Ключови фрази
обезщетение за ползване * съсобственост * приемане на наследство * Иск за обезщетение на неползващия съсобственик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 491

София 28.06. 2010 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди и десета година в състав:

Председател : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА

Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ

БОРИС ИЛИЕВ

при секретаря Райна Пенкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 363/2009 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. С. И. и В. Й. И., двамата от Благоевград, приподписана от пълномощника им адвокат И. Н. , срещу въззивно решение №479 от 25.06.2008 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. №1371/2007 г., с което е оставено в сила решение №4259 от 05.10.2007 г. на Благоевградския районен съд по гр.д. №384/2007 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу Л. Х. М. и Я. Х. М., двамата от Благоевград, искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумите1 784 лв. – обезщетение за ползване на 2/3 идеални части от съсобствена двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 87 кв.м., на два етажа, находяща се в поземлен имот с идентификатор 04279.604.231 по кадастралната карта на Благоевград за периода 01.03.2005 г. – 01.03.2007 г. и 3 800 лв. – обезщетение за ползване на 2/3 идеални части от съсобствен апартамент №11 на шестия етаж, вх. А, секция „В” в жилищен блок, изграден в п. VІІ в кв.28 по плана на ЦГЧ на Благоевград, състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ 88.81 кв.м., както и 2.9576 % идеални части от общите части на сградата, при граници: стълбищна клетка и апартамент №12, двор, булевард, ведно с принадлежащото му мазе №11, със застроена площ 7.81 кв.м., при граници: мазе №10, мазе №12, коридор, мазе №2 и вход, за периода 01.03.2005 г. – 01.03.2007 г. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че ответниците не са поканени писмено да заплащат обезщетение за ползите, от които са лишени, тъй като поканата до наследодателя им не произвежда действие спрямо тях.

Ответниците по касационната жалба Л. Х. М. и Я. Х. М., двамата от Благоевград, не са заявили становище.

С определение №819 от 21.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №479 от 25.06.2008 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. №1371/2007 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за това дължи ли се нова покана по смисъла на разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС когато лицата, срещу които е предявен искът за последващ период са били конституирани по реда на чл.120 ГПК/отм./ в първоначалния процес, по който ответник е бил наследодателят им, както и дали с приемането на наследството, наследниците поемат и вече възникналото задължение за наследодателя им за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.

По този въпрос следва да се приеме за правилна трайно установената съдебна практика, според която с приемането на наследството, наследниците поемат и вече възникналото задължение за наследодателя им за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС без да е необходимо отново да бъде искано писмено такова. Веднъж отправено, то има действие докато трае ползването на съсобствения имот само от част от съсобствениците, без да е необходимо за всеки следващ период да се отправя нова писмена покана.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Според въззивния съд независимо от обстоятелството, че ищците са поискали писмено от наследодателя на ответниците да им плаща обезщетение за ползата, от която са лишени, то и ответниците следва отново да бъдат поканeни писмено. Това не е направено, поради което исковете са неоснователни. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме за неправилен този решаващ извод на въззивния съд.

По делото е установено, че страните по делото са съсобственици на процесните имоти като ищците притежават 2/3 идеални части от тях, а ответниците – 1/3 идеална част. За исковите периоди те са ползвани само от ответниците. Според приетата по делото техническа експертиза обезщетението за ползване за процесните периоди е 1 784 лв. за жилищната сграда и 3 800 лв. за апартамента.

При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод за неоснователност на исковете.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе исковете трябва да бъдат уважени като основателни.

Съобразно изхода на спора на касаторите трябва да бъдат присъдени 876.72 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №479 от 25.06.2008 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. №1371/2007 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Л. Х. М. и Я. Х. М., двамата от Благоевград, да заплатят на Ф. С. И. и В. Й. И., двамата от Благоевград, на основание чл.31, ал.2 ЗС сумите1 784 лв. – обезщетение за ползване на 2/3 идеални части от съсобствена двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 87 кв.м., на два етажа, находяща се в поземлен имот с идентификатор 04279.604.231 по кадастралната карта на Благоевград за периода 01.03.2005 г. – 01.03.2007 г. и 3 800 лв. – обезщетение за ползване на 2/3 идеални части от съсобствен апартамент №11 на шестия етаж, вх. А, секция „В” в жилищен блок, изграден в п. VІІ в кв.28 по плана на ЦГЧ на Благоевград, състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ 88.81 кв.м., както и 2.9576 % идеални части от общите части на сградата, при граници: стълбищна клетка и апартамент №12, двор, булевард, ведно с принадлежащото му мазе №11, със застроена площ 7.81 кв.м., при граници: мазе №10, мазе №12, коридор, мазе №2 и вход, за периода 01.03.2005 г. – 01.03.2007 г. заедно със законната лихва от 02.03.2007 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 876.72 лв. деловодни разноски..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.