Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 22.02.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ търговско отделение, в съдебно заседание на 01.12.2015 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКАВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 2316/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 491 от 14. 03. 2014г., постановено по т.д.№ 2112/2013 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 308 от 11. 02. 2013 г., по т.д.№ 2822/2012 г., по реда на чл.271, ал. 1 ГПК, е уважен предявеният от [фирма], със седалище [населено място], Република Гърция, за ”А.-Б. - К. БЪЛГАРИЯ”К., [населено място], срещу касатора, като ответник, конститутивен иск по чл. 517, ал.3 ГПК за прекратяване на същия като ЮЛ- търговец и е указано на А. по вписванията, след вписване на въззивния съдебен акт да бъде извършена ликвидация на прекратеното търговско дружество от назначен от длъжностното лице по регистрацията, ликвидатор. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че в случая елементите от фактическия състав на чл.517, ал.3 ГПК са осъществени с произтичащите от същия правни последици за правосубектността на дружеството- ответник, без да е взето предвид обстоятелството, че при отрицателна стойност на дружествения дял на ограничено отговорния съдружник дружеството не следва да заплаща и парична стойност на дела му на взискателя, което изключва и основателността на предявения иск, поради отсъствие на вземане към последното. Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК и в проведеното по делото съдебно заседание. С определение № 496 от 24.08.2015 г. на ВКС, ТК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК, за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по отношение на значимия за изхода на делото въпрос на материалното право: „Дължи ли дружеството - ответник по иск с правно основание чл. 517, ал.3 ГПК изплащане равностойността на дружествения дял на съдружника- длъжник на взискателя – ищец, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на този съдружник, пасивът превишава активите на търговското дружество, т.е явява се отрицателна величина?”, със задължителната, за съдилищата в страната, практика на ВКС, обективирана в решение № 100 от 07.02.2013 г., по т.д.№ 665 / 2011 г. на І т.о.. Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: І. По материалноправния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване: Отговор на формулирания от касатора правен въпрос косвено е даден, във вр. с тълкуването на чл.125, ал.3 ТЗ в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 100 от 07.02.2013 г., по т.д.№ 665 / 2011 г. на І т.о. на ВКС, имащо задължителен за съдилищата в страната характер и споделящо се напълно от настоящи съдебен състав. Според същото изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружник не се извършва при превишаване на пасива/ без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/ над активите на дружеството по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника. Изплащане на равностойността на дружествения дял, представлява отражение на припадащата се на съдружника част от капитала на дружеството, към момента на прекратяване на членственото правоотношение, съразмерно на дела му по чл.127 ТЗ се извършва тогава, когато сумата на активите превишава онази част от пасива, която се включва при формиране на капитала към момента на прекратяване на участието на съдружника. Следователно в случай, че сумата на активите е по – ниска от сумата на пасива,според изложеното в цитирания съдебен акт на касационната инстанция, не е налице и капитал от който да се изплати дела на прекратилия участието си съдружник. В срока за произнасяне по настоящето дело, по реда на чл.290 и сл. ГПК е постановено решение по т.д. № 1747/2014 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, с което е налице произнасяне по идентичен с поставения от касатора правен въпрос. Според приетото дружеството с ограничена отговорност – ответник по иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, не дължи на взискателя- ищец изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника- длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът превишава активите на дружеството. Възприетото разрешение изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, като съобразено със закона и формираната задължителна практика по приложението на чл.517, ал.3 ГПК, във вр. с предпоставките за допустимост на иска за прекратяване на търговското дружество, правно и структурно обособено в О., поради насочване на принудително изпълнение върху дружествения дал на съдружник - длъжник: решение № 76 от 10.07.2014 г., по т.д.№ 2163/2013 год. на ІІ т.о.; решение №77 от 06. 06.2012 г., по т.д.№ 573/2011 г. на ІІ т.о. и решение № 114 от 01.10.2009 г., по т.д.№ 271/2009 г. на І т.о.. Същата е в смисъл, че абсолютна предпоставка за допустимост на предявения конститутивен иск за прекратяване на търговец- О. по реда на чл.517, ал.3 ГПК/ разпоредба аналогична на чл.398б, ал.3 ГПК/ е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество- на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство, стойност на дружествения му дял, както и наличие на изрично овластяване от съдебния изпълнител на взискателя да предяви този иск в указания от закона срок. Съгласно даденото с цитираната практика на касационната инстанция тълкуване кумулативното наличие на установените от законодателя предпоставки, изключва съдът да е оправомощен да отхвърли конститутивния иск, основан на чл.517, ал.3 ГПК, освен в следните хипотези - при липса на платена от страна на дружеството на взискателя сума, равна на припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото на същото търговско дружество, изчислена по реда на чл.125, ал.3 ТЗ до приключване на устните състезания по делото, както и на липса на пълно удовлетворяване на взискателя, вкл. чрез плащан на неговото вземане, независимо от кого. ІІ. По същество на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на правния въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол, касационната жалба се явява основателна. За да уважи предявения конститутивен иск по чл.517, ал.3 ГПК Софийски апелативен съд е приел за установени всички кумулативни предпоставки на закона за прекратяване на ответника [фирма], [населено място], заради непогасеното задължение на съдружника в това търговско дружество - Й. Б. Р., като солидарен длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение № 4939 от 05.07.2010 год., по гр.д.№ 1926 / 2010 г. на Благоевградския окръжен съд: висящо изпълнително производство по изп.д.№ 20107970400499 на ЧСИ М.В., за вземане на ищцовата Б. срещу ограничено отговорен съдружник в ответното търговско дружество, структурно обособено в О., насочено изпълнение срещу дела на длъжника, като съдружник в ответното търговско дружество и наложен запор върху този дял, надлежно връчено волеизявление на взискателя [фирма] за прекратяване членствените правоотношения с Р. в [фирма], чрез неговия управител на 09.11.2011 год. и отсъствие на предприето погасяване на дълга на последния чрез плащане равностойността на дела му, изчислен правилото на чл.125, ал.3 ТЗ. Позовавайки се на непредставен от ответното търговско дружество в хода на делото счетоводен баланс към края на месеца през който е настъпило прекратяване на членството на съдружника- длъжник - 30. 11.2011 г., решаващият състав на Софийски апелативен съд е преценил като неоснователно въведеното от последното възражение за извършено пълно плащане на дължимите суми в хода на изпълнителното производство. Изложени са съображения, че в тежест на пасивно легитимираната страна в това производство е да докаже, че с плащане на сумата 5.00 лв./ пет лева/ по сметка на ЧСИ М. В. е изплатена на взискателя именно равностойността на дружествения дял на съдружника Р., определен по правилото на125, ал.3 ТЗ, каквито доказателства е счетено, че в хода на процеса не са ангажирани, вкл. поради недобросъвестно изготвеното заключение от в.л. по допуснатата и изслушана съдебно - счетоводна експертиза. С оглед на тези констатации и отчитайки липсата на приложен по делото счетоводен баланс, на който вещото лице се е позовало в изготвеното и представено пред съда заключение, както и на безспорното отсъствие на обявен в търговския регистър по партидата на ответното търговско дружество годишен финансов отчет за 2011 год., който факт, който според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, не е бил взет предвид при изготвяне заключението на допусната съдебно - счетоводната експертиза е изграден правен извод за необективност на изчислената стойност на дружествения дял на съдружника Р. към релевантната за остойностяването му дата. Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата недостоверност на стойността на дружествения дял на съдружника – длъжник, като отрицателна величина , решаващия състав на въззивната инстанция е посочил и съществуващата неяснота в изготвеното от в.л. заключение за основанията на твърдяните за извършени от ответника плащания в производството по процесното изпълнително дело , вкл. на сумата от 5.00 лв., които според изложеното, се явяват в несъответствие и с останалите обективни данни. Обжалваното въззивно решение е валидно допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено. В хода на производството пред Софийски градски съд е установено,че според съставения от ответника по иска счетоводен баланс към края на месеца, към който е прекратено участието на съдружника Й. Б. Р., какъвто чл.125, ал.3 ТЗ изисква – 30.11.2011 год., проверен от в.л. по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, ЮЛ- търговец е на загуба и съществува превишаване на пасива на същия над неговия актив. Поради това и равностойността на дружествения дял на съдружника- длъжник към 30.11.2011г. е отрицателна величина – 56 588.25 лв., т.е неговата припадаща се част е 00.00. Същите показатели в.л. е констатирало и въз основа на изготвен баланс на дружеството – ответник към 30.04.2012 г., според който дружественият дял на Р. отново е отрицателна величина- 75397.50 лв., т.е припадаща му се част е 00.00. Заключението на допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно- счетоводната експертиза не е било оспорено от страните, нито по отношение на така изчислената равностойност на дела на съдружника Р., нито относно ползваната от в.л. методика и е възприето от СГС. Въз основа на тези констатации в заключението на в.л. за отрицателно изражение на равностойността на дружествения дял на съдружника, първостепенният съд е счел за неосъществени предпоставките на чл.517, ал.3 ГПК и е отхвърлил иска, заявен на соченото основание. Сезиран с въззивна жалба от Банката – кредитор и въведени от същата, като въззивник, доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съществените процесуални правила при изчисляване дружествения дял на съдружника - длъжник, поради несъобразяване на законовото правило на чл.125, ал.3 ТЗ, както и твърдение за отсъствие на изготвен от ответника към релевантната дата междинен счетоводен баланс, на какъвто в.л. се е позовало в депозираното заключение, е било необходимо въззивната инстанция да назначи и изслуша нова съдебно- счетоводна експертиза,. Следвало е също въззивният съд на основание чл.190 ГПК, да задължи ответника, да представи за нуждите на тази експертиза предоставения на изслушаното в.л. в първоинстанционното производство междинен счетоводен баланс към 30. 11.2011 г. – края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството н съдружника- длъжник, за да провери дали изискванията на чл.125, ал.3 ТЗ, които кредиторът оспорва, са били спазени. В тази вр. лишен от опора в доказателствения материал по делото е извода на Софийски апелативен съд , че на ответната по спора страна изрично е било указано в първоинстанционното производство да представи като доказателство междинните счетоводни баланси, на които се позовава. Необоснован и процесуално незаконосъобразен, при така събраните доказателства и отсъствие на конкретни данни за проявена от в.л. по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза недобросъвестност, се явява изводът на въззивния съд, че заключението не следва да се преценява като обективно. Видно от съдържанието на същото, прието от СГС вещото лице е отговорило на поставената задача, обусловила допускане на съответната специализирана експертиза. От съдържанието на съдебния протокол, изготвен в проведеното на 23.01.2013 г. съдебно заседание нито съдът, нито страните/ последните не са се и явили/ са задали някакви конкретни въпроси, които да са останали без отговор от експерта. Следователно, при извода си, че процесното заключение е непълно и поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във вр. с доклада по делото неизяснен е останал и въпросът дали ответникът е реално е изготвил междинния счетоводен баланс, на който вещото лице се е позовало, Софийски апелативен съд е бил длъжен, в съответствие със задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид необходимостта от специални знания, да допусне нова съдебно- считоводна експертиза, въз основа на която да извърши проверка относно спазване на законовото правило на чл.125, ал.3 ТЗ при извършеното по този начин остойностяване на дружествения дял на съдружника Р.. При отсъствие на предприето оспорване на представените от ответника писмени доказателства - 2бр. вносни бележки и у-ние от ЧСИ Ал. Ц. с рег. № 701 КЧСИ необоснован се явява и изводът на въззивната инстанция, че заплатените от ответника суми по процесното изпълнително дело са недоказани, поради посоченото неясно основание за извършеното плащане. Явно е, че преценявайки ангажираните по делото писмени доказателства решаващият състав на Софийски апелативен съд не е съобразил доказателствената стойност на отделните документи, които освен това са останали и необсъдени, съобразно изискването на чл.235, ал.2 ГПК. Отделен е въпросът, че доколкото конкретни „обективни данни с които да кореспондират” или не приетите за неясни основания за предприетото от ответник плащане въззивната инстанция въобще не е посочила, позоваването и на същите е бланкетно и не може да се счете за основателно и съобразено с изискванията на процесуалния закон. Предвид гореизложеното обжалваното въззивно решение, като неправилно следва ,на осн. чл.293, ал.1 ГПК, да бъде отменено. Съобразни правомощията на касационната инстанция и след като в случая се налага извършване на нови съдопроизводствени действия – изслушване на нова съдебно - счетоводна експертиза, която да определи равностойността на дружествения дял на съдружника - длъжник въз основа на приложен по делото междинен счетоводен баланс на ответното търговско дружество към 30.11.2011 г., за представянето на който при необходимост следва да се задължи последното по правилото на чл.190, ал.1 ГПК, то след отмяната на въззивното решение, делото, на осн. чл.293, ал.2 ГПК, трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция, на осн. чл. 294, ал.2 ГПК,е длъжни да се произнасяне и по отговорността за деловодните разноски за настоящето касационно производство. Мотивиран от горното и на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 491 от 14. 03. 2014г., постановено по т.д.№ 2112/2013 год.по описа на с.с.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: