Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 644

София, 18.07.2022 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА


изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4706/2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Интер транс 2011“ ООД, [населено място], подадена от пълномощниците адвокат Р. Г. и адвокат Н. Я., срещу решение №117 от 21.06.2021 год. по в. гр. дело №1129/ 2021 г. на Пловдивския окръжен съд. С него след частична отмяна на решение №506 от 17.02.2020г. по гр. дело № 20085/2018 г. на Пловдивския районен съд касаторът е осъден да заплати на Е. Х. Г., [населено място], Старозагорска област, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 30.01.2016 г., в размер на 25 000 лв.
Ответникът по касационната жалба Е. Х. Г., [населено място], Старозагорска област, не е заявил становище по касационната жалба.
Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: ищецът Е. Г. е работил по трудово правоотношение при ответника като “Шофьор, товарен автомобил (международни превози)” от 04.05.2012 г. до 25.11.2016 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1 КТ – по взаимно съгласие. През периода 25.01.2016г. – 25.03.2016г. ищецът бил командирован до страни в ЕС за превоз на товари. По време на посочената командировка, на 30.01.2016 г. при движение с управлявания от него товарен автомобил по Автомагистрала А-231 (Л. - Бургос) в Испания, в условията на ограничена видимост, поради мъгла, около 07.12 часа е преминавал покрай населеното място Л. К., по посока Л., като по информация на полицейските органи, при движението си товарният автомобил внезапно е излязъл от пътното платно в лявото странично поле, ударил се е в полустатична странична предпазна ограда, след което се е преобърнал двойно в крайпътна канавка под наклон, заставайки с колелата нагоре. Е. Г. е изваден от кабината на товарния автомобил чрез използване на технически средства и е транспортиран по спешност с линейка до Университетска болница Бургос, откъдето е изписан на 18.03.2016г. след проведено лечение. Като следствие на злополуката (която е била приета за трудова по чл.55 ал.1 КСО с Разпореждане №5104-15-104/08.04.2016г. на длъжностно лице от НОИ – РУСО [населено място]), ищецът е получил травматични увреждания на здравето, изразяващи се в счупването на китката и лявата ръка, контузия в сърдечната област, контузия на белите дробове, посттравматичен емфизем, фрактура на лявата плешка, фрактура на гръдна кост, много фрактури на ребрата, травматичен пневмоторакс и черепно-мозъчна травма по скалата на Глазгоу от 9-15. Ищецът е диабетик и преди злополуката бил на медикаментозно лечение, а след нея е преминал и на лечение с инсулин. Прието е за основателно възражението на работодателя, че работникът е извършил нарушения на законите за движение по пътищата в Испания, които са допринесли за причиняване на ПТП, като са налице данни за проявена груба небрежност от страна на Е. Г.. Грубата небрежност е неполагане на грижа, според абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В случая обективното съотношение на приносите на работника и работодателя е равен. Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Ето защо с липсата на осъществяване на постоянен контрол над превозното средство, което управлява, работникът има голяма роля за причиняването на възникналото ПТП и настъпването на трудовата злополука. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се редуцира с 50 %.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. Как следва съдът в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ да установи степента на съпричиняване на вредите и размера, до който следва да бъде намалено дължимото на ищеца обезщетение.
2. Следва ли да е налице съответствие между приноса на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, при допуснат от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат.
3. Длъжен ли е съдът да присъди обезщетение само за тези вреди, които са в пряка връзка с увреждането, при спазване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Твърди се противоречие по въпросите с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. дело № 673/2011 г. на ІV г.о., решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр. дело № 951/2011 г. на ІV г.о., решение № 25 от 16.02.2016 г. по гр. дело № 3233/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 252 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 1364/2016 г. на ІV г.о., решение № 58 от 20.04.2018 г. по гр. дело № 2037/2017 г. на ІІІ г.о.
Поддържа се, че въззивното решение е очевидно неправилно – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №117 от 21.06.2021 г. по в. гр. дело №1129/ 2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.
Трите повдигнати в изложението въпроси са обусловили изхода на спора, не те са решени в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и тази, посочената от касатора.
Според нея при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №117 от 21.06.2021 год. по в. гр. дело №1129/ 2021 г. на Пловдивския окръжен съд .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.



2.