Следва да прецени и дали е доказано, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на ответниците и с оглед на това да присъди обезщетение в размера по чл.74, ал.2 ЗС във връзка с чл.72 ЗС или обезщетение в размера по чл.74, ал.1 ЗС.
След като прецени кога е извършено всяко от претендираните подобрения, съдът следва да се произнесе и по възражението за погасителна давност, направено в отговора на исковата молба от ответницата К. Ф..

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение № 1806 от 12.07.2018 г. по в.гр.д.№ 2413 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, XII състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от С. Г. Г. и Т. Г. Г. и двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу Б. Й. Ф. и К. С. Ф. и двамата от [населено място],[жк] , [жилищен адрес] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за следния имот: апартамент № 72, находящ се в [населено място], район „Т.“,[жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 129,25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня- клозет, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно с мазе № 6 със застроена площ от 6,60 кв.м., заедно с 6,280 % ид.ч. от общите части на сградата и 0,682 % ид.ч. от правото на строеж върху УПИ .... с площ от 8 500 кв.м., стар парцел .... от кв....д по плана на [населено място], м.“К. село- плавателен канал“, а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ самостоятелен обект в сграда № 1 с идентификатор ...., на основание придобивна давност, изтекла в периода от м.12.1995 г. до м.12.2005 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА МУ по предявения от С. Г. Г. и Т. Г. Г. срещу Б. Й. Ф. и К. С. Ф. евентуален иск за заплащане на сумата 70 000 лв.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.