4 Р Е Ш Е Н И Е № 284 СОФИЯ 24.06.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 14 юни 2011 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Цветкова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 293/10 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. Я. и Н. С. В. чрез техния пълномощник адв. В. Г., против решение № V- 96 от 06.10.2009 г. по в.гр.д. № 345/09 г. на Бургаския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № VІІІ- 457 от 30.04.2009 г. по гр.д. № 1467/07 г. на Бургаския районен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен искът на касаторите против Общинска служба “Земеделие и гори” [населено място] и [община] за установяване правото на наследниците на Г. С. В., бивш жител на [населено място], общ. С., на възстановяване на собствеността върху следните земеделски земи в землището на [населено място]: нива от 4 дка в м. ”Ю.”, нива от 4 дка в м.”В.”, нива от 1 дка в м. ”Д.”, нива от 22 дка в м. ”Г.”, нива от 4 дка в м. “Ч.”, нива от 16 дка в м. ”Г.”, нива от 12 дка в м. ”Ч.”, нива от 8 дка в м. ”К.”, нива от 6 дка в м. ”В.” и нива от 12 дка в м. ” Б. азмак”. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на събраните доказателства и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация Общинска служба по земеделие [населено място] и [община] не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба основания, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците не са доказали наследодателят им да е бил собственик на претендираните за възстановяване земеделски имоти, тъй като ангажираните от тях писмени доказателства не са от категорията на посочените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, защото съдържат само косвени данни за притежаваните от Г. С. В. земеделски земи и не са подкрепени от други доказателства за това, че към момента на образуване на ТКЗС същият ги е придобил правото на собственост на основание придобивна давност. С определение № 365 от 18.04.2011 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса представляват ли протоколите за извършени замени от Т. комисия и за отчуждаване на земеделски земи в полза на ДПФ писмени доказателства по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ. В представените към касационната жалба решение № 1108 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 1484/07 г. и решение № 21 от 11.01.2008 г. по гр.д. № 1668/07 г. на Бургаския районен съд, влезли в сила, е прието, че протоколите на Т. комисия, с които са отчуждени и причислени към ДПФ земеделски земи от посочените в тях лица, са надлежни писмени доказателства за установяване на правото на собственост в производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и въз основа на съдържащите се в тези протоколи данни, исковете са били съответно уважени. В решение № 888 от 21. 07.2008 г. по гр.д. № 1901/06 г. е направен аналогичен извод и по отношение на протокол на Т. комисия за замяна на земи на частни стопани, включени в блок на ТКЗС със земи от ДПФ, останали извън блока. Настоящият състав намира тази практика за правилна. След изменението на разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ / ДВ бр. 13/2007 г./ е въведено ограничение относно допустимите доказателствени средства за установяване правото на собственост върху земеделските земи към момента на обобществяването им като една от предпоставките за възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ. Законът изрично посочва, че доказването може да стане само с писмени доказателства. В кръга на изброените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ са включени освен нотариални актове и делбени протоколи, така и протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби - декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, т.е. както документи, които пряко доказват собственически права, така и документи, които съставляват индиция за наличието на такива права. За нуждите на реституционното производство законодателят е предвидил облекчено доказване правото на собственост към релевантния минал момент, съобразено с трудностите при намиране на доказателства предвид отдалечеността на този момент във времето. Поради това и като се има предвид, че изброяването в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ е примерно, следва да се приеме, че по естеството си протоколите на Т. комисиите за отчуждаване на земеделски земи и причисляването им към ДПФ и за замени на земи на частни стопани със земи на ТКЗС с оглед групирането им в блокове, са годни доказателства по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, които да установяват правото на възстановяване собствеността върху земеделската земя. В случая от представените по делото Протокол за извършени заменки на полски имоти на некооператори, включени в кооперативните блокове на ТКЗС “А. М.” [населено място] от 30.03.1956 г. е видно, че земеделски имоти, бивша собственост на Г. С. В., са били предоставени по замяна на други лица. Това са нива от 4 дка в м. “Воденицата” при граници: дере, ниви и ДПФ, предоставена на Ж. Д. Ж./ п.4/, нива от 1 дк в м.”Д.” при граници: И. А., блок на ТКЗС и път / п.80/ и нива от 4 дка в м.”Ю.” при граници: К. С., път и дере / п.87/. Останалите писмени доказателства, макар и да са от категорията на примерно изброените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, откъм съдържание не са достатъчни да установяват твърдяните от касаторите факти относно правото на собственост на техния наследодател, тъй като в тях Г. С. В. е посочен като съсед на притежавани от други лица имоти в съответните местности, без да има данни за границите и площта на притежаваните от него имоти, за да бъдат те идентифицирани и да се направи извод, че са идентични със заявените за възстановяване. С оглед на изложените въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. Я. и Н. С. В. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на имотите по п.1, 2 и 3 от исковата молба и в отменената част бъде постановено друго за уважаване на иска. В останалата част въззивното решение е правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № V- 96 от 06.10.2009 г. по в.гр.д. № 345/09 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. Я. и Н. С. В. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на следните имоти: нива от 4 дка в м. “В.”, нива от 1 дк в м. ”Д.” и нива от 4 дка в м.”Ю.”, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Общинска служба земеделие [населено място] и [община] правото на наследниците на Г. С. В., бивш жител на [населено място], поч. на 11.01.1970 г., на възстановяване на собствеността върху следните земеделски земи: нива от 4 дка в м. “В.” при стари граници: дере, ниви и ДПФ; нива от 1 дка в м.”Д.” при стари граници: И. А., блок на ТКЗС, път и нива от 4 дка в м.”Ю.” при стари граници: К. С., път и дере. ОСТАВЯ В СИЛА решение № V- 96 от 06.10.2009 г. по в.гр.д. № 345/09 г. на Бургаския окръжен съд в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: