Р Е Ш Е Н И Е № 277 София, 21 юни 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 779/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК е образувано по саморъчно направено искане, озаглавено ”касационна жалба” от осъдения Е. О. М., с което изразява недоволство от осъждането му по нохд № 2328/2011 год. на Русенския районен съд, потвърдено с решение № 36/14.03.2012 год. по внохд № 10/2012 год. на Окръжен съд-Русе. Иска се отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане като не се сочат конкретни доводи, но от искането може да се изведе оплакването, че М. не е автор на деянието, за което е осъден. Пред настоящия съдебен състав искането се поддържа от осъдения и служебно назначения му защитник по изложените в него основания. Излагат се доводи, че авторството на деянието не е установено по несъмнен начин и се оспорва събрания по обем доказателствен материал, който според защитата не е достатъчен, за да обоснове осъждането на М. по предявеното му обвинение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното: С присъда № 256 от 08.12.2011 год. по нохд № 2328/2011 год. на Русенския районен съд подсъдимият Е. О. М. е признат за виновен в това, че на 13.04.2010 год. в [населено място], при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 90/деветдесет/лева от владението на Д. Н. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на две години и пет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. Подсъдимият останал недоволен от присъдата и по негова въззивна жалба е образувано внохд № 10/2012год. на Русенския окръжен съд. След разглеждането на жалбата въззивният състав е постановил решение, с което е потвърдил присъдата. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, но по същество е неоснователно. При извършената от настоящата инстанция проверка се констатира, че в процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т.т. 2 и 1 от НПК, към които разпоредби препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. На първо място, непълнотата на доказателствата не е между основанията посочени в чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото, поради което не подлежи на обсъждане. Останалите оплаквания-за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при разглеждане на делото и при постановяване на въззивното решение, не намират подкрепа в данните по делото. Присъдата на РС-Русе е поредната по делото, след отмяна с решение по н.д. № 1404/2011 год. на ВКС, І-во н.о. по реда на възобновяването на постановената предишна такава от същия съд по нохд 2088/2010год., с връщане на делото за ново разглеждане при дадени указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил дадените му указания и след пълен, всестранен и обективен анализ на събраните и проверени по надлежния ред доказателства и доказателствени средства е стигнал до правилни и законосъобразни правни изводи за авторството на М. в деянието, предмет на обвинението. Обясненията на М., че действително на 13.04.2010 год. е посетил болничното заведение, отворил вратата на отсъстващата от кабинета си свид. Д. П., но не влязъл в него, респ. не е взел от чантата й портмонето, предмет на кражбата, е възприето от съда като осъществено от него право на защита, оборено от останалите по делото доказателства и най-вече от показанията на свидетелката Д.. Тази свидетелка възприела излизането на М. от кабинета на П. и му задала основателния въпрос какво търси там, при което получила от него отговор, че търси чешма, за да пие вода. Този неубедителен отговор породил у свидетелката съмнения и след завръщането на П. я уведомила за станалото, при което последната констатирала липсата на портмонето си. На базата на тази фактология, установена въз основа показанията и на останалите по делото свидетели и на извършеното в досъдебното производство разпознаване на М. от П. и Д./л. 48 и л. 50 от досъдебното производство/ възприета изцяло и от въззивния съд, предишните две инстанции са стигнали до единствения и изключващ всякаква друга възможност извод, че М., а не друго, неустановено по делото лице, е автор на извършената кражба и правилно са приложили закона. Постановената първоинстанционна присъда е законосъобразна като съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото относими към главния факт от предмета на доказване в процеса като доказателствата са ценени в съответствие с действителното им съдържание, а не превратно и в разрез с правилата на формалната логика. След като е установено по несъмнен начин, че осъденият е осъществил състава на инкриминираното от обвинението деяние, правилно е осъден за това. Въззивният съд по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, като вътрешното му убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изложил е съображения относно твърденията на осъдения във въззивната му жалба като е направил пълен разбор на противоречивите данни от гласните доказателствени средства и точно е посочил на кои се дава вяра, на кои не и на кои се изграждат изводите за виновността на осъдения. Обсъдена е била позицията му и са посочени основанията, поради които не се възприема. Ето защо, искането на осъдения Е. О. М. за възобновяване на внохд № 10/2012 год. на Окръжен съд-Русе с отмяна на постановеното по него въззивно решение е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и с аргумент за обратното на чл. 426, във вр.чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, съставът на трето наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. О. М. за възобновяване на внохд № 10/2012 год. по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 36/14.03.2012 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: