Р Е Ш Е Н И Е № 113 София, 02 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 8/2014 година Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 187/2013 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и отмяна на постановеното по него решение № 123/ 05.08.2013 г., с което потвърдена присъда № 18/14.03.2013 г. по НОХД № 439/2012 г. на Районния съд – Кюстендил. С последната подсъдимият Д. К. Й. е признат за виновен в това, че на 20.10.2011 г. е държал акцизни стоки без бандерол, подробно описани в присъдата, поради което и на основание чл. 234, ал.1 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години, като на основание чл. 55, ал.3 не е наложено по-лекото предвидено наказание „глоба”. Признат е за невинен и оправдан да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия Е. И. Х., при условията на чл. 20, ал.2 от НК. Със същата присъда подсъдимият Е. И. Х. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал.1 от НК във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. В искането се твърди, че при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Е. И. Х. и Д. К. Й. не се явяват, редовно призовани. В производството участва процесуален представител, който счита, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : І. Преди всичко следва де се отбележи, че искането на главния прокурор е насочено към онази част от решението на окръжния съд, с която е потвърдена присъдата на първата инстанция относно оправдаването на Е. И. Х. и тази, с която подсъдимият Д. К. Й. е оправдан да е извършил престъплението по чл. 234, ал.1 от НК в съучастие като съизвършител с първия подсъдим – по чл. 20, ал.2 от НК. Осъждането на подсъдимия Й. не е предмет на искането за възобновяване. Освен това, доводите, изложени в искането срещу отказа на предходните инстанции да приложат чл. 53, ал.1, б. „а” от НК по отношение на МПС, в което са били държани акцизните стоки, няма как да бъдат приети вече за основателни, доколкото с ТР №2/18.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСНК този въпрос е разрешен. Впрочем, в искането за възобновяване съвсем коректно е подчертано, че към момента на изготвянето му противоречивата съдебна практика предстои да се разреши от ОСНК на ВКС с цитираното тълкувателно решение. ІІ. Останалите възражения в искането за възобновяване се свеждат до това, че предходните инстанции не са изпълнили принципните си задължения по чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствата. С атакувания съдебен акт е било прието за неоснователно възражението на прокурора, че първата инстанция не е направила цялостна и последователна оценка на доказателствата, а някои от тях е игнорирала. Въззивният съд е приел изцяло фактическата обстановка, установена от първата инстанция, видно от частичното й възпроизвеждане в мотивите на решението. Това обаче, което не е сторил въззивния съд е да провери дали утвърдената от него фактология се подкрепя от доказателствата по делото при сериозните възражения, поддържани с протеста, за неоснователното отхвърляне на резултатите от дактилоскопните експертизи и за необсъждането на всички доказателствени източници в тяхната взаимовръзка. Макар че по собствена инициатива и в съответствие с разпоредбата на чл. 327, ал.3 от НПК въззивният съд е извършил повторен разпит на част от свидетелите, разпитани от първата инстанция, целящ очевидно преодоляване на противоречия в доказателствените материали, съответно попълването им, в дейността на този съд не се наблюдава изискуемият се от чл. 14 от НПК надлежен доказателствен анализ. Първо, въззивната инстанция е констатирала, че районният съд е допуснал „непрецизност при събирането на доказателствените средства”, защото немотивирано е отказал да приобщи към материалите, подлежащи на обсъждане, показанията на свидетеля С., което е било възможно при условията на чл. 281, ал.4 във вр. с чл. 281, ал.1, т. 2, пр. 2 от НПК, при положение, че не са били налице предпоставките на чл. 281, ал.5 от НПК. Допуснатото нарушение е определено като несъществено от гледна точка на чл. 348, ал.3 във вр. с ал.1, т. 2 от НПК. Подобен подход в принципен план е допустим, ако въззивният съд бе формулирал извод, че приобщаването на тези свидетелски показания, чрез прочитането им, не е било необходимо и доказателствената съвкупност не е останала непопълнена. Второ, за да утвърди оправдаването на подсъдимия Х., втората инстанция е приела, че участието му (съучастието) в престъплението не е установено по несъмнен и категоричен начин, така както изисква разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК. По същество съдът е приел, че се касае до предположения относно съпричастността на подсъдимият Х. към извършеното престъпление, тъй като „установеното чрез дактилоскопната експертиза, че на една кутия цигари (става дума за стек цигари, бел. ВКС) е оставен пръстов отпечатък от подсъдимия Х. следва да се изключи по съображенията на районния съд, както и поради допуснато съществено процесуално нарушение - никъде в протокола за претърсване и изземване на лекия автомобил или в друг протокол не е посочено, че е иззета дактилоскопна следа”. Веднага след това е заключил, че ако следата е иззета надлежно, обсъдена и с останалите доказателства – управлението на автомобила от Х., в който са намерени процесните цигари, близките му отношения с другия подсъдим, ВДС, гласните доказателствени средства, то изводът за доказаност на обвинението спрямо Х., би бил друг. Въззивният съд очевидно не е имал предвид протокола за оглед, извършен на 25.10.2011 г. (л. 42 и сл. от досъдебното производство). Именно при извършване на това действие, в присъствие на поемни лица и вещо лице (специалист) е установено наличието на цигари, поставени в тонколона, намираща се в багажника на лекия автомобил и са иззети дактилоскопни следи от стековете цигари, подробно описани в протокола за оглед. Игнорирането на протокола за оглед е по неясни причини. Същият не е посочен като доказателствен източник, послужил за установяване на факти, интересуващи процеса (виж, мотиви л. 39, гръб от въззивното дело), а и явно не е съобразяван, след като въззивният съд е отразил, както вече се каза, че липсва какъвто и да е протокол, удостоверяващ изземването на дактилоскопната следа. Безспорно е, че въззивният съд има правомощие да изключи от доказателствената съвкупност даден доказателствен източник, поради неговата недостоверност, опорочаване на условията и реда по събирането му, но следва да изложи съображенията си за това. Иначе няма как да бъде проверена законосъобразността на извършената от съда доказателствена дейност. На следващо място, въззивният съд неоправдано се е задоволил само да декларира, че споделя съображенията на районния съд без обаче да посочи защо те са правилни. Районният съд е приел, че експертизата е опорочена, защото в процеса на снемане на следите са участвали и други лица, а не само назначения специалист (вещо лице). Тази констатация е направена въз основа на разясненията на вещото лице Г. в разпита му, проведен по реда на чл. 282 от НПК. Доколко е допустимо при този разпит вещото лице да съвместява и друго качество - на свидетел, е само едната страна на въпроса, въпреки че прокурорът е възразявал и в тази насока. По – важното е, че съдържанието на този разпит не дава основание за категоричния извод, направен от съда, за опорочено изземване на следите. Отделно от това, напълно допустимите гласни доказателствени източници (показанията на свидетелите Т. и Н., на свидетелите Л. и А., поемни лица), за обстоятелствата при които е извършен огледът, за установеното наличие на цигари и за изземването на дактилоскопни следи, са останали без коментар от втората инстанция. Нещо повече, в показанията на цитираните свидетели се е съдържала и друга доказателствена информация – че взетите от подсъдимия Х. два стека цигари са били веднага отделени и не са били обработвани по обясними причини. Игнорирайки протокола за оглед (без да посочи причините, поради което не го взема предвид) и показанията на свидетелите, въззивният съд е пропуснал да направи цялостна и последователна оценка на всички доказателства. В тази връзка без коментар е оставена и допълнителната дактилоскопна експертиза. Последната е имала за задача да изследва възможността откритият отпечатък да бъде оставен от подсъдимия Х. при вземането на двата стека цигари. При казаното до сега, няма как да се приеме за правилно заключението на съда, че не е установен моментът на оставяне на следата от подсъдимия Х. - преди или по време на претърсването, защото това е резултат от пропуски в доказателствената му дейност. За да отхвърли тезата на обвинението, въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката К., според които тя е имала договорка само с подсъдимия Й. за доставка на цигари. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция показанията й, депозирани в разпита от 16.12.2011г., са били прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с чл. 281, ал.1, т. 2, пр. 2 от НПК. Същата е била разпитвана и от въззивната инстанция. Очевидно е противоречието между заявеното от нея в досъдебната и в съдебната фаза на процеса относно съпричастността на подсъдимия Х. с доставката на цигари. Затова необясним е изводът на въззивния съд, че нейните показания и в двете фази на процеса не установяват по „несъмнен и категоричен начин участието на подсъдимия Х. в престъплението”. Всъщност, съдът е приел за вярно обяснението на свидетелката, че при разпита й, проведен в първата фаза на процеса, се е изразила неточно и по начин, от който се разбира, че и с двамата подсъдими е договаряла доставката на цигари. Вярно е също така, че изводимата доказателствена информация от показанията на тази свидетелка е била съпоставена с резултатите от приложените СРС спрямо двамата подсъдими (К. е посочила номерът на мобилния апарат, който ползва и така е направена идентификацията телефонната комуникация). Безспорно е и че от съдържанието на същите личи по - постоянният й контакт с подсъдимия Й.. Съдът обаче е пропуснал да обсъди стойността на приложените към делото ВДС, отразяващи разговора между тази свидетелка и подсъдимия Й. (разговор № 0033са46d, пореден № 10 в 13, 03 ч. на 20.10.2011 г., т. І ), както и разговорите й с двамата подсъдими (разговор № 0033е6322, пореден № 12 в 20,26 ч. на същата дата, т. І ; разговор № 033е280а, пореден № 4 в19,12 ч. часа на същата дата, т. ІІ), последно посочените, проведени след като същите са били спрени от полицейските служители. Прочитът на съдържанието им, съответно инициаторът за провеждането на разговора между К. и Х., очевидно очертават противоречие с приетите за достоверни показания на К.. Въззивният съд, който е и инстанция по фактите, има правомощие в рамките на доказателствената съвкупност да отдаде предпочитания на определено доказателствено средство, но е задължен да посочи съображенията си защо е предприел този подход. Именно те (съображенията) подлежат на контрол дали законосъобразно е формирана волята на съда. В настоящия случай, с оглед казаното, основателен е доводът в искането за възобновяване, че показанията на К. не са анализирани и при съпоставянето им с останалите данни, съдържими във ВДС, поради което изводът, че е договаряла цигари само с подсъдимия Й., противоречи на принципа на чл. 14 от НПК. Изложените аргументи сочат на допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на визираните в чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК. Налице е игнориране на определени доказателства/доказателствени средства, поради това, че те изобщо не са обсъдени или обсъждането им е непълно, допуснати са и погрешни изводи относно правилността на тяхното събиране. Ето защо не може да се приеме, че е спазено изискването на чл. 14 от НПК и че съдът е направил единствено възможния верен правен извод. Не би могло да се приеме, че е достигната обективната истина по делото, ако са игнорирани част от доказателствата и липсва надлежен отговор за тяхната достоверност. Констатираните нарушения са отстраними чрез провеждане на ново съдебно производство пред втората инстанция, което налага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят допуснатите нарушения, да се извърши нов доказателствен анализ, ако е необходимо да се пристъпи и към събиране на доказателства. Едва тогава да се прецени, дали наличната доказателствена съвкупност позволява да се направи безпротиворечив извод за авторството (съучастието) на двамата подсъдими в престъплението. Както се посочи в пункт първи от настоящето решение, искането за възобновяване е очертало предмета на произнасяне, поради което и отмяната на решението е в тези рамки, които следва да бъдат съобразени от въззивния съдебен състав. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 187/2013 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил. ОТМЕНЯ постановеното по делото решение № 123/05.08.2013 г., с което е потвърдена присъда № 18/14.03.2013 г. по НОХД № 439/2012 г. на Районния съд – Кюстендил, в частта, с която подсъдимият Е. И. Х. е признат за невинен и оправдан в това да е извършил престъпление по чл. 234, ал.1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, а Д. К. Й., да е извършил в съучастие като съизвършител с Е. И. Х. същото престъпление, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тези части от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. Особено мнение на съдия Р. Керанова. Изразявам несъгласие единствено относно това, че решението следва да бъде отменено само в оправдателните му части по следните съображения : Вярно е, че в искането за възобновяване се претендира отмяна само на тази част на атакувания влязъл в сила съдебен акт. Съобразителната част на искането обаче ясно очертава, че е изразено недоволство както от оправдаването на подсъдимия Х., така и от оправдаването на подсъдимия Й. да е извършил в съучастие като съизвършител с първия подсъдим престъплението по чл. 234, ал.1 от НК, за което е осъден. Иначе казано, искането за възобновяване е насочено към влошаване положението и на двамата подсъдими, поради което няма пречка въззивното решение да бъде отменено изцяло, разбира се при съобразяване от въззивния съд на рамките, в които е поискано утежняването (то не касае наказанието на Й.). В допълнение към казаното считам, че извън изрично уредените от закона случаи, какъвто не е настоящият, наказателният процес относно съучастническа дейност следва да бъде единен, защото иначе би се компрометирал основният принцип по чл. 13 от НПК, което неминуемо ще рефлектира и върху правото на защита на обвиненото лице. Ето защо считам, че въззивното решение подлежи на отмяна изцяло, а не частично. Съдия : Р. Керанова