6 Р Е Ш Е Н И Е №60151 Гр. София, 11 ноември 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора ГАЛИНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова к.д. № 679/2021 година по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК. Образувано е по касационната жалба на подс. Г. В. П., подадена чрез защитника му - адв. И. Г. от АК Кюстендил, срещу новата въззивна присъда № 260001/23.09.2020 година по в.н.о.х.д. № 267/2020 година на ОС Кюстендил, с която касаторът е бил признат за виновен и наказан с една година лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок за квалифициран случай на кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК на тухли и керемиди на обща стойност 636 лв. и осъден да плати на гражданския ищец и частен обвинител В. В. М. обезщетение в размер, равен на стойността на предмета на престъплението, със законна лихва, считано от 12.07.2018 година. В жалбата и допълнението към нея се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, които като цяло се свеждат до това, че въззивният съд превратно е тълкувал доказателствата по делото и установените чрез тях факти като в противоречие както с правната доктрина, така и със съдебната практика, е наказал подсъдимия за деяние, което не е престъплението кражба. Отправени са алтернативни искания за отмяна на присъдата в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или отмяна на присъдата в обжалваната част, оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск. В съдебно заседание подсъдимият П. и защитниците му - адв. Г. и адв. Д. поддържат касационната жалба и пледират за оправдаването на подсъдимия поради обективната и субективна несъставомерност на деянието, за което е осъден, алтернативно – поддържат искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд. Частните обвинители Л. В. и В. М., последният и граждански ищец, както и повереникът им - адв. Е. А., не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Според прокурора от ВКП касационната жалба е основателна и следва да се уважи, тъй като деянието, за което подсъдимият П. е осъден, е несъставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт по чл. 346, т. 2 НПК, подлежащ на касационен контрол и по същество – основателна. С обжалваната въззивна присъда ОС Кюстендил е отменил частично присъда № 20/17.02.2020 година по н.о.х.д. № 91/2019 година на РС Дупница. С нея подс. П. е бил изцяло оправдан по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК - да е извършил на 12.07.2018 година в [населено място], [община], кражба от УПИ VІ-55, в кв. 8 по плана на [населено място], чрез използване на МПС на 3000 бр. тухли, 2 500 бр. цигли, 1,5 тона желязо, 20 бр. чамови дъски от по 3 метра, 20 бр. чамови дъски от по 2 метра и 3 бр. поцинкована ламарина, собственост и във владение на В. В. М., както и по чл. 323, ал. 1 НК - за самоуправство в немаловажен случай, осъществено на 27.07.2018 година в същия урегулиран поземлен имот, изразило се в разрушаването на бетонови основи на сграда, за които Л. В. В. била заявила право на собственост като сграда в груб строеж с площ от 72 кв. м. Отхвърлен бил като неоснователен и искът на В. М. за обезщетение в размер на 3039 лв. С проверявания съдебен акт ОС Кюстендил приел, че деянието на подс. П. е съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК за част от вещите по обвинението - 1200 бр. тухли и 600 бр. керемиди, за които счел за основателна и гражданската претенция на В. В. М. за обезвреда в размер на 636 лв. В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена. При това процесуално развитие на делото предмет на касационния контрол е само наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната част на въззивната присъда, в останалата част първоинстанционната оправдателна присъда е влязла в сила. В касационната жалба не се излагат конкретни съображения за допуснати от възивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, които да се субсумират под касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а осъщественият от върховната инстанция преглед на процесуалната дейност по събиране, проверка и оценка на доказателствената съвкупност съобразно действителното й съдържание не дава основание за служебна намеса, която би била допустима, ако са накърнени основните принципи на наказателния процес, а като резултат от това – и устоите на правосъдието. Оплакването, съдържащо се в допълнението към касационната жалба за превратно тълкуване на доказателствата, установените факти и свързаните с тях правни изводи, преценено в контекста на цялото съдържание на релевираните възражения, е всъщност оплакване за нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като установените от въззивната инстанция факти неправилно са подведени към съответстващата им материалноправна норма. Въз основа на писмените и гласните доказателства въззивният съд е приел за доказани фактите, че съседният на частния обвинител и граждански ищец М. имот УПИ VІ-55 в кв. 8 по плана на [населено място], [община], който той след 2011 година оградил и складирал в него инкриминираните тухли и керемиди, както и малогабаритна селскостопанска техника, е общинска собственост. На основание чл. 35, ал. 1 ЗОС чрез публичен търг с явно наддаване, проведен на 19.03.2018 година, имотът бил продаден на подс. П., обявен за спечелил търга със заповед от 22.05.2018 година. Договорът за покупко-продажба бил подписан на 08.06.2018 година, когато бил съставен и протокол за предаването на имота от [община] на купувача, без да е осъществен въвод на място. Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че няколко дни преди 24.04.2018 година, (след датата на провеждане на търга и преди сключването на договора за покупко-продажба) подсъдимият П. предупредил гражданския ищец М., че имотът е негов и следва да бъде освободен, като след скандал между двамата и в присъствието на извиканите на място полицейски служители М. си взел малогабаритната селскоскопанска техника. Потвърждение на факта, че подсъдимият е собственик на УПИ VІ-55, гражданският ищец и частен обвинител получил от органите на полицията и на 05.07.2018 година, когато отишъл да подаде жалба срещу подсъдимия в РУ на МВР – Дупница, придружен от съпругата си и дъщеря си Л. В.. Тя пък имала претенции да е суперфициарен собственик на построена в същия имот едноетажна масивна жилищна сграда в състояние груб строеж, каквато всъщност не съществувала. Пет дни по-късно, на 12.07.2018 година, подсъдимият П. и св. П. Ш., който притежавал лек автомобил и ремарке, изнесли намиращите се в имота тухли, които пренесли на терен в близост до реката и встрани от пътя, а керемидите изхвърлили на сметището на селото. Действията на двамата били възприети както от св. Н. П., на чийто въпрос какво правят, подсъдимият П. отвърнал, че чисти двора си, така и от гражданския ищец и частен обвинител М., който сигнализирал полицията, че в имота му са влезли лица. При тези факти контролираната инстанция неправилно е приложила материалния закон. Деянието на подсъдимия по товарене и извозване на тухлите и керемидите от неговия двор с цел разчистването му и разтоварването им на различни места – на терен в близост до пътя и на сметището на [населено място], осъществени след отправена към техния собственик – гражданския ищец и частен обвинител М., покана за освобождаване на имота и в присъствието му, не отговаря на обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК. В доктрината и в съдебната практика неотклонно се приема, че изпълнителното деяние по „отнемането“ на чужди движими вещи, включва два акта - прекъсване от страна на дееца на упражняваната от собственика или държателя им фактическа власт и установяването на своя фактическа власт. Подсъдимият П. не е осъществил първия от тях, тъй като фактическата власт върху инкриминираните вещи е прекъсната от първоначалния собственик на урегулирания поземлен имот – [община], с предаването му на 08.06.2018 година на подс. П. с протокол, който по своето съдържание не е нищо друго освен въвод във владение на касатора като купувач, а следователно – предаване на фактическа власт от продавача не само върху терена, но и на всичко друго, намиращо се в имота. Контролираната инстанция не се е съобразила и със задължителните указания, дадени с ППВС № 6/1971 година, според които кражбата може да бъде извършена само с пряк умисъл, поради което подсъдимият трябва да е съзнавал не само всички елементи от обективния състав на това престъпление, но и да е действал с намерение противозаконно да присвои чуждите движими вещи. Установените от ОС Кюстендил факти, че собственикът на инкриминираните вещи М. е бил поканен от подсъдимия да освободи имота му от всички свои вещи, че почти три месеца преди датата на деянието М. е прибрал малогабаритната си селскостопанска техника, но не е сторил това и по отношение на тухлите и керемидите, както и че товареното, извозването и разтоварването им е станало пред очите му, на достъпни и известни му места, от които той би могъл да си ги прибере, изключват както прекия умисъл на подсъдимия П. – съзнание, че прекъсва чужда фактическа власт и установява своя, че собственикът не е изоставил тези вещи в неговия двор, поради което липсва неговото съгласие да бъдат изнасяни от там, така и изискуемия от субективна страна допълнителен признак за съставомерност на престъпната му деятелност по чл. 194, ал. 1 НК – намерението за противозаконно присвояване. Констатираното нарушение на материалния закон не налага отмяна на обжалваната нова въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от ОС Кюстендил, тъй като е изцяло отстранимо в касационното производство с оправдаването на подсъдимия П., отмяната на присъдата в гражданско-осъдителната част и отхвърлянето на гражданския иск като неоснователен, както и отмяната на присъдата в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 5 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 260001/23.09.2020 година, постановена по в.н.о.х.д. № 267/2020 година на ОС Кюстендил в наказателно-осъдителната и в гражданско-осъдителната части, както и в частта за разноските, възложени на подсъдимия и ОПРАВДАВА подс. Г. В. П. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК. ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. В. М. срещу подс. Г. В. П. граждански иск за сумата от 636 (шестстотин тридесет и шест) лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.