Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр.София, 27.02.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадeсета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2529 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по подадена от Б. Б. като синдик на „Гамор“ООД /в несъстоятелност/ касационна жалба срещу решение № 99/04.05.2018г. по в.т.д. № 86/2018г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 826 от 04.12.2017 г. по т.д. № 510/2016г. на ВОС в следните части: -за прогласяване на осн.чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ недействителността по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „ГАМОР” ООД (в н.) на сделка, обективирана в споразумение от 05.02.2015г., по силата на което „ГАМОР” ООД се задължава да заплати на „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД сумата от 135 970,45 лв., представляваща изплатени от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД месечни вноски по сключен между „ГАМОР” ООД (в н.) и „Уникредит Булбанк“ АД инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 10.03.2015 г. от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД на „Улъйбка" ЕООД, за размера на сумата от 22 661,75 лв. до 135 970,48 лв.; -за отхвърляне на иска на постоянния синдик на несъстоятелния търговец „ГАМОР” ООД (в н.) срещу „ГАМОР” ООД (в н.) и „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двегодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в споразумение от 05.02.2015г., по силата на което „ГАМОР” ООД (в н.) се задължава да заплати на „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД сумата от 135 970,45лв., представляваща изплатени от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД месечни вноски по сключен между „ГАМОР” ООД (в н.) и „Уникредит Булбанк“ АД инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 10.03.2015 г. от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД на „Улъйбка" ЕООД, за сумата от 22 661,75 лв.; - за осъждане на ответниците „ГАМОР” ООД (в н.) и „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД да заплатят всеки по равно държавна такса за водене на делото в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС общо в размер на 4532.35 лв., като сумата от 2266.18 лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността; - за осъждане на „ГАМОР” ООД (в н.) да заплати държавна такса за водене на делото в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС в размер на 906,47 лева, която следва да се събере от масата на несъстоятелността и - е прекратено производството по предявения иск от синдика на несъстоятелния търговец „ГАМОР” ООД (в н.) срещу „ГАМОР” ООД (в н.) и „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двегодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в споразумение от 05.02.2015г., по силата на което „ГАМОР” ООД (в н.), при поръчителството на СНЦ „БРАНШОВИ ЩИТ“, се задължава да заплати на „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД сумата от 135 970,45лв., представляваща изплатени от „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД месечни вноски по сключен между „ГАМОР” ООД (в н.) и „Уникредит Булбанк“ АД инвестиционен кредит №565/05208/020020 от 13.12.2012г., като недопустимо. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно. Изразява становище, че изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск, тъй като при евентуалното му уважаване не би се върнало имущество в масата на несъстоятелността на неплатежоспособния длъжник, е незаконосъобразен. Нормата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ не поставя ограничение по отношение на атакуваната сделка, така че обявяването й за относително недействителна да води единствено до увеличаване актива на имуществото на длъжника. Обхваща и хипотези, при които се цели намаляване на пасива на това имущество, в резултат на което при разпределение кредиторите биха получили по-голямо процентно удовлетворение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважване на предявения иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. Ответниците по касационната жалба „ГАМОР” ООД (в н.) и „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД не подават писмен отговор. В съдебно заседание пълномощникът на „МЦРМ-РАДОСТ“ ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на предявения иск по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ е подписаното на 05.02.2015г. споразумение, с което „Гамор“ ООД /в н./ признава обстоятелството, че „МЦРМ Радост“ ООД е заплатило в полза на „Уникредит Булбанк“АД дължими месечни вноски по инвестиционния кредит предоставен на „Гамор“ ООД /в н./ в общ размер от 135 970,45 лева, и поема задължение да възстанови цялата сума на „МЦРМ Радост“ ООД в срок до 02.03.2015г. Съдът е счел, че ищецът няма правен интерес от така предявената искова претенция, тъй като изброените в чл.649, ал.1 ТЗ отменителни искове са предназначени единствено за попълване на масата на несъстоятелността, което означава да бъдат върнати в имуществото на длъжника имущества и имуществени права, с които същият се е разпоредил, при определени от закона хипотези. В случая при уважаване на иска за обявяване на относителната недействителност на атакуваната с иска сделка, поради нейния характер, в масата на несъстоятелността не би се върнало никакво имущество. Относно твърдението, че в резултат на тази сделка се постига задлъжнялост на длъжника, това обстоятелство било без значение, тъй като вече е постановено решение за откриване на производството по несъстоятелност. Освен това е изложено съображение, че като краен резултат с предявения иск се оспорва евентуалното качество на кредитор на ответника „МЦМР Радост“ООД относно процесната сума, за което е предвиден специалния ред по чл.694 ТЗ. С определение № 383/16.07.2019г. по т.д. № 2529/2018г. на ВКС, I т.о. за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса: Кога при предявен отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността ? По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване: В постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №56/01.08.2018г. по т.д. № 1538/2017г. на ВКС, I т.о. е посочено, че отменителните искове по чл. 647 ТЗ като обща своя характеристика включват имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане. Към увреждането чрез създаване на опасност следва да се отнесат изрично предвидените случаи на учредяване на обезпечения за чужди задължения – чл.647, ал.1, т.4 / в полза на трето за несъстоятелността лице/ и т.5 / в полза на кредитор на несъстоятелността/ ТЗ, а така също и всички други необхванати от разпоредбите на чл.647, ал.1, т.1-т.5 ТЗ случаи, когато увреждането е в резултат от сделка, страна по която е свързано с длъжника лице, на осн. чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. С изменението на чл.649, ал.1 /ред. ДВ бр.20/2013г./ законодателят е отчел сходството между исковете по чл.647 ТЗ и иска по чл.135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалният режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. Ето защо, за да се отговори на въпроса коя сделка се явява «увреждаща» по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, следва да се съобразят разрешенията по приложението на чл.135 ЗЗД. Посочено е, че в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 407/29.12.2014г. по гр.д. № 2301/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 18/04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г. на ВКС, IV г.о, Решение № 50/12.05.2017г. по т.д. № 731/2016г. на ВКС, т.о., Решение № 93/28.07.2017г. по т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о. различни състави на ВКС приемат, че в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Това разрешение следва да се приложи и към към хипотезата на предявен отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ / ред. ДВ бр.20/2013г./, което се споделя и от настоящия състав на ВКС. По същество на касационната жалба: За да обезсили първоинстанционното решение в посочената част въззивният съд е приел, че липсва правен интерес за ищеца от така предявения иск. Изводът е обоснован със съображения дали атакуваната правна сделка – споразумение от 05.02.2015г. се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността. Като е отговорил отрицателно ВнАС е счел, че ищецът се явява лишен от правен интерес да предяви отменителния иск на соченото основание. Настоящият състав на ВКС намира, че апелативният съд неправилно е приложил процесуалния закон- чл.130 ГПК. Абсолютната процесуалноправна предпоставка за съществуването на право на иск за синдика на несъстоятелния длъжник в хипотеза на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ – правен интерес, е свързана от решаващия състав с наличието на елемент от фактическия състав на приложимата правна норма – увреждащ характер на сделката, чиято отмяна се иска. Проверката за наличие на релевантен юридически факт, включен в хипотезиса на правна норма, касае преценката на сезирания със спора съд по неговото същество, а не по допустимостта му. Правен интерес за предявяване на конститутивен иск, какъвто е отменителният по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, е налице всякога, когато едно лице твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване и не съществува друг ред за постигане на дължимата правна промяна. В случая касаторът твърди, като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на „Гамор“ ООД /н/, че определена сделка, извършена в двугодишен срок до подаване на молбата по чл.625 ТЗ, с участието на несъстоятелния длъжник и трето, свързано с длъжника лице, ги уврежда. Предвиден е само съдебен ред за осъществяване на правна промяна в правната сфера на страните по споразумение от 05.02.2015г. - признаване на същата сделка за относително недействителна при осъществяване на предпоставките по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. Следователно е налице правен интерес за синдика от предявяване на иска. Освен това с оглед дадения отговор на правния въпрос в нарушение на закона ВнАС е преценил дали споразумение от 05.02.2015г. има увреждащ характер единствено през призмата на обусловения от отменителния иск осъдителен иск за връщане на даденото по сделка, която е призната за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността. Изводът, че „увреждащ“ характер по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ имат само сделки на разпореждане с имуществени права, в резултат на което се намалява имуществото на несъстоятелния длъжник не съответства на характера на отменителния иск като специален иск за попълване масата на несъстоятелността. Гореизложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора проверката, която следва да извърши съставът на ВнАС е по същество относно основателността на иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ при цялостно съоразяване на изрбоените по-горе критерии, за да се прецени дали оспорената сделка има увреждащ кредиторите на несъстоятелността характер. С оглед изхода от спора въззивният съд ще следва да присъди и направените по делото разноски за всички инстанции. Водим от горното, съставът на ВКС, I т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 99/04.05.2018г. по в.т.д. № 86/2018г. на Варненски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: