Р Е Ш Е Н И Е №87 София, 27.06.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4808 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. Ш. и С. Б. Ш. чрез пълномощника им адвокат А. Б. против решение № 3316 от 6.07.2018 г., постановено по гр.д. № 385 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение 11137 от 29.12.2017 г. по гр.д. № 899/2017 г. на Районен съд-Благоевград за отхвърляне на предявения от И. Б. Ш. и С. Б. Ш. против К. А. Ш. иск за делба на самостоятелен обект в сграда – първи жилищен етаж в масивна двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], [община]. К. А. Ш. чрез пълномощника си адвокат С. Б. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 153 от 27.03.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: допустими ли са пред въззината инстанция доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение. По посочения въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, е установена трайна практика на ВКС, израз на която е и посоченото от касаторите решение № 17 от 5.02.2018 г. по гр.д. № 1578/2017 г., I г.о. Тълкуването в практиката на ВКС се основава на приетото в тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, че при допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада на делото, на което се е позовала страната, въззивният съд е длъжен да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест, като следва да укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства в зависимост от въведените твърдения в исковата молба и оспорванията, направени от ответника. Първоинстанционният съд има задължение да извърши доклад по делото, който да включва изясняване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения на страните. Когато твърдените от страната факти са неконкретни или неясни, в изпълнение на задължението си по чл.145, ал.2 ГПК съдът й указва да ги конкретизира и изясни. Съгласно чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът следва да посочи кои правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника и им указва съгласно чл.146, ал.2 ГПК за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства. Едва след това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада и от този момент настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, след като не са налице условията по чл.147 ГПК, респ. чл.266, ал.2 ГПК. По основателността на касационната жалба: Тълкуването в практиката на ВКС по въпроса „допустими ли са пред въззината инстанция доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение“ е относимо и по настоящото дело. Съдът е сезиран с иск за делба на сънаследствен имот, по който ответникът К. Ш. е заявил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, основани на твърденията, че наследодателят решил първия жилищен етаж и ½ ид.ч. от урегулирания поземлен имот да останат за него и след смъртта му през 2006 г. той останал да живее там, като го приемал за свой, плащал данъците, извършил основен ремонт и някои преустройства и подобрения. В становище от 2.10.2017 г. ищците са оспорили правоизключващото възражение с твърдения, че на сънаследника Л. М., а впоследствие и на тях, не е демонстрирано завладяване на правата им, след смъртта на общия наследодател е подадена данъчна декларация от двамата наследници, а по-късно ответникът се е подписал под друга декларация от 2007 г., наред със сестра си и тогавашните съсобственици на урегулирания поземлен имот, от която е видно, че не е възразявал срещу притежаваните права в съсобствеността; наред с това между брата и сестрата в продължение на години са течали преговори за доброволна подялба на съсобствените им имоти, като ответникът по никакъв начин не е демонстрирал, че счита имота за свой. В доклада си по чл.146 ГПК районният съд е указал на ищците, че в тяхна тежест е да установят, че с ответника са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти и основания и че делбения имот е самостоятелен обект. Липсва разпределение на доказателствената тежест според твърдените факти и доклада е непълен относно разпределението на доказателствената тежест във връзка с твърдените от ищците факти в становището им от 2.10.2017 г. относно опровергаване на фактите, заявени от ответника и обосновали възражението му за придобивна давност. Във въззивната си жалба ищците са се позовали на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради непълнота на доклада по чл.146 ГПК и са поискали събиране на гласни доказателства за опровергаване твърденията на ответника, свързани с упражняваното владение. Окръжният съд е отхвърлил доказателственото искане, като е счел, че липсва твърдяното процесуално нарушение в първоинстанционното производство. Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, като резултат от неправилната преценка, че доклада на първоинстанционния съд има изискуемото от чл.146 ГПК съдържание. В доклада по делото първоинстанционният съд трябва да посочи съгласно чл.146, ал.1, т.1 ГПК обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните, т.е. всички правно релевантни факти. Съгласно чл.146, ал.1, т.2 ГПК в доклада съдът трябва да посочи правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения. След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл.146, ал.1, т.5 ГПК кои от посочените в т.1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника и им указва съгласно чл.146, ал.2 ГПК за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства. Едва след това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада. В случая първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест според изискванията на чл.145, ал.1, т.5 ГПК, доколкото единствения факт, за който са дадени указания, че следва да бъде установен от ищците, е факта, че делбеният имот представлява самостоятелен обект на вещни права, но доклада е останал непълен относно останалите твърдени по делото факти, установяването или опровергаването на които е в тежест на ищците. Така на ищците не е указано, че в тяхна тежест е да установят факта на водени преговори за доброволна делба и следователно не е настъпила преклузията за ангажиране на доказателства за установяване на този факт. Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да даде указания на страните как се разпределя доказателствената тежест за установяване или опровергаване на твърдените от страните правно релевантни факти и да им даде възможност да ангажират доказателства. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенцията на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3316 от 6.07.2018 г., постановено по гр.д. № 385 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: