4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 754 С., 28,11,2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 584/2012 година. Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба [фирма] – [населено място] против определение № 8498 от 17.05.2012 г. по ч.гр.дело №4760/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 16.01.2012 г. по ч.гр.д. № 53706/2011 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Н. А. А. и поръчителите В. П. С. и Т. Г. П. за сумата 18380.01- главница, договора лихва за периода 05.06.2011г. до 05.12.2011г.в размер на 1066.31лв. и наказателна лихва за просрочени главници за същия период в размер на 27.49лв. Ответниците не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е потвърдил разпореждане разпореждане от 16.01.2012 г. по ч.гр.д. № 53706/2011 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено искането на [фирма] – [населено място] за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Н. А. А. и поръчителите В. П. С. и Т. Г. П. за сумата 18380.01- главница, договора лихва за периода 05.06.2011г. до 05.12.2011г.в размер на 1066.31лв. и наказателна лихва за просрочени главници за същия период в размер на 27.49лв. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че заявителят е представил договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен с А. и извлечение от счетоводните си книги, което, обаче не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1,т.4 ГПК, поради което не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, спрямо което се иска издаване на заповед за изпълнение, тъй като в този документ не са посочени конкретно вноските, с неплащането, на които настъпва предсрочна изискуемост за цялото вземане. Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение касаторът е посочил, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпрос касаещ снабдяването на банките със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове по реда на чл.417 и сл. ГПК в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата като са разгледани редица съдебни актове в контекста на приетото от съда. Посочени са определение №118 по ч.т.д. 25/09г. на ВКС, ІІ т.о., определение №264 по ч. т.д.210/09г. на ВКС, І т.о., определение № 130 от 27.01.20101г по ч.т. д.№415/09г. на ВКС, І т.о. и др.Страната е отбелязала, че постановения акт бил в противоречие не само с практиката на ВКС, но и с тази на съдилищата и е заявила, че представя към частната жалба разпореждания и изпълнителни листове в обратния смисъл по идентични казуси. Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с противоречие с практика на ВКС и наличие на противоречива практика на съдилищата при разрешаване на въпроса относно това какво е съдържанието на документа или извлечението от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банките по смисъла на чл.417, т.2 ГПК, за да бъде основателно заявено искането за издаване заповед за изпълнение и установена предсрочната изискуемост на целия дълг. Така поставения въпрос има характер на релевантен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Налице са и предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като посочените определения на ВКС, с които е прието, че доколкото извлечението от счетоводните книги на банката съдържа информация за кой клиент на банката се отнася, по кой договор, за дължимия размер на кредита, заедно с договора за банков кредит, обуславят наличие на изготвен документ посочен в чл.417 ГПК на основание, на който може да бъде искано издаването на заповед за незабавно изпълнение. Тези определения, като постановени по реда на чл.274, ал.1 ГПК обективират и задължителна практика по тези въпроси. Разпорежданията, приложени от касатора, няма данни да са влезли в сила - те са подлежащи на инстанционен контрол,както е отбелязано и в тях т.е. не е налице практика по смисъла на цитираната норма. Във връзка, обаче, с изложеното за наличие на противоречие с практиката на ВКС и приетото от въззивния съд, се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. По същество частната жалба е основателна. Д. – жалбоподател чрез пълномощника си – адв. К. е развил оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това, че представения документ за доказване правото на заявителя на търсеното вземане, установява както периода на просрочените договорна лихва, наказателна лихва и главница, така и предполага възможност от него да бъдат изведени данни за наличието на предсрочна изискуемост на кредита в съответствие с представения договор. Оплакването е основателно. Заявителят е приложил към подаденото заявление по чл.417 ГПК договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 06.12.2010г. сключен с Н. А. А. и като поръчители В. П. С. и Т. Г. П., а като документ, от който произтича вземането е приложено и извлечение от счетоводните книги на банката. Доколкото, това извлечение обективира данни за това кой е длъжникът – посочен е Н. А. А., както и обезпечаване на кредита с поръчителство от В. П. С. и Т. Г. П., за кой договор за банков кредит се отнася – индивидуализиран е кредитния договор, указана е дължимата от клиента на банката сума - главница, договорна лихва, наказателна лихва, конкретизиран е периода, за който се дължат лихвите, то това извлечение, заедно с приложения кредитен договор установяват наличие на редовно изготвен документ по смисъла на чл.417 ГПК и съответно съставляват основание за уважаване на отправеното искане за издаване заповед за изпълнение. Освен това, в процесния случай изискуемостта на вземането също е установена – чл.23 от кредитния договор предвижда предсрочна изискуемост на целия отпуснат банков кредит при неплащане пълно или частично на две погасителни вноски, без да е необходимо кредитополучателя или поръчителите да бъде уведомявани за това. Като е приел обратното въззивният съд е нарушил закона, поради което неговото определение постановено в противоречие с практиката на ВКС следва да бъде отменено и по същество следва да бъде уважено отправеното от заявителя искане. При този изход на спора следва да бъдат присъдени и поисканите от касатора разноски за държавна такса пред касационната инстанция в размер на 194.74лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8498 от 17.05.2012 г. по ч.гр.дело №4760/2012 г. на Софийски градски съд ОТМЕНЯ определение № 8498 от 17.05.2012 г. по ч.гр.дело №4760/2012 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане от 16.01.2012 г. по ч.гр.д. № 53706/2011 г. на Софийски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист за плащане от Н. А. А. от [населено място] и поръчителите В. П. С. и Т. Г. П. на [фирма] – [населено място] сумата 18380.01- главница, по парично задължение по договор за потребителски кредит с обезпечение от 06.12.2010г., договорна лихва за периода 05.06.2011г. до 05.12.2011г.в размер на 1066.31лв. и наказателна лихва за просрочени главници за същия период в размер на 27.49лв., както и разноски в размер на 194. 74лв. Изпраща делото на Софийски районен съд за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: