Р Е Ш Е Н И Е № 258 София, 07.08.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | БОНКА ЙОНКОВА |
 | ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
с участието на секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3113/2017 г.
Производството е по чл. 47 ЗМТА.
Образувано е по искова молба на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД, [населено място] срещу Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“, [населено място] за отмяна на решение от 26.09.2017г., постановено по в. а. д. № 254/2016 г. на едноличен арбитър към Арбитражен съд при Българска Търговско-Промишлена Палата, с което дружеството-ищец е осъдено да заплати на ответника сумата 1 879 957.84 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 79, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 5, абзац 4 от договор за правни услуги от 28.04.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2016 г. до изплащането й; сумата 676 594.82 лв. – договорна мораторна неустойка, на основание чл. 92 ЗЗД, както и разноски за арбитражното производство.
Ищецът моли за отмяна на атакуваното арбитражно решение на следните основания:
На основание чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. първо ЗМТА с твърдението, че арбитражното решение е постановено при липса на арбитражно споразумение, тъй като включената в офертата на адвокатското дружество от 28.04.2011 г. арбитражна клауза е ограничена само до споровете по офертата, но не се отнася за споровете във връзка с договора, сключен с нейното приемане от търговското дружество;
На основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗМТА с доводи, че арбитражното решение е недействително поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) и поради подвеждане (чл. 29 ЗЗД), тъй като позицията на адвокат Т. (съдружник в ответното адвокатско дружество) като член на Управителния съвет на БТПП от 1997 г., т. е. като член на органа, избиращ Президиума на Арбитражния съд при БТПП, а той от своя страна – избиращ арбитрите в арбитражния съд, и като член на Изпълнителния съвет на БТПП от 17.06.2009 г., т. е. като член на органа, отчитащ в годишния си отчет и дейността на арбитражния съд, не осигурява равна отдалеченост на страните от решаващия спора орган и противоречи на принципите за справедлив процес, създавайки основателни съмнения в безпристрастността на решаващия орган (чл. 26, ал. 1 ЗЗД), която позиция не е била изрично съобщена на търговското дружество при предлагане на арбитражната клауза в офертата и по този начин то е било подведено (чл. 29 ЗЗД) да се подчини на форум, който, при знание на посочените обстоятелства, е очевидно неприемлив;
На основание чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. първо ЗМТА по съображения, че с арбитражното решение е разгледан спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение. Според ищеца, „пропорционални на някакъв несъществуващ интерес възнаграждения за обжалването с частни жалби на заповеди за спиране на ревизии, разглеждани в закрити съдебни заседания“, не са предвидени в договора, сключен въз основа на офертата от 28.04.2011 г. и към времето на предлагане на офертата и сключването на договора, тези заповеди са били необжалваеми, поради което споровете във връзка с тяхното обжалване не са включени в арбитражната клауза;
На основание чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. второ ЗМТА (уточнено в съдебно заседание на 13.06.2018 г.), аргументирано с твърдението, че арбитражното решение съдържа произнасяне извън предмета на спора, доколкото са уважени непредявени от ищеца искове на основание договори за процесуално представителство, сключени чрез „конклудентни действия“, а не на предявеното основание - договора, сключен с приемането на офертата, без ищецът в арбитражното производство да е твърдял наличието на сключен чрез конклудентни действия договор за процесуално представителство и без да е изменял иска си;
На основание чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. второ ЗМТА (уточнено в съдебно заседание на 13.06.2018 г.), обосновано с доводи за произнасяне извън предмета на спора, произтичащо от това, че „въпросните договори“ за процесуално представителство, „ако въобще има такива“, са между лица, различни от страните в арбитражното производство;
На основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗМТА, тъй като ищецът счита, че арбитражното решение е постановено при липса на арбитражно споразумение относно „въпросните договори“ за процесуално представителство, сключени чрез „конклудентни действия“, защото, от една страна, те не съдържат такова споразумение, а от друга страна – е налице разлика между страните по договора, в който се съдържа недействителна и неприложима към спора арбитражна клауза и лицата, между които едноличният арбитър приема, че са налице „конклудентни действия“;
На основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, аргументирано със съображения, че спорът за сумата 1 028 699.48 лв. (адвокатско възнаграждение) и за сумата 370 331.81 лв. (мораторна неустойка) е неарбитрируем, тъй като в нарочен писмен договор за процесуално представителство и правна защита от 25.09.2014 г. във връзка със спряна със Заповед № 1000133 от 23.02.2010 г. ревизия изрично е посочено, че споровете във връзка с този договор са подсъдни на държавния съд.
Ответникът – Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“, [населено място] – оспорва исковете като неоснователни по съображения, изложени подробно в писмен отговор от 05.02.2018 г. и в писмени бележки, депозирани в съдебно заседание на 13.06.2018 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираните в исковата молба основания и заявените от страните становища, приема следното:
Исковете са допустими като предявени от надлежна страна и в рамките на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок, но разгледани по същество – са неоснователни.
По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. първо ЗМТА:
По делото не се спори, че между страните е сключен договор, по силата на който Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“, [населено място] е поело задължение да предостави на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД (понастоящем „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД, [населено място]) правни услуги, подробно описани в т. 2 от същия. Безспорно е и обстоятелството, че договорът е сключен въз основа на оферта от 28.04.2011 г., отправена от адвокатското дружество до „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД, приета от последното на 23.06.2011г. В офертата изрично е отбелязано, че нейната цел е да опише и потвърди условията, при които ще бъде ангажирано адвокатското дружество след проведените между страните срещи на 29.03.2011 г. и на 08.04.2011 г., на които „са обсъдени някои въпроси, свързани с услугите, предмет на офертата и съответстващото им заплащане“. В т. 8 от офертата „Приложимо право и арбитраж“ е посочено, че офертата е подчинена и следва да се тълкува в съответствие с българското право и че всички спорове, породени от тази оферта или отнасящи се до нея, включително споровете, породени или отнасящи се до нейното тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, които не могат да бъдат разрешени по взаимно съгласие или според търговския обичай, ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при Българска Търговско-Промишлена Палата.
При тези данни, настоящият състав намира за неоснователно възражението на ищеца, че цитираната арбитражна клауза, касае единствено споровете във връзка със самата оферта, но не и споровете във връзка със сключения въз основа на нея договор за правни услуги.
С оглед правната си същност на покана за сключване на договор, т. е. на едностранно волеизявление на един правен субект до друг, офертата не би могла да съдържа арбитражно споразумение (арбитражна клауза), тъй като споразумението предполага съвпадащи волеизявление на поне две страни. Следователно, арбитражната клауза може да бъде част само от договор, но не и част от едностранно волеизявление. Такава клауза би могла да бъде уговорена и във връзка с водени от страните преговори по повод сключване на конкретна сделка и с последиците от неизпълнение на задължението по чл. 12 ЗЗД, но единствено ако е част от нарочен договор, уреждащ правилата за водене на преговорите.
Отделно от това, правно нелогично и невъзможно е да възникнат „спорове“ по офертата. Наличието на спорове във връзка с отправената оферта би довело просто до неприемането й от търговското дружество. Затова, напълно лишено от смисъл се явява разрешаването на „спорове“ относно „тълкуване“ на офертата, „действителността“ или „изпълнението й“.
От цялостното съдържание на изпратеното от адвокатското дружество писмо-оферта от 28.04.2011 г. (в т.ч. и от изричното посочване в края на писмото „ако желаете да ни ангажирате при условията, описани по-горе“) се установява, че по своята същност офертата представлява проект на предложения на ответника договор за правни услуги с параметрите, уточнени от страните при водените преди това преговори между тях. Именно поради това, че е част от предложения договор, следва да се приеме, че арбитражната клауза по т. 8 от него се отнася до споровете, породени или отнасящи се до тълкуването, недействителността, изпълнението или неизпълнението на договора, обективиран в офертата, а не на офертата за сключването му. Оттук и изводът, че арбитражното решение не е постановено при липса на арбитражно споразумение.
По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗМТА:
Неоснователни са твърденията на ищеца за нищожност на процесното арбитражно споразумение поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) и за унищожаемост на същото поради сключването му при подвеждане (чл. 29, ал. 1 ЗЗД).
Ищецът обосновава накърняването на добрите нрави с твърдението, че поради позицията на съдружника в адвокатското дружество адвокат Т. като член на Управителния съвет на БТПП от 1997 г., т. е. като член на органа, избиращ Президиума на Арбитражния съд при БТПП, а той от своя страна – избиращ арбитрите в арбитражния съд, и като член на Изпълнителния съвет на БТПП от 17.06.2009 г., т. е. като член на органа, отчитащ в годишния си отчет и дейността на арбитражния съд, процесната арбитражна клауза не осигурява равна отдалеченост на страните от решаващия спора орган и противоречи на принципите за справедлив процес, създавайки основателни съмнения в безпристрастността на решаващия орган.
Съобразно дефиницията, дадена в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, „добрите нрави” са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона; те не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Безспорно, такива общи принципи са принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения.
В случая, обаче, не може да се счете, че тези принципи са нарушени. Сам по себе си, фактът, че единият от съдружниците в адвокатското дружество-съконтрагент заема описаната по-горе позиция в два от органите на БТПП, не може да обоснове извод, че същото не е равно отдалечено от решаващия орган, т. е. че „създава потенциална опасност от нарушаване на принципа, че никой не може да е съдия по собственото си дело“. Доколкото посочените органи са колективни и решенията им се вземат с мнозинство при изрично предвиден кворум за редовност на заседанията, очевидно е, че волята само на един от членовете в тях не би могла да е определяща за тези решения. Освен това, нито решението на Управителния съвет на БТПП за избор на Президиум на Арбитражния съд при БТПП, а още по-малко отчетът на Изпълнителния съвет на П., съдържащ отчет за дейността и на Арбитражния съд, могат да бъдат преценени като обстоятелства, влияещи пряко или косвено върху членството на определено лице като арбитър и съответно върху неговата безпристрастност. Ето защо, твърдението на ищеца за липса на „равна отдалеченост“ на страните по спора от решаващия орган и за нарушение на добрите нрави при сключване на процесния договор е неоснователно.
Не може да бъде споделено и становището за унищожаемост на процесното арбитражно споразумение поради подвеждане на търговското дружество за сключването му.
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗЗД, измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно някои обстоятелства. Следователно, за да е налице фактическият състав на цитираната норма, необходимо е активно поведение от едната страна по сделката, насочено към въвеждането на другата страна в заблуждение с цел тя да бъде мотивира за сключването на сделката или за сключването й при определени условия.
В конкретната хипотеза, поведението на адвокатското дружество, изразяващо се в това, че е предложило разглеждането на бъдещите спорове от Арбитражния съд при БТПП, без да уведоми изрично другата страна за позицията на един от съдружниците в някои от органите на БТПП, не може да бъде определено като умишлено подвеждащо действие, по смисъла на чл. 29, ал. 1ЗЗД. Преди всичко, както беше посочено по-горе, участието на едно лице като член на Управителния съвет на ББТПП и като член на Изпълнителния съвет на П. е обстоятелство, ирелевантно за безпристрастността на арбитрите към Арбитражния съд при тази организация. Следователно, информацията за „позицията“ на адвокат Т. в тези органи не е от съществено значение за предложената арбитражна клауза и фактът, че не е съобщена изрично на търговското дружество-съконтрагент не може да се преценява като „подвеждане“ на същото. Освен това, „подвеждане“ би било налице ако адвокатското дружество е съобщило на своя съконтрагент невярна информация относно позицията на адвокат Т. в органите на БТПП или ако умишлено е поддържало вече съществуващата у него погрешна представа относно това обстоятелство. Доколкото обаче настоящата хипотеза не е такава, не може да се счете, че приемането на предложената от Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“ арбитражна клауза от страна на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД е резултат от подвеждането му и че подлежи на унищожаване.
По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. първо ЗМТА:
Съгласно т. 2 от процесния договор, обхватът на предлаганите услуги е: преглед и анализ на преписките по (спрените) данъчни ревизии (данъчен дю дилиджънс) с цел установяване на доставките, по които може или не може аргументирано да бъде отказан или е вероятно да бъде отказан данъчен кредит; сътрудничество при евентуални преговори с приходната администрация за постигане на споразумение относно правото на данъчен кредит; при издаден ревизионен акт – обжалване на акта пред административния орган, обжалване пред съда или защита при обжалване от страна на административния орган; представителство и защита пред компетентен международен орган.
В така очертания обхват на услугите, предмет на договора, не е включено обжалване с частни жалби на заповеди за спиране на данъчни ревизии, тъй като към момента на сключването на договора тези заповеди са били необжалваеми съгласно действащата правна уредба. Възможността за обжалването на посочените актове на приходната администрация е възникнала по време на действие на договора с изменението на ДОПК (ДВ, бр. 82/2012 г.). Използването на тази възможност от страна на адвокатското дружество, обаче, следва да се счете като изпълнение на задълженията, поети с процесния договор. От тълкуването на клаузата на т. 2 се установява, че целта на описаните в нея услуги е да бъдат приключени спрените данъчни ревизии на търговското дружество, за да бъде възстановен дължимият му ДДС, като за постигането на посочената цел бъдат използвани всички законни възможности – процесуални и извънпроцесуални, преценени от адвокатското дружество след „идентифициране и предлагане на конкретен подход за решаване на всеки един от тези случаи“. С оглед на това, при възникналата в хода на изпълнение на договора възможност вследствие извършена промяна в законодателството, предприетото от адвокатското дружество обжалване на заповедите за спиране на данъчните ревизии, респ. на отказа за възобновяване на същите следва да бъде разглеждано като дължимо съгласно условията на договора поведение, за да бъде постигната целта, за която същият е сключен. Ето защо, действията по обжалването на заповедите за спиране на данъчните ревизии представляват част от предмета на процесния договор и поради това за споровете във връзка с дължимото за тях възнаграждение е приложима уговорената в т. 8 от него арбитражна клауза.
С оглед направения въз основа на самия договор извод относно обхвата на предоставените с него услуги, настоящият състав намира, че не следва да бъде преценявано значението в тази насока на издаденото от „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД в полза на адвокатското дружество пълномощно изх. № 6441/17.11.2011 г., както и писмото на търговското дружество от 02.10.2014 г.
Що се отнася до това, дали обжалването на заповедите за спиране на данъчните ревизии има материален интерес, респ. какъв е размерът и начинът за определяне на адвокатското възнаграждение, тези въпроси са относими към правилността на атакуваното арбитражно решение и не са предмет на производството по чл. 47 ЗМТА.
По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. второ ЗМТА:
Произнасяне по въпроси извън предмета на спора, като основание за отмяна на арбитражното решение, е налице, когато съдът е подменил изложените в исковата молба факти и обстоятелства, правопораждащи спорното право, или когато е присъдил нещо различно или в повече от това, което е заявено от ищеца.
В случая, с подадената до Арбитражния съд при БТПП искова молба Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“ е претендирало присъждането на сумата 1 879 957.84 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство по конкретно посочени административни дела, както и сумата 676 594.82 лв. – договорна лихва върху първата сума за период от три години, предхождащи предявяването на иска. Като основание за дължимостта на тези суми е посочен сключеният между страните въз основа на оферта от 28.04.2011 г. договор за правни услуги, а също и изричното упълномощаване на дружеството с пълномощно № 6447/17.11.2011 г. и от 20.02.2013 г.
Видно от диспозитива на арбитражното решение, съдът се е произнесъл именно в рамките на очертания от ищеца предмет на спора – присъдил е адвокатското възнаграждение и обезщетение за забавата му в претендираните с исковата молба размери и на заявеното в исковата молба основание – договора за правни услуги от 28.04.2011г.
Неоснователен е доводът на търговското дружество-настоящ ищец, че арбитражният орган е разгледал и уважил непредявен иск, на основание, каквото не е твърдяно от ищеца в арбитражното производство, приемайки, че процесуалното представителство по делата е осъществено въз основа на договори за процесуално представителство, сключени с „конклудентни действия“. Действително, арбитражният съд е приел, че процесуалното представителство за обжалване на заповедите за спиране на данъчните ревизии е възложено на адвокатското дружество с конклудентни действия, като изрично е посочил обаче, че основание за сключването на договорите за процесуално представителство е именно договорът за услуги от 28.04.2011 г., преценен от него като „рамков“, т. е. претендираното адвокатско възнаграждение е счетено за дължимо за осъщественото процесуално представителство поради наличието на договора от 28.04.2011 г. Затова, не може да бъде споделено становището, че арбитражният съд е уважил иск на непредявено основание. Що се отнася до направената от решаващия орган преценка относно характера на процесния договор като „рамков“, а също и до извода, че въз основа на него мълчаливо са сключени конкретни договори за процесуално представителство във връзка с обжалването на заповедите за спиране на данъчна ревизия, това са въпроси, които касаят правилността арбитражното решение и като такива са извън обхвата на проверката, осъществявана в производството по чл. 47 ЗМТА.
По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. второ ЗМТА:
Съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, посоченото основание за отмяна на арбитражното решение е мотивирано с твърдението, че „не става ясно кои лица са страни по тези договори за процесуално представителство, сключени чрез „конклудентни действия“ и че от показанията на разпитания в арбитражното производство свидетел Т. Т. се установява, че същите „са сключени лично между г-н Б. и адв. Т.“.
Следва да се отбележи обаче, че такава неяснота в атакуваното арбитражно решение не съществува, нито е направен извод, че страните по договорите за процесуално представителство по обжалване на заповедите за спиране на данъчните ревизии са различни от страните по процесния договор за правни услуги от 28.04.2011 г. Напротив, в мотивите на решението изрично е посочено, че „преписките по спрените със заповеди на ТД на НАП данъчни ревизии за възстановяване на ДДС в цитираните в исковата молба и в справките-декларации размери очевидно са били възложени на адвокатското дружество“, както и че „жалбата е подадена от адв. Т. Т. в изпълнение на задълженията на адвокатското дружество по договора по т. 1.2.“. Извършването на преценка за това, дали страни по договорите за процесуално представителство са страните по спора (адвокатското дружество и търговското дружество), както е приел едноличният арбитър, или страни са физическите лица Б. и Т. Т., е част от проверката за правилността на арбитражното решение, която е извън правомощията на държавния съд.
Независимо от това, дори да се счете, че въпросът за страните на договорите за процесуално представителство (преценени от решаващия орган като сключени чрез конклудентни действия въз онова на договора за правни услуги от 28.04.2011 г.) е от значение за компетентността на арбитражния съд и поради това подлежи на обсъждане в настоящото производство, предявеният иск е неоснователен, тъй като от показанията на разпитания в арбитражното производство свидетел адвокат Т. Т. не може да бъде направен извод, че процесуалното представителство във връзка с обжалване на заповедите за спиране на ревизиите е възложено лично на него, а не на адвокатското дружество, в което той е съдружник. Тези показания изясняват подробно хронологията и съдържанието на отношенията именно между двете дружества (адвокатското и търговското), като в тях изобщо не се твърди, че процесуалното представителство по обжалване на заповедите за спиране на ревизиите е възложено на адвокат Т. в личното му качество на адвокат.
По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗМТА:
Както беше посочено по-горе, арбитражният орган е приел, че договорите за процесуално представителство по обжалване на процесните заповеди за спиране на ревизии са сключени на основание именно договора за услуги от 28.04.2011 г., преценен от него като „рамков“, и съдържат неговите клаузи, т. е. и клаузата за арбитраж по т. 8. Така направеният извод е относим към правилността на постановеното арбитражно решение, поради което не може да бъде предмет на проверка в настоящото производство. С оглед на това и по съображенията във връзка с предходния иск досежно страните по посочените договори следва да се счете, че не е налице поддържаното основание за отмяна по чл. 47, ал. 1,т. 2 ЗМТА.
По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА:
Неоснователно е твърдението на настоящия ищец, че спорът за сумата 1 028 699.48 лв. (адвокатско възнаграждение) и за сумата 370 331.81 лв. (мораторна неустойка) е неарбитрируем, тъй като в нарочен писмен договор за процесуално представителство и правна защита от 25.09.2014 г. във връзка със спряна със Заповед № 1000133 от 23.02.2010 г. ревизия изрично е посочено, че споровете във връзка с този договор са подсъдни на държавния съд.
Със сключения договор от 25.09.2014 г. „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД е възложило на Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“ предоставянето на „съдействие, представителство и защита във връзка с ревизия за периода м.5.2008 г. – м.8.2008 г., касаеща ДДС за възстановяване за периода в размер на 12 836 248.30 лв., възложена със ЗВР № 805229/19.09.2008 г. и спряна със Заповед № 1000133/23.02.2010 г., както и във връзка с ревизионния акт, който ще бъде издаден след приключване на ревизията“. Макар да касае Заповед № 1000133/23.02.2010 г., цитираният договор е неотносим към заявената претенция. Видно от исковата молба, по която е образувано арбитражното производство, посочените две суми (възнаграждение и неустойка за забавеното му плащане) са претендирани за процесуалното представителство във връзка с възобновяване на спряната със същата заповед ревизия, осъществено обаче преди подписването на договора и за извършени от адвокатското дружество други процесуални действия – по четири конкретни административни дела (адм. д. № 10945/2012 г. на АССГ, адм. д. № 546/2013 г. на ВАС, адм. д. № 570/2013 г. на АССГ и адм. д. № 2556/2013 г. на ВАС), всяко от които е образувано и приключило преди сключването на договора за защита от 25.09.2014 г. С оглед на това, този договор, респ. съдържащата се в него клауза за разрешаване на възникналите спорове във връзка с изпълнението му от компетентния съд са ирелевантни за настоящия спор, от което следва и изводът, че заявената претенция за посочените по-горе суми не е неарбитрируема.
Поради всички изложени съображения настоящият състав намира, че исковете са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на сумата 37 095 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане по банков път се установява от представеното извлечение от сметка от 18.05.2018 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ап. 3 срещу Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“, Код по БУЛСТАТ[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. В искове с правно основание чл. 47, т. 2 и т. 5 ЗМТА за отмяна на решение от 26.09.2017г., постановено по в. а. д. № 254/2016г. на едноличен арбитър към Арбитражен съд при Българска Търговско-Промишлена Палата.
ОСЪЖДА „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“, Код по БУЛСТАТ[ЕИК] направените по делото разноски в размер на сумата 37 095 (тридесет и седем хиляди и деветдесет и пет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |